Р Е Ш Е Н И Е №
В
името на народа
гр.
Кърджали, 11.03.2019 г.
Административен
съд - Кърджали, в открито съдебно заседание на единадесети
февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При
секретаря Мелиха Халил
като
разгледа докладваното от съдия Божкова
административно
дело № 328/ 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във вр. с чл.215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на
«Технопрогрес М» ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, подадена чрез управителя, срещу
Заповед № РД-19-311/ 16.07.2018 г. на кмета на община
Момчилград. Посочени
са съображения за издаване на оспорения административен акт в нарушение на чл.146,
т.4 от АПК, тъй като административният орган неправилно е приел, че
разпоредената за премахване ограда е изградена в имот, собственост на „Мах
2000” ООД. Твърди се, че административното производство е инициирано по сигнал
на „Мах 2000” ООД, като по този начин това търговско дружество се стреми да
разреши по административен ред възникнал спор за собственост между двете
дружества относно терена, който процесната ограда
отделя във владение и собственост на „Технопрогрес М”
ЕООД. Посочва се, че строителството на оградата е част от целия строителен
процес на предприятието на СП „Технопрогрес”, ***,
представляващо обект ПСОК „Технопрогрес” ***. Въз
основа на РС № ***/ *** г. е била изградена оградата, която от този момент до
настоящия не е премествана. Точното й местоположение, което съвпада с
настоящото, е отразено в изготвен кадастрален план от 1990 г. към проектната
документация за реализиране на цялото предприятие на жалбоподателя, фаза:
работна, за обект ПСОК „Технопрогрес”, ***. Като част
от строителството на обект ПСОК „Технопрогрес”, ***
се явявало и изместването на склада за горивни и строителни материали на
„Топливо”. Поради изложеното се твърди, че АО неправилно приема, че
разпоредената за премахване ограда не е търпим строеж по смисъла на §16, ал.1
от ПРЗУТ, съответно – §127, ал.1 ПЗРЗИДЗУТ (ДВ, 82/ 2012г.). Посочено е, че в
оспорената заповед неправилно е посочен адресатът й, който по аргумент от
нормата на чл.225а, ал.5 от ЗУТ – трябва да е извършителят на незаконния строеж
– жалбоподателя. Твърди се, че е абсурдно АО да вменява задължение за
премахване на оградата на лицето, поискало премахването й с молба, вх.№ ***/
*** г., въз основа на която е било образувано адиминистративното
производство. Това било равнозначно на оправомощаване
на лицето, заинтересовано от премахването на оградата, да стори това.
Следващо
основание за незаконосъобразност на обжалваната заповед за премахване на
незаконен строеж е твърдението, че е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като
дружеството-жалбоподател не е било уведомено за започналото административно
производство. Също така се сочи, че в КА не е посочена датата на извършване на
проверка, както и се твърди, че същият не е съставен от служители на община
Момчилград по чл.223, ал.2 от ЗУТ. Иска се да се отмени заповедта за премахване
на незаконен строеж. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адвокат,
надлежно упълномощен от управителя на търговското дружество, който претендира
присъждане на деловодни разноски. В писмена защита развива съображения в
подкрепа на твърденията си в жалбата, обосновани с приетите основно и
допълнително заключения на СТЕ.
Ответникът
– Кметът на община Момчилград, чрез пълномощник, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
АС
– Кърджали приема, че жалбата е допустима, като подадена против индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от легитимирано лице,
правоприемник на извършителя на разпоредената за
премахване ограда.
След
проверка на събраните по делото доказателства съдът приема следното от
фактическа страна:
С
КА от 20.04.2018 г. работна група от служители на община Момчилград, предвид
постъпила молба, вх.№ ***/ *** г. на
управителя на „Мах 2000” ООД, *** за наличие
на незаконна ограда в УПИ *** по ПУП на ***, е констатирала, че в УПИ ***,
кв.*** по ПУП на ***, собственост на „Мах 2000” ООД
има изградена масивна ограда, състояща се от масивна бетонова основа и метална
ажурна част, разположена успоредно на общата граница на посочения имот с УПИ
*** и УПИ *** по ПУП на ***, собственост на „Технопрогрес М” ЕООД. В КА са описани размерите на
оградата: масивна бетонова основа с дължина 75.30 м; дебелина – 0.20 м и
височина – 0.30 м и метална ажурна част с дължина 730 м., дебелина – 0.05 м. и
височина – 1.80 м., със северозападно отстояние от 4
м. и югозападно отстояние от 8.30 м. от общата
граница на посочените имоти спрямо УПИ ***, кв.*** по ПУП на ***. В КА е
записано, че за оградата няма издадени строителни книжа – разрешение за строеж.
Въз
основа на констатациите в КА с дата 20.04.2018 г. е издадена оспорената Заповед
№ РД-19-311/ 16.07.2018 г. на кмета на община Момчилград, в която са изложени
мотиви относно възражението на „Технопрогрес М” ЕООД,
*** за търпимост на оградата по §16 от ПРЗУТ. АО е приел, че след справка в
отдел „УТКР” в общинска администрация Момчилград и съпоставяне се е установило,
че УПИ II, кв.102 по сега действащия ПУП на града представлява УПИ
V по регулационния и кадастрален план на гр.Момчилград от
1979 г.Издаденото РС № ***/ *** г. на ОбНС –
Момчилград се отнася за УПИ *** по кадастралния и регулационен план Момчилград
от 1979 г., като няма данни оградата в момента да представлява част от него,
както и от образуваните нови УПИ-та, собственост на „Технопрогрес
М” ЕООД по сега действащия план на гр.Момчилград от 1988 г. В обжалваната
заповед са изложени мотиви, че за да се приеме строежа за търпим по §16, ал.1
от ПРЗУТ не е достатъчно само да е налице предпоставката, свързана с периода на
реализирането му. Необходимо е да се докаже, че строежът е бил допустим по
действащ подробен градоустройствен план и по правилата и нормативите, действали
по време на извършването му или по ЗУТ.
Основно правило, което важи за всеки строежи и е действало, както преди
(чл.56, ал.2 от ЗТСУ), така и сега (чл.182 от ЗУТ) е това, че строеж в чужд
поземлен имот може да се реализира само от лице, което има учредено право на
строеж в имота. АО е приел, че изградената в чужд имот ограда, освен, че се
явява строеж, изпълнен без изискващите се строителни книжа ( конструктивно
становище по чл.147, ал.2 и разрешение за строеж) в нарушение на разпоредбите
на чл.148, ал.1, във вр. с чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ,
е изпълнен и при липса на учредено право на строеж в нарушение на чл.182, ал.1,
във вр. с чл.148, ал.1 и ал.5 от ЗУТ, следователно
представлява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и подлежи
на премахване по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ. В оспорената заповед е разпоредено
на „Мах 2000” ООД, гр.Момчилград да премахне разположения в собствения на
дружеството незаконен строеж.
С
РС № ***/ *** г., издадено от ОбНС – Момчилград е
разрешено на Комбинат „Технопрогерс – ***”, СП „Технопрогрес”, *** да построи ограда в парцел ***, кв.***
по плана на ***.
Съставен
е бил Протокол № ***/ *** г. на ОбНС – Момчилград за
определяне на строителна линия и ниво.
По
делото са приети строителни книжа на обект ПСОК на СП „Технопрогрес”,
***, включително общ план на стоманена решетъчна ограда.
Назначена
е основна и допълнителна СТЕ, както са изслушани и показания на служител в
община Момчилград, присъствал при приемане на обекта и бивш служител на „Технопрогрес”, ***.
Съгласно
заключението на основната СТЕ оградата е идентична с описаната в РС № ***/ ***
г. и Протокол № ***/ *** г. за определяне на строителна линия и ниво. От
допълнителната СТЕ се установява, че същата е разположена в УПИ ***, идентичен
с УПИ *** по плана на *** от 1979 г. Съгласно отговорите на ВЛ в съдебно
заседание от 11.02.2019 г. разстоянието на оградата от уличната регулация до
о.т.***, е 71.70 м., а по Протокол № ***/ *** г. за определяне на строителна
линия и ниво е 80 м. Също така ВЛ пояснява, че оградата е трябвало да бъде
изпълнена по регулационната граница между УПИ *** и УПИ *** по плана на
*** от 1979 г.
От
свидетелските показания се установява, че оградата е била изместена по взаимно
съгласие на ръководителите на „Технопрогрес”, *** и
„Топливо”, София и е част от обект: ПСОК на „Технопрогрес”,
***, приет от назначена комисия.
При
така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е частично
основателна поради следните съображения:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, в
писмена форма, и при спазване на процедурата, предвидена в чл.225а, ал.2 от ЗУТ. АО правилно е приел, че разпоредената за премахване ограда е незаконен
строеж. Това обстоятелство се установява и от приетите заключения на СТЕ. От
отговорите на ВЛ в съдебно заседание от 11.02.2019 г. става ясно, че оградата е
разположена по имотната граница между УПИ *** и УПИ *** по плана на *** от 1979
г. Това е в нарушение на чл.46, ал.1 от ЗТСУ (отм.), който е бил със следното
съдържание: Оградите на дворищнорегулационните
парцели се разполагат по граничните регулационни линии с равни части в двата
парцела. Поставянето и опазването на граничните знаци се извършва в
съответствие със Закона за кадастъра и имотния регистър. В този смисъл е и
раздел III от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и
селищно устройство (отм., бр. 48 от 26.05.1995 г., в сила от 26.07.1995 г.). В
чл.34, ал.2 от тази наредба е предвидено, че оградите се поставят на строителна
линия, определена от органите на народните съвети. В случая се установи, че
оградата не е била разположена в УПИ ***, собствен на „Технопрогрес”,
***, а е изцяло в УПИ ***, собственост на „Топливо”, ***. От изложеното следва,
че макар и да е построена при наличие на РС, тъй като е в отклонение от
дадената строителна линия и по този начин не е изградена на регулационната
линия между УПИ *** и УПИ ***, тя е
незаконно построена. От това следва, че заповедта, с която е определена като
незаконен строеж е законосъобразен административен акт, а жалбата в тази част е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Жалбата
е основателна в частта, с която се иска отмяна на заповедта, с която е
разпоредено на собственика на УПИ *** (предишен УПИ ***) да премахне установения като
незаконен строеж. В тази част заповедта е незаконосъобразна, като противоречаща
на чл.225а, ал.5 от ЗУТ. Тъй като жалбоподателят е правоприемник на „Технопрогрес”, *** – извършител на установената като
незаконен строеж ограда, то той следва да е адресат на заповедта за
премахването й. Посочването като адресат на задължението за премахване на
собственика на УПИ, в който е разположена оградата е постановено и при
превратно упражняване на правомощия, тъй като по сигнал на това лице е
започнало административното производство. При тези мотиви заповедта следва да
се отмени в посочената част.
При
този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е
основателна. Съобразно уважената част от жалбата и представен списък на
разноските по чл.80 от ГПК, на същия следва да се присъдят половината от
доказаните разноски. В списъка на разноските грешно е включена сума от 40 лв. –
депозит за свидетели, какъвто не е определян от съда. Действително направените
разноски са в размер на 1600 лв., от които 50 лв. – внесена д.т.; 1200 лв. –
адвокатско възнаграждение; 250 лв. – депозит за СТЕ и 100 лв. – допълнително
възнаграждение на ВЛ. Община Момчилград следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя 800 лв. деловодни разноски. От ответника не е поискано присъждане
на разноски, поради което такива не се присъждат.
Ето
защо и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
Отменя Заповед, № РД-19-311/ 16.07.2018 г. на кмета на община Момчилград в частта, с която е разпоредено на «Мах
2000»ООД, *** с ЕИК *** да премахне разположения в собствения на дружеството УПИ *** незаконен строеж,
представляващ масивна ограда.
Отхвърля жалбата на „Технопрогрес М” ЕООД, *** с ЕИК *** срещу Заповед, № РД-19-311/ 16.07.2018
г. на кмета на община Момчилград, с която е установен незаконен строеж,
представляващ масивна ограда, разположена в УПИ ***
по ПУП на ***.
Осъжда община
Момчилград да заплати на „Технопрогрес М” ЕООД, *** с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, деловодни разноски в размер
на 800 лв.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от неговото
получаване пред ВАС.
Съдия: