Решение по дело №5231/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 260061

 

гр.***, 27.01.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                    

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 5231 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на Д.Н.И. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: ***, против Наказателно постановление № 251а-307/07.10.2020г., издадено от Директора на ОДМВР– ***, с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, вр. с т. I.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването /Заповедта/ и на основание чл. 209а, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление. Посочва се, че жалбоподателят е седнал за малко на пейка в парка, но това е било продиктувано от това, че е претърпял операция на злокачествено образувание и е с премахнат бъбрек, което пък води до бързото му уморяване и нуждата от почивка. Застъпва се, че единствената причина за преминаването през парка е за да се снабди с предпазен шлем, необходим за посещение в лечебно заведение.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които допълва и моли за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган не изпраща представител. В писмено становище на упълномощен юрисконсулт се застъпва позиция за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че НП е правилно и законосъобразно, а в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Пледира се за потвърждаване на НП.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 3 гръб, НП е връчено на жалбоподателя на 06.12.2020г., а жалбата е депозирана директно в съда на 11.12.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 13.04.2020 г. около 16.50 часа св. Т.Б. *** изпълнявал служебните си задължения в гр. ***, парк „***“, когато забелязал, че на пейка в парка седи млад мъж. Приближил се до него и установил самоличността му в лицето на жалбоподателя И.. До него имало подпрян велосипед, а на самата пейка кенче, за което свидетелят не запомнил дали съдържа бира или безалкохолно. Свидетелят попитал жалбоподателя дали знае, че има забрана за посещение на паркове и градинки, при което последният заявил, че знае, но обяснил, че е болен и е трябвало да отиде до позната на майка си, за да вземе предпазен шлем, с който да се яви в болницата. Посочил и че е карал велосипед, за да не ползва градския транспорт, защото се страхува от заразяване, както и че му се е наложило да седне на пейката, защото заради здравословното си състояние си се уморява бързо.

Въпреки това св. Б. преценил, че с поведението си И. е нарушила разпоредбата на чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, вр. с т. I.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването, поради което и на място му съставил АУАН с бл. № 143671/13.04.2020г. Актът бил предявен на жалбоподателя, който се запознал с неговото съдържане, подписал го и получила препис от него без да направи възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят депозирал писмени възражения, в които развил доводи, аналогични с тези в процесната жалба.

         Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, не дал вяра на възраженията, а също счел фактическите констатации за безспорно установени, поради което и издал атакуваното НП, с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. с т. I.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването и на основание чл. 209а, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗ, наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Като цяло жалбоподателя не оспорва, че към момента на проверката се е намирал на пейка в парк, но уточнява, че до него не е имало кенче от бира и излага съображения за причините, довели до сядане на пейката.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл. 209а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ, видно и от Заповед № 251з-1247/24.03.2020г. (л. 27).  Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Съдът счита, че в АУАН и в НП нарушението е описано подробно, като изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на състава. Посочено е в какво се изразява неправомерното поведение на жалбоподателя, както и относимата Заповед на министъра на здравеопазването, която въвеждат съответните изисквания.

По мнение на съда дадената правна квалификация също кореспондира на установените факти, като съвсем коректно актосъставителят и АНО са посочили, че се касае за нарушение на чл. 209а, ал.1 ЗЗ, съгласно която - който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., като коректно са направили превръзка с чл. 63, ал. 1 ЗЗ. Нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило, поради което и посочването й е напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването за квалифициране на деянието е изпълнено. Отделно от това актосъставителят и АНО коректно са цитирали кои точно разпоредби от кои точно заповеди на министъра на здравеопазването не са били изпълнени. В случая Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването изрично забранява посещението на парковете, сред които безспорно е и парк „***“ в гр. ***. Към датата на нарушението заповедта е била действаща, поради което и всички граждани е следвало да съобразяват поведението си с нея, още повече че жалбоподателят не оспорва, че е бил запознат със забраната - т.е. формално нарушението е доказано както от обективна, така и от субективна страна.

Тук е мястото да се посочи, че Заповедта на министъра подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност, който е извън предмета на производството по оспорване на НП, издадено поради нейното неизпълнение и инцидентното й обжалване при оспорване на НП е недопустимо (Решение № 31/27.01.2016г. по к.а.н.д. № 1002/2015г. на АдмС-Плевен), поради което съдът не се спира подробно на правната същност на тази заповед и на законосъобразността на въведените с нея изисквания.

            Въпреки това БРС намира, че деянието съставлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, във вр. с чл. 11 ЗАНН.

            Действително, деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта и в наказателното постановление административно нарушение. В конкретния случай обаче се касае до лице, което страда от сериозни здравословни проблеми- / 80% трайно намалена работоспособност/ и което е преминало през парка с единствената цел да се снабди с предпазен шлем за бъдещо посещение в болницата. Резонни са доводите на жалбоподателя, защо е предпочел да не ползва градския транспорт, а да премине през безлюдния парк, с цел да минимализира опасността от заразяване, предвид усложненото си състояние. Не са необходими и специални знания, за да се стигне до извод, че здравословното състояние на лицето е довело до там, че той по-бързо се е уморил и се е наложило да почине за кратко на пейка в парка. Не се доказва обаче по време на тази почивка той да е пил бира, както е изложено в докладна записка по преписката. В съдебно заседание актосъставителят заяви, че до лицето е имало кенче, но не можа да посочи дали става въпрос за безалкохолно или бира, както и дали лицето е пиело от това кенче или не. При това положение съдът се доверява на изложеното от жалбоподателя, че в действителност не е употребявал бира, имайки предвид и здравословното му състояние /премахнат бъбрек/, което също прави малко вероятно употребата на бира на пейка в парка.  Престоят е бил за кратко време, без край жалбоподателя да е имало други лица.  Същевременно няма данни жалбоподателят да е извършвал други административни нарушения, поради което и съдът приема, че това е негова първа противоправна проява. От друга страна, И. е в млада възраст, в тежко здравословно състояние и в затруднено материално положение (безработен).

            Горните обстоятелства, характеризиращи деянието, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, разкриват значително по-ниска степен на общественаопасност в сравнение с останалите нарушения от този вид и сочат по недвусмислен и категоричен начин маловажност на случая на административно нарушение.

            Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като издаденото НП е незаконосъобразно и следва да се отмени.

            Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който обаче не е направил искане за присъждането им (а и не е ангажирал доказателства за сторени такива), поради което и съдът няма как служебно да се произнесе по възлагането им.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, ***кият районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 251а-307/07.10.2020г., издадено от Директора на ОДМВР– ***, с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, вр. с т. I.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването и на основание чл. 209а, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗ на Д.Н.И. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

Вярно с оригинала: М.Р.