№ 354
гр. Благоевград, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска
Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Въззивно гражданско
дело № 20241200500395 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 84 от 14.02.2024 г., постановено по гр.д. № 2308/2022 г. по описа на
Районен съд – Благоевград, съдът е осъдил М. Т., ЕГН ********** да заплати на „Банка
ДСК“ АД, ЕИК *********, следните суми: сумата от 5 425.87 лв., представляваща главница
по Договор за кредит за текущо потребление от 02.01.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 04.10.2022 г. до окончателното й погасяване, 2303.78
лв. – възнаградителна лихва върху главницата за периода от 16.04.2019 г. до 12.09.2022 г.,
199.47 лв. – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 16.04.2019 г. до
12.09.2022 г., 2180.09 лв. – на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, представляващ сторени по
делото разноски.
Решението е обжалвано с въззивна жалба с вх.№5298/06.03.2024г. подадена от М. Т., с
ЕГН ********** и адрес: гр.Благоевград, ул.“*** №10, ет.3, ап.6, чрез особения
представител адв.С. А.. В нея се излагат съображения за неправилност на атакуваното
решение. Оспорват се изводите на съда за настъпила предсрочна изискуемост на процесния
договор за кредит. В тази връзка се сочи, че ищеца при условията на пълно и главно
доказване не е установил, че е уведомил длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост
на кредита.
Осъществена е и процедурата по връчване на препис от жалбата по чл. 263, ал. 1
ГПК. В указания срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва
1
като неоснователна. Изложени са подробни съображения относно правилността на
обжалваното решение.
Съдът, след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. чл. 430, ал.
1 от ТЗ вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД твърди, че между него и ответника М. Т. е сключен
Договор за кредит за текущо потребление от 02.01.2018 г., по силата на който е отпуснат
кредит в размер на 6 000 лв. със срок за издължаване 120 месеца. Така, съгласно условията
на договора и погасителния план – Приложение № 1 към договора, кредитополучателя се
задължил да погаси кредита с 120 месечни вноски, с краен срок на окончателно погасяване –
02.01.2028 г. Съгласно т. 8 от Договора кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в
размер на 8.05 % годишно или 0.02 % на ден, формирана като сбор от стойността на
шестмесечния СОФИБОР към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер
на 13.182 %. Неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление на физически лица като в т. 18.1 от ОУ е уговорено, че при забава на
плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата уговорена в Договора,
,частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. В т. 18.2 от ОУ е уговорено,
че при допусната забава в плащанията на главницата и/или лихва над 90 дни, целият
непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения
лихвен процент и с надбавката за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта.
Последиците от преходния член настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след
уведомление до клиента, изпратено до последния посочен от него адрес за кореспонденция.
След предявяване молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от главницата
се олихвява със законната по чл. 86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че към настоящия момент
забавата в плащанията на главницата и/или лихвата е над 90 дни, като броя на непогасените
месечни вноски по главница и/или лихва е 40 броя. Посочва, че поради преустановяване на
задължението по договора, са налице предвидените в т. 18.2 от ОУ предпоставки за
предсрочна изискуемост на кредата и с настоящата молба обявява вземането по Договора за
2
кредит за текущо потребление от 02.01.2018 г. за предсрочно изискуемо. Моли,
предсрочната изискуемост на вземането да се счита за обявена на ответника с връчването на
препис от исковата молба.
Ответникът М. Т., чрез назначения на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител – адв. С. А. оспорва исковете.
От фактическа страна:
По делото е представено копие от Договор за кредит за текущо потребление от
02.01.2018 г., от който е видно възникването на правоотношение между страните по делото,
по силата, на което „Банка ДСК“ ЕАД се задължило да предостави на М. Т. банков кредит за
текущо потребление в размер на 6 000 лв. по посочена в договора разплащателна сметка,
открита на името на ответника, срещу задължение за ответника да върне ползваната сума
съгласно условията на договора и общите условия към него. Съгласно чл. 2 от договора,
срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване с
падежна дата – 15 – то число на месеца. Съгласно т. 8 от Договора кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент в размер на 8.05 % годишно или 0.02 % на ден, формирана като
сбор от стойността на шестмесечния СОФИБОР към съответната дата и фиксирана
стандартна надбавка в размер на 13.182 %.
По делото са приложени Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на физически лица като в т. 18.1 от ОУ е уговорено, че при забава на плащането
на месечна вноска от деня, следващ падежната дата уговорена в Договора, ,частта от
вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. В т. 18.2 от ОУ е уговорено, че при
допусната забава в плащанията на главницата и/или лихва над 90 дни, целият непогасен
остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен
процент и с надбавката за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта. Последиците от
преходния член настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до
клиента, изпратено до последния посочен от него адрес за кореспонденция.
По делото е приложен договор за залог върху вземания от 02.01.2018 г., сключен
между страните за обезпечаване вземанията по сключения Договор за кредит за текущо
потребление от 02.01.2018 г. С договора е учреден залог върху вземанията на залогодателя за
трудово възнаграждение и други вземания по трудово правоотношение между него и
„Мебелфаб“ АД.
На 02.01.2018 г., кредитополучателят подал заявка за ползване на преференциален
лихвен процент по кредит за текущо потребление, предоставян при условията на кредитни
програми, с която заявил желанието си да ползва лихвена отстъпа като ще осигурява
месечни постъпления от работна заплата по откритата от него разплащателна сметка в
„Банка ДСК“ ЕАД в размер не по – малък от 468 лв.
Видно от Приложение № 2 към договора – Условия по кредитна програма „ДСК
Пратика“ за клиенти – служители на работодателя, за които се предоставят преференциални
3
условия по кредита в т. 1.3 е уговорено, при превод на работна заплата по разплащателната
сметка в Банката, ползване на платежен документ „ДСК Pay+“ и обезпечение залог на
вземане по трудово правоотношение, заедно със залог на вземане по сметка договорният
процент на възнаградителната лихва е 10.45 % - за кредити, предоставени в лева и евро.
Съгласно т. 1.3.1 при ползване на кредит за текущо потребление в лева, по условията на т.
1.3, по време на промоция до 31.01.2018 г., включително се прилага лихвен процент – 8.35
% - за кредити, предоставени в лева.
Съгласно Условия за ползване на лихвена отстъпка по новоразрешен кредит Банката
предоставя лихвена отстъпка в размер на 0.3 п.п. от лихвения процент по т. 1.3.1 от Условия
по кредитна програма „ДСК Практика“ за срока за погасяване на кредита при условие, че
Кредитополучателя закупи една от посочените застраховки, в т.ч. групова застраховка
„Живот, свързан с банков кредит“. Предвид посоченото уговорения променлив лихвен
процент към датата на сключване на договора е 8.05 % или 0.02 % на ден.
Приложен е погасителен план и ГПР, съгласно, който страните са уговорили кредитът
да бъде погасен на 120 месечни погасителни вноски, като последната вноска е с падеж
02.01.2028 г.
Пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно – счетоводна експертиза, от
заключението на вещото лице, по която се установи, че Банката е изпълнила изцяло
задължението си и кредитът в размер на 6 000 лв. е усвоен от кредитополучателя на
02.01.2018 г., чрез директен превод по посочена банкова сметка на ответника. Експертизата
установява, че за погасяване кредита от страна на кредитополучателя са постъпили 1158.04
лв., с която са погасени: договорна лихва – 583.75 лв., главница – 574.13 лв. и санкционна
лихва – 0.16 лв. /табл. на л. 12 от заключението/. От 03.05.2019 г., кредитополучателят е
преустановил плащанията си по кредита. Вещото лице е дало в два варианта размера на
непогасените изискуеми задължения. По първи вариант – към датата на подаване на
исковата молба (23.08.2022 г.) непогасената главница е 5425.78 лв., непогасена падежирала
договорна лихва е 1254.68 лв. и размер на обезщетението за забава за периода 16.04.2019 г. –
12.09.2022 г. – 481.08 лв. По втори вариант – размер на непогасените и изискуеми
задължения към датата на получаване на исковата молба от ответника непогасената главница
е 5425.87, непогасена падежирала договорна лихва към 16.04.2019 г. – 16.03.2023 г. – 1424.10
лв. и размер на обезщетението за забава за периода 16.04.2019 г. – 16.03.2023 г. – 655.94 лв.
От изслушаната допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, се установява, че на
02.01.2018 г., М. Т. е подал заявка, за ползване на преференциален лихвен процент, с която е
заявил желанието си да ползва преференциална лихвена отстъпка по кредита, като ще
осигури по разплащателната си сметка месечни постъпления от работна заплата в размер не
по – малък от 468 лв. Анализирайки приложените по делото условия за ползване на лихвена
отстъпка на новоразрешаван кредит, както и направеното отбелязване, че
кредитополучателя закупува групова застраховка „Живот свързана с банков кредит“ вещото
лице посочва, че приложимия лихвен процент е 8.05 % с предоставената отстъпка. Според
вещото лице от направения от него анализ се установява, че кредитополучателят не е
4
получавал месечни трудови възнаграждения по разплащателната сметка, като за периода е
получавал месечни обезщетения за безработица и бързи кредити от „Финанс“ ЕООД. В
табличен вид, вещото лице е посочило извършените до момента погасявания по кредита,
като установява, с които е платена договорна лихва – 583.75 лв., платена главница – 574.13
лв. и платена наказателна лихва – 0.16 лв. Общо погасената сума вещото лице посочва в
размер на 1158.04 лв. В счетоводните записи на дружеството ищец са налице данни експерта
да приеме наличието на данни за промяна на индексирания лихвен процент с дата 15.01.2018
г., като дължимата възнаградителна лихва е в размер на 2303.78 лв. Вещото лице посочва
дължимите суми по договора в два варианта. В първи вариант размерът на непогасените
задължения към датата на подаване на исковата молба – 23.08.2022 г. е непогасена главница
5425.87 лв., непогасена падежирала договорна лихва в периода от 16.04.2019 г. до 12.09.2022
г. – 2303.78 лв., размер на обезщетението за забава за периода от 16.04.2019 г. до 12.09.2022
г. – 199.47 лв. По втори вариант към датата на получаване на препис от исковата молба от
ответника на 16.03.2023 г. непогасената главница е 5425.87 лв., непогасената падежирала
договорна лихва към 16.04.2019 г. – 16.03.2023 г. – 2303.78 лв. и размер на обезщетението за
забава за периода 16.04.2019 г. до 16.03.2023 г. е 528.17 лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и с оглед на предмета на
иницииращата настоящето производство въззивна жалба, съдът приема от правна
страна долуизложените съображения:
Основните възражения в жалбата се отнасят до оспорване на изводите на
първоинстанционния съд за настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по кредита
в рамките на исковото производство с получаване на препис от исковата молба, чрез
особения представител на ответника.
Настоящият съдебен състав намира посоченото възражение на особения представител
на въззивника за неоснователно. Решението на РС Благоевград е правилно, като на
основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени от РС
Благоевград.
Въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
Според чл. 18.2 от ОУ при допусната забава в плащанията на главницата и/или лихва
над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се
олихвява с договорения лихвен процент и с надбавката за забава в размер на 10 (десет)
процентни пункта. Последиците от преходния член настъпват автоматично, а ако законът го
изисква – след уведомление до клиента, изпратено до последния посочен от него адрес за
кореспонденция.
Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2014
г., ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
5
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Релевантен по съществото на спора по осъдителен иск за вземане въз основа на
договор за банков кредит, поради упражнено от страна на Банката право да обяви кредита за
предсрочно изискуем, е фактът на съобщаване на длъжника от страна на Банката на това
нейно изявление, като същото може да се обективира в самата искова молба и поражда
правни последици с връчването на препис от нея на ответника по иска.
На осн. чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК с
оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. Следва да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС: решение №
148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д.
№ 60208/2016 г. на ВКС, II г. о. и др. се застъпва становище, че Банката, ако не е уговорено
друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и
чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по
чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал. 1-5 ГПК- отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от
длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е. и без да е необходимо
назначаване на особен представител в нотариалното производство.
Предвид изложеното се налага цялостен извод, че в хипотезата на осъдителен иск за
заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано
изявление на Банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита
предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона
предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на
длъжника-ответник. В този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на
ВКС, Първо ТО и Решение № 86 от 27.10.2020 г. по т.д. № 2118/2019 г., Първо ТО на ВКС.
В настоящият случай в исковата молба се съдържа волеизявление на Банката, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и предявява осъдителен иск
за цялата дължима сума по кредита. Предвид посоченото първоинстанционния съд правилно
е приел, че предсрочната изискуемост е настъпила в рамките на настоящето исково
производство с получаване на препис от исковата молба. Без значение в тази насока е
обстоятелството , че ответната страна се представлява от особен представител по чл. 47, ал.
6 от ГПК, защото връчването на представител се смята за лично връчване, съгласно чл. 45,
изр. 2 от ГПК, която разпоредба не прави разлика между договорен (доброволен) и особен
представител. Следователно ответникът М. Т. е бил известен за настъпилата предсрочна
изискуемост на процесните вземания в хода на сегашното исково производство, поради
6
което и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК посоченото фактическо обстоятелство следва да
бъде отчетено от съда. Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционния съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
По разноските:
Въззиваемият е представляван от особен представител, назначен по реда на чл. 46, ал.
6 от ГПК. Предвид цената на предявените искови претенции съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на въззиваемия е
1092.91 лв. Пред първоинстанционния съд при администриране на въззивната жалба е
определено възнаграждение в размер на 819.68 лв. /по реда на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на
въззивна жалба/. В откритото съдебно заседание от страна на процесуалния представител на
въззиваемия е направено възражение за прекомерност, като се иска съдът да намали
възнаграждението за особения представител на страната по съображенията изложени в
нарочно депозирана молба от 28.03.2024 г. В цитираната молба са изложени съображения, че
разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК допуска размера на възнаграждението на особения
представител да бъде определен и под минималния за съответния вид работа съгласно чл.
36, ал. 2 от ЗА, но не по – малко от една втора от него.
Настоящият съдебен състав като съобрази, че в случая делото не се отличава с
фактическа и правна сложност. Реално извършените от особения представител процесуални
действия се изразяват в изготвяне на въззивна жалба и явяване в едно съдебно заседание, в
което е приключило разглеждането на делото пред въззивната инстанция, като не се е
налагало събиране на новооткрити доказателства или такива, които не са събрани пред
първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Посоченото е основание да се
приеме, че следва да бъде редуцирано възнаграждението дължимо на особения представител
на въззивника по реда на чл. 47, ал. 6, изр. 2 от ГПК, като същото следва да бъде определено
в общ размер от 600 лв.
Предвид изхода на делото на въззиваемата страна се дължат разноски като такива са
поискани с отговора на въззивната жалба и е приложен списък по чл. 80 от ГПК, с който се
претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Настоящият съдебен състав
счита, че следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.
по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
правната помощ, съобразно фактическата и правна сложност на делото и реално
извършените процесуални действия. Извършените от процесуалния представител на
въззиваемата страна процесуални действия се изразяват в депозиране на отговор на въззивна
жалба и явяване в едно открито съдебно заседание. На въззиваемата страна следва да бъде
присъдено и внесеното възнаграждение за особен представител в определения от съда
размер от 600.00 лв.
Предвид правилността на въззивното решение, въззивникът М. Т., представляван от
особен представител, следва да бъде осъден да заплати на Окръжен съд – Благоевград
7
сумата от 179.60 лв. – държавната такса за въззивното разглеждане на делото.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 84 от 14.02.2024 г., постановено по гр.д. № 2308/2022 г.
по описа на Районен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА М. Т., ЕГН **********, адрес: гр. Благоевград, ул. „***“ 10, ет. 3, ап. 6 да
заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Оборище“, ул. „***“ 19, представлявана от Д.М. и С.С. – изпълнителни директори
сумата от 700.00 лв. (седемстотин лева) – разноски във въззивното производство, от които:
600.00 лв. – депозит за особен представител и 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. С. Я. А., в качеството й на назначен по реда на чл. 47, ал. 6
особен представител на ответника М. Т., възнаграждение за осъществявано от нея
процесуално представителство във възизвното производство в размер на 600.00 лв.
(шестстотин лева), внесено от ответника по жалбата по сметка на Окръжен съд –
Благоевград.
ОСЪЖДА М. Т., ЕГН **********, адрес: гр. Благоевград, ул. „***“ 10, ет. 3, ап. 6 да
заплати по съответната сметка на ОС Благоевград сумата от 179.60 лв. (сто седемдесет и
девет лева и шестдесет стотинки), представляваща държавна такса за обжалване на
решението.
Решението може да се обжалва едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8