РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Бургас, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Албена Янч. Зъбова Кочовска
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20252000500234 по описа за 2025 година
Делото е образувано по въззивната жалба на Я. В. Б., с ЕГН
**********, в качеството му на частен съдебен изпълнител против Решение
№1061/07.11.2022 г., постановено от Окръжен съд - Бургас по гр. дело №
70/2022 г., както и въззивна жалба против допълнително решение №
58/19.01.2023г, постановено по същото дело. Решенията се оспорват като
недопустими –липсва правен интерес от предявяване на иска, а също така и
поради изтекъл давностен срок и като неправилни. Моли да бъде прекратено
производството по делото, евентуално решенията да бъдат отменени и
предявеният иск да бъде отхвърлен, като бъдат присъдени направените
разноски.
Постъпили са отговори на двете въззивни жалби от „Банка
ДСК“ЕАД, ЕИК *********, гр. С., в които те са оспорени като неоснователни,
моли обжалваните решения да бъдат потвърдени и да се присъдят
направените по делото разноски.
По делото е постъпил и отговор на въззивната жалба от третото
лице –помагач ЗК“Лев Инс“ АД, в който е изразено становище за
основателност на подадената жалба от ответника Я. Б..
С обжалваните решения ОС –Бургас е уважил изцяло предявения
от „Банка ДСК“ ЕАД иск против Я. Б. за присъждане на сумата 136
641,12лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди /пропуснати
ползи/, причинени от ответника като частен съдебен изпълнител по
1
изп.дело№ 553/2015г, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2022г до
окончателното изплащане на сумата.
Производството е висящо за втори път пред въззивната
инстанция, след като с решение № 389/30.06.2025г, постановено по гр.д.№
2195/2024г, състав на ВКС е отменил решение № 133/10.10.2023г,
постановено по гр.д.№ 96/2023г на АС –Бургас и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав при съобразяване на указанията, дадени в
мотивите на решението на ВКС.
В исковата молба ищецът „Банка ДСК“ ЕАД твърди, че в резултат
на проведено незаконосъобразно принудително изпълнение върху недвижим
имот с идентификатор 07079.602.483.1.25 по изп.дело № 553/2015г на
ответника ЧСИ Я. Б., е претърпял имуществени вреди /пропуснати ползи/ в
размер на 136 641,12лв. Изпълнителното дело е образувано по молба на
взискателя „Таурус 2001“ ЕООД против длъжник „ЕФГ Билд Груп“ ЕООД и
е проведена публична продан на процесния имот, като с постановление за
възлагане от 16.11.2016г той е възложен на купувач „Димови“ ЕООД за
сумата 251 000лв. Извършено е разпределение на тази сума, като взискателят
е получил сумата 133 641,12лв и 3000лв разноски. Ищецът твърди, че ако не
беше извършена публичната продан, имотът е щял да бъде продаден от ЧСИ
Делян Николов по изп.дело № 892/2013г, по което банката е единствен
взискател, с длъжник - „Сан Сити“ ООД. Твърди,че е проведено производство
по чл.135 ЗЗД, по предявен от банката иск против „Сан Сити“ ООД и „ЕФГ
Билд Груп“ ЕООД, като с влязло в сила решение извършеният апорт на
търговското предприятие на „Сан Сити“ ООД в капитала на другото
дружество - ответник е обявен за относително недействителен по отношение
на ищеца.Твърдяната имуществена вреда е в размер на разпределената сума
на взискателя „Таурус 2001“ ЕООД, както и сумата 3000лв, разпределена
незаконосъобразно в полза на същия взискател като адв.хонорар по изп.дело.
От представеното удостоверение за вписвания, отбелязвания и
заличавания, издадено от Служба по вписванията –гр.Бургас е видно, че
банката е вписала по партидата на процесния имот, на 24.10.2013г искова
молба против своя длъжник „Сан Сити“ ООД и „ЕФГ Билд Груп“ ЕООД, с
правно основание чл.135 ЗЗД, за обявяване на относителна недействителност
на сделка /апорт/, с която длъжникът по изпълнителното дело на ЧСИ Б.
„ЕФГ Билд Груп“ ЕООД е придобил търговското предприятие на „Сан
Сити“ ООД, включващо няколко недвижими имоти, вкл. и самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 07079.602.483.1.25, находящ се в гр.Б.,
ж.к.“С.“, бл.*, ет.*, с предназначение : за обществено хранене, с площ
296,85кв.м. С решение № 403/10.02.20215г, постановено по т.д.№ 444/2013г
на ОС-Бургас предявеният иск е изцяло уважен, като решението е влязло в
сила на 20.10.2016г и отбелязано на 17.11.2016г, видно от представеното
удостоверение на Служба по вписванията на л.15 от първоинстанционното
дело. По молба на банката- кредитор е образувано изпълнително дело №
892/2013г на ЧСИ Д. Н. против длъжник „Сан Сити“ ООД, с представен
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 4964/2013г на БРС, като впоследствие
2
са присъединени вземания на същия взискател по изп.листи, издадени по
ч.гр.д.№4965/2013г и ч.гр.д.№ 4966/2013г на БРС/ видно от удостоверение за
размера на дълга, издадено по изп.дело № 892/2013г на ЧСИ Д. Н./. По това
изпълнително дело върху процесния имот е вписана възбрана на 15.12.2016г.
Изп.дело № 553/2015г е образувано по молба на взискателя „Таурус
2001“ ЕООД против длъжник, приобретателят по апорта на търговското
предприятие на „Сан Сити „ООД - „ЕФГ Билд Груп“ ЕООД, въз основа на
представен изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 6628/2015г на БРС за
сумата 2000лв, представляваща част от главницата по договор за заем в размер
на 400 000лв, ведно със законната лихва от подаването на заявлението -
13.10.2015г и 40лв – разноски. С молба от 16.11.2015г взискателят е поискал
от ЧСИ Б. да извърши опис, оценка и публична продан на няколко недвижими
имота, вкл.и процесния.С молба от 04.12.2015г, на осн.чл.456 ГПК, „Таурус
2001“ООД е поискал да бъде присъединен като взискател за вземането си от
400 000 евро - главница и 1 200 000 евро - неустойка, произтичащо от
договор за заем, обезпечен с особен залог, като се е позовал на качеството си
на пристъпил към изпълнение по реда на ЗОЗ обезпечен кредитор. От
представеното удостоверение за вписване от ЦРОЗ се установява, че на
19.09.2013г е вписан първи по ред особен залог на търговското предприятие
на „ЕФГ Билд Груп „ЕООД в полза на кредитор „Таурус 2001“ ЕООД, вписан
и по партидата на процесния имот и в Служба по вписванията, който
впоследствие е заличен / за процесния имот/ по молба на кредитора на
21.11.2013г. Представено и заявление за вписване на пристъпване към
изпълнение за сумата 1000лв по отношение на движима вещ – копирна
машина и принтер, както и потвърждение за вписване в ЦРОЗ на това
заявление към 18.08.2015г. С постановление от 07.12.2015г ЧСИ Б. е
присъединил взискателя по тези вземания на осн.чл.496 от ГПК. Върху
имота по изп.дело № 553/2015г е наложена възбрана на 18.12.2015г, заличена
на 01.12.2016г. Безспорно е също, че след заличаването на особения залог
върху имота на 21.11.2013г, по изп.дело № 553/2015г е проведена публична
продан и имотът е възложен с постановление за възлагане от 16.11.2016г на
купувача „Димови „ ЕООД за сумата 251 000лв.Постановлението за
възлагане е влязло в сила на 25.11.2016г. Изготвено е и разпределение на тази
сума, като взискателят по делото „Таурус 2001“ ЕООД е получил сумата
133 641,12лв и 3000лв разноски.
Във въззивната жалба са направени възражения за недопустимост на
атакуваното решение поради липса на правен интерес от предявяването на
иска и поради изтекъл давностен срок.Липсата на правен интерес е
обоснована с липсата на качеството – страна, взискател, на ищеца по
изп.дело № 553/2016г на ЧСИ Б..Безспорно ищецът „Банка ДСК“ ЕАД не е
взискател по посоченото изпълнително дело и няма вземане против длъжника
„ЕФГ Билд Груп „ЕООД , с изключение на вземането за разноски по иска по
чл.135 ЗЗД. Тези възражения са неоснователни: както е посочено и в
определение № 542/05.02.2025г по гр.д.№2195/2024г на ВКС правният
интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска, която
се преценява на база твърденията в исковата молба. В случая ищецът твърди,
3
че вследствие на незаконосъобразни действия на ответника, в качеството му
на ЧСИ, е претърпял вреди в пряка причинно – следствена връзка с тези
действия.Дали твърденията за наличен правен интерес са основателни, както
и дали искът е предявен в рамките на давностния срок е въпрос на
основателност на иска, а не на неговата допустимост.
В жалбата е направено възражение за недопустимост на иска,като се
твърди, че ищецът е следвало да предяви иск по чл.464 ГПК, при положение,
че оспорва вземането на взискателя по изп.д.№ 553/2015г - „Таурус 2001“
ЕООД. Този иск е ограничен със срок – едномесечен срок от
разпределението.Възражението е неоснователно – ищецът не оспорва
вземането на „ Таурус 2001“ЕООД против длъжника „ЕФГ БИЛД
ГРУП“ЕООД по договор за заем, а оспорва възможността въз основа на
вписано пристъпване към изпълнение да се предприемат действия по
принудително изпълнение върху заложеното имущество по реда на ГПК от
съдебния изпълнител, съобразно действащото законодателство към този
момент.
Ищецът – „Банка ДСК“ ЕАД е правно легитимиран да предяви иск по
чл.74 ЗЧСИ, тъй като частният съдебен изпълнител отговаря за причинените
от незаконосъобразно принудително изпълнение в пряка причинно -
следствена връзка с него имуществени вреди .Отговорността се реализира
независимо от качеството на ищеца в производството по принудително
изпълнение - взискател, длъжник или трето засегнато от изпълнението лице,
което претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди- загуби
или пропуснати ползи, предизвикани от незаконосъобразно принудително
изпълнение. Ограничение в кръга от лица, които има право да претендират
обезщетение за претърпени вреди от незаконосъобразни действия на
съдебния изпълнител в разпоредбата на чл.74 ЗЧСИ не е предвидено.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното: съгласно разпоредбите на Закона за особените залози,
в редакцията преди изменението, в сила от 30.12.2016г, съдебните
изпълнители имат ограничени правомощия по отношение на заложеното
имущество – по възлагане от пристъпилия към изпълнение обезпечен
кредитор да предаде заложеното имущество или да го продаде по реда на
ЗОС или по реда на ГПК /чл.18,ал.4 ЗЧСИ/. Не е предвидена възможност за
образуване на изпълнително дело против заложния длъжник въз основа на
вписано пристъпване към изпълнение и предприемане на действия по
принудително изпълнение върху това имущество. Разпоредбата на
чл.426,ал.1 ГПК, в редакцията й преди изменението с ДВ бр.11 от 2023г,
предвижда образуването на изпълнително дело да става на основание
изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.Такъв акт към
датата на присъединяването на взискателя за вземанията по обезпечения с
особен залог договор за заем, не е извлечението от вписано пристъпване към
изпълнение в ЦРОЗ. Без да има проведено производство по установяване на
вземането със сила на пресъдено нещо и издаден изпълнителен лист за сумата
400 000 евро и неустойка от 1 200 000 евро, ЧСИ Б. е нямал правомощия
4
да присъединява като взискател по изп.дело № 553/2015г „Таурус
2001“ЕООД за тези вземания и да извършва действия по принудителното им
събиране. Независимо от тези установени незаконосъобразни действия на
ответника, в качеството му на съдебен изпълнител, съдът намира, че по
делото не е установена причинна връзка между тях и вредите, които се
претендират от банката –ищец в размер на получената от взискателя по
изп.дело № 53/2015г сума от продажбата на процесния имот.Това е така, тъй
като независимо от проведеното принудително изпълнение, ищецът, в
качеството си на кредитор, провел успешно иск по чл.135 ЗЗД за обявяване
на апорта на търговското предприятие на неговия длъжник „Сан Сити“
ООД в капитала на „ЕФГ Билд Груп“ ЕООД за относително недействителен
по отношение на него, има право да насочи изпълнение върху имота,
независимо, че е преминало в патримониума на трето лице. Исковата молба
по чл.135 ЗЗД е вписана на 24.10.2013г , а възбрана върху процесния имот е
вписана по изпълнителното дело на ЧСИ Б. на 18.12.2015г. Следва да се има
предвид, че вписването на исковата молба по чл.135 ЗЗД има оповестително-
защитно действие, както се приема в константната практика на ВКС,
произтичащо от нормата на самия закон, според който Недействителността не
засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно
преди вписване на исковата молба за обявяване на
недействителносттанедействителността не засяга правата на трети
добросъвестни лица, придобити преди вписване на исковата молба.Тъй като
купувачът по публичната продан не може да придобие повече права от тези на
длъжника /чл.496, ал.2 ГПК/, а за кредитора, провел успешно производство
по чл.135 ГПК, имотът е собственост на неговия длъжник, то за банката
длъжникът по изп.дело №553/2015г „ЕФГ Билд Груп“ ЕООД не е собственик
на имота и съответно купувачът – „Димови“ ЕООД също не е станал
собственик. Решението по иска на „Банка ДСК“ против „Сан Сити“ООД, с
правно основание чл.135 ЗЗД, исковата молба по който е вписана преди
вписване на възбраната по изп.дело № 553/2015г, е противопоставимо на
наложилия възбраната взискател „Таурус 2001“ЕООД /чл.453,т.2 ГПК/ и на
купувача по публичната продан, като банката може да предприеме действия
по принудително изпълнение върху имота, защото спрямо нея той не е
валидно отчужден. Поради това независимо от незаконосъобразно
проведеното принудително изпълнение върху процесния имот от ответника
в качеството му на съдебен изпълнител, не са налице обективни пречки и
затруднения ищецът да поиска насочване на изпълнението върху имота –
няма данни той да е унищожен или пък прехвърлен на друго лице след
проведената публична продан. Във връзка с това ищецът твърди пред
настоящата инстанция, че изпълнението е обективно невъзможно, тъй като
по изп.дело № 892/2013г, по което банката е взискател, съдебният изпълнител
Д. Н. е отказал да проведе принудително изпълнение върху имота, който
отказ е потвърден от съда в производство по обжалване на действията му по
реда на чл.435,ал.1,т.1 ГПК. Представени са нови доказателства –
разпореждане на ЧСИ Д.Николов по изп.дело № 892/2013г и решение на ОС –
Бургас по в.гр.д. № 45/2019г. Във връзка с този довод съдът намира следното:
5
дадените указания на касационната инстанция се отнасят до излагане на
мотиви и обсъждане на доказателствата по делото, свързани с вписване на
исковата молба по чл.135 ЗЗД и постановеното по нея решение, както и
значението им за правата на ищеца по делото; излагане на мотиви относно
наличието на причинна връзка между действията на съдебния изпълнител по
изп.дело №553/2015г и вредите, претендирани от ищеца като равни на
стойността, получена от имота, респ.дали ищецът реално е запазил
възможността да насочи изпълнение върху имота след проведената публична
продан. Делото е върнато на фазата - постановяване на мотивирано въззивно
решение.Пред настоящата инстанция ищецът е заявил, че изпълнението
върху процесния имот е обективно невъзможно, като твърди, че за първи път
е извършено разпределение на доказателствената тежест от ВКС върху
ищеца, който трябва да докаже, че въпреки правата си след успешно
проведен иск по чл.135 ЗЗД, обективно не може да осъществи принудително
изпълнение.Твърди се също, че пред първата инстанция, както и пред
въззивната инстанция по никакъв повод не е разпределяна
доказателствената тежест относно тези твърдения и на осн.чл.266, ал.3 ГПК
прави искания за приобщаване на нови доказателства.В този смисъл се
твърди, че е поискано по изп.дело № 892/2013г от ЧСИ Д. Н. принудително
изпълнение върху процесния имот, същият с разпореждане е отказал и ОС –
Бургас с решение № 111/12.02.2019г по гр.д.№ 45/2018г е отхвърлил
жалбата на ищеца против този отказ. По този начин, според ищеца, е
невъзможно да се насочи изпълнение по отношение на имота, съответно да се
проведе публична продан и тя да се удовлетвори за вземането си. В исковата
молба ищецът „Банка ДСК“ ЕАД е изложил хронологията на развитие на
изп.дело № 553/2015г на ответника ЧСИ Я. Б., като подробно е посочил в
какво се изразява незаконосъобразността на всички извършени от него по
това изпълнително дело действия по принудителното изпълнение, вкл. и по
отношение на процесния имот. За да обоснове правния си интерес от водене
на иск с правно основание чл.74 ЗЧСИ е посочил, че след извършване на
разпределение на суми от продажбата на друг имот – ПИ с идентификатор
07079.820.1106 и прихващане на тези суми срещу подлежащите на
изпълнение вземания на взискателя „Таурус 2001“ ЕООД , ответникът Б. не е
имал право да продава други недвижими имоти на длъжника „ЕФГ БИЛД
ГРУП“ ЕООД, включително и процесния имот с идентификатор
07079.602.483.1.25, нито да включва взискателя в разпределението на суми,
получени от продажбата на тези имоти.Освен това се твърди, че, ако ЧСИ Б.
не бе продал незаконосъобразно посочения недвижим имот, то същият е щял
да бъде продаден в рамките на изп.дело № 892/2013г на ЧСИ Д. Н., по което
дело ищецът е единствен взискател, съответно сумата ще послужи за
удовлетворяване на вземането на банката по това дело. Размерът на
претендираните вреди се определя в размер на сумата, получена от взискателя
по изп.дело № 553/2015г по извършеното разпределение на сумата от
продажбата на процесния имот, а именно 133 641,12лв, плюс 3000лв
разноски, която тя най-малко е щяла да получи за удовлетворяване на своето
вземане.Твърдения в исковата молба, че през 2018г е поискала изпълнение по
6
изп.дело № 892/2013г върху процесния имот, което й е било отказано от ЧСИ
Д. Н. /напротив, твърди се, че това е възможно, ако не бяха
незаконосъобразните действия на ответника/ и отказът е потвърден от съда
в производство по чл.435 ГПК с решение № 111/12.02.2019г по гр.д.№
45/2018г на Ос –Бургас и това съставлява обективна пречка за осъществяване
на правата на успешно провелия иска по чл.135 ЗЗД кредитор, не са въведени
и за първи път се правят пред настоящата инстанция, което е недопустимо с
оглед забраната на чл.266,ал.1 ГПК. Що се отнася до позоваването на
разпоредбата на чл.266,ал.3 ГПК, следва да се посочи, че в отговора на
въззивната жалба ищецът „Банка ДСК“ЕАД не е навел възражения за
процесуални нарушения във връзка с доклада на съда по разпределение на
доказателствената тежест, нито са направени искания за събиране на нови
доказателства в тази връзка.При липса на оплаквания за допуснати от първата
инстанция нарушения във връзка с доклада на съда във въззивната жалба и в
отговора, въззивната инстанция не дължи даване на указания до страните
относно възможността да предприемат тези процесуални действия по
посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да
извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на
доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е
извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във
въззивното производство, още повече,че както се посочи по-горе такива
факти не са наведени в исковата молба и съдът не е дължал указания в
доклада във връзка с тези факти и обстоятелства. Решението на ВКС също
не съдържа задължителни указания във връзка с доклада на съда и за даване
на възможност на страните да сочат в тази връзка нови доказателства. В
отменителното решение се съдържат единствено указания за постановяване
на мотивирано решение, с обсъждане на относими доказателства, вече
ангажирани по делото.С оглед на горното съдът намира, че представените за
първи път пред настоящата инстанция доказателства не следва да се
обсъждат, тъй като за тези факти и доказателствата за тях е настъпила
преклузия. Независимо от горното, дори да се приеме, че тези доказателства
са допустими, те не променят крайния извод за неоснователност на
претенцията. Действително, по изп.дело № 892/2013г, образувано по молба
на ищеца против длъжник „Сан Сити“ ООД е постановено разпореждане
от 25.09.2018г , с което съдебният изпълнител е отказал принудително
изпълнение върху процесния имот и този отказ е потвърден от съд с
окончателно решение № 111/12.02.2019г по гр.д.№45/2019г. Това решение
обаче не се ползва със сила на пресъдено нещо относно правата на ищеца да
насочи изпълнението върху имота, предмет на иска по чл.135 ЗЗД,
независимо чия собственост е, след като възбраната по изп.дело №
553/2015г е наложена след вписване на исковата молба по чл.135 ЗЗД. С
решението по жалбата срещу действия на частен съдебен изпълнител се
формира сила на пресъдено нещо по отношение съществуването на
потестативното право да се постанови отмяната му, но не и по отношение
процесуалната им законосъобразност. Сила на пресъдено нещо по
процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния
7
изпълнител би могла да възникне, ако съществуваше иск за установяване на
нарушението. При жалба против действията на съдебен изпълнител
процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието е
преюдициалното правоотношение, което поражда потестативното право, което
е предмет на делото и следователно това преюдициално правоотношение не
се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо на
решението по тази жалба.Това означава, че въпросът дали отказът на ЧСИ
Д. Н. да насочи принудителното изпълнение върху имота е законосъобразен
или не, не е предмет на производството по жалбата против това действие и
съответно не се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено
нещо. Това означава, че отказът на съдебния изпълнител да насочи
принудителното изпълнение срещу процесния имот, потвърден от съда в
производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, не е
пречка да се поиска отново изпълнение върху него, което с оглед изложеното
по-горе, е допустимо и обективно възможно.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че постановените решения
по делото следва да бъдат отменени като неправилни и да се постанови ново
решение,с което предявеният иск да бъде отхвърлен.На въззиваемия се дължат
направените разноски, включително и тези пред ВКС, с оглед изхода от
спора.Същите възлизат общо на сумата 15 762,82лв, включваща: 4000лв –
разноски пред първа инстанция, 2732,82лв – д.т. по въззивната жалба, 4000лв
– разноски пред въззивната инстанция, 30лв –такса пред ВКС, 4000лв –
разноски пред ВКС, 1000лв- пред въззивната инстанция при второто
разглеждане.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1061/07.11.2022г и допълнително решение №
58/19.01.2023г , постановени по гр.д.№ 70/2022г на Окръжен съд –Бургас и
вместо тях постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Банка ДСК“ ЕАД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“М.“ №* против Я. В. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр.Б., бул.“Д.“, бл.*, вх.*, ет.*, ЧСИ с рег.№ 709 на
КЧСИ, за присъждане на сумата 136 641,12лв, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно принудително
изпълнение по изп.дело № 553/2015г, ведно със законната лихва върху тази
сума от 17.01.2022г до окончателното й изплащане.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на
ответника ЗК“ Лев Инс“ АД –гр.София.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление :гр.София, ул.“Московска“ №19 да заплати на Я. В. Б. , ЕГН
**********, с адрес: гр.Б., бул.“Д.“ ,бл.* вх.*, ет.* сумата 15 762,82лв,
включваща: 4000лв –разноски пред първа инстанция, 2732,82лв – д.т. по
8
въззивната жалба, 4000лв – разноски пред въззивната инстанция, 30лв –такса
пред ВКС, 4000лв – разноски пред ВКС, 1000лв- пред въззивната инстанция
при второто разглеждане.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9