Р Е Ш Е Н И Е
№..............
гр.
София, 11.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
съдия: даниела
попова
при секретар ИРЕНА АПОСТОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 5204 по
описа за 2019 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правна квалификация чл.430 от ТЗ, вр.чл. 79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответника
да заплати суми, дължими по договор за ипотечен кредит.
Ищецът Е.АД / с
правоприемник в хода на процеса Банка ДСК ЕАД/ твърди, че на 25.05.2011 г.
между „С.Ж.Е.” АД /чиито правоприемник е/ сключил с С.С. Договор за кредит „Ипотечен“ №
272120 за предоставянето на парична сума в размер на 55 000 лв. със
задължението за връщането на същата на 180 равни месечни вноски до 05.05.2026 г. Към дължимата сума следвало да бъдат заплатени:
53 175,35 лв. – лихва върху предоставените средства, 962,50 лв. – такса за
усвояване, 3 232,05 лв. – премии по застраховка „Живот“. Сумата е предоставена
по сметка на кредитополучателката още същия ден.
Ищецът сочи, че първите 21 вноски били плащани редовно, а просрочието
е констатирано при вноска с падеж 05.01.2016 г. С настоящета
искова молба обявява кредита за предсрочно изискуем и иска ответницата да бъде
осъдена да заплати сумата от 59 230,19 лв. (46 168,97 лв. – главница и 13
061,22 лв. – възнаградителна лихва за периода
05.04.2016 г. – 05.04.2019 г.), ведно със законна лихва от 15.04.2019 г.
(подаването на исковата молба) до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответницата С.М.С.
признава изцяло иска, сочи, че е постигнала извънсъдебно споразумение с
банката.
Съдът, като прецени относимите
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 25.05.2011 г. между „С.Ж.Е.” АД, и ответницата - С.С., е сключен Договор за кредит „Ипотечен“ № 272120 за
предоставянето на парична сума в размер на 55 000 лв. със задължението за
връщането на същата на 180 равни месечни вноски до 05.05.2026
г., като сумата била преведена на
кредитополучателя на 25.05.2011г.
Първите
21 анюитетни погасителни вноски били заплатени в
уговорените срокове.. Вноските от 22 до 55 били заплатени със забава, а
вноската с падеж - 05.01.2016 г. била частично неплатена, което било последното
плащане преди датата на подаване на исковата молба.
При това неизпълнение, на
основание чл.10, ал.2 от Договора остатъкът от кредита станал изцяло
предсрочно изискуем, за което ответницата е уведомена с исковото молба.
На 26.07.2019г. между страните е
сключено споразумение, с което ответницата е поела задължение за плащане на
дължимите по договора главница и лихви разсрочено, с ежемесечни вноски в размер
не по-малко от 700 лева до пълното погасяване на задълженията й към Банката –
ищец.
От заключението на
вещото лице по приетата ССчЕ се установява кога е усвоен
предоставения кредит, какви суми и кога са погасявани, както и размера на
дължимите по договора суми, възлизащи към 05.10.2021г. /датата на изготвяне на
заключението/на 40 876.50 лева главница/падежирала
и непадежирала/, както и 13 330.17 лева – възнаградителна лихва по договора, като последното плащане
след подаване на исковата молба е от м.03.2021г.
Представени са преводни нареждания, от
които се установява, че в периода м.04.2021г. до м.02.2022г., ответницата е
превеждала ежемесечно сума от 700 лева в изпълнение на сключеното на
26.07.2019г. споразумение.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема от правна страна следното:
Основателността на
предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно
възникнало между страните правоотношение,
елемент от съдържанието на което да е задължението
на ответника да заплати претендираната сума,
представляваща задължение по договор за заем, което предполага доказване на
изпълнението на задължението за престиране на такива
и настъпила изискуемост на
задълженията за заплащане на стойността им, както и релевирано
неизпълнение от страна на длъжника.
От представените по делото доказателства
съдът прие за доказано наличието на
заемно правоотношение между страните, изпълнение на задълженията на ищеца по него
– предоставяне парична сума, както и неизпълнение на задълженията на ответницата
за връщане на сумите в уговорените срокове, поради което и на основание чл.10
ал.2 от Договора, кредитът е станал предсрочно изискуем. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора за настъпването й, като в конкретния случай този
момент е получаване на преписа от исковата молба.
Със сключеното между страните споразумение е прието, че размерът
на задълженията на ответницата към 26.07.2019г. възлиза на 46 168.97 лева
главница и 14 420.64 лева лихва за забава, като след извършени плащания по
това споразумение към 05.10.2021г. задълженията на ответницата възлизат на
40 876.50 лева главница/падежирала и непадежирала/, както и 13 330.17 лева – възнаградителна лихва по договора, съгласно заключението на
вещото лице по приетата ССчЕ. От заключението се
установява и това, че по споразумението са заплатени 18 вноски, последната от
които на 01.03.2021г.
От представените по делото платежни нареждания се установява, че
в изпълнение на споразумението, в периода м.04.2021г. до м.02.2021г.
ответницата е заплатила 7 700 лева, които, съгласно уговореното в т.1.3.1
от Споразумението, следва да бъдат отнесени за погасяване на дължимата главница,
при което към датата на приключване на устните състезания ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 33 176. 50 лева главница
и 13 330.17 лева – възнаградителна лихва. Искът
за главница е основателен до размера от 33 176. 50 лева, в който следва да
бъде уважен. За разликата до пълния предявен размер е неоснователен – погасен
чрез плащане в хода на процеса и следва да бъде отхвърлен. Претенцията за лихва
е основателна в пълния й размер и следва да се уважи изцяло– предявена е в
по-малък от установения от вещото лице размер.
В тази връзка, неоснователни са доводите на ответницата за
неоснователност на предявените искове, предвид липсата на изискуеми задължения
към банката – ищец, предвид сключеното между страните споразумение за
доброволно изпълнение и разсрочване на задълженията по договора за кредит.
Както
е посочено в Решение
№175/25.02.2016 по дело №2602/2014 на ВКС, ТК, II ТО, отсрочването,
разсрочването или друго преструктуриране на задължение по договор за банков кредит
в рамките на общия размер на дълга, което не е съпроводено с ясно изразена воля
на страните за погасяване на породените от договора задължения и за
поемане в замяна на тях на ново задължение, различно по основание или предмет,
не представлява обективна новация и няма погасително
действие по отношение на задължението.
Споразумението от 26.07.2019 г. няма
погасителен ефект по отношение на произтичащите от договора за кредит вземания
на банката. Споразумението не съдържа каквито и да било уговорки, сочещи на
постигнато от страните съгласие за погасяване на кредитните задължения и
за замяната им с нови, различни по основание и/или по предмет от
съществуващите. В т.1, споразумението представлява установителен
договор, с който кредиторът и длъжникът са приели в отношенията помежду си, че
съществува изискуемо вземане, произтичащо от договора за кредит, в посочения в
т.1 размер. Т.1.1 споразумението обективира уговорки
за разсрочване на изпълнението на задълженията от длъжника на отделни вноски с
определен падеж и размер. Разсрочването е предприето с цел облекчаване на
длъжника, но не е съпътствано с постигнато от страните и изразено в
споразумението съгласие за промяна на предмета или на основанието на
съществуващото вземане/задължение с източник договора за кредит, т. е. със
съгласие за погасяване на съществуващия дълг и за заместването му с нов,
различен по основание или предмет. От текста на споразумението не може да се
направи извод, че то е сключено от страните с намерение да погасят стария дълг.
Напротив - в т. 1.4 от споразумението страните са уговорили, че при неточно
изпълнение на споразумението от страна на длъжника банката - кредитор си
запазва правото незабавно да възобнови действията по принудително събиране на
вземанията. Така постигнатата уговорка разкрива несъмнена обща воля на
договарящите да запазят стария дълг в рамките на съществуващия размер и при
неплащане на предвидените разсрочени вноски по изпълнението му кредиторът
да продължи действията по принудително удовлетворяване на вземанията по договора
за кредит. Поради това споразумението не новира
задължението и няма погасителен ефект по отношение на породените от договора за
кредит вземания/задължения, предмет на настоящото производство. Погасителен
ефект има само частичното плащане по кредита, извършено от ответницата след сключване
на споразумението и в хода на настоящото производство.
Поради това съдът прие предявените искове с
правна квалифкация чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за основателни и
доказани в посочените по-горе размери.
Независимо от изхода на делото - частична
основателност на предявените искове, разноски на ответницата не се дължат.
Признанието на задълженията и частичното им плащане им е станало след подаване
на исковата молба. Ответницата е станала причина за водене на делото, поради
което разноски не й се следват. В нейна тежест следва да се възложат сторените
от ищеца разноски в размер на 3 269.21 лева – заплатени ДТ, депозити за ВЛ и юрисконсултско възнаграждение по чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
ОСЪЖДА С.М.С.,***,
да заплати на БАНКА ДСК ЕАД /правоприемник
на Е.АД/, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, сумата от 33 176 лева - главница
по Договор за кредит ИПОТЕЧЕН №272120 от 25.05.2011г., ведно със законната
лихва от 12.04.2019г. до окончателното плащане, сумата от 13 061.22 лева – възнаградителна
лихва за периода 05.04.2016г. до 05.04.2019г., както и 3 269.21 лева – разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С.М.С.,***,
за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: