Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.С., …………… г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII-ми въззивен състав,
в публично съдебно заседание на девети декември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
ИВАН КИРИМОВ
при
участието на секретар Радка Георгиева и прокурор Божидара Ганева - Димова, като
разгледа докладваното от младши съдия Киримов в.н.о.х.д. № 2618/2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и
първа на НПК.
Образувано
е по повод въззивен протест на прокурор при СРП срещу присъда № 90651 от
11.04.2019 г. по н.о.х.д. № 862/2016 г. на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 102-ри състав, с която подсъдимият П.С.С. е признат за невиновен, за
това че на 25.03.2011 г., за времето от около 08.30 до около 14.00 часа, в гр. С.,***,
от апартамент, в съучастие, като извършител с Я. Т.К., чрез повреждане на
преграда, здраво направена за защита на имот /повредил балконска врата от ПВЦ –
дограма от външната ѝ страна/ и чрез използването на моторно превозно
средство /лек автомобил „БМВ 524“ с рег. № ******/, отнел чужди движими вещи на
обща стойност 2 326.00 лева, от владението на С.Х.К., без нейно съгласие и
с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията
на опасен рецидив, след като С. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК, а именно: с влязла в сила на 28.06.2000 г. присъда по
н.о.х.д. № 191/1998 г. на Районен съд – Перник, за престъпление по чл. 196 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му
обвинени за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3,
предл. 2 и т. 4, предл. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.
В
протеста са наведени доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстанционната присъда, в подкрепа на което се твърди, че повдигнатото
обвинение напълно се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство и
при проведеното съдебно следствие доказателства. Изложени са съображения, че първоинстанционният
съд е нарушил разпоредбата на чл. 107, ал. 5 от НПК, тъй като не е подложил на
внимателна проверка събраните по делото доказателства. Направено е искане за
отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на друга, с която
подсъдимият П.С.С. да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение. Не се
иска събирането на доказателства във въззивното производство.
С
определението си по чл. 327 от НПК, въззивният съд е преценил, че следва да се
проведе съдебно следствие за събиране на гласни доказателствени средства и
писмени доказателства.
В открито съдебно
заседание представителят на СГП не поддържа депозирания
протест. Сочи, че от показанията на разпитаните по делото свидетели не се
доказва категорично, че именно подсъдимият С. е отнел инкриминираните вещи.
Служебният
защитник на подсъдимия П.С. – адв. К. поддържа становище за неоснователност на
депозирания протест. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена
Подсъдимият П.С. се присъединява към казаното от защитника си. В последната
си дума моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и след извършена цялостна
служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314
от НПК, намери за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият П.С.С.,
ЕГН **********, е роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно
образование, осъждан, работи в Германия, с постоянен адрес:***.
Подсъдимият П.С.
е осъждан с влязла в сила на 19.03.1996 г. присъда по н.о.х.д. № 426/1994 г. ма Военен съд – С., за извършено
на 20.07.1993 г. престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, като му е наложено
наказание от 1 година „Лишаване от свобода; с влязла в сила на 14.02.1997 г.
присъда по н.о.х.д. № 1173/1996 г. на
Районен съд – Варна, за извършено в периода 23.02.1995 г. – 31.03.1995 г.
престъпление по чл. 195, ал. 2 от НК, като му е наложено наказание от 3 години
и 6 месеца „лишаване от свобода“ и за извършено на 30.03.1995 г. престъпление
по чл. 308, ал. 1 от НК му е наложено наказание от 10 месеца „Лишаване от
свобода, като на основание чл. 23-25 от НК му е наложено едно общо
най-тежко от така определените наказания
и наказанието по н.о.х.д. № 426/1996 г. – 3 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“, а на основание чл. 24
от НК същото е увеличено с 6 месеца „Лишаване от свобода“; с влязла в сила на
28.06.2000 г. присъда по н.о.х.д. № 191/1998 г. на Районен съд – Перник, за
извършено в периода от 20.09.1997 г. до 25.09.1997 г. престъпление по чл. 196
от НК му е наложено наказание от 3 месеца „Лишаване от свобода“; за извършено
на 26.09.1997 престъпление по чл. 196 от НК му е наложено наказанието от 6
месеца „Лишаване от свобода“; за извършено на 29.09.1997 г. престъпление по чл.
196 от НК му е наложено наказание от 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“;
за извършено в началото на месец октомври 1997 г. престъпление по чл. 196 от НК
му е наложено наказание от 6 месеца „Лишаване от свобода“; за извършено на
06.10.1997 г. престъпление по чл. 196 от НК му е наложено наказание от 8 месеца
„Лишаване от свобода“; за извършено на 08.10.1997 г. престъпление по чл. 196 от НК му е наложено наказание от 2 години „Лишаване от свобода“; за извършено на 13.10.1997
г. престъпление по чл. 196 от НК му е наложено наказание 6 месеца „Лишаване от
свобода“; за извършено на 15.10.1997 г. престъпление по чл. 196 от НК му е
наложено наказание от 6 месеца „Лишаване от свобода“; за извършено на
22.10.1997 г. престъпление по чл. 196 от НК му е наложено наказание от 8 месеца
„Лишаване от свобода“; за извършено на 23.10.1997 г. престъпление по чл. 196 от НК му е наложено наказание от 1 година „Лишаване от свобода“; за извършено на
27.10.1997 г. престъпление по чл. 196 от НК му е наложено наказание от 1 година
„Лишаване от свобода“; за извършено на 28.10.1997 г. престъпление по чл. 196 от НК му е наложено наказание от 6 месеца „Лишаване от свобода“; за извършено на
31.10.1997 г. престъпление по чл. 196 от НК му е наложено наказание от 2 години
и 6 месеца „Лишаване от свобода“; за извършено на 05.11.1997 г. престъпление по
чл. 196 от НК му е наложено наказание от 2 години „Лишаване от свобода“; с
влязла в сила присъда на 06.02.2001 г. по н.о.х.д. № 2895/1999 г., изменена с решение
на СГС по в.н.о.х.д. № 555/2000 г. за извършено на 21.09.1997 г. престъпление
по чл. 297, ал. 1 от НК му е наложено наказание от 1 година и 6 месеца
„Лишаване от свобода“.
Свидетелката С.К.
***. Същата притежавала златни накити, които били поставени в навити кълбенца
от прежда. Пострадалата К. държала комплект резервни ключове от двете входни
врати от апартамента си на масичка, която се намирала в хола на същото жилище.
В същия блок и
вход, на етаж 7, в апартамент 75 живеела В.Б.. От края на м. декември 2009 г.
св. А.Т.започнала работа като домашна помощница в дома на В.Б., тъй като
последната страдала от паркинсон.
В.Б. имала син –
В.Б., който към края на 2009 г. се намирал в Софийски централен затвор, където
изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“. През месец януари 2010 г. св. Т.,
по молба на В.Б., посетила В.Б. в затвора, за да му занесе храна. На 31.08.2010
г. В.Б. бил освободен от Софийски централен затвор и св. Т.отново по молба на В.Б.,
отишла с такси до затвора, за да вземе Б. и да го заведе в жилището ѝ.
Постепенно между В.Б. и св. Т.се създали близки отношения, които прераснали в
интимни.
През месец юли
2010 г. св. Т.се запознала със С.К., която помагала в домакинството на В.Б.,
като от време на време и ходила на гости в нейния апартамент - № 72.
Посещенията на
св. Т.в апартамента на св. С.К. били забелязани от В.Б. и последният на няколко
пъти задавал въпроси на Т., дали в жилището на пострадалата няма ценни неща,
вкл. телевизор /плазмен/ и злато, но Т.му заявила, че такива неща не е виждала.
В.Б. се познавал
с подсъдимия П.С., известен с прякора „М.“, със св. А.Д., св. К.И., известен с
прякора „К.“ и Я.К..
На 18.10.2010 г.
подсъдимият П.С., след злополука на строителен обект получил триглезенно
счупване в дясна глезенна област. Бил опериран по спешност във ВМА – Катедра
ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия и му бил поставен
супрасиндесмален винт. На 03.12.2010 г. подсъдимият П.С. отново постъпил във
ВМА, като на 06.12.2010 г. бил опериран и му бил изваден поставеният винт.
Изписан бил на 08.12.2010 г. с подобрения, а конците от оперативната
интервенция следвало да бъдат свалени на 17.12.2010 г..
На неустановена
дата, в периода от месец август 2010 г. /след освобождаването му от затвора/ до
25.03.2011 г. /дата на инкриминираното деяние/ В.Б. се свързал със св. А.Д. и
му съобщил за убоден за кражба апартамент, който се намирал под този, обитаван
от него и неговата майка, а именно този на св. С.К..
На 25.03.2011 г.
около 08:30 часа св. К. излязла от жилището си, като балконската врата на
същото била затворена, и заключила двете входни врати, след което отишла до
20-то ДКЦ, а оттам на работа.
В.Б., който
живеел в апартамент, над този на св. К., имал възможността да установи времето,
когато последната отивала и се връщала от работа и съответно времето, през което
не се намирала в апартамента си.
Около 14:30 часа
св. К. тръгнала да се прибира от работа към жилището си и когато пристигнала в
дома си, установила, че двете входни врати са били отключени, а влизайки в
апартамента констатирала липсата на плазмен телевизор LCD “Samsung, 26 инча и златни накити, както и че резервните
ключове не се намират на холната масичка, на която свидетелката ги държала, а
били оставени на холната секция.
Св. К. подала
сигнал до МВР за случая, като на мястото на инцидента била изпратена по
разпореждане на ОДЧ при 06 РУ – СДВР дежурна група. Направен бил оглед на
местопрестъплението и бил съставен протокол за извършеното действие по
разследването.
След инцидента пострадалата се свързала по
телефона със св. Т.и съобщила на последната, че в дома ѝ е била извършена
кражба, като споделила, че има съмнения за участие на В.Б. в инкриминираното
деяние. Св. К. споменала на Т.и какви вещи са били откраднати от апартамента
ѝ – плазмен телевизор и златни накити, които били навити в кълбенца от
прежда.
След разговора
св. Т.се свързала с В.Б. и му казала какво ѝ е разказала св. К. относно
откраднатите златни накити от апартамента ѝ. От своя страна Б. се свързал
със св. А.Д., на когото по-рано бил подал информация за „удобния“ за кражба
апартамент на св. К., тъй като останал недоволен, че св. Д.укрил от него факта,
че са били откраднати и златни накити, а той не бил получил нищо от последния
срещу подадената информация и осъществената кражба въз основа на нея.
На неустановена
по делото дата, след инкриминираното деяние и след разговора на св. Т.със св. К.,
св. А.Д. и В.Б. отишли заедно до жилището на св. Т., което се намирало в ж.к.
„Овча купел“, с лек автомобил марка БМВ, модел 524D, с рег. № ******, управляван от св. Д.. Б. се свързал по телефона със св. Т.и
ѝ казал да слезе при тях. След като св. Т.се качила при тях, В.Б. я
накарал да разкаже на св. А.Д. разговора, който провела със св. К. след
кражбата и по-конкретно за липсващото в апартамента на последната злато.
В началото на
месец април 2011 г. В.Б. се срещнал и със св. К.И., пред когото изразил
недоволството си от св. А.Д., поради това, че именно той дал на последния
информация за апартамента на св. К., но от извършената кражба не получил нищо
от Д..
На неустановена
по делото дата, но след срещата с В.Б., св. К.И. се срещнал със св. А.Д., като
последният изложил своята версия за процесното деяние.
Съгласно СОЕ
общата стойност на инкриминираните вещи възлиза на 2 326 лева.
Изложената
фактическа обстановка настоящият състав на съда възприе въз основа на събраните
пред първоинстанционния и въззивния съд, както и приобщените от досъдебното
производство, доказателствени средства – разпити на свидетели, способи на
доказване - експертизи, писмените доказателства и писмени доказателствени средства,
а именно: обясненията на подсъдимия П.С. /л. 459 и л. 539/; показанията на
свидетелите: А.Г.Т./л. 180-л. 181, включително приобщените от ДП, по реда на
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, както и по реда на чл. 281, ал.
1, т. 2 от НПК – л. 14, л. 31-32 от ДП/; К.Д.И./л. 209 гръб – л. 210 гръб, включително
приобщените от ДП, по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, както и
по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК – л. 17 и л. 32 от ДП/; А.Н.Д./457 гръб
– л. 458 гръб, включително и приобщените от ДП по реда на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2 от НПК, както и по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК – л. 19-20,
23-24 от ДП/; С.Х.К., приобщени от ДП, по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т.
5 от НПК /л. 10-11 от ДП/; писмени доказателства и доказателствени средства –
протокол за оглед на местопрестъпление /л. 8-9 от ДП/; медицинска документация
от ВМА за П.С.С. /л.52-93 от въззивното дело/ ; способи за доказване –
заключение по назначената СОЕ /л. 103-104 от ДП/ и справка за съдимост.
Настоящата
въззивна инстанция счита, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални
нарушения и логически несъответствия при анализирането на събраните по делото
доказателства и е формирал фактически изводи, които се споделят от настоящата
инстанция.
В изложения към
мотивите към първоинстанционната присъда доказателствен анализ
първоинстанционният съд е обсъдил в необходимата степен събрания по делото
доказателствен материал. В този смисъл и мотивите към първоинстанционната
присъда съответстват на изискванията за съдържание, установени в чл. 305, ал. 3
от НПК и позволяват реализирането на правата на страните да разберат
съображенията на районния съд относно възприемането на част от доказателствата
и отхвърлянето на други и да оспорят тези съображения пред въззивния съд.
На първо място следва
да се посочи, че от събраните по делото доказателствени материали, а именно:
протокол за оглед на местопрестъпление и
показанията на свидетелите С.К., А.Т.и К.И., безспорно се установява че на
25.03.2011 г., за времето от 08.30 часа до 14.30 часа в гр. С.,***, обитаван от
С.К., са отнети инкриминираните движими вещи, нейна собственост, без нейното
съгласие.
Спорен по делото
се явява въпросът относно евентуално участие на подсъдимия П.С. в инкриминираното
деяние.
След извършен самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност настоящата
инстанция не намери основание за промяна на крайния извод на първоинстанционния
съд за недоказаност на авторството, в лицето на подсъдимия П.С., на
инкриминираното в обвинителния акт деяние. Обвинителната теза за съпричастност
на подсъдимия С. към инкриминираната деятелност се гради на показанията на
свидетелите А.Т., К.И. и А.Д., доколкото единствено в същите се съдържа
информация относно евентуалните извършители на отразеното в обвинителния акт
престъпление. На първо място следва да се посочи, че настоящата инстанция
намира за неоснователни възраженията обективирани в подадения въззивен протест,
че първоинстанционният съд е пренебрегнал законовата регламентация на чл. 107,
ал. 5 от НПК и изложеният доказателствен анализ при изготвяне на мотивите към
първоинстанционния съд страда от пороци, поради едностранчива оценка на
доказателствени източници. Следва да се посочи, че първият съд е изложил един
обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като напълно
обосновано и просторно е изложил своята оценка на същия, като е посочил кои
доказателства кредитира и кои намира за недостоверни, поради което и не цени
същите с доверие. Същият е постановил своя краен съдебен акт при спазване на
разпоредбите на чл. 12 и чл. 13 от НПК като е изследвал целия събрани и относим
доказателствен материал, а същевременно при анализа на доказателствените
източници не се установява да е интерпретирал същите по противоречив начин или
да е вложил в тях смисъл, който не съдържат.
На следващо място, след извършения доказателствен анализ от страна на
настоящата инстанция, следва да се посочи, че с оглед връзката им с главния
факт от предмета на доказване по делото, а именно извършеното престъпление и участието
на подсъдимия С. в него, показанията на свидетелите Т., И.и Д.се явяват косвени
и производни гласни доказателствени средства. Така св. Д.възпроизвежда
твърдения, че е оставил подсъдимия С., заедно с други лица до кв. „******, където
живеел В.Б., а след известно време същите се върнали като носили с тях плазмен
телевизор. В същото време показанията на свидетелите Т.и И.са производни по
своя характер, доколкото същите възпроизвеждат информация получена съответно от
В.Б. /Т./, който пък я е възприел от А.Д. и лично от А.Д. /И./.
При анализа на посочените свидетелски показания поотделно и в тяхната
съвкупност, настоящата инстанция напълно споделя извода на първия съд, че
същите са вътрешно противоречи /поотделно и взаимно/, хаотични и структурно
неподредени, по отношение на спорния по делото факт, а именно участието на
подсъдимия С. в инкриминираното деяние, поради което същите не следва да бъдат
кредитирани в тази им част и да служат за изграждане на фактическите и правни
изводи на съда.
Така от депозираните от свидетелката Т.показания пред първоинстанционния
съд, както и от приобщените от досъдебното производство такива, не може да се
направи категоричен извод кой точно твърди, да е бил в процесния апартамент и
да е бил съпричастен към инкриминираното деяния – така само в рамките на
разпита ѝ пред първия съд на няколко пъти променя показанията си относно
това обстоятелство, като първо заявява, че са били П. и Я., после, че П. ѝ казал, че бил с В., а
след прочитане на показанията ѝ дадени пред разследващи органи заявява,
че В.Б. ѝ е казал, че били трима - А., П. и някакъв К., а А.и Я. са били
в дома на С.. Следва да се посочи, че настоящата инстанция излага своето
съмнение относно твърдяната от Т.случайна среща между нея и подсъдимия С.
състояла се през месец октомври 2011 г. в превозно средство от градския
транспорт, по нейни сведения, на която подсъдимият С. и казал, че злато в
инкриминирания апартамент не са намирали, поради което не кредитира показанията
ѝ в тази част. Този извод съдът прави с оглед изложените от подсъдимия С.
обяснения, че именно от Т.е разбрал за инкриминираното деяние, които съдът
намира за достоверни и неопровергани от доказателствения материал, както и от
изложените от свидетелката данни, че спрямо нея е бил осъществен полицейски
натиск да свидетелства, като в противен случай е можело да бъде привлечена като
съучастник.
За недостоверни,
настоящата инстанция, намира и показанията на свидетеля А.Д., относно участието
на подсъдимия С. в инкриминираното деяние. В същите отново се съзира една
неяснота по този въпрос. Следва да се отбележи, че в показанията на свидетелите
Т.и И.свидетелят Д.е посочен като участник в инкриминираното деяние /едва ли не
негов организатор/, поради което показанията му следва да бъдат внимателно
анализирани, при отчитане на евентуална негова заинтересованост от изхода на
делото. Пред първия съд този свидетел е заявил, единствено, че е закарал
подсъдимия С. и К.до жилището на В.Б., а след известно време същите се върнали
с плазмен телевизор. В същото време, съгласно приобщените от досъдебното
производство показания, същият е заявил, че лицата са били трима – С., К.и свидетеля
М.Т.. Настоящата инстанция намира, че така изразеното от този свидетел,
представлява една защитна версия, чрез която той цели да оправдае евентуално свое
участие в инкриминираното деяние. Този извод следва и при съпоставка на тези
показания и показанията депозирани от свидетелката Т., която в един момент
заявява, че в процесния апартамент са били единствено Д.и Я.К..
Настоящата инстанция не кредитира и показанията на свидетеля И., относно
спорния по делото за осъществил се факт – участието на подсъдимия С. в
инкриминираното деяние, доколкото показанията на този свидетел, съгласно
заявеното от него, се градят изцяло на информация получена след среща със
свидетеля Д., а както беше посочено по-горе показанията на този свидетел не се
кредитират. В тази връзка следва да се посочи, че в показанията приобщени от
досъдебното производство свидетелят И.излага един подробен и илюстративен
разказ на случилото се в процесния апартамент /която информация твърди да му е
известна от свидетеля Д./, което отново поставя въпроса за евентуално участие
на свидетеля Д.в инкриминираното деяние и поставя под съмнение свидетелските
показания на тези двама свидетели.
На следващо място настоящата инстанция анализира и обясненията на
подсъдимия С., като ги кредитира. Самият подсъдим заявява, че не знае нищо за инкриминираното
деяние, като е научил за случилото се от свидетелката Т., което не се
опровергава от останалия доказателствен материал. В същото време от обясненията
на подсъдимия по делото се установява, че същият бил изписан на 08.12.2010 г. от ВМА с подобрения, след
осъществена на 06.12.2010 г. операция за изваждане на поставен винт, вследствие
на претърпяна операция, а конците от оперативната интервенция следвало да бъдат
свалени на 17.12.2010 г., което се потвърждава и от представената от ВМА
документация, пред настоящата инстанция. Действително това обстоятелство не
доказва физическото състояние на подсъдимия към инкриминираната дата –
25.03.2011 г., но служи за проверка достоверността на обясненията на
подсъдимия.
Настоящата инстанция намира за нужно да отбележи, че изцяло в тежест на
прокурора е, съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от НПК, да докаже
обвинението по дела от общ характер, а в настоящия случай не са ангажирани
необходимите доказателства, които в съответствие с изискването на чл. 303, ал.
1 от НПК да доведат до единствен и неопровержим извод, че именно подсъдимият е
автор на инкриминираното деяние в обвинителния акт. Настоящата инстанция
намира, че дейността по събиране на доказателства страда от сериозен
професионален дефицит. Не са проверени данните изложени от свидетелите Т.и И.относно
това къде може да са били пласирани вещите предмет на инкриминираното деяние и
евентуално същите да бъдат установени, като бъдат предприети съответни действия
по разследването На досъдебното производство не са били назначение нито ДНК
експертизи, нито дактилоскопни такива, не са били изискани и справки от мобилни
оператори, за да се провери твърдението на свидетеля Д., че на процесната дата
е бил заедно с подсъдимия С. близо до местопрестъплението. Настоящата инстанция
направи опити да преодолее доказателствения дефицит, като съгласно разпоредбата
на чл. 107, ал. 2 от НПК допусна до разпит В.Б. и С.К., но същите не можаха да
бъдат разпитани, първият, тъй като не беше установено местонахождението му,
втората, поради обективни причини, изразяващо се във влошено здравословно
състояние, като по делото не беше дадено съгласие от защитата, показанията
ѝ от досъдебното производство да бъдат приобщени чрез прочитането им.
Следва да се посочи, че съгласно константната съдебна практика осъдителната
присъда може да се крепи единствено на косвени доказателства, но те трябва да
водят до единствен, неопровержим и категоричен извод за вината на подсъдимия в
инкриминираното деяние. В настоящия случай обвинителната теза за виновността на
подсъдимия се гради единствено на свидетелски показания – косвени и производни
такива, като част от тях са депозирани от заинтересовани от изхода на делото
лица, поради евентуално тяхно участие в инкриминираното деяние. Настоящият
състав намира, показанията на свидетелите Т., И.и Д.за такива с ниска
доказателствена стойност по отношение на спорното да се е осъществило в
обективната действителност обстоятелство на участие на подсъдимия С. в
инкриминираното деяние, поради тяхното противоречие /сами по себе си и
съвкупно/, като в същото време същите не се подкрепят от никакъв друг
доказателствен източник от обективен характер – пряк или косвен, поради което
не може да бъде изпълнено изискването на чл. 303 от НПК и една евентуална
осъдителна присъда би почивала на предположения, доколкото обвинението не е
доказано по несъмнен начин, което от своя страна би представлявало съществено
процесуално нарушение.
При така установеното от фактическа
страна, настоящата инстанция намира от правна страна следното:
Настоящият състав напълно споделя изводите на първата инстанция, че
подсъдимият П.С. следва да бъде оправдан на основание чл. 304 от НПК, доколкото
не се събраха безспорни и непротиворечиви доказателства, за това, че на
25.03.2011 г., за времето от 08:30 часа до 14:30 часа, в гр. С.,***, в
съучастие, като извършител с Я. Т.К., чрез повреждане на преграда, здраво
направена за защита на имот /повредил балконска врата от ПВЦ – дограма от
външната ѝ страна/ и чрез използване на моторно превозно средство /лек
автомобил марка БМВ, модел 524/, отнел инкриминираните в обвинителния акт
движими вещи на обща стойност 2 326 лева от владението на С.Х.К., без
нейно съгласие и с намерение притивозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив, след като С. е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, а именно: с влязла в сила на 28.06.2000 г. присъда на
н.о.х.д. № 191/1998 г. на Районен съд – Перник, за престъпление по чл. 196 от НК му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 14 години и 1
месец – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и
т. 4, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр .чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал.
1, б. „а“ от НК.
Мотивиран от горното и на основание чл.
338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 90651 от 11.04.2019 г. по н.о.х.д. № 862/2016
г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 102-ри състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.