гр. Хасково, 30.10.2019 г.
Окръжен
съд - Хасково, НО, I
-ви въззивен наказателен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и
девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПЕТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ
МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от
младши съдия Мария Иванова - Георгиева в. ч. н. д. № 558 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.
Образувано
е по частна жалба, подадена от адвокат П. К., в качеството му на защитник на
обвиняемата Г.А.М., против Определение № 120 от 26.07.2019г., постановено по
НЧД № 299 по описа за 2019г. на Районен съд – Димитровград, с което е
потвърдено постановление от 17.05.2019г. на прокурор при РП – Димитровград, по
досъдебно производство № 178/2018г. по описа
на РУ-МВР-Димитровград, относно основанията за прекратяване на
наказателното производство – като законосъобразно и обосновано.
В
подадената частна жалба се твърди, че постановеното определение е неправилно и
незаконосъобразно. Излага аргументи в обратна на районния съд теза, а именно че
постановлението е вътрешно противоречиво, тъй като изложените мотиви не
съответстват на основанието, на което е извършено прекратяване на наказателното
производство. Намира за неправилен извода, че недоказването на извършеното
деяние налага приложение на чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. Според изложеното в
частната жалба основанието за прекратяване на наказателното производство,
предвидено в чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, има предвид хипотези, когато деянието
е доказано, а не е доказано авторството на лицето, привлечено като обвиняем,
тоест касае случаи на недоказаност на обвинението, а не на деянието. Подробно
се излагат доводи относно несъставомерността на деянието от обективна страна,
което водело до прекратяване на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал.
1, т. 1, предл. 2 от НПК. Оспорват се и мотивите на първоинстанционния съд в
подкрепа на разпореждането на прокурора да се изпрати доказателствената
съвкупност на Патентното ведомство в качеството му на административнонаказващ
орган за евентуално ангажиране на административно – наказателната отговорност
на обвиняемото лице. Частният жалбоподател намира за изключително противоречиви
изложените твърдения в тази насока, а именно - не може едновременно да се
приеме недоказаност на извършване на деянието от прокурора (описаните в
протокола за доброволно предаване веществени доказателства не съответстват на
наличните такива по делото) и същото деяние да се установи от административнонаказващия
орган. Липсва излагане на съображения, които да обосноват осъществяването на
административно нарушение, налагащо изпращане на преписката на Патентното
ведомство. Моли съда да отмени обжалваното определение и вместо него да
постанови друго, с което да измени постановлението от 17.05.2019г. на РП –
Димитровград като основанието за прекратяването вместо чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК да бъде чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2 от НПК.
РП –
Димитровград е получила препис от частна жалба, но не изразява становище.
Съдът като се
запозна със събраните на досъдебното производство доказателства и провери обжалваното
определение, установи следното:
Частната
жалба е подадена в законоустановения седемдневен срок от
съобщаването на обжалваното определение, от
легитимирано лице, против акт на съда, който подлежи на въззивна проверка,
поради което същата е процесуално допустима.
Въз основа на събраните на досъдебното
производство доказателства е установено следното:
На 09.03.2018г. към 03:00 часа
свидетелите Б. Х. Б., на длъжност ****** ****** при ** – Д. в група „***“, и Б. И. М., на длъжност ***** ****** при ** – Д. в група „***“, по повод на служебните си задължения извършили
проверка на лек автомобил с водач свидетеля А. Н.
А..
При проверката било установено, че в багажното отделение на лекия автомобил има
комплекти анцузи (горна и долна част), носещи логото на търговската марка
„Адидас“. Свидетелят А. Н. А. посочил, че
ги е взел от търговска маса, намираща се на „***** ******“ в гр. Д., и сега отивал да ги върне. Свидетелите Б., М. и А. отишли до
въпросната маса на „****** *******“, която представлявала павилион № ** в сектор „**“. Междувременно
след докладване на **** ***** при свидетелите
Б. и М. пристигнал
свидетелят К. Г. К., на длъжност ******
на отделение в група „***“ при ** – Д.
Към 05:30 часа пристигнала
собственичката на павилиона Г.А.М.. След отварянето на същия и подреждане на част
от стоката свидетелите Б., М. и К. отишли при
обвиняемата Г.М.. Преди това те забелязали, че дрехите, носещи защитени
търговски марки са били закачени на щендери вътре в павилиона, като една част
били на рафтове, а друга върху пластмасови манекени. При поставен от тях въпрос
било установено, че собственичката на павилиона не разполага с лицензионни договори
за стоките, носещи защитени търговски марки. Обвиняемата Г.М. твърдяла, че
дрехите били закупени от Т. с цел
препродажба. Свидетелят К. се обадил на ***** **** и останал заедно с колегите си до
пристигането на група за извършване на оглед.
На 09.03.2018г. около 06:15 часа А. К. Т. в присъствието на поемните лица Д. Г. и О. Я. извършил оглед
на местопроизшествие. Било установено, че в маса № **,
сектор „**“ на „******** ******“ гр. Д.,
представляваща метална конструкция с входна врата, намираща се западно, и с
метални щора в източната част, има два броя дървени стелажи, разположени север
– юг, на който били поставени различни видове дрехи, носещи защитени търговски
марки, а над дървените стелажи били поставени пластмасови манекени, на които
също били поставени дрехи от посочените. При извършване на огледа се
констатирало, че под дървените стелажи в полиетиленови торби също са поставени
дрехи, носещи защитени търговски марки, а под северния стелаж имало кашон с
черни ризи с надпис „Philipp Plein“. Към протокола за оглед бил
изготвен албум за посетеното местопроизшествие.
Обвиняемата
Г.А.М. доброволно предала намерените в стопанисвания от нея павилион стоки, а
именно 8 броя тениски „Philipp Plein“ , 5 броя
ризи „Philipp Plein“, 4 броя
тениски „DSQUARED2”,
7 броя тенски „Versace“, 23 броя тениски „Аrmani”, 83 броя тениски “Lacoste” и 21 броя
тениски „Polo Ralf
Lauren”. В протокола за доброволно предаване е
записано, че стоките се закупени от Т. за подаръци.
Така досъдебно
производство № 178/2018г. по описа на РУ на МВР – Д. е било образувано на основание
чл. 212, ал. 2 от НПК с първото действие по разследване, а именно оглед на
местопроизшествие, за това, че към 09.03.2018г. в гр. Д., без съгласието на притежателите
на изключителните права, без правно основание са използвани в търговска дейност
марки, чрез съхраняването на стоки с цел продажба и пускането им на пазара,
обект на изключителни права – престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.
В
хода на образуваното наказателно производство била изготвена съдебно-маркова и
оценителна експертиза, от която се установило, че мъжка тениска със знаци на
марка „Philipp Plein“ са идентични
с регистрирани и действащи на територията на Република България търговски марки
с рег. № *********,
с рег. № *********
и с рег. № *********,
мъжка риза със знаци на марка „Philipp Plein“ са идентични с регистрирани и
действащи на територията на Република България търговски марки с рег. № ********* и с рег. № *******, мъжка
тениска със знаци на марка „DSQUARED2” са идентични с регистрирани и действащи
на територията на Република България търговски марки с рег. № *********,
с рег. № *********,
с рег. № *******
и с рег. № *******,
мъжка тениска със знаци на марка „Versace” са идентични
с регистрирани и действащи на територията на Република България търговски марки
с рег. № ******,
с рег. № *********,
и с рег. № **********,
мъжка тениска със знаци на марка „Armani” са идентични
с регистрирани и действащи на територията на Република България търговски марки
с рег. № ******,
с рег. № ********
и с рег. № *******, мъжка
тениска със знаци на марка „Lacoste” са идентични с регистрирани и действащи
на територията на Република България търговски марки с рег. № ********, с рег. № ******, с рег. № ******, с рег. № ********* и с рег. № *********, мъжка блуза
с дълъг ръкав със знаци на марка „Lacoste” са идентични
с регистрирани и действащи на територията на Република България търговски марки
с рег. № ********,
с рег. № ******,
с рег. № ******, с
рег. № *********
и с рег. № *********
и мъжка блуза с дълъг ръкав със знаци на марка „Polo Ralph Lauren” са идентични
с регистрирани и действащи на територията на Република България търговски марки
с рег. № ********
и с рег. № *********. Общата
пазарна стойност по цени на дребно на оригиналните стоки към дата 09.03.2018г.
била в размер на 24 842,00 лева.
С
писмо изх. № 24-00-89/1 от 11.04.2018г. на Патентното ведомство са установени
действителните носители на изключителните права върху посочените търговски
марки, като изрично е отбелязана липсата на лицензии за отстъпване на правото
на ползване върху марките. Това обстоятелство се подкрепя и от показанията на
представителите на ощетените юридически лица.
На
03.09.2018г. Г.М. е привлечена в качеството на обвиняем за това, че на 09.03.2018г.
в гр. Д.
без съгласието на притежателите на изключителните права – Philipp Plein, DSQUARED2 TM S.A., Gianni Versace SPA, Giorgio Armani S.P.A,
„Lacoste” и
The Polo/Lauren
Company L.P. и без
правно основание е използвала в търговската дейност (по смисъла на чл. 13, ал.
2, т. 2 вр. ал. 1 от ЗМГО – съхранявал стоки с цел продажбата им и пускането им
на пазара) като предлага за продажба стоки с марки обект на тези изключителни
права, а именно: 8 броя мъжки тениски „Philipp Plein“ , 5 броя
мъжки ризи „Philipp Plein“, 4 броя мъжки
тениски „DSQUARED2”,
7 броя мъжки тенски „Versace“, 23 броя мъжки тениски „Аrmani”, 42 броя мъжки тениски “Lacoste”, 41 мъжки блузи с дълъг ръкав “Lacoste”
и 21 броя мъжки блузи с дълъг ръкав „Polo Ralf Lauren”.
След
привличането в качеството на обвиняем Г.М. обяснява, че от средата на 2017г.,
след прибирането й в Б., се занимава с продажба на мъжки ризи,
като в дейността й й помагат **** й Р. С. В. и Д. С. В. Същите често купували стока
от Т.
и взимали дрехи лично за себе си. Обвиняемата посочва, че предадената
доброволно стока представлява именно дрехи, които ******* са закупили за себе си. Зимата цената на
летните дрехи, тениските, намалявала. Те купували на едро, защото така било още
по-изгодно, съответно взимали пълната серия от размери на даден модел.
Останалите размери, който не ставали на синовете й, раздавали като подаръци.
Уточнява, че на 09.03.2018г. магазинът не е работил, а тя е отишла до него, за
да си вземе багаж. Предадените стоки били поставени в кашони в магазина, а не
били изложени за продажба. Търговията, която обвиняемата извършвала, била само
с мъжки ризи. Всички стоки, които били за продажба били изложени и имали
етикети, докато предадените нямали цена и били в кашони. Обвиняемата в разпита
си твърди, че не е имало доброволно предаване и че е заявила горепосочените
обстоятелства на извършващите проверката.
С
цел проверка на обясненията на обвиняемата в хода на досъдебното производство
са разпитани двамата *****. Свидетелят Р. В. посочва, че често е закупувал
дрехи от Т.
за себе си като купувал цялата серия и взимал само номерата, който му ставали,
а другите при повод използвал за подарък. При последното посещение в Т. *** му Д. В. закупил мъжки тениски „ Lacoste” и „Armani” като ги
натоварил на карго.
От него отишъл да ги вземе Р. В. и
ги оставил в магазина на **** си Г.М., тъй като трябвало да пътува за
гр. Х. Изрично заявява, че тениските, които са намерени при извършването на
проверката са негови и на **** му и никога не са били предназначени за
продажба. Свидетелят Д. В. разказва същите обстоятелства като уточнява точното
място, от което били закупени тениските, а именно кв. “М.“, гр. И.
При
извършеното предявяване на разследване обвиняемата и защитникът й са направили
възражение, че веществените доказателства описани в протокола за оглед на
местопроизшествие и наличните по делото такива са различни. В тази връзка на
17.04.2019г. е извършен оглед на веществени
доказателства, от който е установено наличието на 4 броя тениски с къс
ръкав „DSQUARED2”, 7
броя тениски с къс ръкав „Versace“, 8 броя тениски с къс ръкав „Philipp Plein“ , 5 броя
ризи с дълъг ръкав „Philipp Plein“, 23 броя
тениски с къс ръкав „Аrmani”, 9 броя тениски с дълъг ръкав „Polo Ralf Lauren”, 18 броя
тениски с къс ръкав „Polo Ralf Lauren”, 7 броя тениски с къс ръкав “Lacoste” и 69 броя тениски с дълъг ръкав “Lacoste”. На
всички стоки е установен надпис „Made in Turkey”.
С
оглед на това се установяват следните различия между броя и вида на стоките,
които са предадени, тези, които са описани в протокола за оглед на
местопроизшествие, тези, които са заснети, тези, които са изследвани при
изготвянето на съдебно-марковата експертиза и тези, на които е извършен оглед
на веществени доказателства. Относно 4 броя тениски с къс ръкав „DSQUARED2”, 7 броя тениски
с къс ръкав „Versace“ и 5 броя ризи с дълъг ръкав „Philipp Plein“ не се
установява разлика в протокола за доброволно предаване, албума към оглед на
местопроизшествие, съдебно – марковата експертиза и протокол за оглед на
веществени доказателства.
Описаните в
протокола за доброволно предаване 8 броя тениски с къс ръкав „Philipp Plein“ обаче не са
били заснети при изготвянето на албум към оглед на местопроизшествието.
Същевременно видът на стоката е един и същ при огледа на веществените
доказателства и при изготвянето на експертизата.
В албума към
оглед на местопроизшествие се съдържа само една снимка на тениска с къс ръкав
„Аrmani”,
която е червена на цвят и същата е заснета и при огледа на веществените
доказателства. Но при извършения оглед на веществени доказателства е заснет още
един модел, който е бял на цвят. При изготвяне на съдебно-марковата експертиза
вещото лице е изследвало трети модел на тениска с къс ръкав с надпис „Armani” различен от
тези при огледа на веществени доказателства.
В протокола за
доброволно предаване е записано, че се предават 21 броя тениски „Polo Ralf Lauren”, без да е уточнено дали са с къс
или дълъг ръкав. При извършения оглед на веществени доказателства са установени
9 броя тениски с дълъг ръкав „Polo Ralf Lauren” и 18 броя тениски с къс ръкав „Polo Ralf Lauren” или общо 27 броя стоки, носещи това лого. Във
фотоалбума към огледа на местопроизшествието е заснета единствено тениска с къс
ръкав с надпис „Polo Ralf
Lauren”, жълта на цвят с червена и синя лента.
В протокола за оглед на веществени доказателства присъства същият модел на
тениска с къс ръкав с надпис „Polo Ralf Lauren”, но наред с него има още два
модела с къс ръкав (черна и бяла). При изготвянето на съдебно-марковата
експертиза вещото лице е изследвало тениска с дълъг ръкав с надпис „Polo Ralf Lauren” и същата е
установена при огледа на веществените доказателства.
В протокола за
доброволно предаване е записано, че се предават 83 броя тениски „Lacoste”, без да е уточнено дали са с къс или
дълъг ръкав. При
извършения оглед на веществени доказателства са установени 7 броя тениски с къс
ръкав “Lacoste” и 69
броя тениски с дълъг ръкав “Lacoste” или
общо 76
броя стоки, носещи това лого. Във фотоалбума към огледа на
местопроизшествието е заснета единствено тениска с дълъг ръкав с надпис „Lacoste”, жълта на цвят. В протокола за оглед на
веществени доказателства е отразена тениска с дълъг ръкав с надпис „Lacoste”, розова
на цвят. При изготвянето на съдебно-марковата експертиза
вещото лице е изследвало тениска с дълъг ръкав с надпис „Lacoste“, синя на цвят. В протокола за оглед на
веществени доказателства и в съдебно-марковата експертиза е изследван един и
същ модел тениска с къс ръкав с надпис „Lacoste”, синя на
цвят.
В протокола за
оглед на местопроизшествие стоките, които са намерени в маса № **, сектор „**“
на „***** ******“ гр. Д., изобщо не са описани по брой и
вид.
След
преценка на събраната по досъдебното производство доказателствена съвкупност,
прокурорът е достигнал до извода, че е налице пропуск в нея, касаещ обективната
страна от състава на престъплението, а именно невъзможност да се установи какви
точно стоки са държани от обвиняемата. Едновременно с това е приел, че не може
да се направи единствен възможен извод за авторството на деянието. С оглед на това прокурорът на основание чл.
243, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратил наказателното производство и постановил
след влизане в сила на постановлението делото да се изпрати на Патентно
ведомство на Република България за установяване на нарушения по чл. 81 от ЗМГО.
Срещу
постановлението е подадена жалба от адвокат П. К., защитник на обвиняемата Г.М., с
която е поискано постановлението от 17.05.2019г. да бъде изменено в частта
относно основанието за прекратяване. По повод на жалбата е образувано ЧНД № 299
по описа за 2019г. на РС-Димитровград, приключило с обжалваното определение.
Първоинстанционният съд е приел, че не са налице пороци на закона, поради което
правното основание за прекратяване на наказателното производство е правилно.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав на въззивния съд достига до следните изводи:
Настоящият съдебен
състав намира подаденaта частна жалба за неоснователнa, а обжалваното определение за правилно.
На първо място
следва да се посочи, че обвиняемото лице има правен интерес да иска изменение
на обжалваното постановление досежно основанието за прекратяването, макар и
двете основания да са от вида на реабилитиращите. Когато се конкурират две
реабилитиращи основания („престъплението не е доказано“ и „деянието не
представлява престъпление“) трябва да се отдаде предпочитание на това, което
напълно реабилитира обвиняемото лице в случая основанието по чл. 24, ал. 1, т.
1, предл. 2 от НПК. Поради това определението на първоинстанционния съд е
постановено по допустима жалба.
За преценката
относно правилността на посоченото правно основание за прекратяване на
наказателното постановление е необходимо да бъдат изяснени хипотезите, при
които те се прилагат.
Наказателното
производство се прекратява на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2 от НПК
тогава когато извършеното деяние не съставлява престъпление. Деянието не
представлява престъпление, когато не осъщестява състава на престъпление от
обективна и/или субективна страна, не е
общественоопасно, противоправно или наказуемо, както и когато са налице
обстоятелства, изключващи обществената му опасност и противоправността му (при
неизбежна отбрана, крайна необходимост или малозначителност по смисъла на чл.
9, ал. 2 от НК) или вината (грешка, случайно деяние или изпълнение на
противоправна заповед).
Основанието
по чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК предвижда прекратяване на наказателното
производство, когато обвинението не е доказано. Предпоставките за прекратяване
на това основание са извършване на пълно, всестранно и обективно разследване,
изчерпване на всички възможни действия по разследването и невъзможност за
преодоляване на противоречие в доказателствената съвкупност, което изключва
категоричния извод за извършване на деянието или за авторството му. При
констатиране от прокурора, че са налице горепосочените предпоставки, той може
да приеме, че отсъстват доказателства за самия факт на престъплението като цяло
или за отделни елементи от състава му или да счете, че при безспорно доказаното
наличие на престъпление не е установено участието на обвиняемото лице в него. В
първата хипотеза ще прекрати наказателното производство изобщо на основание чл.
243, ал. 1, т. 2 от НПК, а във втората – ще прекрати частично спрямо
конкретното обвиняемо лице и може да спре до издирването на истинския автор. Ето
защо намира за неоснователен доводът на защитника на обвиняемата, че правното
основание, предвидено в чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, касае само хипотези на
частично прекратяване на наказателното производство спрямо лице.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че наказателното производство не може да бъде
прекратено на предложеното от защитника на обвиняемата правно основание, тъй
като не са налице условията за приложението му. В приетата за установена
фактическа обстановка и в мотивите на постановлението за прекратяване на
наказателното производство липсват данни, които да водят до извод за
несъставомерност или за наличието на обстоятелство, което да изключва някое от
качествата на деянието, които го характеризират като престъпление.
В настоящия
случай деянието, за което е образувано и съответно прекратено досъдебното
производство, е квалифицирано като престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК. За да
се приеме, че е извършено това престъпление, от обективна страна трябва да е
установено нарушаване на правото на притежателя на търговска марка чрез
използването й в търговска дейност, използването да е осъществено без
съгласието на правоимащия и без правно основание. Съгласно дадените задължителни указания в
т.1.1 от Тълкувателно решение № 1 от 31.03.2013г., постановено по тълк. д. № 1
по описа за 2013г. на ВКС, ОСНК обективният признак на престъплението по чл.
172б, ал. 1 от НК „използване в търговската дейност“ намира легално определение
в чл. 13, ал. 2 от ЗМГО, тъй като нормата е бланкетна. Предвид постановлението
за привличане на обвиняем се твърди използване в търговската дейност в смисъл
на предлагане на стоки с идентичен знак с регистрирания за продажба. Следователно
предмет на престъплението са стоки с идентичен знак с регистрирания и защитен
такъв. При обсъждане на доказателствената съвкупност обаче не се стига до извод
на липса на този елемент от състава на престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК,
а до такъв за невъзможност да бъде установен при така събраните доказателства и
доказателствени средства. Ето защо настоящата инстанция не споделя твърдението
на защитника на обвиняемата за незаконосъобразност на прокурорското
постановление поради неправилно определяне на правното основание за
прекратяване на наказателното производство.
Изчерпателността
на мотивите на настоящия съдебен акт изисква да бъде обсъден въпроса за
приложението на основанието по чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК – обвинението не е
доказано. Предвид горепосоченото, за да направи прокурорът извод за
невъзможност при тази доказателствена съвкупност да приеме за установен по ясен
и категоричен начин факта на извършване на престъплението, е необходимо преди
това да е извършил пълно, всестранно и обективно разследване, тоест да е
изчерпал всички възможности да събере доказателства и доказателствени средства,
свързани с предмета на доказване.
Противоречията
досежно предмета на престъплението, за което е образувано наказателното
производство, не произтичат от невъзможност да бъдат събрани доказателства и
доказателствени средства, а от неправилното водене на разследването на
досъдебното производство. Приложението на чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК изисква
извършването на пълно, всестранно и обективно разследване, каквото не е
проведено, както и липса на възможност за преодоляване на възникналите
противоречия в обстоятелства, които установява доказателствената съвкупност,
каквато също не е налице, тъй като не са изчерпани всички действия по
разследването съответно възможността за преодоляването им. В този смисъл може
да се стигне до извод за необоснованост на прокуроското постановление, а
необосноваността води до отмяна. Доколкото обаче в наказателното производство
важи принципът за невъзможност за влошаване положението на
обвиняемия/подсъдимия, липсва съответен протест в тази насока и производството
е образувано по жалба на защитника на обвиняемия, настоящата въззивна инстанция
не може да упражни правомощието си и да отмени постановлението за прекратяване
на наказателното производство.
По тези
съображения настоящата въззивна инстанция намира подадената жалба за
неоснователна, съответно определението на първоинстанционния съд, предмет на
въззивна проверка, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл.
345 вр. чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №
120 от 26.07.2019г., постановено по НЧД № 299 по описа за 2019г. на Районен съд
– Димитровград.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване
или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.