РЕШЕНИЕ
№ 2244
гр. Бургас, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Т. В. Мархолева
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от Т. В. Мархолева Гражданско дело №
20242120102723 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 222, ал. 4 от КТ и чл. 224,
ал. 1 от КТ във вр. с чл. 51б и чл. 56 от КТ.
Образувано е по искова молба на А. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, против
ОУ„ЕЛИН ПЕЛИН“ - гр. Бургас, с Булстат: ***, с адрес: ***, със законен представител: П. З.
- Д, за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми:
1. 1890,86 лева, представляваща дължимо увеличение на основното трудово
възнаграждение и на допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит за периода от 01.01.2023 г. до 05.06.2023г., разпределени както следва: сумата от
353.46 лв.- увеличение за месец януари 2023 г.; сумата от 353.46 лв. - увеличение за
месец февруари 2023 г.; сумата от 383.04 лв. - увеличение за месец март 2023 г.; сумата
от 383.04 лв. - увеличение за месец април 2023 г.; сумата от 383.04 лв. - увеличение за
месец май 2023 г.; сумата от 34.82 лв.- увеличение за месец юни 2023 г., ведно с лихва
за забава върху тези суми в общ размер на 260.44 лв., от която сумата от 55.67 лв. -
лихва за забава върху неизплатеното увеличение на основната работна заплата и на
допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месец
януари 2023 г., считано от 06.02.2023 г. до 25.04.2024г. сумата от 52.53 лв. - лихва за
забава върху неизплатеното увеличение на основната работна заплата и на
допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месец
февруари 2023 г., считано от 06.03.2023 г. до 25.04.2024 г., сумата от 53.16 лв. - лихва
за забава върху неизплатеното увеличение на основната работна заплата и на
1
допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месец март
2023 г., считано от 06.04.2023 г. до 25.04.2024 г., сумата от 49.51 лв. - лихва за забава
върху неизплатеното увеличение на основната работна заплата и на допълнителното
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месец април 2023 г., считано
от 06.05.2023 г. до 25.04.2024 г., сумата от 45.75 лв. - лихва за забава върху
неизплатеното увеличение на основната работна заплата и на допълнителното
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месец май 2023 г., считано от
06.06.2023 г. до 25.04.2024 г., сумата от 3.82 лв. - лихва за забава върху неизплатеното
увеличение на основната работна заплата и на допълнителното възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит за месец юни 2023 г., считано от 06.07.2023 г. до
25.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сборната главница от 1890.86 лв.,
считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното
изплащане на задължението.
2. сумата от 313.40 лв., представляваща дължимото допълнително обезщетение по чл.
224, ал. 1 КТ, ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на 31.41 лв., считано от
01.08.2023 г. до 25.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 313.40 лв.,
считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното
изплащане на задължението,
3. сумата от 4213.44 лв., представляваща допълнително обезщетение по чл. 222, ал. 3 от
Кодекса на труда във връзка с чл. чл. 31, ал. 1, т. 2 от КТД за системата на
предучилищното и училищното образование № Д 01- 269 от 06.12.2022 г. ведно с
лихва за забава върху тази сума в размер на 422.16 лв., считано от 01.08.2023 г. до
25.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 4213.44 лв., считано от
датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на Трудов договор от
24.09.2012 год. и Допълнително споразумение № РД-11-279/03.10.2022г. ищцата е
изпълнявала в ответното училище длъжността „*** начален етап на основното
образование“, като трудовото й правоотношение е било прекратено със Заповед № РД-11-
2262/30.05.2023 год. Отбелязва се, че ищцата е член на Синдикат „Образование“ към
Конфедерацията на труда „Подкрепа“, като за времето, през което е съществувало трудовото
й правоотношение с ответника, е била синдикален член на синдикалната организация в
същото училище. Сочи се, че с Анекс № Д01-192/10.08.2023 год. към Колективния трудов
договор за системата на училищното и предучилищното образование № Д 01-269 от
06.12.2022 год., страна по който е и Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда
„Подкрепа“, страните са постигнали съгласие и е изменен текстът на чл. 27 от същия КТД и
със задна дата, считано от 01.08.2023г. са увеличени индивидуалните основни работни
заплати на педагогическите специалисти в системата на образованието – не по – малко от
15%. Твърди се, че със Заявление вх. № УР-2098/08.03.2024 год. до Директора ответното
училище ищцата е поискала да й бъде изплатена дължимата сума от актуализацията на
работната заплата за периода от 01.01.2023 год. (от изменението по КТД) до 05.06.2023 год.
2
(прекратяване на трудовото й правоотношение). Посочва се, че по направеното искане
Директорът на ответното училище е постановил отказ. Навеждат се доводи, че този отказ
противоречи на материалния закон - Параграф 2 от Наредба за изменение и допълнение на
МОН на Наредба № 4 от 2017 год. на МОН за нормиране и заплащане на труда, чл. 22, ал. 3,
т. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), чл. 118, ал.
3 КТ, както и на горепосочените уговорки от КТД. Сочи се, че ответникът дължи на ищцата
и лихва за забава върху дължимите суми от момента, в който са станали изискуеми. Иска се
постановяване на предварително изпълнение на решението за присъдените суми.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното училище,
което оспорва предявените искове по основание и размер, като моли за отхвърлянето им и за
присъждане на разноски. Не се оспорват обстоятелствата, че в периода от 01.01.2023 г. до
05.06.2023г. ищцата е заемала в ответното училище длъжността „***“, както със Заповед №
РД-11-2262/30.05.2023 г. е била освободена от длъжността по взаимно съгласие. Поддържа
се, че предвиденото увеличение е дължимо само за служителите, които към датата на
подписването на анекса - 10.08.2023 г., са били членове на някоя от синдикалните
организации, страни по цитирания Анекс към КТД за системата на предучилищното и
училищното образование, а ищцата е била освободена преди подписването на анекса и така
е престанала да бъде член на синдикалната организация в училището. Излагат се доводи, че
посочената в Анекса дата - 01.01.2023 г., не е дата на влизане в сила на договорните клаузи, а
началният момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които притежават
качеството работници и служители към момента на постигане на договореността -
10.08.2023 г. Отбелязва се, че в този смисъл са указанията, дадени с от заместник-министър
на образованието и науката относно прилагане на Анекса от 10.08.2023 г. към КТД от
06.12.2023 г. за системата на предучилищното и училищното образование.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно между страните е, че са били в трудово правоотношение по силата на трудов
договор № 16/24.09.2012 г., като ищцата е заемала първоначално длъжността "учител висше
1-4 кл.", а впоследствие - длъжността "***, 1-4 кл.", на 8 часов работен ден, при 40 часова
работна седмица до 30.05.2023 г., когато със заповед № РД - 11-2262/30.05.2023 г. на
директора на училището е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал.
1, т. 1 от КТ. В заповедта е разпоредено да се изплати на служителя обезщетение по чл. 222,
ал. 3 от КТ и КТД в размер на 11 брутни заплати и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 18
работни дни.
Не се спори между страните също, че с допълнително споразумение № РД-11-1877-
1/18.04.2023 г. към трудовия договор на А. Г. е определено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1717 лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит за 42 г. и 9 м. в размер на 38%, допълнително възнаграждение за
СОП 45 лв. Видно от представените фишове за работна заплата през 2023 г. е, че
допълнителното възнаграждение за трудов стаж на ищцата възлиза на 514, 28 лв. (37% от
основната заплата) - за 38 години трудов стаж. Видно от заключението на вещото лице
(запознало се с материалите по делото и извършило проверка в счетоводството на
ответника) е, че в периода м. януари 2023 г. м. юни 2023 г. на ищцата е начислявано както
основно трудово възнаграждение (1 717 лв.), така и клас в размер на 37% за януари и
3
февруари и 38% от м. март, като общо начисленото и изплатено в този период брутно
трудово възнаграждение възлиза на 12 028, 37 лв. Безспорно е между страните, че на ищцата
е изплатено обезщетение при пенсиониране в размер на 26 504, 06 лв. и обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 18 работни дни в размер на 2 168, 51 лева.
Не е спорно също, а и се установява от приложените фишове за изплатено трудово
възнаграждение за месеците януари-юни 2023 г., че ищцата е била член на синдикат
„Подкрепа“.
На 06.12.2022 г. е сключен Колективен трудов договор за системата на предучилищното
и училищно образование № Д01-269/06.12.2022 г. (л. 23-48 вкл.) между Министерството на
образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в
България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България, от
една страна, и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите
синдикати в България, Синдиката "Образование" към Конфедерацията на труда "Подкрепа"
и Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в
България, от друга страна, с предмет-въпросите на трудовите, осигурителните и социалните
отношения и на жизненото равнище, които не са уредени с повелителни разпоредби на
Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове. Съгласно чл. 4 от КТД, постигнатите
договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и
служителите, членове на синдикалните организации и за работодателите, членове на
организациите на работодателите-страни по договора. В чл. 27 от КТД са определени
минималните основни работни заплати, в сила от 01.09.2022 г., за системата на
предучилищното и училищно образование, както и разпределението на осигурените
средства от актуализацията на държавния бюджет на Република България за 2022 г. в размер
на 54, 5 млн. лв., а именно-само за увеличение на индивидуалните работни заплати на
заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически
специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им
вноски за сметка на работодателя.
Страните по КТД са се споразумели в тримесечен срок след влизане в сила на Закона за
държавния бюджет на Република България за 2023 г. да предприемат действия за изменение
на сключения КТД (пар. 3 от ПЗР на КТД).
Не се спори между страните по делото, че на 10.08.23 г. е подписан Анекс № Д01-192 от
същата дата (л. 49-51 вкл.) към Колективен трудов договор за системата на предучилищното
и училищно образование от 06.12.22 г., с който са определени минимални основни работни
заплати за системата на предучилищното и училищното образование, считано от 01.01.2023
г. Със сключения анекс е изменена разпоредбата на чл. 27 от КТД, като е договорено
основното възнаграждение за педагогически специалист-*** да е в размер на 1 763 лв. В
анекса изрично е предвидено, че осигурените средства от държавния бюджет на Република
България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение,
считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на
предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически
персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя,
като част от средствата- в размер на 465 млн. лв., за увеличението на индивидуалните
работни заплати на работещите в системата на предучилищното и училищното образование
се разпределят по следния начин: 1. гарантират се минималните основни работни заплати на
педагогическите специалисти по ал. 1, които отговарят на изискванията за заемане на
съответната длъжност и 2. индивидуалните основни работни заплати на педагогическите
специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите
минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15%.
Със заявление вх. № УР-2098/08.03.2024 г. ищцата е поискала от директора на
ответното училище да бъде преизчислено трудовото й възнаграждение от 01.01.2023 г. до
4
30.05.2023 г. и да й бъде изплатена разликата, както и тази в полученото брутно
обезщетение при прекратяване на трудовия й договор, във връзка с подписания на
10.08.2023 г. анекс към КТД. Последното е получило отговор, че изплащането на разликата
от увеличението на индивидуалните работни заплати за отминал период от време от лица с
прекратени трудови правоотношения било невъзможно (л. 53).
Видно от заключението на вещото лице е, че общият размер на увеличението от 15
% върху основата заплата и клас за периода м.януари - м.юни 2023 г., възлиза на 1 804,25
лв., като експертът е посочил в табличен вид разликата за всеки месец поотделно. Посочено
е и, е основната работна заплата (плюс клас) на ищцата преди увеличението е възлизала на 2
369,46 лв., а след увеличението на 2 724,88 лв. Съгласно изчисленото от експерта
обезщетението по чл. 224 от Кодекса на труда, възлиза на 2 493,79 лв. като разликата между
изчисленото обезщетение с увеличение от 15 % и начисленото по фиш за заплати било в размер от
325,28 лв. Изчислено с 15 % увеличение, обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда от
Кодекса на труда, възлиза на 30 479,67 лв. Разликата между изчисленото обезщетение с увеличение
от 15 % и начисленото по фиш за заплати възлиза на 3 975,61 лв.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявените искове са допустими: налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба, че
страните по делото са били в трудово правоотношение до 30.05.2023 г., по което ищцата
счита, че има дължими парични суми в резултат на подписан Анекс № Д01-192 от
10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищно образование, с който е
увеличен размера на работните заплати за системата на предучилищното и училищното
образование, считано от 01.01.2023 г.
По основателността на предявените искове: Спорът по делото се концентрира върху
това дали изменението на КТД с анекса от 10.08.2023 г. се прилага и за работниците и
служителите, които към датата на приемането му са с прекратени трудови правоотношения,
т. е. към кой момент следва да се определи кръга на лицата, по отношение на които се
предвижда увеличение на трудовите им възнаграждения. По този спорен въпрос към
настоящия момент е налице противоречива съдебна практика в страната (на районно и
окръжно ниво).
Настоящият състав намира, че изменението на КТД с анекса от 10.08.2023 г. се прилага
за всички работници/служители в сферата на предучилищното и училищното
образование-синдикални членове, които към 01.01.2023 г. са полагали труд по трудово
правоотношение. Съображенията за това са следните:
Установи се, че със сключения на 10.08.2023 г. анекс е изменена разпоредбата на чл. 27
от КТД от 06.12.2022 г., уреждаща минималните основни работни заплати за системата на
предучилищното и училищното образование и разпределението на осигурените средства от
държавния бюджет, като със задна дата-от 01.01.2023 г., се определят по-високи минимални
основни работни заплати за системата на предучилищното и училищното образование.
Следователно, с анекса се преуреждат отношенията относно работните заплати на
педагогическия и непедагогическия персонал в системата на предучилищното и
училищното образование, със задна дата, което е допустимо. Освен това, изхождайки от
постигнатата договореност, отразена в пар. 3 от ПЗР на КТД /да се измени КТД след
приемане на държавния бюджет на РБ за 2023 г. /, съобразявайки, че държавният бюджет за
2023 г. е следвало да бъде изготвен и приет до края на 2022 г., както и че приемането на
Закона за държавния бюджет за 2023 г. е станало много по-късно-на 28.07.2023 г., но му е
придадено обратно действие-същият е в сила от 01.01.2023 г., отчитайки, че в този закон е
предвидено и разчетено увеличение на минималната работна заплата в сферата на
предучилищното и училищното образование, съдът намира, че изменената с анекса от
10.08.2023 г. разпоредба на чл. 27 от КТД се отнася за работните заплати на всички заети към
01.01.2023 г. педагогически специалисти и непедагогически персонал в сферата на
5
предучилищното и училищното образование.
В подкрепа на горния извод е и факта, че след подписване на анекса от 10.08.2023 г.
към КТД е приета Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за
нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр. 75 от 01.09.2023 г., съгласно която от
01.01.2023 г. се увеличават минималните размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти, като това увеличение е в съответствие със сключения анекс
към КТД на отраслово равнище.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове обратна сила на нормативен акт
може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Обратното действие като
правен институт представлява фикция, по силата на която законодателят постановява
настъпването на определени правни последици към един минал момент, към който не се е
осъществил правопораждащият ги юридически факт, по съображения за справедливост и
социална целесъобразност. С фикцията на обратното действие законодателят преурежда вече
възникнали в предходен момент правоотношения между правните субекти. Забавеното
приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. и свързаното с това забавено увеличение
на минималните основни възнаграждения на педагогическите специалисти, предвидено с
Наредбата, са именно такива обстоятелства, които са обусловили волята на нормотвореца да
придаде обратно действие на предвиденото увеличение, считано от 01.01.2023 г., а не от
датата на влизане в сила на Наредбата. Сключването на Анекса към КТД на 10.08.2023 г.
също е обусловено от забавеното приемането на закона за държавния бюджет за съответната
година и съпътстващото го изменение в Наредбата относно заплащането на труда. Следва да
се отбележи, че забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. се дължи на
политически причини, които стоят изцяло извън волята на гражданскоправните субекти, в
чиято правна сфера настъпват правните последици, обусловени от приемането му. Именно
по политически причини, които съдът приема за общоизвестни, Законът за държавния
бюджет за процесната 2023 г., както и този за 2022 г., са приети и обнародвани след началото
на бюджетната година – с ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г., съответно с ДВ, бр. 18 от 04.03.2022 г.,
но са в сила от в сила от 01.01.2023 г., съответно от 01.01.2022 г. За настоящата 2024 г., както
и за предходните 2021 г., 2020 г. и 2019 г. Законът за държавния бюджет е бил приеман и
обнародван до началото на бюджетната година – с ДВ, бр. 104 от 08.12.2020 г., с ДВ. бр. 100
от 20 Декември 2019 г., с ДВ. бр. 103 от 13 Декември 2018 г., поради което не са налице
основания за предявяване на претенции като процесната.
По изложените съображения относно действието на горепосочените разпоредби от
Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД съдът приема, че договорните клаузи от КТД,
предвиждащи увеличение на минималните основните работни заплати за системата на
училищното и предучилищно образование, следва да се прилагат и по отношение на лицата,
които към 01.01.2023 г. са били заети в системата на училищното и предучилищно
образование и са били членове на синдикални организации, които са страни по КТД, каквато
е била и ищцата за исковия период от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г.
Доводът на ответника за тълкуване в противната насока /че анекса се отнася само за
лицата, които са в трудово правоотношение към датата на сключване на анекса-
10.08.2023 г. / на база на използвания в изменената разпоредба на чл. 27, ал. 2 от анекса
израз "на заетите в системата" е несъстоятелен. Нито езиковото, нито систематичното
тълкуване на визираната разпоредба, а още по-малко логическото й тълкуване водят до
изтъкнатия смисъл. Изменената с анекса разпоредба на чл. 27, ал. 2 от КТД има уточнителен
характер относно изразходването на посочен в нея размер осигурени средства от държавния
бюджет на Република България за 2023 г. с цел гарантиране на договореното увеличение на
работните заплати на работещите в сферата на образованието, считано от 01.01.2023 г. и
съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Алинея 2 на
чл. 27 от анекса не определя, че предвиденото с ал. 1 на същия член увеличение на
6
работните заплати се отнася за заетите в системата на образованието към датата на
подписване на анекса. Нито разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от анекса, нито други разпоредби
на анекса предвиждат изрично изключване на лицата, чийто трудови правоотношения са
прекратени към датата на сключване на анекса-10.08.2023 г. Следва да се отбележи, че
тълкуване в изложения от ответника смисъл би било несправедливо и би довело до неравно
третиране на работниците/служителите полагали труд при същия работодател на равна или
сходна длъжност след 01.01.2023 г., но чийто трудови правоотношения са прекратени към
датата на сключване на анекса към КТД-10.08.2023 г.
Доводът на ответника, че прекратеният трудов договор с ищцата препятства
изплащането на увеличения с анекса размер на работната заплата е неоснователен. В случая
става въпрос за заплащане на суми в периода на действие на трудовия договор-до 01.07.2023
г. При увеличение на размера на работната заплата със задна дата работодателят следва да
преизчисли вече начисленото и изплатеното трудово възнаграждение, респ. начислените и
изплатени обезщетения на база на трудовото възнаграждение. В тази връзка следва да се
отбележи за прецизност, че на база на сключения анекс към КТД работодателят може
едностранно /със своя заповед/ да измени трудовото възнаграждение на ищцата като
увеличи неговия размер в съответствие с анекса към КТД и да разпореди заплащането на
разликата между вече начисленото и изплатено трудово възнаграждение и дължимото такова
съобразно анекса към КТД.
Доводът на ответника, че има становище на МОН относно прилагане на анекса към
КТД е неоснователен, тъй като такова становище /дадено от една от страните по
сключения КТД/ не обвързва съда.
Предвид изложеното и като взе предвид, че се установи по делото, че ищцата е член на
Синдикат Подкрепа, вноските й към който са били отчислявани от трудовото и
възнаграждение ежемесечно, съдът намира, че предявените искове са доказани по
основание.
По отношение размера на предявените искове съдът излага следното:
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че в процесния период на
ищцата е заплащано месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 2352, 29 лв. (за
януари и февруари) и 2 369, 46 лв. (от март до юни). Установи се от заключението на вещото
лице, което съдът кредитира като обективно и обосновано дадено, че размерът на месечното
брутно трудово възнаграждение на ищцата съобразно анекса от 10.08.2023 г. към КТД
възлиза на 2 705, 13 лв., съотв. 2742, 88 лв. Следователно разликата възлиза на 352, 84 лв. за
януари и февруари и 355, 42 лв. месечно от март до юни. За периода от 01.01.2023 г. до
30.06.2023 г. на ищцата е начислено и изплатено БТВ в размер на 12 028, 37 лв., а съгласно
анекса към КТД то възлиза на 13 832, 62 лв. Следователно, неизплатеният размер на БТВ на
ищцата за процесния период възлиза на 1 804, 25 лв., поради което искът следва да се
отхвърли за горницата до претендираните 1890, 86 лв.
За уважаване на предявения акцесорен иск за лихва за забава следва да се установи
освен наличието на главен дълг съобразно гореспоменатите изводи, така и изпадането на
работодателя в забава. Съгласно чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените
срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Разпоредбата на чл. 245 КТ предвижда, че при добросъвестно изпълнение на трудовите
задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово
възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко
от МРЗ за страната, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава
изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва. На основание чл. 270, ал.
2 КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два
пъти, доколкото не е уговорено друго.
Въпреки това конкретният случай е особен, доколкото по делото се присъжда
7
увеличение на трудово възнаграждение за минал период, в полза на лице, което към датата
на приемане на решението за увеличение е с прекратено трудово правоотношение. Горното
означава, че това лице вече не получава ежемесечно дължимото и регулярно изплащано
трудово възнаграждение по чл.128 КТ, което работодателят престира на всяко лице с
валидно и действащо трудово правоотношение. Затова, при положение, че сумите на
увеличението се дължат при поискване и за тях няма определена дата, на която следва да
бъдат изплатени, за тях ще важи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – от датата на поканата.
По делото е представено заявление от А. Г., с което последната е пожелала да бъдат
преизчислени трудовите й възнаграждения от 01.01.2023 г. до 30.05.2023 г. Последната е
получена от ответното училище на 08.03.2024 г., когато е получила вх. номер УР-
2098/08.03.2024 г. Следователно на основание чл. 162 ГПК съдът определи, че размерът на
дължимото обезщетение за забава върху главницата от 1 804, 25 лева за периода на забава от
08.03.24 г. (датата на поканата) до посочения от ищеца краен срок – 25.04.2024 г. възлиза на
33.86 лева. Ето защо предявения акцесорен иск следва да бъде отхвърлен за горницата до
260, 44 лв.
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи /представената с отговора на
исковата молба справка за изплатени обезщетения/, че на ищцата е изплатено обезщетение
по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 26 504, 06 лв., съставляващо 11 брутни заплати. Установи
се от заключението на вещото лице, че размерът на месечното брутно трудово
възнаграждение на ищцата съобразно анекса от 10.08.2023 г. към КТД възлиза на 2 724, 88
лв. Следователно, размерът на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, изчислено съобразно
анекса от 10.08.2023 г. към КТД с 15% увеличение възлиза на 30 479, 67 лева, поради което
разликата между изплатеното и полагащото се обезщетение при придобито право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст е в размер на 3 975, 61 лв. Ищцата претендира по-висок
размер, а именно сумата от 4 213, 44 лв., като претенцията следва да бъде отхвърлена за
разликата до претендирания размер.
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи /представената с отговора на
исковата молба справка за изплатени обезщетения/, че на ищцата е изплатено обезщетение
по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 18 дни в размер на 2 168, 51
лева. Установи се от заключението на вещото лице, че размерът на обезщетението за
неползван 18 дни платен годишен отпуск, изчислен на база на анекса от 10.08.2023 г. към
КТД, възлиза на 2493, 79 лв. Следователно, разликата между изплатеното и полагащото се
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 18 дни възлиза на 325, 28 лв., поради
което претенцията следва да се уважи до претендираните 313, 40 лв.
Що се отнася до акцесорните искове за обезщетение за забава върху двете претендирани
обезщетения по чл. 222, ал. 3 от КТ и по чл. 224, ал. 1 от КТ следва да се има предвид, че в
заявлението си до училището ищцата не е поискала изрично и тяхното преизчисляване,
съотв. изплащане на дължимата разлика, която за първи път изтъква пред съда.
Следователно липсва покана до ответника, която да постави началото на забавата му в
процесната специфична хипотеза. Поради това съдът намира, че претенциите за лихва за
забава върху обезщетенията в размер на 31.41 лв., считано от 01.08.2023 г. до 25.04.2024 г.,
както и 422.16 лв., считано от 01.08.2023 г. до 25.04.2024 г., следва да бъдат отхвърлени,
предвид факта, че в случая ролята на покана е имала едва исковата молба от 29.04.2024 г., а
акцесорна претенция за лихва, считано от подаване на иска в съда е заявена допълнително.
Предвид забраната на чл. 243, ал. 2, пр. 2 ГПК не следва да бъде допускано
предварително изпълнение на невлязлото в сила решение, доколкото ответното училище е
държавно учреждение.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на съда държавна такса по уважените искове в размер общо на 331, 18
8
лева (72,16 лв. по иска за ТВ, 50 лв. по иска за обезщетение за забава; 159 лв. за иска за
обезщетение по чл. 222, ал. 4 от КТ; и 50 лв. по иска за обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ
съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК),
както и направените разноски за експертиза по делото в размер на 200 лева.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищцата направените по делото разноски съразмерно с уважената част от
исковете. Ищцата е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв.,
които са платени. На ответното училище също се дължат разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете. Последното претендира и представя доказателства да е
заплатило възнаграждение на един адвокат в размер от 900 лв. Предвид гореизложеното на
ищеца се дължат 842, 76 лв. съразмерно с уважената, а на ответника – 57, 25 лв. съразмерно
с отхвърлената част.
Водим от горното и на основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 222, ал. 4 от КТ и чл. 224, ал. 1
от КТ във вр. с чл. 51б и чл. 56 от КТ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОУ„ЕЛИН ПЕЛИН“ - гр. Бургас, с Булстат: ***, с адрес: ***, със законен
представител: П. З. - Д ДА ЗАПЛАТИ на А. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от
1 804, 25 лв., представляваща дължимо увеличение на основното трудово възнаграждение и
на допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от
01.01.2023 г. до 05.06.2023г., ведно със законната лихва от 29.04.2024 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните 1 890, 86 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА ОУ„ЕЛИН ПЕЛИН“ - гр. Бургас, с Булстат: ***, с адрес: ***, със законен
представител: П. З. - Д ДА ЗАПЛАТИ на А. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от
33, 86 лв. лихва за забава върху увеличение на основното трудово възнаграждение и на
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от
08.03.2024 г. до 25.04.2024 г., като за разликата до претендираната сума в общ размер на
260.44 лв., от която сумата от 55.67 лв. - лихва за забава върху неизплатеното увеличение на
основната работна заплата и на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит за месец януари 2023 г., считано от 06.02.2023 г. до 25.04.2024г. сумата
от 52.53 лв. - лихва за забава върху неизплатеното увеличение на основната работна заплата
и на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месец
февруари 2023 г., считано от 06.03.2023 г. до 25.04.2024 г., сумата от 53.16 лв. - лихва за
забава върху неизплатеното увеличение на основната работна заплата и на допълнителното
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месец март 2023 г., считано от
06.04.2023 г. до 25.04.2024 г., сумата от 49.51 лв. - лихва за забава върху неизплатеното
увеличение на основната работна заплата и на допълнителното възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит за месец април 2023 г., считано от 06.05.2023 г. до 25.04.2024 г.,
сумата от 45.75 лв. - лихва за забава върху неизплатеното увеличение на основната работна
заплата и на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месец
май 2023 г., считано от 06.06.2023 г. до 25.04.2024 г., сумата от 3.82 лв. - лихва за забава
върху неизплатеното увеличение на основната работна заплата и на допълнителното
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месец юни 2023 г., считано от
06.07.2023 г. до 25.04.2024 г., искът следва да бъде ОТХВЪРЛЕН като неоснователен.
ОСЪЖДА ОУ„ЕЛИН ПЕЛИН“ - гр. Бургас, с Булстат: ***, с адрес: ***, със законен
представител: П. З. - Д ДА ЗАПЛАТИ на А. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от
9
3 975, 61 лв., представляваща допълнително обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на
труда във връзка с чл. чл. 31, ал. 1, т. 2 от КТД за системата на предучилищното и
училищното образование № Д 01- 269 от 06.12.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното
изплащане на задължението, като за разликата до претендираните 4 213, 44 лв., както и за
обезщетението за забава върху тази сума в размер на 422.16 лв., считано от 01.08.2023 г. до
25.04.2024 г., ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА ОУ„ЕЛИН ПЕЛИН“ - гр. Бургас, с Булстат: ***, с адрес: ***, със законен
представител: П. З. - Д ДА ЗАПЛАТИ на А. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от
313, 40 лв., представляваща дължимото допълнително обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ,
ведно със законната лихва върху главницата от 313.40 лв., считано от датата на депозиране
на настоящата искова молба до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава върху обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ в
размер на 31.41 лв., считано от 01.08.2023 г. до 25.04.2024 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА ОУ„ЕЛИН ПЕЛИН“ - гр. Бургас, с Булстат: ***, с адрес: ***, със законен
представител: П. З. - Д ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Бургас държавна такса по
уважените искове в размер на 331, 18 лева и разноски по производството в размер на 200
лева - възнаграждение на вещо лице, както и 5 лева (пет лв.) в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ОУ„ЕЛИН ПЕЛИН“ - гр. Бургас, с Булстат: ***, с адрес: ***, със законен
представител: П. З. - Д ДА ЗАПЛАТИ на А. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от
842, 76 лв. за направени по делото разноски-платено адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на ОУ„ЕЛИН ПЕЛИН“ -
гр. Бургас, с Булстат: ***, с адрес: ***, със законен представител: П. З. - Д сумата от 57, 25
лв. за направени по делото разноски-платено адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: ________(П)_______
10