Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.11.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ състав в закрито заседание на десети ноември две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА
СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Спасова ч.гр.д.
№ 10849 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба на „Ч.Е.Б.“ АД срещу
постановление за разноските по изпълнително дело № 20207850400138 по описа на
ЧСИ Л.М., обективирано в съобщение в частта на адвокатското възнаграждение за
размера над 100 лева и в частта над 18 лева за таксата по т. 26 от Тарифата към
ЗЧСИ и такса по т. 3 от същата тарифа.
Жалбоподателят посочва, че изпълнителното дело е
образувано с размер от 52,50 лева – разноски по гражданско дело с ищец М.Г.. По
същото не само не са извършвани и не са били необходими никакви процесуални
действия /освен подаване на стандартна молба, каквито от страна на взискателя
срещу ЧЕЗ Електро и при същия ЧСИ има стотици/, но и при недобросъвестно
упражняване на процесуални права. Твърди, че за разноските по дела на М.Й.са
издадени най-малко десет изпълнителни листа. Посочва, че минималното
възнаграждение е 200 лева за едно дело, а вече са образувани над пет
изпълнителни дела за вземания, свързани с безкрайните дела и цесии на адв. В.Т.по
повод клиента му М.Г. – каквито са и образуваните при ЧСИ Л.М. – изпълнително
дело № 20197850400117 и изпълнително дело № 20197850400277, както и при ЧСИ М.П.,
като 200 лева е максимален размер за петте производства, в които се събират
вземания адв. В.Т.. Тоест по настоящото дело е не повече от 100 лева, поради
което иска да бъде намалено адвокатското възнаграждение до 100 лева. Подробно
описва в жалбата дружества, свързани с адв. В.Т.и на лице свързано с него – Г.С.К.,
който е управител на дружеството взискател и по настоящото дело. Излага
твърдения за наличие на една стратегически създадена верига от дружества, която
има за цел да бъдат обслужвани интересите на адв. Т., като вземанията, които
той има /вкл. и партньорите му – адв. Б., адв. И., адв. Великова/ или неговите
клиенти прехвърлят чрез цесии именно на учредените за тази цел дружества – да бъдат
генерирани доходи. Посочва, че липсва фактическата и правна сложност на
изпълнението и поисканите от взискателя и извършени по образуваното
изпълнително дело процесуални действия по събиране на вземането – единствено
подаване на молба, които да обуславят дължимостта на
претендирания от взискателя хонорар. Счита, че пропорционалната такса по т. 26
от ТТРЗЧСИ не следва да е върху размера на адвокатското възнаграждение, а
единствено и само върху сумата, за която е удостоверено правото на принудително
изпълнение – 52,50 лева или 18 лева с ДДС. Оспорва и таксата от 6 лева за
справка НАП. Предвид изложеното иска да се отмени обжалваното постановление за
разноски в частта над 18 лева за таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, в
частта 6 лева за „такса по т. 3 от Тарифата към ЗЧСИ“ и в частта на
адвокатското възнаграждение за размера над 100 лева. Претендира разноски.
С писмен отговор взискателят
„Е.М.“ ЕООД възразява срещу жалбата като счита същата за „бланкетна“
и несъстоятелна. Поддържа, че относно оспорването на таксите начислени от ЧСИ
по изпълнителното дело, обжалването е преклудирано.
Относно спора за дължимото възнаграждение за процесуално представителство
твърди, че размерът на възнаграждението за процесуално представителство по
изпълнителното дело представлява реално заплатено адвокатско възнаграждение и е
съобразен с минимално определения такъв съгласно Наредба № 1 от 09 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочва, че са извършени
отделени действия по събиране на вземането, които са извън самото образуване на
изпълнителното дела и обосновават присъждането на сумите. Оспорва доводите на
жалбоподателя. Твърди, че образуваните изпълнителни дела са с различен
праводател, както и с различен правоприемник, за вземанията са издадени отделни изпълнителни листи за съответните
суми и лица. Делата са образувани за целите стойности описани в съответния
изпълнителен лист. Претендира разноски.
В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният
съдебен изпълнител Л.М. оспорва жалбата. Посочва, че разноските за адвокат,
които са минималните, биха били направени независимо от прехвърляне вземането,
което е било придобито от взискателя изцяло. Счита, че в настоящия случай
цесията не влошава положението на длъжника. Не се сочат доказателства за
плащане на дълга. Длъжникът не е платил дълга си и съответно не представя
доказателства за плащане. С вх. № 1073/03.09.2020 г. е получено съобщение до „Ситибанк България“ АД, че е преведена сума по делото, на
основание наложен запор от ЧСИ М.. Заявява, че начислените такси за съдебно
изпълнение са определени в ТТР към ЗЧСИ и не могат да бъдат намалявани.
Поддържа, че ако длъжникът счита, че при извършване на сделките, с които е
придобито вземането е нарушен и заобиколен законът, е следвало да установи
правата си по исков ред, чрез предявяване на съответните искове за нищожност на
договорите за цесия или за несъществуване на вземането, включително е могъл да
обжалва и разпореждането за издаване на изпълнителен лист.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства
във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие, становището
на взискателя и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
От представеното копие на
изпълнително дело № 20207850400138 по описа на ЧСИ Л.М. е видно, че делото е
образувано по молба на взискателя „Е.М.“ ЕООД срещу
длъжника „Ч.Е.Б.“ АД по издаден изпълнител лист на 15.07.2020 г. по гр.д. № 83528/2017
г. по описа на СРС, ГО, 171 състав, с която е поискано да се образува
изпълнително дело, както и да се наложи запор на движимите вещи на длъжника, да
се възбранят недвижимите имоти, които са негова
собственост, да се наложи запор върху притежаваните от длъжника дружествени
дялове. Претендират се и направени разноски за изпълнителното дело, за сумата
от 5,91 лева, платени за издаване на изпълнителен лист, както и 3 лева за
преведена такса към ЧСИ, както и заедно с платеното адвокатско възнаграждение,
в общ размер на 400 лева, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
От приложения по делото изпълнителен
лист, издаден на 15.07.2020 г. по гр.д. № 83528/2017 г. по описа на СРС, ГО, 171
състав се установява, че „Ч.Е.Б.“ АД е осъдено да заплати на М.Г.Й., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 52,50 лева, представляваща
разноски за производството.
С договор за цесия от 16.07.2020 г.
цялото вземане по изпълнителния лист е цедирано от М.Г.Й.
на „Е.М.“ ЕООД.
С молба от 20.08.2020 г. взискателят
е поискал от съдебния изпълнител да връчи покана за доброволно изпълнение и е
заявил, че оттегля посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело
способи за събиране на вземането. Определил е като способ на изпълнението
единствено запор на банковите сметки на длъжника и е възложил тяхното събиране.
Поискал е да се събере сумата по изпълнителния лист, както и сумата от 5,91
лева, платени за издаване на изпълнителен лист, както и 3 лева за преведена
такса към ЧСИ, както и заедно с платеното адвокатско възнаграждение, в общ
размер на 400 лева, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На 20.08.2020 г. до длъжника „Ч.Е.Б.“ АД е
изпратена покана за доброволно изпълнение на задължението в размер на 636,78
лева, от което 52,50 лева присъдени разноски по изпълнителния лист; 400 лева
разноски по изпълнителното дело; 5,91 лева за издаване на изпълнителен лист и
банкови такси, както и 3,00 лева банков комисион за
превод на авансови такси, 175,37 лева такси по Тарифа към ЗЧСИ, които включват
следните такси: по т. 1 – 24 лева за образуване на делото; по т. 3 – 6 лева за
удостоверение от НАП по чл. 191 ДОПК; по т. 5 – 24 лева за връчване на ПДИ; по
т. 9 – 18 лева за налагане на запор; по т. 5 – 48 лева за два броя съобщения
при прекратяване на делото – за връчване на съобщения до страните за издадено
постановление за прекратяване на делото и по т. 26 – 55,37 лева.
На 20.08.2020 г. е изпратено запорно съобщение до „Ситибанк
Европа“ АД, клон България.
Поканата за доброволно изпълнение е
получена от длъжника на 24.08.2020 г.
С уведомление с вх. №
1073/03.09.2020 г. на ЧСИ Л.М. „Ситибанк Европа“ АД,
клон България е уведомила по чл. 508 ГПК съдебния изпълнител за наложения запор
и че на основание чл. 508, ал. 3 ГПК, пълният размер на сумата, посочена в запорното съобщение, преведена по указаната банкова сметка.
***.09.2020 г. по делото е постъпило
удостоверение от Национална агенция за приходите, че „Ч.Е.Б.“ АД няма
задължения и обезпечителни мерки.
На 27.08.2020 г. длъжникът „Ч.Е.Б.“
АД е подал възражение срещу размера на приетото с постановление, обективирано в
ПДИ възнаграждение за процесуално представителство в размер на 400 лева, като
счита, че максималният размер на възнаграждение за това производство е 100
лева.
С постановление от 11.09.2020 г. ЧСИ
Л.М. е оставено без уважение възражението на длъжника.
Постановлението от 11.09.2020 г. е
получено от „Ч.Е.Б.“ АД на 17.09.2020 г. Частната жалба срещу постановлението е
подадена на 28.09.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 435,
ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо,
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата
се подава чрез съдебния изпълнител в двуседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/.
В конкретния случай правото на жалба
е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който се е произнесъл по възражение
на длъжника срещу разноските за адвокатско възнаграждение. Жалбата по отношение
определеното адвокатско възнаграждение и на пропорционалната такса по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ има допустим предмет на съдебен контрол – постановлението от
11.09.2020 г., с което се отказва да се намалят разноските за адвокатско
възнаграждение, и е подадена в предвидения преклузивен
срок от съобщението, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба в частта, в която се
оспорва таксата от 6 лева по т. 3 – за справка в НАП следва да се остави без
разглеждане, тъй като е подадена след изтичане на законоопределения
срок. Таксата от 6 лева е определена и включена в поканата за доброволно
изпълнение, която е надлежно получена от длъжника на 24.08.2020 г. и която не е
оспорена в двуседмичен срок. Видно е от съдържанието на подаденото от „Ч.Е.Б.“
АД възражение, със същото се оспорва определеният размер на адвокатското
възнаграждение като липсва довод срещу посочената в призовката за доброволно
изпълнение проста такса за извършване на справка в размер на 6 лева. Ето защо в
тази част частната жалба е недопустима.
По същество на частната жалба в
частта за оспореното адвокатско възнаграждение и таксата по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ, настоящият въззивен състав намира следното:
Жалбоподателят „Ч.Е.Б.“ АД не
оспорва отговорността си за разноски за адвокатско възнаграждение, но оспорва
техния размер, като счита, че дължи разноски само в размер на 100 лева за
образуване на изпълнителното производство, тъй като за клиент М.Г. има
образувани пет изпълнителни дела. От приложените към изпълнителното
производството документи е видно, че изпълнителното производство е образувано
по представен изпълнителен лист в полза на М.Г.Й., като вземането е изцяло
цедирано на взискателя „Е.М.“ ЕООД. Не се доказа в
конкретния случай да е налице злоупотреба с права и за едно и също вземане да
са образувани множество дела или да е събрана сумата в друго производство.
От друга страна
съдът намира за прекомерно събирането на адвокатско възнаграждение в общ размер
на 400 лева. По делото са представени доказателства, че претендираният хонорар
от 400 лева е заплатен по банков път. Същевременно в случая са извършени от
адвоката на взискателя действия по образуването на изпълнително дело и
посочване на начин на изпълнение, като изискване за редовност на молбата, за
което минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лева,
съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Дължимата сума е постъпила по запор на сметка, но
това е станало в срока за доброволно изпълнение. Ето защо съдът намира, че се
дължи възнаграждение само за образуване на делото, но не и такова по чл. 10, т.
2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство. Предвид изложеното обжалваното постановление
подлежи на отмяна, като разноските за дължимо адвокатско възнаграждение се
определят в размер на 200 лева.
При съобразяване становището на настоящия
въззивен съдебен състав, че дължимият хонорар е в размер на 200 лева, основателно
се явява и искането за редуциране на дължимата пропорционална такса от тарифата
по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Неоснователни са доводите в частната жалба, че дължимото
възнаграждение за изпълнителното производство не се взима предвид при
определяне размера на таксата. Буквалният текст на т. 26 от тарифата гласи, че
за изпълнение на парично задължение се събира такса върху събраната сума и
следва определяне на таксата според сумата. В паричното задължение, което
длъжникът дължи се включва сумата за адвокатско възнаграждение, когато
взискателят е представляван от адвокат и е представил доказателства за
извършване на разноски, тъй като тя представлява парично задължение за длъжника
и подлежи на събиране от частния съдебен изпълнител. В пропорционалната такса
не се включат единствено авансовите такси. Друго изключение, включително за
адвокатското възнаграждение, което по същество представлява вземане на
взискателя, което подлежи на събиране, не е предвидено. При отчитане, че
дължимият хонорар е в размер на 200 лева, а не както е претендиран 400 лева,
дължимата такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ е в размер на 31,32 лева, а не
както е определена 55,37 лева.
Предвид изложеното жалбата се явява
частично основателна като се определи адвокатско възнаграждение в размер на 200
лева и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 31,32 лева.
Предвид изхода на спора
право на разноски имат и двете страни. На жалбоподателя следва да се присъдят половината
от дължимата държавна такса в размер на 12,50 лева и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал.
8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр.
чл. 27 от Наредбата за заплащане на правната помощ, а на взискателя половината
от претендираното възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната
жалба, подадена от „Ч.Е.Б.“ АД в частта, в която се оспорва като разноски
таксата от 6 лева по т. 3 от ТТР към ЗЧСИ за справка в НАП, като просрочена.
ОТМЕНЯ постановление за разноски от 17.09.2020
г., с което е оставено без уважение възражението на „Ч.Е.Б.“ АД срещу
определените разноски за адвокатски хонорар и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
по жалба на „Ч.Е.Б.“ АД – длъжник по изпълнително дело № 20207850400138 по
описа на ЧСИ Л.М. приетите
разноски по изпълнението в частта за адвокатско възнаграждение на взискателя по
изпълнителното дело на 200 лева /двеста
лева/.
ОПРЕДЕЛЯ дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
в размер на 31,32 лева с ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Е.М.“ ЕООД, с ЕИК: *****, с адрес: ***,
да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК: *****, с адрес: ***, БенчМарк
Бизнес Център, сумата 65,50 лева
/шестдесет и пет лева и петдесет стотинки/, представляваща разноски за
настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Ч.Е.Б.“ АД,
с ЕИК: *****, с адрес: ***, БенчМарк Бизнес Център,
да заплати на „Е.М.“ ЕООД, с
ЕИК: *****, с адрес: ***, сумата 100
лева /сто лева/, представляваща разноски за настоящото производство.
Решението в
частта, в която жалбата е оставена без разглеждане подлежи на обжалване с
частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението. В
останалата част решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.