РЕШЕНИЕ
№ 5131
гр. София, 24.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110208184 по описа за 2024
година
I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
С ИЗДАДЕН ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР с № Серия Г №
0061310 от 07.12.2023г. на СДВР за административно нарушение по състава
на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ вр. чл.638, ал.4 вр. чл.638, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл.461,
т.1 КЗ на Ц. Д. Й. в качеството й на законен представител на „А. Л. Б.“ ЕАД,
ЕИК: ********** е наложено административно наказание парична
„имуществена санкция“ в размер на 2000.00 лева.
В ДЕПОЗИРАНАТА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА се инвокират подробни
съображения срещу постановеният електронен фиш. Твърди се, че същия е
неправилен и незаконосъобразен. Счита се, че липсва извършено
административно нарушение.
В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Ц. Д.
Й. - редовно призована, се представлява от надлежно упълномощен защитник,
който поддържа въззивната жалба. Претендират се разноски.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА - СДВР е редовно уведомена и се
представлява от упълномощен процесуален предствител, който оспорва като
неоснователна депозираната въззивна жалба. Претендират се разноски.
Релевира се възражение за прекомерност.
Съдът в качеството си на последна инстанция по фактите, като
обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите
1
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
намира за установено следното:
II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана в законоустановения срок и
съгласно Определение № 17 169/18.09.2024г. по описа на АССГ по ч.к.нахд
№ 8207/2024г. на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН вр. чл.189, ал.8 от ЗДвП, от
процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес,
срещу санкционен акт по ЗАНН - електронен фиш, подлежащ на законов
съдебен контрол от и пред родово, местно и функционално компетентен
районен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от
външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което
се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
III.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
ОСНОВАТЕЛНА.
IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят Ц. Д. Й. притежавала към 07.12.2023г. качеството на
законен представител на юридическото лице „А. Л. Б.“ ЕАД, ЕИК: *********,
съгласно справка от ТРРЮЛНЦ и на основание чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ.
Представляваното от нея дружество се явявало да е собственик към тази дата
на лек автомобил „М.“ с рег. № ********. Съгласно справка от Гаранционният
фонд с вх. № 228666/11.07.2024г. жалбоподателят Й., като представляващ
управител на посоченото търговско дружество, не е била сключила към дата
07.12.2023г. към 15:52 часа валидно действаща застраховка „гражданска
отговорност“ на собствения на юридическото лице лек автомобил. На
07.12.2023г., в 15:52 часа с автоматизирано-техническо средство (мобилна
камера на СДВР) с № MD 1197 е било заснето по законоустановения ред
движението на инкриминирания лек автомобил в гр.София, бул. „Цариградско
шосе“ в района на № 200 (при посока на движение от ул. „Патриарх Герман“
към „Околвръстен път“), без да е била сключена валидно действаща
застраховка „гражданска отговорност“ по КЗ.
ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА СЕ УСТАНОВЯВА
по еднопосочен начин и непротиворечиво от събраните по делото писмени
доказателства, въз основа на които е издаден обжалваният електронен фиш,
които съдът кредитира изцяло. С оглед липсата на противоречия или
непълноти в тях, съдът не следва да излага подробни съображения на
основание чл.305, ал.3 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН по силата на основния
принцип на формалната логика и тълкуването - “per argumentum a contrario”.
V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НАМИРА, ЧЕ от съдържанието
на разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, се
2
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при
условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно
средство с препоръчано писмо с обратна разписка, при което за адресата
(собственика) възниква задължение да заплати глобата или имуществената
санкция в 14 (четиринадесет) дневен срок от получаването му, без възможност
да представи декларация за водача на превозното средство.
Редът за налагането на имуществената санкция с електронен фиш от своя
страна е уреден с правилото на чл. 638, ал. 4 от КЗ, според което при
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ на автомобилистите, установено с автоматизирано техническо
средство или система, на собственика на превозното средство се налагат
глобата, ако е физическо лице или имуществената санкция, ако е юридическо
лице, съгласно чл. 638, ал. 1 от КЗ.
Когато собственик на моторното превозно средство е юридическо лице
имуществената санкция се налага на самото юридическо лице, а не на
законния представител на същото.
От систематичното тълкуване на нормите на чл. 638, ал. 4 от КЗ и чл. 638,
ал. 1 от КЗ следва, че за да бъде реализирана отговорността на субекта с
електронен фиш по вменения в отговорност административно-наказателен
състав следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия
състав - 1.). наказаният субект да е собственик на моторното превозно
средство; 2.). за конкретното моторно превозно средство да няма сключен
валиден договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“; 3.).
да е установено управление на процесното моторно превозно средство по
пътната мрежа в страната, независимо кой е бил неговият водач; 4.).
управлението да е установено с АТСС, по реда предвиден в ЗДвП.
Реализира се юридическата отговорност за неизпълнение на
задължението на собственика на моторно превозно средство да сключи
договор за застраховка „гражданска отговорност“, който състав на нарушение
се явява довършен независимо от това дали моторното превозно средство е в
движение или в престой или паркирано.
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА ВЪЗЗИВНИЯ СЪД НАМИРА, с
оглед събраните по делото доказателства, че неправилно, в нарушение на
материалния закон, е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя Ц. Д. Й. притежавала към 07.12.2023г.
качеството на законен представител на юридическото лице „А.Л. Б.“ ЕАД.
Административно-наказващият орган е следвало да санкционира по реда
на чл.483, ал.1, т.1 КЗ само и единствено собственикът на моторното превозно
средство, който е дружеството „А. Л. Б.“ ЕАД, а не физическото лице Ц. Д. Й.
в качеството й на законен представител на юридическото лице. Допълнителен
аргумент в тази насока е и обръщението в електронния фиш към
жалбоподателя Й. - „Уважаема госпожо за извършеното нарушение Ви се
3
налага налага имуществената санкция в размер на 2000.00 лева“. На
юридическите лица се налага имуществената санкция. Не може да се наказва
несобственик физическо лице и с то с имуществена санкция, след като законът
не го предвижда изрично. Физическото лице винаги и всякога се наказва с
глоба, а не с имуществена санкция. В доказателствата по делото не се
установява жалбоподателят Й. да е посочена като собственик на лекия
автомобил. Същата е наказвана като законен представител на юридическото
лице с имуществена санкция. Законният представител на юридическото лице
не е самостоятелен правен субект, както физическите лица или юридическите
лица. Същата е представляваща по силата на Търговския закон субекта -
юридическото лице. Търговското й качество не води до извод, каквато
хипотеза съществува само в ЗДвП, че управителят следва да се накаже. Такава
изрична разпоредба липсва в материалния закон – в КЗ, каквато се предвижда
изрично и законово в ЗДвП. Наказва се юридическото лице по КЗ - собственик
на вещта. Наказателната и административно-наказателната отговорност не
подлежат на разширяване съгласно приложимият материален закон – в случая
КЗ. Всякога това се счита за неправилно приложение на закона и подлежи на
изрична отмяна поставеният санкционен акт.
За пълнота на изложението съдебния състав изцяло се позова и на
влязлото в сила Решение № 598/03.02.2023 г. по КНАХД № 10703/2022г. по
описа на АССГ В тази връзка, по силата на посочената норма приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), включително и регламентираните изисквания за
изискуемото се съдържание на електронния фиш. Съгласно чл. 189, ал. 4, изр.
второ от ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане.
В настоящия случай, в издаденият електронен фиш, в хипотезата на
установено с АТСС нарушение по КЗ са посочени собственика на моторното
превозно средство и лицето, представляващо дружеството-собственик.
В санкционната част на реквизитите на електронния фиш, обаче не е
индивидуализиран нарушителя, на когото се налага административната
парична имуществена санкция. Съобразно наложеното административнп
наказание по тълкувателен път може да се изведе от съда, че би следвало да е
санкционирано юридическото лице, собственик на МПС, посредством
налагането на имуществена санкция.
Индивидуализирането чрез тълкуване от съда на нарушителя, обаче, е
недопустимо, тъй като извършването на деянието и неговия извършител
следва да бъдат установени по несъмнен начин. Липсата на изрично
посочване на нарушителя в санкционната част на електронния фиш не
позволява да се извърши преценка относно индивидуализиране на
4
наказанието, а също така и препятства процеса по изпълнение на наложеното
наказание.
Въззивният съдебен състав изцяло се позова и на влязлото в сила
Решение № 7025/17.11.2023 г. по КНАХД № 5011/2023г. по описа на АССГ,
според което, когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен
и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.
Съгласно чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, на юридическо лице се налага
имуществена санкция от 2000.00 лева.
Видно от съдържанието на електронния фиш, със същия е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева на законния представител
дружеството-собственик на автомобила.
В случая безспорно установено е, че собственик на моторното превозно
средство е дружеството, поради което неправилно е била наложена
имуществена санкция в законоустановения размер от 2000.00 лева на неговия
законен представител (а той не е самостоятелен субект на правото).
Кодекса за застраховането (КЗ) е специален закон, поради което изключва
приложението на разпоредбите на ЗДвП. При констатирани нарушения по КЗ,
следва да бъдат приложени санкционните разпоредби на Кодекса.
По тези съображения, въззивната инстанция следва да отмени изцяло
обжалваният електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.
VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото разноски на въззиваемата страна са недължими.
Отговорността за разноски е обективна, закономерна и логична
(неизбежна) последица от развитието на съдебния спор и страната създала
виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе санкционните
последици за неоснователно му повдигане в пълен размер.
Настоящият съдебен състав следва да съобрази и последните промени в
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94 от 29.11.2019г., които
имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните на
разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.1 от
АПК, въззивамата страна следва да понесе разноските за адвокат, сторени от
жалбоподателя и с оглед изхода на спора, съгласно договора за правна помощ,
за сумата от 720.00 лева с ДДС.
Според посочената процесуална норма, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Обемът на процесуалните действия на адвокат Я. М. са съответни на
значително положените от нея правни усилия като адвокат. Присъдената сума
5
в размер на 720.00 лева с ДДС не е прекомерна. Същата е съответна на реално
положения от нея по делото адвокатски труд. Адвокат М. е изготвила жалбата.
Представлявала е своя доверител. Консултирала го е. Участвала е в
заседанието. Положила е процесуални усилия. Анализирала е доказателства.
Изложила е своята пледоария. Подала е частна жалба пред АССГ. Съдът
отчита, че материалния интерес е в размер на 2000.00 лева с оглед наложената
на жалбоподателя Й. парична санкция. Защитата на адвокат М. е съответна и
пропорционално оценена в разумен и справедлив размер.
ТАКА МОТИВИРАН, СЪДЪТ
РЕШИ:
OТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛЕН И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР с № Серия Г № 0061310 от
07.12.2023г. на СДВР, с който за административно нарушение по състава на
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ вр. чл.638, ал.4 вр. чл.638, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл.461, т.1
КЗ на Ц. Д. Й. в качеството й на законен представител на „А. Л. Б.“ ЕАД,
ЕИК: *********** е наложено административно наказание парична
„имуществена санкция“ в размер на 2000.00 лева
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА СДВР - ОПП ЧРЕЗ
ЗАКОННИЯТ Й ПРЕДСТАВИТЕЛ с адрес гр.София, ул. „Лъчезар Станчев”
№ 4 ДА ЗАПЛАТИ НА ВЪЗЗИВНИКА Ц. Д. Й., с ЕГН: ********** на
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК сумата от 720.00
лева за дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6