Решение по дело №27418/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5636
Дата: 31 май 2022 г.
Съдия: Александър Велинов Ангелов
Дело: 20211110127418
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5636
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20211110127418 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 100 лева /увеличена по реда на чл.214, ал.1 ГПК на 708,31 лева и
представляваща част от вземане в общ размер 1045,23 лева/, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“, ведно със
законната лихва от 18.05.2021г. до изплащане на вземането. Претендират се и направените в
производството разноски.
Ищецът твърди, че на 12.09.2021г., на кръстовището на път III-4902 и път III-4901 е
настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Ауди А4“ с рег. № РР8449АК, управляван от
Шамси Рамзи К., който не спрял на знак стоп, отнел предимството на л.а. „Дачия Докер“ с
рег. № Т1264КК, в резултат на което реализирал ПТП. Към момента на настъпване на
произшествието гражданската отговорност на водача на л.а. „Ауди А4“ с рег. № РР8449АК е
застрахована при ответника, a по отношение на л.а. „Дачия Докер“ с рег. № Т1264КК е
действал договор за имуществено застраховане „Каско +“, по който ищецът е застраховател.
Твърди, че било налице тотална щета на автомобила, поради което по образуваната при
ищеца щета № 44012512006044 е определено обезщетение в размер на 18786,92 лева, което
било заплатено на застрахования, вследствие на което ищецът се е суброгирал в правата на
увредения срещу причинителя на вредата. Във връзка с настъпилото ПТП били заплатени и
разходи за „Пътна помощ“ в размер на 588 лева. С оглед изплатеното застрахователно
обезщетение и разходи за „Пътна помощ“ изпратил регресна покана до ответника, но
последният заплатил частично сума в размер на 18344,69 лева, а за остатъка до
претендираните 19389,92 лева отказал да извърши плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
1
предявените искове по основание и размер. Не оспорва възникването на застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както и
плащането на застрахователно обезщетение. Оспорва механизма на ПТП и вината на
застрахования при него водач. Оспорва претендираните вреди да са в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП. Сочи, че определеното и изплатено застрахователно обезщетение
е в завишен размер и оспорва да е била налице необходимост от заплащане на услугата
„Пътна помощ“. Релевира възражение за съпричиняване. Моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото, намира следното:
Съгласно чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".
Правопораждащите отговорността на ответника факти са наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско” между ищеца и посоченото като увредено лице и
извършено от ищеца плащане на обезщетение по същата за вреди, които са в причинна
връзка с противоправното поведение на лице, чиято гражданска отговорност е покрита от
ответника.
Не е спорно между страните, а и видно от приетата автомобилна застраховка „Каско+“ със
застрахователна полица № 440120251000397 се установява, че между ищеца и увреденото
лице е сключен договор за имуществена застраховка с период на валидност от 25.04.2020 г.
до 24.04.2021 г., при покрити рискове пълно каско. Ето защо, съдът приема, че между ищеца
и увреденото лице е възникнало валидно застрахователно правоотношение.
С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че гражданската отговорност на причинителя на вредата е застрахованата
при ответното дружество, както и плащането на застрахователно обезщетение от страна на
ищеца на увреденото лице.
Спорно по делото е какъв е действителният механизъм на произшествието и какви вреди са
причинени от него, по чия вина, както и каква е действителната стойност на причинените
вреди по л.а. „Дачия Докер“ с рег. № Т1264КК.
В приетия по делото протокол за ПТП № 1698074, съставен от мл. автоконтрольор Николай
Николов към ОДМВР – гр. Разград е посочено, че на 12.09.2020 г. в 17:17 ч. водачът на л.а.
„Ауди А4“ с рег. № РР8449АК на кръстовище с път III-4902 на 11+290 км. не е спазил пътен
2
знак „Б-2“, поради което реализирал удар с т.а. „Дачия Докер“ с рег. № Т1264КК. В частта, в
която съставителят на протокола е удостоверил лично възприети от него факти – в случая
видимите щети по превозните средства документът има характер на официален
удостоверителен и обвързва съда с материална доказателствена сила. Така описаният в
протокола механизъм на ПТП кореспондира със събраните по делото гласни доказателства
чрез разпит по делегация на свид. И. и свид. К. – участници в процесното ПТП. И двамата
свидетели описват, че водачът на т.а. „Дачия Докер“ с рег. № Т1264КК се е движил по
главен път с предимство, което му е отнето от водача на л.а. „Ауди А4“ с рег. № РР8449АК.
Този извод се потвърждава и от приетата по делото съдебна-автотехническа експертиза, в
чието заключение е посочено, че поради неспазване на пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“, водачът на л.а. „Ауди А4“ с рег. № РР8449АК е
реализирал ПТП с идващия от дясната му страна т.а. „Дачия Докер“ с рег. № Т1264КК.
При така установения механизъм на ПТП, съдът намира, че е нарушено правилото на чл. 6,
ал. 1 ЗДвП, а именно участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. Ето защо, следва да се приеме, че вина за произшествието има водачът на л.а.
„Ауди А4“ с рег. № РР8449АК, по отношение на който към този момент е налице
застрахователен договор за застраховка „ГО“, по който застраховател се явява ответникът.
Следва да се отбележи, че съдът не кредитира показанията на свид. К. /водач на л.а. „Ауди
А4“ с рег. № РР8449АК/ в частта, в която свидетелят излага, че не е спрял на пътния знак,
поради завъртането на друг лек автомобил на пътното платно и затова не е виновен за
настъпване на ПТП, доколкото липсват доказателства за осъществяване на това
обстоятелство.
Неоснователно е наведеното от ответника възражение за съпричиняване, тъй като липсват
доказателства, от които да се установява, че водачът на увредения автомобил с поведението
си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
За изясняване на действително причинените от произшествието вреди по т.а. „Дачия Докер“
с рег. № Т1264КК по делото е изготвена автотехническа експертиза, чието заключение
съдът счита, че следва изцяло да бъде кредитирано, тъй като достатъчно пълно и ясно
разяснява необходимите дейности за възстановяването на посочения автомобил, както и
средните пазарни стойности на същите. В допълнение се изяснява от заключението, че
процесните увреждания могат да бъдат получени при описания механизъм, поради което и
при липса на доказателства в различна насока, следва да се приеме, че е налице
необходимата причинна връзка между всички твърдени вреди и процесния удар. От
заключението на автотехническата експертиза се изяснява, че стойността, необходима за
възстановяване на автомобила, изчислена по средни пазарни цени към момента на
произшествието е 25355,38 лева, а действителната средна пазарна стойност на процесния
лек автомобил, определена към същата дата е 21055 лева. Вещото лице е посочило, че
възстановителната стойност е по-голяма от действителната стойност на автомобила, поради
3
което прави извод, че е налице тотална щета. При изчисление със съответните формули е
отразено в заключението, че стойността на дължимото обезщетение при тотална щета и след
приспадане на запазените части от автомобила по реални оферти възлиза в размер на 18555
лева. Предложеният вариант № 1 от вещото лице за определяне на стойност на запазените
части като процент от действителната стойност на автомобила не се кредитира от съда,
защото липсват доказателства за конкретните запазени части, а изводът е формиран на база
предположение, поради това съдът възприема предложения от вещото лице вариант № 2,
който се определя на база реални пазарни оферти. Експертът е посочил още, че ищецът е
сторил разходи и за пътна помощ, чиято средна пазарна стойност възлиза на 498 лева.
Ищецът с исковата молба изрично признава, че е получил от ответника сума в размер на
18344,69 лева преди иницииране на настоящото производство, което обстоятелство
съответства и на представеното по делото платежно нареждане /лист 53/. Предвид това
дължимият към момента остатък от задължението на ответника възлиза в размер на 708,31
лева.
По така изложените основания следва да бъде уважен предявеният иск, ведно със законната
лихва, считано от предявяването му.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, като в негова полза следва да му
бъде присъдена сумата 590 лева – разноски за държавна такса, депозит за експертиза,
депозит за свидетел и адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно, доколкото същото е
уговорено и заплатено в минимален нормативно определен размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Витоша“ № 89Б, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата 708,31 лева /представляваща част от
вземане в общ размер 1045,23 лева/, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“, ведно със законната лихва от
18.05.2021г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша“ № 89Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 590 лева, представляваща разноски
за държавна такса, депозити и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5