Р Е Ш Е Н И Е
№ 260843
гр. Перник,
13.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК, II
състав, в публичното заседание на втори юли
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СИМОНА КИРИЛОВА
при секретаря
Катя Василева, като разгледа докладваното гр. дело № 6633 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235,
ал. 1 ГПК.
Образувано
е по искова молба на Б.М.Л. *** АД, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че поради
погасяване по давност ищецът не дължи на ответника сумите 2808,71 лв. –
главница за стойността на топлинна енергия, ведно със законната лихва от 18.10.2010
г. до окончателното ѝ изплащане, 1535,84 лв. – мораторна лихва, и 200,34
лева – разноски, и за които суми е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 8616/2010 г. на ПРС и е образувано изп.д. №
1709/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б..
В исковата молба се
твърди, че за вземанията, предмет на посочените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, последователно са били образувани изп.д. № 424/2011 г. по
описа на ЧСИ С.Д. (прекратено) и изп.д. № 1709/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б.,
висящо и към настоящия момент. Изложени са подробни правни и фактически
съображения, че вземанията са били погасени по давност дълго преди образуването
на новото изпълнително дело. В с.з. поддържа исковата претенция.
Претендира разноски, съгласно списък.
Ответната страна в отговора на исковата молба,
подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Поддържа, че погасителната давност е била прекъсвана
многократно в рамките на образуваните изпълнителни дела. Намира, че вземането,
удостоверено във влязлата в сила заповед за изпълнение се погасява с обща
петгодишна давност. Намира, че до при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г.
погасителната давност е спряла да тече до отмяната му на 26.06.2015 г. с ТР №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС. В с.з. поддържа изразеното становище. Претендира
разноски, съгласно списък.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК
предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност
на принудителното изпълнение. Предмет на този отрицателен установителен иск е
оспорване съществуването на изпълняемото право, въз основа на факти,
непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на
възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на
длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна
полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива
факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.
Между
страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 1709/2019 г. по описа
на ЧСИ С.Б. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя
„Топлофикация Перник“ АД от 19.10.2020 г. за принудително събиране на
посочените в исковата молба вземания срещу солидарните длъжници А.Г. и Б.Л.
(ищеца в настоящото производство), съгласно изп.лист от 12.04.2011 г., издаден
по ч.гр.д. № 8616/2010 г. на на РС Перник въз основа на влязла в сила Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Наличието
на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу ищеца по
искане на взискателя „Топлофикация – Перник“ АД за събиране на процесните
вземания, свидетелства за правния му интерес от предявяване на отрицателните
установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се
позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния
изпълнителен лист.
От
приложеното копие на изп.д. № 424/2011 г. по описа на ЧСИ С.Д. се установява,
че същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за
образуване от 18.05.2011 г., в която е инкорпорирано и искане за
прилагане на конкретни изпълнителни способи (запор и възбрана), с което
давността за вземането е прекъсната. След образуване на делото ЧСИ С.Д. е
извършвала справки за имущественото състояние на длъжниците до различни
институции и е изпратила ПДИ до длъжниците, но конкретни изпълнителни способи
не са прилагани. На 10.06.2013 г., т.е. в период, надхвърлящ 2 години от
молбата за образуване, взискателят е депозирал молба за вписване на възбрана
върху притежаван от длъжника недвижим имот.
Към
момента на образуване на ИД № 424/2011 г. е било в сила ППВС № 3/18.11.1980 г.,
съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността,
а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение,
а именно, че в изпълнителното производство давността се прекъсва при
предприемането на кое
да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ –
поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител,
като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се
спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е
налице противоречива практика и висящо тълк. дело по въпроса за това от кой
момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015
г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди
приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д. № 3/2020
г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав се съобразява с разрешението, застъпено
в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС,
че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на
правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на
новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г.
Тъй
като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 18.05.2011
г. е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 19.05.2013
г. производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК и от този момент е започнала да тече новата давност за вземането,
съгласно разясненията по приложението на ППВС № 3/1980 г.
Нещо
повече, в процесния случай са налице три напомнителни разпореждания на съдебния
изпълнител с дата 30.08.2012 г. и 23.04.2013 г. (л.27,28,34), с които е указал на
взискателя при желание да бъде наложена възбрана, да депозира изрична молба и
да внесе такса. Молба за налагане на възбрана е депозирана едва на 10.06.2013
г., т.е. над две години от последното поискано изпълнително действие
(18.05.2011 г.). Наред с това същата е оставена без движение, доколкото ЧСИ
е констатирал, че длъжникът не притежава недвижим имот с посочения от взискателя
административен адрес, но уточняваща молба не е била депозирана, нито са били
внесени изискуемите авансови такси съгласно ТТРЗЧСИ. Тази нередовна молба не
може да бъде приета като действие, прекъсващо давността, особено и след като е подадена
в условията на прекратено изп. производство. Изложеното важи и за молбата за
налагане на запор, депозирана три години по-късно – на 07.06.2016 г., отново
нередовна, без авансово внасяне на необходимите такси. Същата отново няма нито процесуални,
нито материалноправни последици, след като изп. производство вече е било
прекратено по право.
С
постановление от 01.03.2017 г. ЧСИ е констатирал, че са налице предпоставките
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Отбелязването на ЧСИ върху гърба на изпълнителния
титул, че делото е прекратено на 01.03.2017 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две
години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното
основание в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически
факт. Постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването
на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години
взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.
За
приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал.
2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, като
началната редакция на текста, обн. ДВ, бр.
275 от 1950 г., е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу
държавата и държавните предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл.
117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950 г.
действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал
заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване
заповед за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в
случай че молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма
такова действие (арг. чл. 156г ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното
производство не е било уредено, а на процесуалния закон са били познати т.нар.
„несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237 ГПК (отм.), предвидени от
законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен лист.
Понастоящем
в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от
издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително
основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в
сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията
между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на
задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до
изтичането на срока за възражение.
Установеното
със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на
извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.
5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290 ГПК е наложила, че по отношение
на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е
допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез
тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за
изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в
сила решения.
Същевременно
вземането за периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на
чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се
погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се
погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е
подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от
процесуалното поведение на длъжника.
Наред
с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214
от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е
посочено: „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо
и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК
няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за
изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен
смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 480 от 27.07.2010 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., Определение № 443 от 30.07.2015 г. на
ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о.; Определение № 480 от 19.07.2013 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о.).
По
изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в
настоящия случай.
В
настоящия случай след 19.05.2013 г. не са били предприемани валидни действия по
изпълнение. При така установената фактология съдът намира, че считано от този
момент – 19.05.2013 г., петгодишната давност за процесните вземания е изтекла
на 19.05.2018 г., а с това – и преди образуването на второто по ред
изпълнително дело № 1709/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б. по молба на взискателя от
19.10.2020 г. Следователно сумите, предмет на изпълнителния лист са били
погасени по давност и исковете са основателни и следва да бъдат уважени така,
както са предявени.
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
доказаните разноски в общ размер на 724,78
лв.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Б.М.Л., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Б.В.
***012360,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал.
1 ГПК, че в полза на „Топлофикация Перник“ АД не съществува изпълняемо
право (право на принудително изпълнение) спрямо Б.М.Л. за сумата в размер на 2808,71
лева – главница за стойността на топлинна енергия за периода от 01.10.2003
г. до 30.04.2009 г., ведно със законната лихва от 18.10.2010 г. до окончателното
ѝ изплащане, 1535,84 лева – мораторна лихва за периода от
30.11.2003 г. до 07.12.2009 г., и 200,34 лева – разноски, и за които
суми е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. №
8616/2010 г. на РС Перник и е образувано изп. д. № 1709/2020 г. по описа на ЧСИ
С.Б., поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на Б.М.Л., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 724,78 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението
да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА: В.А.