Решение по КНАХД №1676/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от П. Х. П. от [населено място], [улица], вх. Д, ет.1, ап.1, против решение № 641/20.08.2025 г. постановено по АНД № 2091/2025 г. на Районен съд – Бургас.

Жалбоподателят намира, че оспореното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, тъй като законът не указвал какво е разстоянието до дясната граница на платното за движение, което е следвало да спази.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Представя писмени бележки.

Ответникът – началник на Второ РУ Бургас, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. Не представя отговор на касационната жалба.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № 24-0434-000447/16.10.2024 г. на началник на Второ РУ Бургас, ОД МВР Бургас, с което на касационния жалбоподател, за нарушение на чл.80, т.2 от ЗДвП, на основание чл.184, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 30 лв.

За да постанови решението съдът е приел, че фактическата обстановка се установява по безспорен начин от свидетелските показания и писмените доказателства, съдържащи се в представената по делото административнонаказателна преписка. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Изложени са мотиви, според които нарушението е доказано, наказанието е правилно определено по вид и размер.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

От доказателствата по делото се установява, че на 04.09.2024 г. около 15:35 часа в [населено място], на [улица], на кръгово движение, жалбоподателят като водач на велосипед, не се движел възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.

Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.80, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно която водачът на велосипед е длъжен да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.

Съгласно чл.184, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП (в редакцията ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.), наказва се с глоба 30 лв. водач на пътно превозно средство, което не е моторно, който наруши правилата за движението по пътищата.

Касационният състав напълно споделя мотивите на районния съд, с които е потвърдено наказателното постановление.

АУАН и наказателното постановление са издадени в срок от надлежен орган, в предвидената от закона форма, подписани са съгласно изискванията на закона, предоставена е възможност за възражения на нарушителя и съдържат реквизитите, посочени в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Правната квалификация на нарушението е определена правилно от административнонаказващия орган.

С касационната жалба се излагат възраженията, които са били разгледани от първоинстанционня съд. По делото се установява, както от свидетелските показания, така и от редовно съставения АУАН, чиято доказателствена сила, съобразно с чл.189, ал.2 от ЗДвП, не е опровергана, че касаторът, като водач на велосипед не се е движел възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. Самият той, както в жалбата до районния съд, в заявеното в съдебно заседание, така и в касационната жалба описва, че движението му с велосипеда не е било според императивните указания на чл.80, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Тъй като настоящата инстанция не стигна до фактически и правни изводи различни от тези на районния съд, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Страните не претендират разноски.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, XXVI-ти състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 641/20.08.2025 г. постановено по АНД № 2091/2025 г. на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.