Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 24.02.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV Б отделение, в публичното заседание на десети февруари, две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при
секретаря Н.Масова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 1283 по описа за 2021г. на СГС, за да се произнесе
взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 20208966/28.09.2020г. по гр.д.№ 63860 по описа за 2019г. на
Софийски районен съд, 163-ти състав е
признато за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че М.Б.В.-Т.,
ЕГН ********** и В.П.Т., ЕГН **********
двамата с адрес: *** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******разделно заплащане на сумите в общ размер, както следва:
сумата от 1494,91лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
-09.09.2019г. до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 47 в гр. София, ж.к. „******за периода от 01.07.2016г. до 30.04.2018г., както и сумата от 218,38лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата от 1494,91лв. за периода от 14.09.2017г. до 30.08.2019г.; сумата
от 46,36лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението -09.09.2019г.
до изплащането й, представляващи стойност на цена на дялово разпределение на
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 47 в гр. София,
ж.к. „******за периода от 01.08.2016г.
до 30.04.2018г; сумата от 9,59лв. представляващи лихва за забава за
плащането на главницата от 46,36лв. за периода от 30.09.2016г. до 30.08.2019г. при
квоти от 1/6 за М.Т. и 5/6 за В.Т., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 51453/2019г. на Софийски районен съд, 163-ти
състав, като М.Б.В.-Т., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД
съдебни разноски от 117,52лв. по
исковото дело и 14,10лв. по
заповедно дело ; В.П.Т., ЕГН ********** е осъден да
заплати на Т.С.”ЕАД съдебни разноски от 587,62лв.
по исковото дело и 70,50лв. по
заповедно дело, като неоснователни са отхвърлени исковете за горницата над
1494,91лв. до предявен размер от 1523,05лв. и за периода от 01.05.2016г. до
30.06.2016г.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 25146428/15.10.2020г. по регистъра на СРС от
ответниците по исковете М.Б.В.-Т., ЕГН
********** и В.П.Т., ЕГН ********** в
частта, в която исковете са уважени.
Изложили са съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочили са че
не било установено Общите условия за да са публикувани и така не било
установено да има валиден договор за продажба на топлинна енергия . М.Т. не
била титуляр на партидата за имота. Не били представени доказателства за
валидно сключен договор с третото лице –помагач за разпределение на топлинната
енергия. Не било установено качеството на предлаганата услуга, че общият
топломер е преминавал през периодични проверки, не били представени протоколи
за 72-часова изпитания и акт за въвеждане в експлоатация на абонатната станция.
Отопляем обем на имота не бил установен.
На 25.07.2014г. били депозирали рекламация срещу изравнителната сметка
за отчетен период 2013г.-2014г. Не били установени К-фактор на радиаторите в
имота и така извод, че е установено реално доставената енергия в имота не
можело да се обоснове. Издаването на изравнителната сметка и на общата фактура
не можели да променят изискуемостта на задълженията. Задълженията за главница и
на основание на чл. 119 от ЗЗД – за лихва, били погасени по давност. Не били
издавани фактури на името на въззивниците, приетите счетоводни документи дори
не сочели имота. Претендирали са разноски.
Въззиваемият-ищец по исковете – Т.С.”ЕАД, ЕИК
******, в предоставения срок за отговор не е изразил становище по жалбата. След
срока за отговор с молба от 08.02.2022г. е оспорил жалбата, претендирал е
разноски и е оспорил поради прекомерност претенцията на въззивниците за
разноски.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – П.И.”ООД , ЕИК ****** не е
изразило становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2029204/05.11.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******срещу М.Б.В.-Т.,
ЕГН ********** и В.П.Т., ЕГН **********
двамата с адрес: ***, с която е поискало от съда да признае за
установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150
и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, , че М.Б.В.-Т., ЕГН ********** и
В.П.Т., ЕГН ********** дължат на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******разделно
заплащане на сумите в общ размер, както следва: сумата от 1523,05лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението -09.09.2019г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 47 в гр.
София, ж.к. „******за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2018г., както и сумата от 218,38лв., представляващи лихва за забава за плащането на
главницата от 1523,05лв. за периода от
14.09.2017г. до 30.08.2019г.; сумата от 46,36лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -09.09.2019г. до изплащането й, представляващи
стойност на цена на дялово разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 47 в гр. София, ж.к. „******за
периода от 01.08.2016г. до 30.04.2018г;
сумата от 9,59лв. представляващи лихва за забава за плащането на главницата
от 46,36лв. за периода от 30.09.2016г.
до 30.08.2019г. при квоти от 1/6
за М.Т. и 5/6 за В.Т., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
51453/2019г. на Софийски районен съд, 163-ти състав, като му се присъдят
съдебни разноски. Навело е
твърдения, че ответниците са собственици
на имота при квоти от 1/6 ид.ч. за М.Т. и 5/6 ид.ч. за В.Т. и като такива са клиент на топлинна енергия,
потребили енергия в имота за процесния
период в количества и на стойност, за които е предявен иска, дължали цена на
дяловото й разпределение, страните били обвързани от договор при Общи условия.
Оспорил е поради прекомерност претенцията на ответниците за разноски.
Ответниците М.Б.В.-Т., ЕГН ********** и
В.П.Т., ЕГН **********, в предоставения
срок са оспорили исковете. Навели са твърдения, че не били сключили договор с ищеца за доставка
на топлинна енергия, Общите условия не били публикувани в ежедневник, не били
сключили договор с третото лице-помагач. За процесния период. Посочили са, че
на 25.07.2014г. били подали възражение срещу изравнителната сметка за
2013-2014г, не бил установен К-фактор на радиатори. Не било установено качество
на услугата, бе общият топломер е
преминавал през периодични проверки и е бил годен, че са направени 72-часови изпитания и абонатна
станция е въведена в експлоатация. Обем на жилището не било установено да е
посочения от ищеца., не били изпаднали в забава на плащането на сумите,
счетоводни документи не сочели ответниците и имота. Претендирал е
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца- П.И.”ООД ,
ЕИК ****** е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно
дело № 51453/2019г. на СРС, съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. №
3065772/09.09.2019г. е издадена заповед, с която е разпоредено М.Б.В.-Т., ЕГН ********** и В.П.Т., ЕГН ********** да заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******разделно заплащане на сумите в общ размер, както следва:
сумата от 1523,05лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
-09.09.2019г. до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 47 в гр. София, ж.к. „******за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г., както и сумата от 218,38лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата от 1523,05лв. за периода от 14.09.2017г. до 30.08.2019г.; сумата
от 46,36лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението -09.09.2019г.
до изплащането й, представляващи стойност на цена на дялово разпределение на
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 47 в гр.
София, ж.к. „******за периода от
01.08.2016г. до 30.04.2018г; сумата от 9,59лв. представляващи лихва за
забава за плащането на главницата от 46,36лв. за периода от 30.09.2016г. до 30.08.2019г. , както и съдебни разноски от
85,95лв. при квоти от 1/6 за М.Т. и
5/6 за В.Т., за
така издадената заповед длъжниците са уведомени на 25.09.2019г., на
07.10.2019г. са подали възражение срещу заповедта, на 24.10.2019г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че
е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил
на 05.11.2019г.
По делото е приет неоспорен от
страните нотариален акт № 101/11.09.2002г. съставен от нотариус Ц.С., рег. № 30
на Нот.К., съгласно който на 11.09.2002г.
Д.Г.и Н.Г.са продали на В.Т. 5/6 ид.ч. и на М.Т. 1/6 ид.ч. от апартамент № 47 в гр. София, ж.к. „******.
Приет е неоспорен от страните
нотариален акт № 47/20.04.2005г., съставен от нотариус М.Н.рег. № 362 на
Нот.К., съгласно който А.Т. и Т.Д.са сключили договор за замяна с М.Т., като А.Т.
и Т.Д.са прехвърлили на М.Т. 2/36 ид.ч. от апартамент
№ 47 в гр. София, ж.к. „******, а М.Т. е прехвърлила на А.Т. и на Т.Д.1/6
ид.ч. от апартамент № 23 в ж.к. Младост” бл. 21 в р. София.
Приета е неоспорена от страните молба – декларация от 16.09.2002г. носеща подпис за
ответника В.Т., с която той е поискал от ищеца да открие партида на негово
име за апартамент № 47 в гр. София,
ж.к. „******с абонатен № 81056, като
е посочил, че семейството му се състои от 2 члена.
По делото е приет протокол
от ОС на ЕС от 25.03.2012г. съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр. София,
ж.к. „******е избрало ПМУ Инженеринг” да извършва дялово разпределение на топлинна
енергията в сградата В списъка на живущи към протокола е записано името на ответника В.Т. и е положен подпис за него като титуляр
на партида за апартамент № 47 в сградата
с абонатен № на имота - 81056.
Приети са общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди одобрени от ДКЕВР с Решение от 03.02.2014г. и от 27.06.2016г. за
последните е отбелязано, че са публикувани във ведтник Монитор на 11.07.2016г.
Приета е рекламация от ответника В.Т.
до третото лице помагач, съгласно която ответникът Т. като потребител на
топлинна енергия в процесния имот е съставил изявление за оспорване на
изравнителна сметка за отчетен период
2013г.-2014г.
По делото са приети неоспорени от
страните протоколи за отчет на уредите в имота, носещи подпис, положен за ответника В.Т. като потребител, съгласно
които реални отчети на уреди са извършени на 22.05.2017г., на 12.05.2018г. като
е установено потребление на топлинна енергия за отопление , отчитана по
показания на четири уреда на отоплителни
тела, отделно за щранг-лира без уред, както и топлинна енергия и за горещо
битово водоснабдяване, отчитано по показания на водомер.
Приети са изравнителни сметки сочещи че за апартамента са
отчетени уредите реално, като за периода от май 2016г. до април 2017г.
потребление е 700,32лв., за периода от май 2017г. до април 2018г. потребление е
833,34лв., суми по фактури са били по-големи от реалното потребление за първия
период.
С приетото по делото страните заключение
съдебно-техническата експертиза, вещото
лице след
запознаване с документи по делото и допълнително представените му от ищеца,
включително акт за разпределение на кубатура и свидетелства за метрологична
проверка на общия топломер в абонатната станция, е посочило, че в абонатната станция има общ топломер,
ежемесечно са снемани показания, както и ежемесечно са отчислявани технологични
разходи. Посочило е, че в имота има четири радиатора с уреди и едно отоплително тяло щранг- лира
без уред, има и водомер, по който е отчитано потребление на енергия за БГВ,
уреди са отчитани реално, обем на имота е 188 куб.м. по акт за разпределение на
кубатура, топлинния счетоводител бил определил дължимите суми съобразно
нормативно разписаните правила. Посочило, е че стойността на реално потребената
енергия в имота за периода е 1533,66лв.
Посочило е, че К-фактор се ползва от
фирмата за дялово разпределение , за да се определи мощността на радиатора, в
зависимост от ползваните уреди от топлинния счетоводител този фактор бил
различен. За всеки радиатор по каталог имало данни за изчисления на база
мощността. Скалата съответствала за конкретния уред в случая.
С приетото
по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице е
посочило, че при
ищеца нямало данни за плащане на процесните суми, издавани били ежемесечно
фактури, след изравнителната сметка се издавали общи фактури и съответно
дебитни и кредитни известия. За дялово разпределение били начислени 46,36лв. и лихва от 9,59лв., осчетоводени в периода юли
2016г.-април 2018г. Начислена главница за топлинна енергия била 1523,05лв. и
лихва върху нея от 15.09.2017г. до 30.08.2019г. била 218,38лв.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за
битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, за
възнаграждение за дяловото й разпределение, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото,
за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлоенергия срещу задължение
на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, че е носител на вземане за дяловото
разпределение на енергията, поради
което и за ответника да е възникнало
валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, като е
изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е
уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжниците са осъдени да му платят разделно при
квоти от 1/6 за М.Т. и 5/6 за В.Т. процесните суми кат стойност на
потребена топлинна енергия , цена на дялово й разпределение, обезщетение за забава за
процесния имот за процесния период, възражение срещу заповедта е
депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК
е предявил настоящия иск.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ
и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части
на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването
на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени битови
нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са
собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената
топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и
като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на
това трето лице. Този
договор не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
Съдът приема, че събрани по делото доказателства-
нотариален акт, молба-декларация от
16.09.2002г. устоняват, че ответникът В.Т.
е клиент на топлинна енергия в имота -
физическото лице , носител на право на
собственост върху 5/6 ид.ч. от имота , върху който няма учредени ограничени
вещни права в полза на ІІІ-ти лица, който след придобиването на 5/6 ид.ч. от имота
е поискал от ищеца да открие на негово
име партида за имота абонате № 81056 в сграда, в която се ползва топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
домакинството си. Така установеното
обосновава извод, че страна по договор с ищеца за доставка на топлинна енергия е само ответникът Т.. За този
извод съдът съобрази обстотялеството, че след придобиване на собствеността
върху имота от двамата ответници, ответникът Т. независимо, че притежава само
част от имота, е поискал от ищеца да
открие за имота партида само на негово име. Установява се от приетите по делото
заключения по съдебните експертизи и изравнителни сметки, че ищецът се е
съгласил с това искане на ответника Т. и е открил партида за целия имот само на
негово име. Така постигнато съгласие между ищеца и ответника Т. установява по
делото сключен договор между ищеца и ответника Т. за доставка на топлинна енергия
в имота и подробни съображения за този
извод съдът изложи по-горе. С оглед гореизложеното съдът приема, че за
заплащане на цялата стойност на
потребени в имота услуги във връзка с топлоснабдяването му отговаря ответникът Т.. При така възприето съдът приема, че по
делото не е установено другият
съсобственик на имота М.Т. за
процесния период да е имала качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла
на чл. 153 от ЗЕ в имота. Приетият нотариален акт установява, че тя е
собственик на идеални части от имота, но молбата от 16.09.2002г. на ответника Т.
установява, че след това той е поискал от ищеца на негово име да се открие партида
за имота , ищецът се е съгласил със същото и така облигационно правоотношение
за доставка на топлинна енергия в имота е възникнало между ищеца и Т.. Така отговорността на ответника М.Т. за заплащане
на потребени в имота топлинна енергия, дяловото й разпределение не може да се
ангажира от ищеца. Подробни съображения
за този извод съдът изложи по-горе. В подкрепа на извода на съда е обстоятелството,
че както в списъка на абонати на ищеца към протокола на ОС на ЕС, така и
рекламацията срещу изравнителна сметка от 2013г-2014г. сочат само от В.Т. като потребител на
топлинна енергия в имота.
При така възприето съдът приема че неправилно районният
съд е приел, че ответникът М.Т. е
обвързана с договор с ищеца и е уважил исковете срещу нея , поради което и
решението на СРС в тази част е неправилно и следва да се отмени, като исковете следва
да се отхвърлят.
По
исковете срещу В.Т.:
Установява се
от приетите по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, че те са одобрени през 2016г. от
ДКЕВР, като са публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016г. Установи се от
прието заключение по техническа експертиза, че ищецът е доставял топлинна енергия в сградата, отчитана ежемесечно по
общия топломер в абонатната станция, поради което съдът приема за установено по
делото, че през процесния период страните са били обвързани от договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост,
чието съдържание е в Общите условия на ищеца от 2016г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент
нормативна уредба: ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е
част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а
именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007
г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно
самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С тях е вменено задължение за
ищеца да осигурява в абонатната станция температурен режим и количество
на топлоносителя, което да съответства на договорената мощност, за подгряване
на топлоносителя в сградната инсталация за отопление и на топлата вода за
битови нужди. Температурният режим е посочен като общ за цялата
топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници. Отделно е въведено и
задължение ищеца избрания от него температурен режим и количество топлоносител,
постъпващо в абонатната станция, да осигурява температура на подгрятата вода за
горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната
инсталация и поддържане на предвидените по проект температури в отопляемите
помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса при изчислителни режими. Съгласно
ОУ „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
хидравличния режим и температурния график на топлопреносната мрежа.
Температурният график е функция на температурата на подаващата мрежова вода в
зависимост от температурата на външния въздух. Той отчита промяната на
температурата на топлоносителя при промяна на температурата на околния въздух с
цел достигане на предвидената температура вътре в отопляемите помещения, когато
вътрешната отоплителна инсталация работи според предписанията. Температурният
график осигурява баланса между производство, пренос и минимизиране на
технологичните разходи и качество на топлоснабдяването. В посочените ОУ е
предвидено задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите
на топлоносителя, съгласно температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените нормативни
изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната
температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е
въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна
енергия, а именно - да осигури такива
качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните
атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в
отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната
отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество
са определени точно и ясно, респ. са
определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от предварително
посочени критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства вкл. и от заключението на съдебно-техническата експертиза, която
съдът изцяло кредитира като вярно,
задълбочена и неопровергана от другите събрани по делото доказателства, по
делото е установено, че през процесния период за имота потребената енергия е на стойност от общо е 1533,66лв. Съдът изцяло кредитира заключението на техническата
експертиза, работило по приети по делото неоспорени от страните документи,
включително и протоколите за отчет на уредите в имота, носещи подпис, положен
за ответника като потребител. Без самостоятелно значение по делото е
законността на въвеждането на абонатната станция в експлоатация и валидността
на договора с третото лице помагач. По делото е установена доставка на топлинна
енергия посредством тази абонатна станция, вещото лице е направило самостоятелни
изчисления за размер на задълженията при съобразяване на показания на уреди,
посочени в подписани от ответника протоколи за отчет, както и при съобразяване
на обема на имота, установен от вещото лице по представения му акт за
разпределение на кубатура. Вещото лице е посочило , че сред документите, които
са му представени са свидетелства за
метрологична проверка на общият топломер в абонатната станция, посочило е, че
изравняването е направено съобразно показанията на този топломер и същото е
коректно, поради което съдът приема, че доводи на въззивник, основани с
годността за измерване на потреблението на общия топломер са неоснователни. Неоснователни
са доводите на въззивника, обосновани с К-фактор. Вещото лице по техническата
експертиза при изслушването му от районния съд е пояснило, че това е фактор с оглед мощността на уредите,
всеки топлинен счетоводител ползвал различни уреди, като в случая конкретният уред съответствал
на скалата. При така установеното съдът приема, че определената от вещото лице
като потребена в имота топлинна енергия е правилно определена. Приетото по
делото възражение на ответника Т. срещу изравнителна сметка касае отчетен
период преди процесния и като такова е ирелевантно.
С въззивната жалба не са въведени
конкретни оплаквания срещу изводите на районния съд за валидно възникнало
задължение за заплащане на дяловото разпределение на енеригята и за размера на
същото, счетоводната експертиза установява начисляване на сума от 46,36лв.,
поради което и като съобрази ограниченията по чл. 269 от ГПК то съдът приема за
установено по делото , че стойността на дяловото разпределение на енергията в
имота за процесния период е 46,36лв.
При така установеното, но и при съобразяване
на диспозитивното начало – размер на искове, предявени от ищеца срещу ответника
Т., както и като съобрази и обжалвана част от решение на СРС , то съдът приема,
че по делото е установено валидно възникнало вземане на ищеца към ответника Т. за процесния период за заплащане на сумата от 1245,76лв. представляващи стойност на
потребена енергия в имота за периода от 01.07.2016г. до 30.04.2018г; сумата от 38,63лв., представляващи възнаграждение
за дялово разпределение на енергията за периода от 01.07.2016г. от 30.04.2018г.
По иска за лихва:
Съгласно разпоредбата
на чл. 155 ал.1 от ЗЕ вр. с чл. 32 от ОУ
от 2005г. и чл. 33 от ОУ от 2016г., потребителите на топлинна енергия заплащат
стойността на доставената им енергия по някой от предвидените в чл. 155 от ЗЕ
начини, като в случай на избор за плащане по прогнозни суми, плащането следва
да се извърши до 30 дни след изтичане на
периода, за който е фактурата. Задълженията
на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали
като срочни. Според нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Следователно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането
на покана до длъжника.
В случая претенцията за лихва върху главницата за
топлинна енергия е едва от 14.09.2017г.,
когато вече е била издадена изравнителна сметка за първия отчетен период. Не е
установено да са начислявани и да се претендират суми по прогнозни суми по
фактури за първия отчетен период, само
при него е имало суми за връщане след изравняването. При така възприето съдът
приема за установено по делото , че
ответникът Т. е изпаднал в забава за плащането на главницата за топлинна енергия
на 14.09.2017г. за сумите за първия отчетен период, съответно в последващите
моменти за сумите за втория отчетен период. С въззивната жалба не са въведени
оплаквания срещу извода на районния съд за размер на обезщетението за забава и
съдът приема за установено по делото че за процесния период ответникът Т. дължи
на ищеца 181,98лв. лихва за забава.
Вземането за дялово разпределение
на енергията не е обвързано с изравнителни сметки. С въззивната жалба не са
въведени оплаквания срещу извода на районния съд за момент на изпадане в забава
на плащането на тази цена и за размер на обезщетението за забава , поради което
и при съобразяване на чл. 269 от ГПК
съдът приема за установено по делото,
че за процесния период ответникът Т. дължи на ищеца 7,99лв. лихва за
забава за цената на дяловото разпределение за периода от 30.09.2016г. до
30.08.2019г.
Възраженията на въззивника,
обосновани с твърдения за изтекла
погасителна давност не са основателни. Районният съд е присъдил суми за
период не по-дълъг от 3 години считано от изискуемостта на задълженията при
съобразяване на обстоятелството, че
заявление е подадено на 09.09.2019г.
По делото не са ангажирани
доказателства за погасяване на задълженията на Т. чрез плащане.
При така възприето съдът приема
че решението на СРС в частта, в която са уважени исковете срещу В.Т. е правилно и следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
разпределят съобразно уважената част от жалбата , като решението на СРС в
частта, в която е поставил в тежест на ответника Т. разноски следва да се
отмени. За производство пред СРС М. Т.
не е установила да е направила разноски и такива не й се следват. За
производство пред СГС на въззивника Т. следва да се присъдят разноски за
държавна такса от 25лв. Доказателства за други съдебни разноски по дело пред
СГС въззивникът Т. не е ангажирала и такива не й се следват.
На въззиваемия не следва да се
присъждат разноски, независимо, че жалбата на
В.Т. съдът прие за неоснователна. Това е така, защото процесуално
представителство от юрисконсулт, което да обоснове извод за дължимо
възнаграждение за същото, по делото не е проведено. По делото не е депозиран
отговор на жалба, не се е явил процесуален представител на въззиваемия,
депозираната два дни преди съдебното заседание молба е бланкетна.
На третото лице помагач разноски
не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 20208966/28.09.2020г. по гр.д.№ 63860 по описа за 2019г.
на Софийски районен съд, 163-ти състав в частта, с която е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149
и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че М.Б.В.-Т., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******заплащане на сумите както следва: сумата от 249,15лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението -09.09.2019г. до изплащането й, представляващи 1/6 от стойността на доставена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 47 в гр.
София, ж.к. „******за периода от
01.07.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от 36,40лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата
от 249,15лв. за периода от 14.09.2017г.
до 30.08.2019г.; сумата от 7,73лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението -09.09.2019г. до изплащането й, представляващи 1/6 от цена на дялово
разпределение на топлинна енергия в
имот, представляващ апартамент № 47
в гр. София, ж.к. „******за периода от 01.08.2016г. до 30.04.2018г; сумата от 1,60лв. представляващи лихва
за забава за плащането на главницата от 7,73лв. за периода от 30.09.2016г. до 30.08.2019г. ,за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 51453/2019г. на Софийски
районен съд, 163-ти състав, както и в
частта, с която М.Б.В.-Т., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД съдебни разноски от 117,52лв. по исковото дело и 14,10лв. по заповедно дело, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени
с искова молба вх.№ 2029204/05.11.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******срещу М.Б.В.-Т.,
ЕГН **********, с която е
поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че М.Б.В.-Т., ЕГН **********
дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******заплащане
на сумите както следва: сумата от 249,15лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението -09.09.2019г.
до изплащането й, представляващи 1/6 от стойността на доставена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 47 в гр. София, ж.к. „******за
периода от 01.07.2016г. до 30.04.2018г.;
сумата от 36,40лв., представляващи
лихва за забава за плащането на главницата от 249,15лв. за периода от 14.09.2017г. до 30.08.2019г.; сумата
от 7,73лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението -09.09.2019г.
до изплащането й, представляващи 1/6
от цена на дялово разпределение на
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 47 в гр.
София, ж.к. „******за периода от 01.08.2016г. до 30.04.2018г; сумата от 1,60лв. представляващи лихва
за забава за плащането на главницата от 7,73лв. за периода от 30.09.2016г. до 30.08.2019г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
51453/2019г. на Софийски районен съд, 163-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20208966/28.09.2020г. по гр.д.№
63860 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 163-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ******с адрес: *** да заплати на М.Б.В.-Т.,
ЕГН ********** на основание на чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата от 25лв.
/двадесет и пет лева/, представляващи съдебни разноски за производство пред
СГС.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца – П.И.”ООД , ЕИК ******
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.