М О Т И В И
По АНД №889/2014 г. по описа на
Районен съд-Пловдив, ХХVІн.с., с обвиняем В.М.К. ***
От Районна
прокуратура-Пловдив е внесено Постановление за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на В.М.К. *** за
престъпление по чл.325 ал.1 НК.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура - Пловдив изразява становище, че деянието е
съставомерно. Предлага на съда да признае обвиняемия за виновен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като на осн. чл.78А НК го
освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание
“глоба” в размер на 1000 лева.
Обвиняемият В.К.,
редовно и своевременно призован, се явява лично в съдебно заседание. Разбира
изложеното в постановлението на РП-Пловдив и дава обяснения. Оспорва изложеното
в последното. Моли делото да бъде прекратено. Служебният му защитник адв.К.
моли съда да признае подзащитния му за невиновен и оправдае същия.
Съдът, след като
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното от фактическа страна:
В.М.К. е роден на ***
***, българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, на работа,
ЕГН **********.
От приложената справка
за съдимост /л.20/ е видно, че К. не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78А НК.
Характеристичната
справка /л.21/ сочи, че обвиняемият няма криминални прояви.
На 14.02.2014 г.
сутринта В.К. ***, за да вземе участие в предварително организиран от други
лица протест. Присъединява се към протестиращите, намиращи се пред Съдебната
палата в гр.Пловдив, като заедно със същите скандира „Турците вън!” От
посоченото място, ведно с останалите, които не познава, обвиняемият продължава
участието си в протестните действия и пред Джумая джамия в гр.Пловдив. По време
на протестния митинг, както и шествието на участниците в същия, Д.Я. -
полицейски служител в сектор КП във ІІ-ро РУП при ОД на МВР-Пловдив, е изпратен
на мястото на провеждането им заедно със свои колеги с оглед обезпечаване на
реда. Първоначално е включен в оперативното осигуряване и като цивилен се движи
в групата протестиращи, като поддържа връзка с останалите си колеги с оглед
евентуалната необходимост от уведомяването им в случай на подготвяно или
извършено нарушаване на обществения ред.
След Съдебната палата
участниците в протеста тръгват в посока Консулството на Република Турция в
гр.Пловдив, като заедно с тях се придвижва и Я.. При достигане на Джумая джамия
и преминаването покрай нея, един от участниците хвърля камък по стъклата й,
след което заявява, че отива за още камъни. Поведението му е последвано и от
други протестиращи, в резултат на което
към стъклата на сградата са хвърлени още камъни, както и бомбичка. Съобразно
получения по-рано инструктаж и поради липса на възможност тези лица да бъдат
задържани в момента на нарушаване на обществения ред, Я. се насочва към
запаметяване как изглеждат нарушаващите реда лица. При осъщественото наблюдение
на протестиращите, Я. запомня три лица, поведението на които се отличава от
това на останалите. Забелязва, че едното от тях хвърля камък по стъклата на
Джумая джамия, на първия етаж в която се помещава Настоятелството. Вижда, че
друго лице, намиращо се на около 2 м. от Я., в период около една минута хвърля
последователно две бомбички тип „пиратки”, всяка с дължина около 8 см. и
диаметър около 2 см., срещу полицейския кордон, състоящ се от три реда
униформени служител, разположен пред Джумая джамия. Не установява действията на
това лица да са провокирани било от
полицейските служители, било от някой от участниците в протеста. Първата
бомбичка пада и гръмва в краката на първия ред служители от полицейския кордон,
а втората Я. вижда, че е хвърлена от лицето в посока на полицейския кордон. Не
констатира точното й място на падане, но чува изгърмяването й. При хвърляне на
бомбичките лицето вика : „Ушев ********! Турците вън!” След това едно трето лице, което Я. забелязва
сред протестиращите пред Джумая джамия, изважда саморъчно снарядена бомба. Последната
Я. вижда сред участниците в протеста още пред Съдебната палата, като същата е
предавана между няколко лица. Третото запомнено от Я. лице със запалка
възпламенява тази бомба и я хвърля над полицейски кордон в посока Джумая
джамия. Същата пада на стълбите на Настоятелството и се взривява със значително
по-голяма сила от бомбичките, хвърлени от второто запомнено от Я. лице.
След като наблюдава
извършените от трите лица действия пред Джумая джамия, Я., държейки същите под
наблюдение, продължава да се движи сред участниците в шествието и докато
последното преминава през Градската градина. В различни етапи от придвижването
запомнените от Я. лица се отделят от групата протестиращи, като полицейският
служител остава в близост до второто от описаните лица - хвърлилото двете
бомбички в посока към полицейския кордон, намиращ се пред Джумая джамия.
Забелязва, че по време на целия период на осъщественото спрямо това лице
наблюдение до същото се движи висок мъж с татуировка „свобода или смърт” отзад
на врата си. По-късно Я. установява имената му – Х. Т. Т., от гр.Стара Загора. Междувременно
Я. докладва за констатациите си относно поведението на протестиращите, както и
обстоятелството, че към края на протеста продължава да държи под наблюдение
лице, осъществило описаните по-горе действия. Получава нареждане да се пристъпи
към задържане на същото, за което Я. уведомява колегата си от V-то РУП при ОД
на МВР-Пловдив – Д., който от своя страна нарежда на посоченото му от Я. лице
да го последва. Към двамата в посока сградата на ОД на МВР-Пловдив се
присъединява и Я.. Пристигайки в последната, е установена самоличността на
лицето, наблюдавано по-рано от Я. като хвърлило две бомбички в посока намиращия
се пред Джумая джамия полицейски кордон – В.М.К.,***. Последният е задържан за
срок от 24 часа въз основа на издадена по реда на ЗМВР Заповед за полицейско задържане на лице /л.8-9/.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени / Заповед за полицейско задържане на лице, справка за съдимост и характеристична справка
/, прочетени и приети по надлежния ред, и гласни доказателствени средства /показанията
на свидетеля Д.Я., на които показания съдът дава вяра като обективни,
незаинтересовани, логични и последователни, както и обясненията на обвиняемия с
изключение на посочената по-долу част/.
Съдът не дава вяра на
показанията на свидетелите С.Р. и И.К. / с изключение на тази част от тях,
касаеща характеристични данни на обвиняемия/, тъй като счита същите за заинтересовани предвид близките приятелски
отношения на всеки от тях с обвиняемия, както и ненамиращи опора в
доказателствения материал по делото. Видно от обясненията на К., същият
подробно обяснява относно пристигането си в гр.Пловдив и взетото участие в
протестните действия на 14.02.2014 г. пред Съдебната палата и пред Джумая
джамия. Не сочи да идва в гр.Пловдив със свои приятели или познати, нито по
време на шествието да се среща с такива било въз основа на предварителна
уговорка, било случайно. Посочва, че не познава останалите протестиращи, но има
приятели в гр.Пловдив – едно момиче от гр.Габрово, учащо в гр.Пловдив, както и
още няколко приятели. Не отбелязва да се среща с който и да е от своите
приятели по време на участието си в протеста. От своя страна при разпита си
свид.Р. сочи, че има предварителна уговорка, направена по–рано в мрежата
„Фейсбук”, с К. да се срещнат пред Съдебната палата в гр.Пловдив и да се
присъединят към протестиращите, както и че случайно срещат свид.К., след което
тримата продължават да се движат с останалите. В този смисъл са и показанията
на свид.К., но не и първоначално дадените от обвиняемия обяснения. Едва след
разпита на тези свидетели и на свид.Я., в допълнително дадените обяснения В.К.
сочи, че през цялото време на протеста е заедно с К. и Р., поради което както
на показанията на тези двама свидетели в тяхната цялост / с изключение частта
относно характеристични данни на обвиняемия/, така и на обясненията на
обвиняемия, че заедно с тях е през цялото време на протестното шествие, съдът
не кредитира. От друга страна, видно от показанията на свид.Я., колегата му Д. нарежда на посоченото му от Я.
лице, за което по-късно е установено, че е В.К., да го последва, след като
протестиращите минават Градската градина в гр.Пловдив, насочвайки се към
Консулството на Република Турция. Така установеното на още по-голямо основание
обуславя да не бъдат кредитирани показанията както на свид.К., сочещ, че след
връщането му заедно с Р. и К. пред Съдебната палата, същият се отделя от тях, а
по–късно разбира за задържането на обвиняемия, така и на свид.Р., сочеща, че К.
се разделя с нея и обвиняемия не пред Съдебната палата, а на тунела,
непосредствено след което К. е задържан.
Извършеният обиск на
В.К., за който е съставен протокол за обиск на лице /л.10/ не е идентичен на обиска
като следствено действие в рамките на наказателното производство. Последният е
способ за доказване, предвиден в НПК, и единствено изготвеният при спазване на
изискванията, установени в чл.164 НПК, протокол за същия е писмено
доказателствено средство по смисъла на чл.127 ал.1 НПК, но не и горепосоченият
протокол за обиск на лице. Не са такива и приложените към досъдебното
производство докладни записки. По изложените съображения съдът намира, че не
следва да бъде анализирано направеното от защитника на обвиняемия възражение
относно съдържанието на указания протокол за обиск на лице, както и на
приложените към досъдебното производство докладни записки.
В хода на проведения
разпит свид.Я. посочва, че по време на целия период докато наблюдава лицето,
което последователно хвърля две бомбички тип „пиратки” срещу полицейския
кордон, разположен пред Джумая джамия в гр.Пловдив, за което по-късно
установява, че е В.К., същото е заедно с висок мъж с татуировка „свобода или
смърт” отзад на врата, за което впоследствие установява, че е Х. Т. Т.. Не може
да посочи дали свид.Р. и свид.К. се намират до К. по време на протеста.
Съобразно получения по-рано инструктаж и
поради липса на възможност участващите в протеста лица, нарушили обществения ред
пред Джумая джамия, да бъдат задържани в момента на нарушаването му, Я. се
насочва към запаметяване как изглеждат тези лица. При осъщественото наблюдение
на протестиращите Я. запомня три лица, поведението на които се отличава от това
на останалите протестиращи.
Предвид изложените
съображения съдът намира за неоснователни изложените от защитника на обвиняемия
възражения.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
С оглед на горепосоченото съдът
приема, че извършеното от В.М.К. деяние е съставомерно по чл.325 ал.1 НК, тъй като от събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се установява, че на 14.02.2014 г. в гр. Пловдив е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото.
Обвиняемият осъществява обективните
признаци на състава на престъплението, тъй като на инкриминираната дата в
период около една минута последователно хвърля две бомбички тип „пиратки” с
дължина около 8 см и диаметър около 2 см срещу полицейския кордон, разположен
пред Джумая джамия в гр.Пловдив. Първата бомбичка пада и гръмва в краката на
първия ред служители от полицейския кордон, а втората е хвърлена в посока към
полицейския кордон, където изгърмява.
Така извършените действия са непристойни
такива, тъй като са в разрез и очевидно противоречат на установения в
обществото и възприет морал и порядък. Поведението на нито един от намиращите
се на мястото полицейски служители, както и на нито един от участниците в
протеста при конкретната обстановка не провокира тези действия на обвиняемия.
Настъпва и съставомерният резултат, а именно тези действия на обвиняемия
предизвикват силно възмущение у Я. като демонстративно и грубо незачитане на
обществения ред.
От субективна страна обвиняемият извършва
деянието умишлено под пряк умисъл като форма на вина, с
непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнава противоправния характер на осъщественото
деяние, като цели и иска настъпването на забранените му последици /нарушаване
на обществения ред/. Налице е и допълнителният признак от субективна страна, а
именно мотивът на обвиняемия да демонстрира явното си неуважение към
обществото. С хулиганските си действия показва, че не се счита обвързан от
съществуващите норми на поведение и демонстрира незачитане на цялостно
установения обществен ред.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл.78А НК
за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на В.К. за престъпление по
чл.325 ал.1 НК. Обвиняемият е пълнолетно лице; не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78А НК; престъплението е извършено умишлено и за него НК предвижда
наказание «лишаване от свобода» за срок до две години или «пробация», както и
«обществено порицание»; от престъплението не са настъпили
имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване.
С оглед на гореизложеното, след като съдът призна В.К. за виновен в извършване на престъпление по чл.325
ал.1 НК, на основание чл.78А НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание
„глоба в размер на 1000
лева.
При определяне на размера на
административното наказание съдът взе предвид като смекчаващи отговорността
обстоятелства : чистото съдебно минало на обвиняемия и добрите му
характеристични данни предвид трудовата му ангажираност и посоченото от свид.К.
и свид.Р., че същият не е конфликтна личност и се разбира с останалите хора, а
като отегчаващо - проявената от страна на обвиняемия упоритост при извършване
на инкриминираното деяние.
В хода на
наказателното производство не са направени разноски.
Предвид изложените съображения съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Г.П.