№ 190
гр. Пазарджик , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20205220201474 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. А. М., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. „***“
№ 212, ет.5, ап.12, против Наказателно постановление № 13-002138 от 03.08.2020 г.
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което за
нарушение на чл.26 т.4 Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи във връзка с чл.15 ал.1 от Наредба № РД-07-2/06.12.2009 г. за условията и реда
за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на
основание чл.413 ал.2 от КТ е наложена глоба в размер на 1 000 лева.
В жалбата обобщено се излагат оплаквания за незаконосъобразност на НП,
поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което се
иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, ангажира доказателства и
моли съда да отмени НП, като взе предвид изложените в жалбата аргументи. Не се
претендират разноски.
1
Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който
оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на НП и излагайки доводи в подкрепа на
искането си. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, като съобрази становищата на
страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП при следната възприета от АНО
фактическа обстановка:
Жалбоподателят М. в качеството си на длъжностно лице- технически
ръководител в „Е.С.К.“ ЕООД, съгласно Трудов договор № 78/01.08.2018 г., по
смисъла на §1 т.5 от ДР на КТ, на 13.03.2020 г., не е провел ежедневен инструктаж по
здравословни и безопасни условия на труд на С. Х. Х..
Нарушението било извършено и установено на 13.03.2020 г. при извършена
проверка във връзка с подаден сигнал за станал инцидент със С. Х. Х.. Извършена била
проверка на „Превантивен ремонт на път І-8 София-Белово-Пазарджик-П. от км
191+795 до км 206+708, в обл. Пазарджик, гр. Пазарджик, главен път І-8 Пазарджик-П.
км 201,089“. Бил извършен преглед на книгата за документиране на проведения
ежедневен инструктаж, при която било установено, че липсват подписи, както от
страна на С.Х., така и от страна на А.М., удостоверяващи провеждането на ежедневния
инструктаж по безопасни и здравословни условия на труд в деня на проверката-
13.03.2020 г.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.26 т.4 Наредба № 2/2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване
на строителни и монтажни работи във връзка с чл.15 ал.1 от Наредба № РД-07-
2/06.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
За констатираното нарушение св. В.Д.- гл. инспектор в Дирекция „ИТ“-
Пазарджик съставил АУАН № 13-002138 от 07.04.2020 г. срещу жалбоподателя в
негово отсъствие на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН. Впоследствие АУАН е бил връчен
на жалбоподателя чрез работодателя по месторабота на 09.04.2020 г. по пощата (л.19).
Срещу АУАН било подадено писмено възражение, което не било уважено от
АНО и въз основа на акта на 03.08.2020 г. било издадено атакуваното НП, което било
връчено на санкционираното лице по куриер на 23.09.2020 г. чрез работодателя по
2
месторабота (л.16). Жалбата против НП била подадена от санкционираното лице по
куриер на 28.09.2020 г. (л.12), чрез АНО до съда, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП и то пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото
писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св. В.Д. и свидетеля С.Х..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
При така установеното съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
На първо място следва да се каже, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи в кръга на правомощията им и в законоустановените срокове. Съдът обаче
намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснати съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице,
тъй като същото не би могло да разбере какво нарушение му се вменява и от там
адекватно да организира защитата си.
Най-напред в АУАН и в НП не е посочено мястото на извършване на
нарушението. Това обстоятелство е задължителен елемент от фактическия състав на
нарушението и реквизит на двата акта съгласно разпоредбите на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН. От направеното описание на нарушението става ясно, че е извършена
проверка на 13.03.2020 г. на „Превантивен ремонт на път І-8 София-Белово-
Пазарджик-П. от км 191+795 до км 206+708, в обл. Пазарджик, гр. Пазарджик, главен
път І-8 Пазарджик-П. км 201,089“. Ясно е, че се касае за извършван ремонт на главен
път І-8 и то за един голям участък в района на обл. Пазарджик. Не е ясно обаче къде
точно в този участък е извършено нарушението или казано с други думи къде е
следвало да бъде проведен инструктажа на С.Х.. Тъй като се касае за ежедневен
инструктаж по ЗБУТ на работниците, то същия следва да се проведе в началото на
работния ден, преди започване на работа. Тоест логично би било на работното място
на работника. Не е посочено обаче нито къде е било работното място на С.Х., респ.
мястото където е следвало да се проведе неговия ежедневен инструктаж. Мястото на
нарушението освен задължително е и важно обстоятелство от фактическия състав на
нарушението, тъй като последното се осъществява чрез бездействие от страна на
дееца- не провеждане на ежедневен инструктаж. Тоест лицето дължи поведение
(действие), което то не е извършило, респ. следва да бъде ясно посочено къде е
3
следвало да се извърши действието (дължимото поведение).
Едва от показанията на свидетелите Д. и Х. беше добита представа за мястото на
нарушението, като стана ясно, че инструктажът се е провеждал на работното място, а
това на работника Х. е било по средата на ремонтирания участък около с. Г., обл.
Пазарджик по думите на св. Х.. Според св. Д. инцидентът се случил на 2-3 км след
разклона за с. М. в посока гр. П.. Вярно е, че в АУАН при посочването на това как е
установено нарушението, става ясно че е извършена проверка на посочения главен път
„на км 201,089 от гл. път І-8 Пазарджик-П.“. Този участък от пътя обаче не съвпада с
участъка посочен от св. Х., който съгласно извършена справка в сайта на АПИ, се
намира на километър 205,2 от главен път І-8. Освен това посоченото в АУАН и от св.
Д. място, където е извършена проверка от контролните органи на ДИТ, не означава
автоматично, че това е мястото на извършване на нарушението. Актосъставителят и
наказващият орган са длъжни изрично да посочат мястото на нарушението в
описанието на същото и то по точно и ясно.
На следващо място, порокът в НП се задълбочава и с това, че от описанието на
нарушението не става ясно какво е качеството на С. Х. Х. и защо е следвало
жалбоподателят да му извършва ежедневен инструктаж. Не е посочено най-малкото
работник ли е и дали в дружеството в което е технически ръководител жалбоподателя
М., както и дали същият е извършвал или участвал в извършването на строителни и
монтажни работи, при които се провежда ежедневен инструктаж на работещите в
такива работи. Не ясно е и това дали С.Х. е сред работещите, ръководени от
техническия ръководител М.. Тези обстоятелства са от съществено значение и са сред
тези, които влизат в състава на вмененото нарушение.
Като не е посочил мястото на извършване на нарушението, местоработата и
качеството на посоченото лице С.Х. и поради какви причини е следвало на същия да се
проведе ежедневен инструктаж от жалбоподателя, актосъставителят и АНО са
допуснали СПН при издаването съответно на АУАН и на НП, тъй като тези
обстоятелства са елементи от фактическия състав на нарушението и привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице има възможността да се брани срещу
тях, като ги оборва. Категорично е засегнато неговото право на защита, а това
опорочава издаденото НП и е основание за неговата отмяна.
Дори и обаче хипотетично да се приеме, че не са били допуснати
горепосочените СПН, то е налице и друго основание за отмяна на НП. Това е така, тъй
като по делото от събраните доказателства не бе доказано до необходимата степен на
несъмненост извършването на нарушението от жалбоподателя.
На първо място, както се посочи по-горе едва в съдебно заседание се установи,
4
че св. С.Х. е работил в дружество „Е.С.К.“ като машинист на багер за изкопни
дейности. Пак от неговите показания се установи, че той и останалите работници,
намиращи се на пункт 4 от трасето, на което се е извършвало ремонт, около разклона за
с. Г., в началото на работния ден в 08,00 ч. са изчаквали жалбоподателя М. да им
проведе инструктаж, за да започнат работа. Тогава пристигнал и нафтовоза, за да
зареди гориво в машините и за да не пречи, той тръгнал да се премести от другата
страна на пътя, като докато минавал между две машини- валяк и багер, валякът
потеглили и го затиснал. Заяви, че работникът на валяка бил в машината и по
невнимание бутнал лост и тя потеглила.
По делото обаче не са ангажирани доказателства от АНО, върху който лежи
тежестта да докаже административното обвинение, че св. Х. е работник в дружеството,
в което М. е технически ръководител и съответно каква работа изпълнява и по-
конкретно дали извършва строително ремонтни дейности. Най-малкото не е представен
трудов договор за това лице. Не са ангажирани доказателства и за това кои работници в
дружеството са ръководени от жалбоподателя и преди всичко дали С.Х. е сред тези
работници, като например Заповед на работодателя, длъжностна характеристика и др.
под. Липсата на такива доказателства не може да обуслови в несъмнена степен това, че
жалбоподателят е бил длъжен да извърши ежедневен инструктаж на С.Х. за ЗБУТ.
Освен това, необорени останаха твърденията на жалбоподателя, че той е
започнал инструктажа на работниците в началото на работния ден- в 8,00 часа, като
към момента на инцидента, все още не е бил провел инструктаж на работниците, които
са се намирали на последния пункт от участъка, където е бил и С.Х., а впоследствие не
е имало и как да го инструктира, тъй като той е бил откаран в болничното заведение.
Още по-малко бе оборено и твърдението, че работниците са били инструктирани да не
започват работа, докато не бъдат инструктирани. Нещо повече неговите твърдения се
подкрепиха от показанията на св. С.Х., от които стана още устно, че към момента на
инцидента работниците в този участък все още не са били започнали работа, тъй като
са изчаквали да бъдат инструктирани и нафтовоза да зареди с гориво машините. От
книгата за инструктажите (л.22-26) става ясно, че предходния ден е извършван
ежедневен инструктаж на работниците, а освен това и АНО не е ангажирал
доказателства за това този инструктаж да не е провеждан през предходните дни. Видно
е също, че на процесната дата 13.03.2021 г. е проведен инструктаж на почти всички
работници, в това число и на машинистите, с изключение на четирима машиниста,
между които и С.Х.. Тава означава, че ежедневен инструктаж се е провеждал
ежедневно на работниците и че на процесната дата по обективни причини не е бил
проведен на С.Х., поради това че същият е претърпял злополука преди още да бъде
инструктиран от техническия ръководител и преди да е започнал работа.
5
Така изложеното сочи липса на обоснованост и доказаност на обвинението, като
тази доказателствена необезпеченост на вмененото нарушение води до необосновано и
неправилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, което пък води до незаконосъобразност на НП и обуславя
необходимостта от отмяна на НП.
С оглед на изложеното е налице незаконосъобразност на НП, поради което и
съдът не намира за необходимо да обсъжда други доводи по същество.
При този изход на делото- отмяна на НП, неоснователна се явява претенцията на
процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, поради което същата следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Така мотивиран Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши анализ
на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-002138 от 03.08.2020 г. издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което на А. А. М., ЕГН
**********, с адрес гр. П., бул. „***“ № 212, ет.5, ап.12, за нарушение на чл.26 т.4
Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи във връзка с чл.15 ал.1 от
Наредба № РД-07-2/06.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, на основание чл.413 ал.2 от КТ е наложена
глоба в размер на 1 000 лева, като незаконосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния представител на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6
7