Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 03. 10.
2019 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в публично заседание на първи октомври
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. СТЕФАН МИЛЕВ
2. АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
при
участието на секретаря Татяна А.а и в присъствието на прокурора Митко Д., като
разгледа докладваното от съдия Щерева в.н.о.х.д. № 2541 по описа за 2018 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С присъда от 17. 07. 2017 г,
постановена по н.о.х.д. № 19950/15 г. по описа на СРС, НО, 137 състав, подсъдимият
В.Т.И. е бил признат за виновен в това, че в на 18. 06. 2015 г. около 08.00
часа в гр. София, на кръстовището на ул. Подуево и ул. Ладога, с посока на
движение от ул. Невестина скала към бл. 222б, е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с ДК № ********, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 1.25 на хиляда,
установена по надлежен ред чрез химическо изследване на кръвна проба,
резултатите от което са отразени в протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №
2955/18. 06. 2015 г. на ВМА, София, поради което и на основание чл. 343б, ал.
1, вр. чл. 54 от НК, вр. чл. 2, ал. 2 от НК и чл. 36 от НК е осъден на
„Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изпълнение е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. На основание чл. 343г, вр.
чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК И. е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от
осем месеца, считано от датата на влизане в сила на присъдата. Подсъдимият е
осъден, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати в полза на СРС
направените по делото разноски в размер на 260.00 лева, както и държавна такса
в размер на 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу тази присъда е постъпила
въззивна жалба, а впоследствие и допълнение към нея, от двамата упълномощени
защитници на подсъдимия И.. Те са изложили подробни аргументи в полза на
искането си постановената осъдителна присъда да бъде отменена и вместо нея
въззивният съд да постанови нова, с която да признае И. за невинен и да го
оправдае по повдигнатото му обвинение. Поддържа
се, нарушение на изискуемия от чл. 343б, ал. 1 от НК надлежен ред за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, предвиден в Наредба №
30/2001 г., тъй като приложената по делото учетна форма № 48 на Министерството
на здравеопазването не е изготвена съгласно изискванията на Наредбата, като в
лабораторната книга не са посочени задължителните реквизити вид на пробите,
начин на затваряне и опаковане, количество и вид на съдържанието. Защитниците
намират и извършено съществени нарушение на правата на подсъдимия в досъдебното
производство, тъй като не му е било разяснено правото да поиска повторно
изследване на кръвната си проба, както е посочено чл. 20, ал. 3 от Наредбата, а
чл. 15, ал. 3 от НПК задължава органите на досъдебното производство да
разясняват всички права на обвиняемите, още повече, че предявяването на
обвинението в станало в предвидения от наредбата тримесечен срок от вземане на
кръвната проба. Сочат, че не е доказано, че при извършването на изследването на
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия чрез газхроматографският уред
са спазени всички относими правила за установяване надеждност на резултата,
както и че не е спазен стандартът при използването му, защото за калибриране на
уреда е използвана водна матрица, а после е изследвана кръвна, в противоречие
със съвременните стандарти, изискващи пълна идентичност между калибратора и
контролите с изследван биологичен материал.
По реда на чл. 327 от НПК въззивният
съд прие, че за изясняване на обективната истина по делото не е необходимо да
се събират нови доказателства, нито да се преразпитват участници в
първоинстанционното производство.
В проведеното публично съдебно
заседание защитниците поддържат жалбата и по същество излагат описаните в нея и
допълнението аргументи за незаконосъобразност на присъдата на СРС.
Представителят на Софийската градска
прокуратура счита жалбата за неоснователна, а присъдата – за правилна и
законосъобразна, поради което моли тя да бъде потвърдена. Счита, че е безспорно
доказано авторството на престъплението, както и че е ирелевантно кога е
употребен алкохолът от подсъдимия.
Подсъдимият В.И. моли да бъде
отхвърлено решението на първата инстанция.
Въззивният съдебен състав, като
обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства и съдържанието
на атакувания първоинстанционен акт, намери за установено следното:
За да се
произнесе с обжалвания съдебен акт, Софийският районен съд е взел предвид
събраните от него доказателства и доказателствени средства, както следва –
показанията на свидетелите И.С.Д.(вкл. приобщените от досъдебното производство
по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1 от НПК), В. И. З. и К.Л.А., акт за
установяване на административно нарушение № 876437/18. 06. 2015 г., талон за
медицинско изследване, протокол за химическа експертиза, справка от ОПП-СДВР,
справка за съдимост. При правилен анализ на тази съвкупност,
първоинстанционният съд е достигнал до верни фактически изводи, които
въззивният съдебен състав споделя.
Подсъдимият В.Т.И. е роден на 29.
05. 20162 г. в гр. София, българин и български гражданин, женен, неосъждан, с
висше образование, живущ ***, с ЕГН **********. Към 2014 г. той страдал от
декомпенсирана чернодробна цироза.
На 18. 06. 2015 г. около 08.00 часа
в гр. София свидетелят И.Д.управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“ с ДК № ********по
улица Ладога в посока към бул. България. Когато наближил обръщалото на автобуса
по линия 204 от столичния градски транспорт, един от автомобилите, паркирани от
лявата страна по посоката на движението му, а именно „Ауди“, модел „А4“ с ДК № ********,
управляван от подсъдимия В.И., правоспособен водач, излязъл от редицата на
паркираните автомобили внезапно и, без да предостави дължимото предимство на
движещия се по пътя л.а. Мерцедес, се
блъснал в предната му лява част. И. управлявал този автомобил, след като бил
употребил алкохол. Той имал принципно и посоченото по-горе заболяване на черния
дроб, заради което и в този ден взел предписани му четири вида лекарства.
След настъпването на ПТП двамата водачи
слезли от автомобилите, провели разговор, в който свидетелят Д.заявил, че
заради застрахователите си иска да извикат екип на ОПП-СДВР и, въпреки
несъгласието на подсъдимия, позвънил на телефон 112, за да съобщи за
настъпилото произшествие. Двамата водачи останали на място до пристигането на
свидетелите В. З. и К.А., младши автоконтрольори към ОПП-СДВР. Те снели
обяснения от Д.и И., съставили необходимата документация и изпробвали и двамата
водачи за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с
номер -****. Дадената от подсъдимия проба 2358 дала положителен резултат от
1.25 на хиляда концентрация на алкохол в издишаните от И. пари.
В резултат на аналитичната си
дейност с оглед обстоятелствата около настъпването на ПТП и резултата от
пробата с техническо средство свидетелят А. съставил срещу В.И. акт за установяване
на административни нарушения с бланков номер 876437 за нарушение на чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП и на чл. 48 от ЗДвП. Иззето било СУМПС на И.. Свидетелят З. му
издал талон за медицинско изследване, в който му указал, че следва да се яви до
10.15 часа във ВМА за даване на кръвна проба с оглед извършване на химическа
експертиза за концентрацията на алкохол в кръвта му. Екипът съпроводил
подсъдимия до посоченото лечебно заведение, където в 10.05 часа д-р М.М.взел
нужната кръвна проба и описал в протокол за медицинско изследване за употреба
на алкохол и/или друго упойващо вещество анамнестични данни от И., включително
съдържащи заявеното от него, че е употребил два литра бира около 01.00 часа на
същия ден и съответен вид лекарствени средства.
Кръвната проба била изпратена за
изследване в специализираната Токсикохимична лаборатория към ВМА – София в
същия ден. На 19. 06. 2015 г. химиците В.Г.и Г.К.извършили изследване за
употреба на етилов алкохол чрез газхроматографския метод. Направени били три
измервания, като едното показало концентрация от 1.22 на хиляда, а другите две
– по 1.26 на хиляда. Затова в протокол за химическа експертиза за определяне на
концентрацията на алкохол или други упойващо вещество в кръвта № 2955/18. 06. 2015 г. експертите посочили
средната стойност измежду трите проби, а именно 1.25 промила концентрация на
алкохол в кръвта на И. към момента на изследването.
На 24. 06. 2015 г. началникът на
ОПП-СДВР издал заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
15-4332-001319, с която наложил на В.Т.И. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП
„Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ до решаване на
въпроса за отговорността му, но не повече от шест месеца.
Описаната фактическа обстановка се
извежда напълно последователно и безпротиворечИ.от събрания от СРС
доказателствен материал. Свидетелските показания са депозирани добросъвестно и
логично от А., Д.и З., като те съдържат достатъчно информация, която да
допринесе за изясняване на обективната истина по делото, макар и да не са
подробни, което е лесно обяснимо с изминалия дълъг период от време от датата на
възприемане на релевантните събития до тази на тяхното възпроизвеждане от съда.
Показанията са и подкрепени и допълнени от писмените доказателства и няма
основание за съмнение в безпристрастността на който и да е от посочените трима
свидетели, които нямат предходни отношения с подсъдимия.
Писмените доказателства са официални
документи, които са съставени по надлежния ред от компетентни лица и не са
оспорени от страните, поради което също вярно са поставени от СРС в основата на
фактическите изводи.
Въззивният съд следва да отправи
критика към контролираната инстанция само относно подхода й при приобщаването
на изявленията на химиците Г. и К. към източниците на доказателствена
информация. Неправилно СРС е приел, че те имат качество на вещи лица. Това е
така, доколкото изготвената от тях химическа експертиза има за основание
разпоредбата на чл. 16 от Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства (отм.) и не представлява експертиза по смисъла на Раздел
трети от Глава XIV от НПК,
допусната от разследващ орган в рамките на образувано вече наказателно
производство. Изготвянето й принципно, а и в конкретния случай, предшества
образуването на производството и е част от сложния фактически състав, предвиден
в цитирания подзаконов нормативен акт, водещ до установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта на водачите по надлежен ред, както изисква чл. 343б, ал. 1
от НК. Затова и протоколът за химическа експертиза представлява писмено
доказателство, а не е способ за събиране на доказателства. В този ред на мисли
лицата, които са я изготвили, не е допустимо да се разпитват като вещи лица, а
евентуално само като свидетели, когато изявленията им в хода на съдебното
следствие могат да допринесат с информация за относими към предмета на делото
факти.
В конкретиката на случая, с оглед
възраженията на защитниците за достоверността на изследването на кръвта на
подсъдимия чрез газхроматографския метод, СРС е имал възможност и само да
изиска писмена информация от лечебното заведение, каквато е и получена с писмо от
01. 07. 2016 г. от началника на ТХЛ на ВМА доц. д-р В.А.. Това писмо въззивният
съд също взе предвид при формирането на изводите си за обосноваността на
обвинението срещу И. в светлината на възраженията на неговите защитници. След
като обаче, СРС е призовал и разпитал посочените двама химици, то техните
изявления във връзка с принципното естество на работата им и съответните
технически пособия и способи, които използват, за да изготвят химическа
експертиза, следва да се третират като свидетелски показания. Така бяха
възприети те от състава на въззивния съд и бяха изцяло кредитирани, тъй като се
основават на опита и непосредствените наблюдения на двамата специалисти в
работата им в ТХЛ на ВМА.
Като годни и относими писмени
доказателства този съд приема и представените от ВМА две страници от
лабораторен дневник от 18. 06. 2015 г., в които са отразени датата и часа на
предаването на кръвната проба на В. Илиев в ТХЛ, лицето, което я е взело и
изпратило, както и резултатите от изследването, протоколът за взимане и
предаване на проби за химическа експертиза в токсикохимична лаборатория от
10.05 часа на 18. 06. 2015 г. и протоколът за унищожаване на биологични проби
от 27. 10. 2015 г. и епикризата за подсъдимия от МБАЛ „С.“ – София.
При тези факти изводът на
първостепенния съд, че с поведението си подсъдимият В.И. е осъществил състава
на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, е верен и обоснован.
От обективна
страна на 18. 06. 2015 г. около 08.00 часа в гр. София, на кръстовището на ул.
Подуево и ул. Ладога, с посока на движение от ул. Невестина скала към бл. 222б,
подсъдимият В.И. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А4“ с ДК № ********, с концентрация на алкохол в кръвта си над
1.2 на хиляда, а именно – 1.25 на хиляда. Авторството на деянието се извежда от
показанията на свидетеля Д., който лично е възприел действията на И. по
шофиране на автомобила непосредствено преди настъпването на ПТП.
Посочената концентрация на етилов
алкохол е била установена по надлежния ред, както изисква разпоредбата на чл.
343б, ал. 1 от НК. Към датата на престъплението и на последвалото изследване на
дадената от подсъдимия кръвна проба, редът за установяване на концентрация на
алкохол в кръвта на водачите е бил предвиден във вече отменената Наредба № 30 от
27 юни 2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства (Наредбата) .
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата
това става чрез използване на технически средства и/или чрез медицински и
лабораторни изследвания. Доколкото в случая обвинението се базира на резултати
от лабораторно изследване, то и следва да се проследи спазването от страна на
съответните държавни органи на реда за вземане на кръвната проба от И. и нейното
изследване.
Както предписва чл. 3, ал. 3 от
Наредбата, след съставянето на акт за установяване на административно нарушение
срещу В. И., в издадения медицински талон свидетелят З. е посочил лечебното
заведение, в което И. да се яви, за да даде кръвна проба и крайния момент, в
който може да направи това. Съгласно чл. 7, т. 2 от Наредбата е било посочено
заведение с център за спешна медицинска помощ – Военно-медицинска академия,
където по-късно е извършено и изследването на взетата кръвна проба, съответно
на чл. 15, ал. 2, т. 1 от Наредбата. При
посочен в талона краен час за явяване 10.25 часа, видно от протокола за
медицинско изследване, кръвната проба от подсъдимия е взета от д-р М. в 10.05
часа. Съобразно чл. 10 от Наредбата при освидетелстването лекарят е описал
поведението, общото психично и соматично състояние на лицето, поведенческите
реакции, степента на съзнанието, ориентацията, паметта, както и негово
заболяване и приетите от него през последните 24 часа лекарствени средства. Впоследствие
пробата е била предадена в същия ден – 18. 06. 2015 г., в специализираната
Токсикохимична лаборатория на ВМА. Специалисти химици са извършили изследването
по предвидения в чл. 16, ал. 1, пр. 1 от Наредбата газхроматографски метод,
като са направили три от изискваните от чл. 16, ал. 2 от Наредбата най-малко
две проби. Всеки един от показаните резултати е надвишавал долната граница за
съставомерност на концентрацията на алкохол в кръвта от над 1.2 на хиляда, като
резултатите са били 1.22, 1.26 и 1.26 на хиляда. Приета е средната стойност от
1.25 на хиляда. В представената от лечебното заведение лабораторна книга –
учетна форма № 48 са вписани всички необходими съществени
реквизити за конкретното изследване, както изисква чл. 18 от Наредбата.
Този съдебен състав не възприе като
основателни възраженията на защитниците относно начина на извършване на
изследването на кръвта чрез газов хроматограф и аргументите им, че то не е
извършено по нужните научни стандарти. На първо място е за отбелязване, че тази
дейност е извършена от химици, които работят в специализирано медицинско
заведение и имат съответно образование. Същите по занятие извършват изследвания
с газов хроматограф, който е описан като модел в отговора от началника на ТХЛ
на ВМА с посочване, че същият е в гаранционен срок, като методът на
паро-фазовия анализ, който е използван, е възприет, според тази справка, като
златен стандарт, т.е. най-обективното и съответно на целта изследване на
алкохол в кръвни проби, установено от медицината и химията. Напълно
необосновани се явяват в този ред на мисли разсъжденията на защитниците, че
науката – знания за която те извличат от неустановен източник – не предвиждала
възможност калибраторът на хроматографа да е вода, а да се изследва кръв.
Началникът на ТХЛ на ВМА изрично е посочил във вече цитираната справка, че
газовата хроматография в общ аналитичен метод за изследване на различни по вид
и състав обекти (храни, горива, пестициди, атмосферен въздух, води, почви и
други), включително на кръвни проби за наличие на етилов алкохол в тях, и не
касае специфичен аналитичен прибор за измерването му, а конкретно приложение –
аналитичен метод за изследване на алкохол в кръвна проба. В този смисъл
газовият хроматограф, сочи доц. А., няма раздел за точно това изследване, а то
изисква специфични знания и умения, които се придобиват при висшето химическо
образование.
В показанията си пред СРС химиците Г. и К.
подробно и убедително са описали конкретните елементи от дейността си, които,
всъщност, произволно са били поставени под съмнение от защитниците, без да са
били въведени адекватни и разумни, с оглед на конкретния случай, възражения за
нарушения, базирани на факти, а не на просто допускане, че може да има такива,
защото концентрацията от 1.25 на хиляда е много близка до минималната граница
за престъплението. Затова и този съдебен състав не смята за необходимо да
обсъжда действията на химиците в подробности, доколкото нито съдът, нито
адвокатите на подсъдимия разполагат с нужните специални знания, за да ги
преценяват от гледна точка на стандарти на науката. В същото време, както вече
беше посочено, не се въвеждат обосновани възражения срещу компетентността на
специалистите Г. и К. и по-нататъшни процесуални усилия в тази насока са безпредметни.
От субективна страна деянието И. е
осъществил при форма на вината евентуален умисъл. Това е така, доколкото той е
имал ясно формирани в съзнанието си представи, че е употребил алкохол и
управлява автомобил след това, въпреки наличната законова забрана, която му е
била известна като правоспособен водач. От гледна точка на волевия елемент на
умисъла подсъдимият е допускал, че концентрацията на алкохол в кръвта му може
да надвишава 1.2 на хиляда, без да може да е знаел това със сигурност, доколкото
за целта са необходими специални изследвания, но се е съгласявал с този
резултат, воден от пряката си цел да управлява МПС до определена дестинация. Затова
и въззивният състав не сподели извода на СРС, че се касае за престъпление,
извършено при пряк умисъл.
Сподели бяха аргументите на
контролирания съд, че дори и при налично заболяване като декомпенсирана
чернодробна цироза, деянието на И. не може да бъде несъставомерно, защото, все
така, концентрацията на алкохол в кръвта му, независимо по каква причина
алкохолът е бил затруднен да се разгражда, съставлява предпоставка за негови
неадекватни реакции в качеството му на водач на МПС и застрашава обществените
отношения, свързани с безопасното провеждане на транспортната дейност. След
като И. е знаел за заболяването си, той е имал и ясна представа, че то може да
затрудни разграждането на поетия алкохол, но въпреки това го е използвал и е
шофирал.
При тези съображения от фактическа и
правна страна СРС правилно е приел, че за извършеното от И. престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК се налага да бъде определено наказание. Неправилно съдът е
посочил, че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НК. Към
датата на деянието – 18. 06. 2015 г. наказанието, което е било предвидено за
престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, е било „Лишаване от свобода“ за срок
до една година. Към датата на постановяване на присъдата – 17. 07. 2017 г., с
ДВ, бр. 74 от 26. 09. 2015 г., санкционната част на тази норма е била вече
изменена, като наказанието „Лишаване от свобода“ е било завишено по размер – от
една до три години, и е добавено наказание „Глоба“ в условията на
кумулативност. При това положение не е вярно, че последвалият закон е
по-благоприятен за подсъдимия, а е нужно да се съобрази наказанието, каквото е
било действащо към датата на престъплението по силата на чл. 2, ал. 1 от НК и
то да е база за индивидуализация. Всъщност, от мотивите на СРС не може да се
направи извод и кое от наказанията, предвидени във времето на течащото
наказателно производство, е приел съдът за „най-благоприятно“, тъй като не са
посочени рамките, които са били отправна точка за изискуемата индивидуализация.
Настоящият съдебен състав прие, че не е
редно в конкретния случай наказанието да бъде отмерено в размер, близък до
средния законов за лишаването от свобода. Касае се на първо място до установена
концентрация на алкохол в кръвта на водача, която незначително надвишава
минималния праг, установен от чл. 343б, ал. 1 от НК за съставомерност на
деянието като престъпление. И. е водач, който не е осъждан и няма данни да е
имал установено трайно поведение на нарушител на правилата за движение по
пътищата. Действително, както е посочил СРС, няма никакви отегчаващи
отговорността му обстоятелства, но съдът е не е отчел, че делото е с
незначителна фактическа и правна сложност и при това положение периодът на
продължителност на наказателното производство е неразумен не по вина на
подсъдимия. Всички тези обстоятелства мотивират настоящия съд да приеме, че са
налице основания за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК и заради
наличието на многобройни смекчаващи отговорността на И. обстоятелства
наказанието „Лишаване от свобода“ да се замени с „Пробация“. Размерът на това
наказание следва да е минималният законов от шест месеца с включени двете
задължителни мерки – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност
на явяването за подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично, както и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“. Предвид установената епизодичност на противозаконно
поведение на И., това наказание в максимална степен ще постигне целите по чл.
36 от НК, като ще го мотивира да преосмисли поведението си към стриктно
зачитане на законовите забрани и изисквания и да се въздържа занапред от
подобно поведение, което неизбежно ще бъде санкционирано от държавата.
По отношение на наказанието „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от осем месеца, наложено на основание чл. 343г,
вр. чл. 343б, ал. 1 от НК, този съдебен състав не намира основание за
ревизирането му, като счита, че то ще допринесе за засилването на превантивния
ефект на санкцията. СРС е пропуснал на основание чл. 59, ал. 4 от НК да
приспадне от този период времето, през което И. е бил фактически лишен от това
право по административен ред, считано от 18. 06. 2015 г. до датата, на която
СУМПС на водача е било върнато, поради което това трябва да бъде сторено от
въззивния съд с настоящото решение.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК
контролираният съд е осъдил В. И. да заплати по сметка на СРС сумата от общо
260.00 лева, която е посочил, че представлява „разноски по водене на делото“,
както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. При внимателния
преглед на материалите по делото се установява, че от бюджета на съдебната
власт са заплатени 99.00 лева за извършен превод на писмени доказателства,
както и са заплатени общо 260.00 лева на химиците Г. и К. (по 70 лева в съдебно
заседание на 07. 06. 2016 г. и по 60 лева в съдебно заседание на 17. 07. 2017
г.), като възнаграждение за вещи лица. Както вече беше посочено, двамата химици
не е следвало да бъдат третирани като вещи лица, следователно и не им се е
дължало възнаграждение. Същото те са получили добросъвестно по силата на
съдебен акт, но тази грешка на съдебния състав не може да води до неоправдано засягане
на имуществената сфера на подсъдимия. Затова и присъдата следва да бъде
изменена и в частта за разноските, като И. бъде осъден да заплати само 99.00 лева
в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС. За сумата от 5.00
лева за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на СРС той следва да
бъде осъден, едва след като откаже да заплати дължимите разноски доброволно.
По тези съображения въззивният съдебен
състав намери, че обжалваната присъда следва да бъде изменена в посочените
части относно наложените наказания и в частта за разноските.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
НО, II-ри въззивен състав,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда от 17.
07. 2017 г, постановена по н.о.х.д. № 19950/
15 г. по описа на СРС, НО, 137 състав, както следва:
- в частта относно наложеното на
подсъдимия В. Т.И. наказание, като, вместо наказанието „Лишаване от свобода“ за
срок от шест месеца, НАЛАГА на И.
наказание ПРОБАЦИЯ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, включваща пробационните
мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност на явяването и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично, както и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“
- ПРИСПАДА
на основание чл. 59, ал. 4 от НК от времето за изтърпяване на наказанието
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от осем месеца, времето, през
което И. в бил лишен по административен ред от това право, считано от 18. 06.
2015 г. до фактическото връщане на неговото СУМПС от ОПП-СДВР.
- в частта относно разноските, като ОТМЕНЯ присъдата в тази част за
възложената на подсъдимия на основание чл. 189, ал. 3 от НПК сума над стойността
от 99.00 (деветдесет и девет ) лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата й част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.