№ 2152
гр. София , 07.06.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ в закрито заседание на седми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Частно гражданско
дело № 20211110129385 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 411 ГПК.
Подадено е заявление от „НФ“ ООД срещу ЕМ. М. П., с което се иска издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ – нотариален акт относно съдържащите се задължения за
заплащане на парични суми (чл.417, т.3 ГПК) с размер на задължението общо в размер на
60558.33лв.
Представен е документи по чл.417, т.3 ГПК – Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 90, том 4, рег.№ 14322, дело № 648/2019г. от 11.10.2019г., вписана в Служба по
вписванията гр.София, с вх.рег.№ 66558/2019г. дв. вх.рег.№ 65227/2019г. акт № 76, том XXXVI,
дело № 50834/2019г., в който е описано, че между НФ ООД и ЕМ. М. П. имало сключени договори
за заем № 559-СФ-10.10.2019г. за сумата от 2000лв., и договор за заем № 562-СФ-11.10.2019г. за
сумата от 28 000лв., двата със срок – 60 месеца до 11.10.2024г. В заявлението е описано, че се
претендират суми за главница, лихви и неустойки от двата кредита поради „прекратяването им“,
считан от 10.05.2021г. Претендираните задължения са в общ размер на 60558.33лв., от които: 1) по
договор за заем № 562-СФ-11.10.2019г. - 28 000лв. главница, 3282.22лв. лихва за периода от
11.10.2019г. до 10.05.2021г., неустойка за забава – 8400лв., начислена за периода от 11.11.2020г.
до 10.05.2021г., неустойка за неизпълнение - 16800лв., законна лихва – 38.89лв. за периода от
10.05.2021г. до 14.05.2021г.; 2) по договор за заем № 559-СФ-10.10.2019г. – главница 2000лв.,
договорна лихва в размер на 234.44лв. за периода от 10.10.2019г. до 10.05.2021г., неустойка за
забава в размер на 600лв. за периода от 11.11.2020г. до 10.05.2021г., неустойка за неизпълнение в
размер на 1200лв. законна лихва в размер на 2.78лв. за периода от 11.11.2020г. до 10.05.2021г.
Софийският районен съд счита, че заявлението следва да бъде отхвърлено поради следните
съображения:
Представеният Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека е сред посочените в
чл.417 от ГПК, но този документ не удостоверява подлежащи на изпълнение вземания, защото
срокът на договора е до 11.10.2024 г., а в заявлението се претендира настъпване на предпоставки за
връщане на всички парични суми по договорите за заем поради упражнено от заемодателя право
на „прекратяване“. Съдът намира, че не може да бъде уважено искане за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК в хипотезата на упражнено право на прекратяване на договорното
правоотношение. С т.4а на ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС е
прието, че „Не са налице основанията за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 и 3 ГПК
за вземания, основани на упражнено право на разваляне на договор“. Заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК може да бъде издавана само за вземания за реално изпълнение на договора, т.е. за
парични суми, произтичащи от самия договор, но не е допустимо по реда на чл.418, ал.3 от ГПК да
се доказват елементи от фактическия състав, т.е. да се установява, че договорът е развален. В
конкретния случай със заявлението заявителят не претендира издаване на заповед за изпълнение за
парични суми, удостоверени в документ сред изброените в чл.417 от ГПК, а преценката за
1
наличието на предпоставки да издаване на заповед за изпълнение съдът би следвало да извърши
при обсъждане настъпили ли са основания за разваляне на договора, упражнено ли е право
действието на договора да бъде преустановено, а според приетото Тълкувателно решение не е
допустимо чрез доказателства по чл.418, ал.3 от ГПК да се доказва наличието на елементи от
фактическия състав, от който възниква вземането, например упражнено право на разваляне на
договора.
Отделно от това, настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по
чл.411, ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз
задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице
фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по
дело документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи по договора.
Първо, в конкретния случай договорните отношения между страните се отнасят към договор
по см. на закон за кредитите на недвижимите имоти на потребители (ЗКНИП).
Съгласно чл.24, т.9 и т.11 ЗКНИП – договорът за кредит следва да съдържа информация за
ГПР по кредита, заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по
кредита за потребителя, така и обща сума, дължима от потребителя по кредита. Съгласно чл.29,
ал.2 ЗКНИП – ГПК се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като съгласно ал.3 –
разходите свързани с погасяването и усвояването се включват в общите разходи. Съгласно чл.38
ЗКНИП – когато не са спазени изискванията на чл.24, ал.1, т.9 и 11 договорът за кредит е
нищожен, в който случай съгласно чл.39 ЗКНИП – потребителят дължи връщане на сума,
равняваща се на общия размер на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. На
следващо място, съгласно чл.27, ал.2 ЗКНИП кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия свързани с усвояване и управление на кредита.
В конкретните договори – съдът приема, че същите са нищожни на основание чл.38 ЗКНИП
вр. чл.24, ал.1, т.9 и 11 вр. чл.29, ал.2 и ал.3 ЗКНИП , защото ГПР не е изчислен по формулата по
чл.29, ал.2 ЗКНИП, а е посочено, че е равен на размера на фиксираната договорна лихва, макар в
договорите изрично да са включени „гаранционни вноски“, които на самостоятелно основание
(чл.27, ал.2 ЗКНИП) са недействителни.
Отделно от това, претендираните компенсаторни неустойки и неустойки за забава (по всеки
договор в общ размер се доближават до размера на главниците) са нищожни поради противоречие
с добрите нрави, защото излизат извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече
отпуснат ипотечен заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер,
без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по
договора, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост, като
съдът приема, че целта на регламентираните неустойки излизат извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Съгласно чл.66 ЗКНИП контролът по ЗКНИП се осъществява от КЗП за спазване
изискванията на ЗКНИП, поради което препис от настоящото разпореждане следва да се
изпрати за сведение на Комисията за защита на потребителите.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 27 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление вх.№ 6609/26.05.2021г. от „НФ“ ООД, ЕИК *********, за издаване
на Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу ЕМ. М. П., ЕГН:
**********, общо за сумата от 60558.33лв.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
ПРЕПИС да се връчи на заявителя.
2
ПРЕПИС ДА СЕ ВРЪЧИ НА КЗП!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3