Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в закритото заседание на шести август през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Зл.Чолева
мл.с. М.Стоянов
като разгледа ч.гр.д.№ 12 744 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.
С жалба с вх.№ 17982/20.09.2020 г. Н.Н.Н.,***,
действаща чрез процесуалния й представител адв.В., конституирана в качеството й
на наследник по закон на Н. Т.Н. – длъжник в изпълнението, обжалва отказ на частен
съдебен изпълнител /ЧСИ/ Д.В.с рег.№ 861 на КЧСИ, обективиран в съобщение от 14.09.2020
г., да прекрати изп.дело № 20098610400111 по неговия опис, постановен по
подадена от нея молба от 27.08.2020 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
В жалбата са наведени доводи, че отказът
на съдебния изпълнител е незако-носъобразен, тъй като т.10 от ТР № 2/26.06.2015
г., постановено по тълк.дело № 2/2013 г., с която ЧСИ е мотивирал отказа си,
засяга погасителната давност откога започва да тече тя, след като
изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК; че съгласно
мотивите на т.10 от това ТР прекратяването на изпълнителното производство,
поради т.нар. ”перемция”, настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, като е без
правно значение дали той ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това, с оглед на което от правно значение в случая
е въпросът дали изпълнителното дело е прекратено, а не откога следва да се
счита за прекратено. Поддържа се и че аргументите на ЧСИ, че тълкува-телното
решение поражда действие от момента на неговото обявяване, са неотносими към
направеното искане за констатиране прекратяването на производството, както и че
в периода от 11.04.2014 г. – 18.05.2016 г. липсват искания от взискателя и няма
извършени никакви действия по изпълнителното дело, поради което е настъпило
прекратяване на изпълнителното производство по него по силата на закона.
Моли съда да отмени атакувания
отказ на ЧСИ и да постанови изпълнителното производство по изп.дело №
20098610400111 по описа на ЧСИ Д.В.с рег.№ 861 на КЧСИ да бъде прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Ответникът по жалбата – „М.” АД, гр.София, в срока по чл.436, ал. 3 ГПК не е
подал възражение и не е взел становище по жалбата.
В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ с рег.№ 861 на КЧСИ – Д.В.по реда
на чл.436, ал.3 ГПК, е отразено, че по същество жалбата е неоснователна, тъй
като не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на
изпълнителното производство, тъй като съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г.
образуването на изпълнително производство прекъсва давността, като по време на
изпълнителното производство давност не тече, една от 26.06.2015 г. с ТР №
2/26.06.2015 г., постановено по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
различно разрешение, както и че перемция по делото е настъпила на 08.04.2017
г., а не на 10.04.2016 г.
Съдът, като прецени доводите на жалбоподателя,
доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалба е подадена от легитимирано
лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК срещу подлежащ на съдебен контрол валиден акт
на съдебния изпълнител и е процесуално допустима. Разгле-дана по същество
същата е основателна.
Съгласно разпоредбата
на чл.435, ал.2, т.6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, като
е безспорно, че атакуваното действие попада в кръга на установените от законодателя
такива във визираната норма.
Основанията за прекратяване на
изпълнителното производство са регламентирани в
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1-8 ГПК. Съгласно нормата на чл.433,
ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка.
В изпълнителния процес
взискателят има задължението със своите действия да поддържа неговата висящност,
тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му. Движението на
изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е
поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител,
дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този
изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за
тяхното осъществяване и т.н. Предвид това законодателят е приел че липсата на
активно поведение от страна на взискателя в хода на изпълнителното производство,
касаещо отправяне на искания до съдеб-ния изпълнител за извършване на
определени изпълнителни действия, което продължава в период от две години, има
за последица – прекратяване на изпълнителното производство по право.
От книжата по
изпълнителното дело се констатира, че след образуването на изпълни-телното дело
на 02.06.2009 г. по молба на „Банка ДСК” ЕАД от същата дата, в която на частния
съдебен изпълнител е възложено извършването на
действия по чл.18, ал.1 ЗЧСИ, периодично /в
периоди по-малки от две години/ са предприемани изпълнителни действия по искане
на първоначалния взискател и на конституирания частен правоприемник на същия –
„М.” АД. Във връзка със заявено искане на „М.” АД по молба с вх.№ 6829/2014 г.
на 10.04.2014 г. е издадено постановление за налагане на възбрана върху
недвижим имот на първоначалния длъжник Н. Т.Н. – ½ ид.част от апартамент
№ 2, находящ се в гр.София, ж.к. ”Красно село”, бл.9, вписана в АД, Служба по
вписванията – София на 16.04.2014 г.
С молба с вх.№ 21299/19.05.2016
г. взискателят е поискан извършването на справка на регистрирани трудови
договори на името на длъжника и налагането на запор върху трудовото
възнаграждение, при установяване наличието на регистриран трудов договор.
На 30.03.2017 г. са наложени и
запори върху вземания на Н. Т.Н. в
„Сосиете Женерал Експресбанк” АД и в„Обединена Българска Банка” АД, като запорните
съобщения са получени на 31.03.2017 г.
На 04.04.2017 г. е извършен
превод от сметката на длъжника Н. Т.Н. в „ОББ”
АД по специалната сметка на ЧСИ Д.В.с рег.№ 861 на КЧСИ в размер на 160,00
лева.
На 05.04.2017 г. е извършен превод
от сметката на длъжника Н. Т.Н. в „Сосиете
Женерал Експресбанк” АД по специалната сметка на ЧСИ Вълков в размер на 2 512,25
лева.
На 07.04.2017 г. е извършен нов
превод от „ОББ” АД по изпълнителното дело за сумата 254,00 лева.
Във връзка с молба от длъжника Н.
Т.Н. от 18.04.2017 г., с разпо-реждане от 18.04.2017 г. е вдигнат запорът върху
банковата сметка на същата в „ОББ” АД, по която последната е получавала
пенсията си по КСО, за несеквестируемия доход.
На 14.06.2017 г. взискателят „М.” АД е депозирал молба с вх.№ 27167, с която е направено
искане за справка в електронната информационна система на БНБ за банковите
сметки и сейфове на Н. Т.Н. и за налагане на
запор върху тях.
На 26.07.2019 г. е наложен запор
върху пенсията на длъжника, получавана от НОИ при съобразяване на правилата на
чл.446 ГПК.
На 27.08.2019 г. е наложен запор
върху банковата сметка на Н. Т.Н. в „ОББ” АД.
На 27.08.2020 г. жалбоподателката . Н.Н.Н. - в качеството й на наследник по закон на починалия в
хода на изпълнителното производство – на 05.05.2020 г. първоначален длъжникът, е подала молба до ЧСИ Д.В.с искане за прекратяване на воденото срещу нея
изпълнително производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради
ненаправено искане и неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две
години – за периода от 10.04.2010 г. до 10.04.2016 г., която с атакуваният акт
от 14.09.2020 г. е била оставена без уважение, поради това, че т.10 от
ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
поражда действие от датата на обявяването на ТР, като след това не е настъпила
перемция.
От горните обстоятелства е видно,
че е налице бездействие на взискателя за период от две години, което е
обосновало прекратяване на изпълнителното производство поради т.нар.
„перемпция“. Срокът, установен в нормата чл.433, ал.1, т.8 ГПК, който е
преклузивен, започва от тече от всяко поискано/предприето изпълнително действие
по изпълнителното дело. Изпълнителни действия, съгласно дадените разяснения в
мотивите на т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, независимо от това дали прилаганото им е
поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ, представляват:
насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана,
присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до пос-тъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. След извършеното на
10.04.2014 г. изпълнително действие – налагането на възбрана върху ½
ид.ч. от притежаваното от първоначалния длъжник право на собственост върху
недвижим имот, няма доказателства, от които да е видно, че в продължение на две
години след това – до 11.04.2016 г., взискателят да е проявил някаква
активност, ирелевирайки искания съдебният изпълнител да извърши нови действия
по изпълнението. В посочения интервал от време по изпълнителното дело не са и били
предприемани никакви изпълнителни действия.
С оглед изложените
мотиви, решаващият съдебен състав приема, че в настоящия случай
законоустановеният двугодишен срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е започнал да тече от
10.04.2014 г. и е изтекъл на 11.04.2016 г. /понеделник/ – в съответствие с
правилото на чл.60, ал.6 ГПК В хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК
прекратяването на изпълнителното произ-водство настъпва по силата на
закона, независимо от това дали и кога е издадено постановление на съдебния изпълнител,
което има декларативно, а не конститутивно дейст-вие, т.е. само прогласява вече
настъпилото прекратяване. Ето защо правните последици на прекратяването на
производството по изп.дело № 20098610400111 по описа на ЧСИ Д.В.на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК са настъпили на датата, следваща тази, в която е изтекъл
двугодишния срок, а именно: на 12.04.2016 г. Взискателят „М.” АД е подал нова
молба по изпълнителното дело на 19.05.2016 г., към който момент, обаче, то вече
е било прекратено по силата на закона.
За пълнота на изложените следва да
се отбележи, че „перемцията” и погасителната давност са два различни правни
института, независимо, че едни и същи факти могат да имат значение, както за
перемпцията, така и за давността, както и че с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения относно момента, от който започва да тече новата
погасителна давност в хипотезата, когато изпълнителното производст-во е
прекратено при условията на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а не относно теченето на
срока по тази норма, съотв., че съгласно мотивите към същата точка от визираното
тълкувателно решение реалното извършване на изпълнителни действия /а не само
поискването им/ е от значение за прекъсването на давността по чл.116, б.”в” ЗЗД,
а не за наличието на прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Предвид изложеното настоящата
инстанция намира, че обжалваното действие на ЧСИ Д.В., рег.№ 861 на КЧСИ от
14.09.2020 г. е незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено,
и вместо него – да бъде прогласено прекратяването на изпълнителното
производство по изп.дело № 20098610400111 на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на
дата: 12.04.2016 г.
Воден
от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Н.Н.Н. - с вх.№ 17982/2020 г. отказа на ЧСИ Д.В.,
рег.№ 861 на КЧСИ да прекрати изпълнителното производство по изп.дело №
20098610400111 по неговия опис на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, обективиран
в съобщение с изх.№ 12013/14.09.2020 г., като незаконосъобразен.
ПРОГЛАСЯВА настъпило по право
прекратяване на
изпълнителното производст-во по изп.дело № 20098610400111 по описа на ЧСИ Д.В.,
рег.№ 861 на КЧСИ, на дата: 12.04.2016 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.