№ 151 / 09.03.2022г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на девети февруари две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Дорета А.
Прокурор:
Цвета Пазаитова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №1124 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във
вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от ЕООД Прогрес груп
2020 - гр.Л., ЕИК *********, против Решение №105/28.09.2021г. по анд
№557/2021г. на РС Свиленград. Твърди се, че решението на съда е
незаконосъобразно и необосновано. Съдебният акт бил постановен при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложен
материален закон. Неправилни били изводите на районния съд, че дружеството
допуснало посоченото в НП административно нарушение, както и че
административнонаказателното производство по установяването и реализирането на
имуществената отговорност било проведено законосъобразно. Съдът не изследвал
задълбочено събраните в процеса доказателства, обосноваващи изключително
ниската степен на обществена опасност на визираното административно нарушение, както
и не проверил оплакванията, касаещи необосноваността на обжалваното НП. В
обжалвания съдебен акт мотивите били с формални доводи и съображения, които
водели до извода, че не била обстойно, подробно, внимателно и прецизно осъществена
проверка. Така били формирани неправилни правни изводи за извършено нарушение и
липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Не било взето предвид обстоятелството, че самата М. М. И. не пожелала да сключи трудов договор, поради което бил сключен граждански
договор с нея, чието изпълнение траяло само един ден, след което работодателят
издал заповед за прекратяване на гражданския договор. Касаело се за деяние,
което формално осъществявало състава на административното нарушение по чл.61
ал.1 от КТ. Правата на работника не били накърнени, тъй като именно по негово
желание правоотношенията между страните не били оформени като трудовоправни. На
основание чл.11, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.9, ал.2 от НК следвало да се приеме,
че нарушението се отличава със своята малозначителност, което изключвало
административнонаказателната отговорност. Иска се да бъде отменено обжалваното
решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено
наказателното постановление, както и да бъдат заплатени направените по делото
разноски.
Ответникът оспорва касационната жалба и
иска да бъде оставено в сила решението на Районен съд Свиленград, като се претендират
направените разноски.
Окръжна прокуратура Хасково счита, че
обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба
е неоснователна.
С обжалваното решение
Районен съд Свиленград е потвърдил Наказателно постановление №26-001190 от
17.06.2021г. на Директор на Дирекция Инспекция по труда Хасково, с което на ЕООД
Прогрес груп 2020 - Л., в качеството му на работодател и на основание чл.416,
ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е определена имуществена
санкция в размер на 1500,00 лева за административно нарушение на чл.61, ал.1 от
Кодекса на труда.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че
актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи, като е спазена изцяло
административнонаказателната процедура по съставяне на акта и издаване на
обжалваното наказателното постановление и не са допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето и връчването им. От фактическа страна
съдът е приел за безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил състава
на вмененото му административно нарушение по чл.61
ал.1 от КТ. Въз основа на събраните
писмени доказателства и съобразно установените факти по делото, съдът приел, че
работата, извършвана от М. М. И.в полза на дружеството, представлява престиране
на работна сила. След като между страните е съществувало трудово правоотношение
с произтичащите от това права и задължения, предмет на уредба от
трудовоправните норми, то било безспорно обусловено било тяхното приложение, а
в това число и императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от КТ. В конкретния
случай работещото лице – М. М. И., в деня на проверката –
11.05.2021г., се намирала в обекта, т.е. явила се на работа и работила,
престирала работната си сила на определеното ѝ място, изпълнявайки
възложената ѝ работа, но тъй като в конкретния случай с нея не бил
сключен трудов договор, а и няма спор, че дружеството, в качеството си на
работодател, е уредило отношението по полагане на труд не като трудово, а като
гражданскоправно. Въззивната инстанция е изложила мотиви, че задължението,
свързано със забраната отношенията по предоставяне на работна сила – трудови, следва
да не се урежда във форма, различна от тази на трудовия договор. Направен е
извод, че било осъществено от обективна
страна вмененото административно нарушение, тъй като дружеството не изпълнило
предписано от чл.61, ал.1 от КТ и не бил сключен с работника трудов договор
преди постъпването му на работа и започване реалното изпълнение на трудовите
функции. Посочено е, че установеното нарушение не следва да се третира като
маловажно, с оглед разпоредбата на чл.415в, ал.2 от Кодекса на труда. В тази връзка съдът е приел, че
наложеното наказание е правилно определено, а обжалваното наказателно
постановление като законосъобразно е било потвърдено.
Така
постановеното решение е правилно.
При провеждане на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП, са
издадени от компетентни органи и съдържат всички необходими реквизити, визирани
в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Датата и мястото на нарушението са посочени, както и е
посочено в какво се изразява нарушението, нарушените разпоредби и
обстоятелствата по извършването му. Компетентността на административните органи
във връзка с издаването на акта за установяване на административно нарушение и
на наказателното постановление се установява от представените по делото
заповеди и длъжностна характеристика.
Според настоящия състав на съда, а както и районният
съд е приел, описаното в АУАН и НП административно нарушение е безспорно
доказано. По безспорен начин е установено, че посоченото в АУАН и НП лице – М. И., в момента
на проверката е работела, изпълнявайки възложената ѝ работа на сервитьор – сервирала на клиенти на заведението предлаган от заведението асортимент, т.е. и на конкретно определено работно място. Няма
спор, че между изпълняващия и дружеството не е имало сключен в писмена форма трудов договор. Районният съд правилно е определил основния спорен елемент, а именно: дали въпреки сключения граждански договор от 10.05.2021г.,
отношенията между жалбоподателя и работника са били
трудовоправни, респ. дали е следвало да бъде подписван трудов договор. Настоящата касационна инстанция напълно споделя изводите на районния съд
относно законовите изисквания за сключване на трудовия договор и необходимите и задължителни елементи в него - място на работа,
наименование на длъжност и характер на работа, дата на сключване и начало на
изпълнение, времетраене, основно трудово възнаграждение с постоянен характер,
както и периодичност на изплащане, продължителност на работния ден или седмица.
Районният съд е изяснил разликата между трудов
договор и граждански договор, състояща се в техния предмет - с
трудовия договор се уговаря осъществяването на трудова функция, а с гражданския
договор се уговаря определен резултат, както и е
направил правилен извод относно наличието на нарушението, като е кредитирал
представената от заварения на мястото работник, в която изрично се сочи
определено месечно трудово възнаграждение от 650,00 лева, обекта, на който се осъществява дейността, работното време от 10.00 часа до 18.00
часа, почивни дни събота и неделя, почивка в
работния ден от 12,30ч. до 13,00ч. Този извод на
въззивната инстанция напълно се споделя от настоящия състав. Безспорно е установеното, че към датата на нарушението - 11.05.2021г. няма
сключен валиден трудов договор между
жалбоподателя и М. И., а
обсъденият граждански договор от 10.05.2021г. не променя правоотношението от трудово в гражданско, тъй като естеството на
полагания труд определя вида на договора, а не обратното. Извършваната дейност
по сервиране на клиенти в проверявания обект, е била с определено работно време, срещу уговорено месечно възнаграждение и с определени почивни дни, като така представлява престиране
на работна сила, а не изработване по смисъла на чл.258 от ЗЗД. Неоснователни са наведените с
касационната жалба оплаквания, че се касаело до дейност, която може да бъде
възложена с граждански договор, а и по отношение обстоятелството, че самата М.
И.искала да сключи граждански договор, а не трудов. В случая са налице всички
елементи на трудово правоотношение в конкретния случай с оглед доказателствата
по делото и установената фактическа обстановка се прикрива съществуването на
трудово правоотношение и не е налице гражданскоправно. От събраните
доказателства се установява по категоричен начин, че посоченото лице е полагало
труд, осъществявайки една и съща трудова функция, при условията на системност и
повторяемост на осъществяваната трудова дейност, с определено работно време при
уговорено трудово възнаграждение, работно време и почивни дни, както и е било
заварено на място от проверяващите, като така са налице характерните елементи
на трудовото правоотношение, при което се предоставя работна сила. Именно
поради това отношението е следвало задължително да се уреди като трудово със
сключването на писмен трудов договор, а не с граждански договор.
Правилни и законосъобразни са изводите на районния
съд, че процесното нарушение, с оглед неговата правна квалификация, попада в
кръга от деяния, които по силата на закона не могат да бъдат маловажни.
Съгласно разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ не са маловажни нарушенията на
чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от КТ. Обосновани са изводите на районния
съд, че наложената в случая имуществена санкция е правилно определена, като
ориентирана към минимален размер.
Поради изложеното, касационният състав счита, че
касационната жалба е неоснователна, а изводите на районния съд са правилни,
обосновани и съобразени със събраните по делото доказателства, като районният
съд е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства и въз основа
на тях е направил обоснован и правилен извод.
С оглед крайния извод за неоснователност на касационната жалба, то
следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски, направено от
представляващия ответната страна – юрк.възнаграждение в минималния предвиден
размер от 80,00 лева с оглед чл.63, ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.2, пр.първо
от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №105/28.09.2021г. по анд №557/2021г. на РС Свиленград, с което е потвърдено
Наказателно постановление №26-001190 от 17.06.2021г. на Директор на Дирекция
Инспекция по труда Хасково, с което на ЕООД Прогрес груп 2020 - Л., на
основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е определена имуществена
санкция в размер на 1500,00 лева за административно нарушение на чл.61, ал.1 от
Кодекса на труда.
ОСЪЖДА ЕООД Прогрес груп 2020 - гр.Л., ЕИК *********, да заплати на
Дирекция Инспекция по труда Хасково направените по делото разноски за
юрк.възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.