РЕШЕНИЕ
№ 04.01.2018г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски районен съд
граждански състав
на тринадесети
декември две хиляди и седемнадесета година
в публично
съдебно заседание в следния състав:
Районен съдия: Ива
Гогова
секретар: Катя
Кавръкова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Гогова гражданско дело №906 по описа на
РС-Харманли за 2017г. и
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е охранително по реда на чл. 330 от ГПК и е образувано по молба за развод по
взаимно съгласие с правно основание по чл.50 от СК.
Първоначално по делото е предявена искова молба от С.Н.Д., ЕГН:**********
*** против Т.М.Д., ЕГН: **********
***, в която се твърди, че
с ответницата сключили граждански брак на
23.03.1986год..,в гр.Харманли.
Двамата имали родени от брака две деца Н. Ст. С., родена на ***год. и Н.Ст.Н.,
роден на ***год.-ПЪЛНОЛЕТНИ. Проблемите им започнали преди повече от пет
години,след като ответницата го принудила да спи в отделна стая, като не
консумирали брака си и постепенно го изолирала от семейния живот. Двамата не
общували по никакъв начин,свързвали ги само децата и техните
проблеми.Постепенно всеки от устроил живота си. От м.септември 2016год. ищецът
започнал да пазарува отделно,да се храни отделно, тъй като ответницата готвела
само за себе си и децата. Продължавал да плаща разноските за ток и вода до края
на м.май 2017год., когато напуснал семейното жилище и отишъл да работи в
Република Чехия. Преди да заминел оставил пари семейното жилище да бъде
санирано и покрива да бъде ремонтиран изцяло,тъй като когато се пенсионирал в
края на 2016год.,получил 16 брутни заплати.Отношенията им се обтегнали и
съжителството им в едно жилище станало невъзможно.След заминаването му за Чехия
само няколко пъти се чули по телефона с ответницата и децата. Във фактическа
раздяла били от м.09.2016год., когато макар да живеели в едно жилище спели
отделно и се хранели отделно, като нищо освен децата не ги свързвало. Сочи още,
че през време на брака не били придобили недвижимо и движимо имущество,
представляващо СИО. Семейното им жилище било на адрес гр.Х., ул.Ал.К. …,
собственост на пълнолетния им син, напуснато е от него и нямал претенции да му
се предоставя за ползване. Счита,че брака им бил дълбоко и непоправимо
разстроен и не било в техен интерес брачната връзка да продължава да съществува
единствено и само формално. Не желае произнасяне по въпроса за вината.
Поради изложеното моли на основание чл.49 от СК да се постанови решение, с което да бъде прекратен гражд.им брак, поради
дълбоко и непоправимо разстройство на същия.
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Т.Д., в който се заявява, че потвърждава
изложеното в исковата молба, а именно, че с ищеца сключили граждански брак на
23.03.1986г., както и че от брака си имали родени две деца - Н. Ст. С., родена
на ***г. и Н. Ст.Н., роден на ***г., които били
пълнолетни. Оспорва изцяло изложените в молбата факти, довели според ищеца до
разстройването на брака, като изразява съгласието и желанието си бракът да бъде
прекратен по взаимно съгласие, като изразява готовност за постигане на
споразумение. Прилага проект на Споразумение по чл.51 от СК. Сочи, че в случай,
че до датата на съдебното заседание не бъде подписано окончателно споразумение
за прекратяване на брака по взаимно съгласие, желае производството да продължи,
като съда се произнесе по въпроса за вината за разтрогването му. В този случай
твърди, че ищецът е виновен и изцяло той чрез действията си допринесъл за дълбокото
и непоправимо разстройство на брака, както и за фактическата им
раздяла.Заявява, че към момента не притежавали недвижимо и движимо имущество,
което да е съпружеска имуществена общност. В случай на произнасяне по вината,
претендира съпругът да й изплаща месечна издръжка в размер на 350 (триста и
петдесет) лева за срок от три години, считано от прекратяването на брака. Желае
също така след прекратяване на брака да върне предбрачната си фамилия Г..
В срока за отговор по насрещната искова
претенция е постъпил такъв от съпруга С.Д., с който оспорва твърденията на
съпругата си, като заявява, че ако има действия и/или бездействия, с които
ответницата счита, че той допринесъл за разстройството на брака, то тези
действия били резултат на нейното противобрачно поведение. Излага подробни
съображения в тази насока, както и по отношение ползването на семейното жилище.
Не възразява да се постигне споразумение по чл.50 от СК. Оспорва претенцията за
издръжка изцяло по основание и по размер. Поради това моли да се отхвърли иска
като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът С.Д.,
пълномощникът му адв.К. и упълномощеният с изрично пълномощно процесуален представител
на ответника Т.Д. - адв.З. заявяват, че желаят производството по делото да
продължи като развод по взаимно съгласие, като представят споразумение по чл.51
от СК, уреждащо последиците от развода.
Съдът с оглед изявленията на
страните и предвид представеното споразумение, на основание чл.321, ал.5 от ГПК, с протоколно определение от
13.12.2017г. е постановил преминаване към производството за развод по взаимно съгласие.
След преценка, поотделно
и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на
страните и постигнатото споразумение между тях, съдът намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 23.03.1986г., видно от представеното
Удостоверение
за граждански брак 08.09.2017г., издадено от Община Харманли,
страните са сключили граждански брак, за което е съставен акт за граждански брак №…/23.03.1986г.,
и съпругата Т. Г. е приела фамилното име
на съпруга си – Д..
От брака си имат
родени две вече пълнолетни деца – Н. Ст., родена на ***г. и Н. Н., роден на ***г.
Не се спори, че е налице взаимно
сериозно и непоколебимо съгласие за разтрогване на гражданския им брак.
Съгласно представените нотариален акт №178,
т.4, дело №656/2015г. на Нотариус М.Д.с район на действие РС-Харманли и нотариален акт
№180, т.4, дело №658/2015г. на Н.М.Д.с район на действие РС-Харманли, семейното жилище на
страните се намира в гр.Х.ул. „Ал.К.56 и е собственост на сина им Н.Н., като
върху жилището е учредено вещно право на ползване и за двете страните.
Молителите са постигнали и споразумение
по всички въпроси, визирани в чл. 51 от СК, съгласно което съпругата след развода ще възстанови предбрачното си фамилно име – Г.; съгласно
споразумението семейното жилище, находящо се в гр.Х., ул. „Ал.К.”… е
собственост на сина им Н.Н., като върху жилището е учредено вещно право на
ползване и за двете страните, поради което страните не уреждат право на
ползване върху него. С постигнатото споразумение съпрузите
заявяват, че личните си вещи всеки от тях е получил, че нямат движимо или
недвижимо имущество, представляващо СИО, нямат вземания помежду си и нямат
претенции във връзка с това. Молителите се споразумяват, че между тях не се
дължи издръжка, както и че разноските по делото остават така, както са направени,
а допълнителната държавна такса се поделя по равно помежду им.
От извършената служебна проверка на
постигнатото споразумение съдът констатира, че то е изчерпателно и
законосъобразно, отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 и ал.2
от СК, с него се уреждат всички въпроси, свързани с прекратяването на брака
между тях, като същото не противоречи на морала и на закона.
На основание чл.330,
ал.3 от ГПК
и след като съдът се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е
сериозно и непоколебимо и намери, че постигнатото споразумение по чл. 51 от
Семейния кодекс е изчерпателно и не противоречи на закона и добрите нрави,
съдът следва с решението си да допусне развод и да утвърди представеното
споразумение за последиците от него, без да издирва мотивите на страните
за прекратяване на брака.
На основание т. 3 на
чл.6 от
Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса по допускане на
развода да е 30,00
лева, която следва да бъде заплатена по сметка на РС-Харманли
по равно от всеки от съпрузите съгласно
уговореното помежду им в споразумението.
Мотивиран от гореизложените съображения и на
основание чл. 330
от ГПК вр. чл.50 СК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА развод между С.Н.Д., ЕГН:********** *** и Т.М.Д., ЕГН: ********** ***, като
прекратява
сключения на 23.03.1986г. граждански брак с акт за
граждански брак №……/23.03.19….г., съставен в гр.Харманли, по взаимно съгласие на страните.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между С.Н.Д., ЕГН:********** *** и Т.М.Д., ЕГН: ********** ***, споразумение относно последиците от
развода, съгласно което:
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на съпругата Т.М.Д., ЕГН: ********** ***,
която след развода ще носи фамилното име „Георгиева”.
Родените от брака деца са
пълнолетни, поради което не се уреждат въпросите за родителски права, издръжка,
местоживеене и режим на контакти с децата. Семейното жилище, находящо се в гр.Х.,
ул. „А. К.”…, собственост на пълнолетното дете на страните, върху жилището е
учредено вещно право на ползване и за двете страните, поради което страните не
уреждат право на ползване върху него. Личните си вещи всеки от
тях е получил, нямат движимо или недвижимо имущество, представляващо СИО, нямат
вземания помежду си и нямат претенции във връзка с това. Страните не се дължат
взаимна издръжка. Разноските по делото остават така, както са направени, а
допълнителната държавна такса се поделя по равно помежду им.
ОСЪЖДА С.Н.Д., ЕГН:********** *** да заплати
по сметката
на РС-Харманли държавна такса по допускане
на развода в
размер на 15,00
лв.
ОСЪЖДА Т.М.Д.,
ЕГН: ********** *** да заплати по сметката на РС-Харманли
държавна такса по допускане на развода в размер на 15,00
лв.
На основание чл.112 от ПАС по влязлото в сила решение за развод да се изпрати съобщение до служба „Гражданска регистрация и административно обслужване” – гр.Хасково, а при допусната промяна на име – и на съответното бюро за съдимост.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: