№ 1124
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена И.
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20211100511371 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
С решение № 20083606/ 01.04.2021г., постановено по гр.д. № 25770/2018 г.
на СРС, 180 състав, “У.е.У.” Црт е осъдено да заплати на Р. Д. Т. сумата 400 евро,
представляваща обезщетение за вреди от закъснение с повече от три часа на полет
W66416 от Летище София до Летище Кутаиси, изпълнен на 03.12.2016г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
плащане на сумата.
Посоченото решение е обжалвано от въззивника- ответник с подадената от
него въззивна жалба. Поддържа доводи за неправилност на решението поради
нарушения на материалния закон. Навежда доводи, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че в случая не е налице извънредно обстоятелство и ответникът
следва да носи отговорност за закъснението. С жалбата е отправено искане за отмяна в
цялост на атакувания съдебен акт и за отхвърляне на предявената срещу ответното
дружество искова претенция.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, с който
е заявено становище за неоснователност на същата. С него жалбата се оспорва като
неоснователна и е направено искане същата да бъде оставена без уважение, а
постановеното решение да бъде потвърдено в цялост. Въззиваемата страна е
релевирала подробни доводи за неоснователност и немотивираност на направените от
1
жалбоподателя твърдения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и
след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК,
приема за установено следното:
Съдът, при извършената проверка по реда на чл. 269, пр. 1 ГПК установи, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, дължи произнасяне по
съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от
които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, пр. 2 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 5, параграф 1, б. „в“ и чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004
г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.
Ищецът Р. Д. Т. твърди, че е сключила договор за въздушен превоз с ответника, като
е закупила самолетен билет за полет от летище София до летище Кутаиси на дата
03.12.2016г. Твърди, че полетът е извършен със закъснение от повече от три часа спрямо
планираното разписание. Навежда доводи, че вследствие посоченото неизпълнение на
договора за превоз има право на неустойка в размер на 400 евро, съгласно чл. 5, параграф 1
РЕО № 261/2004г.
Ответникът „У.е.У.“ Црт оспорва иска. Релевира доводи, че закъснението се дължи на
извънредно обстоятелство, а именно удар от мълния при предходен полет на самолета
(W66402), което наложило смяна на самолета.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 92, ал 1 ЗЗД, вр. с чл. 5,
параграф 1, б. „в“ и чл. 7, параграф 1, б. „а“ от РЕО 261/2004 г. в тежест на ищеца е да
докаже съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен
превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил възложения полет, за който ищецът има
потвърдена резервация, със закъснение от над три часа, а ищецът се е явил на гишето за
регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане; както и размера на
дължимото обезщетение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил дълга.
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 92, ал 1 ЗЗД, вр. с чл. 5,
параграф 1, б. „в“ и чл. 7, параграф 1, б. „а“ от РЕО 261/2004 г. в тежест на ищеца е да
докаже съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен
превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил възложения полет, за който ищецът има
потвърдена резервация, със закъснение от над три часа, а ищецът се е явил на гишето за
2
регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане; както и размера на
дължимото обезщетение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил дълга.
Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет за
претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на
въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз при предварително определени в
договора параметри. Регламентът определя твърд размер на дължимото обезщетение в
зависимост от разстоянието на неосъществения полет (250 евро при полети с разстояние
между 1500 км. и 3500км., какъвто е настоящият случай – арг. чл. 7, т. 1, б. „б“ РЕО
261/2004), като съгласно задължителната тълкувателна практика на съда на Европейския
съюз, обективирана в решение от 19.11.2009 г. по дело № С-402/07, право на обезщетение по
чл. 7 от Регламент № 261/2004 имат и пътниците на закъснели полети, когато поради
закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, с
други думи – когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след
предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.
Съдът счита, че от представените писмени доказателства- бордна карта и разпечатка
от имейл, се установява наличието на облигационно правоотношение между страните,
възникнало въз основа на договор за превоз, по силата на което ответникът се задължил да
превози ищеца от София, България до Кутаиси, Грузия.
Установява се, че полетът е излетял с 6 часа закъснение.
Спорен между страните е въпросът дали закъснението е причинено от
извънредно обстоятелство. За да се отговори на този въпрос следва да се даде отговор
на въпросите кое обстоятелство е извънредно, респ. представлява ли ударът от мълния
такова, както и дали чл. 5, параграф 3 във връзка със съображение 14 от Регламент
№ 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се освободи от задължението си да
плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение или отмяна на полет,
опериращ въздушен превозвач може да се позове на „извънредно обстоятелство“,
което е засегнало не посочения отменен или закъснял полет, а предходен полет,
опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство.
В съответствие с член 5, параграф 3 от Регламент № 261/ 2004, въздушният
превозвач е освободен от плащането на обезщетение в случай на отмяна или
закъснение при пристигане, ако може да докаже, че отмяната или закъснението са
причинени от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори
да са били взети всички необходими мерки.
Съгласно съображения 14 и 15 и член 5, параграф 3 от този регламент, в
съответствие с тълкуването им от Съда, въздушният превозвач се освобождава от
задължението си да плати на пътниците обезщетение по член 7 от Регламент
3
№ 261/2004, ако може да докаже, че отмяната или закъснението на полет с три или
повече часа при пристигане се дължи на „извънредни обстоятелства“, които не е могло
да бъдат избегнати, дори да са били взети всички разумни мерки, както и в случай на
настъпване на такова обстоятелство, че е взел съобразени с положението мерки, като е
използвал всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които е
разполагал, за да не допусне то да доведе до отмяна или голямо закъснение на
съответния полет, като обаче не може от него да се изискват жертви, непоносими с
оглед на капацитета на предприятието му към релевантния момент (решение от
4 април 2019 г., Germanwings, C‑501/17, т. 19).
Съгласно постоянната практика, като извънредни обстоятелства по см. на чл. 5,
параграф 3 Регламент 261/ 2004 могат да се квалифицират събитията, които поради
своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността
на съответния превозвач и се намират извън ефективния му контрол, като тези две
условия са кумулативни. В т.см. решение от 4 април 2019 г.,
Germanwings, C‑501/17, т. 20, решение от 12.03.2020г., Finnair, C- 832/18, т. 38.
Съгласно съображение 14 от посочения регламент, такива обстоятелства може да
възникнат по- специално в случаи на рискове за сигурността- решение от 22.12.2008г.,
Wallentin- Hermann, C- 549/ 07, т.21.
По отношение на въпроса може да се позове на „извънредно обстоятелство“,
което е засегнало не посочения отменен или закъснял полет, а предходен полет,
опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство, следва да се посочи,
че нито съображение 14 и 15, нито чл. 5, параграф 3 Регламент № 261/ 2004
ограничават признатата на опериращите въздушни оператори възможност да се
позоват на извънредно обстоятелство само до хипотезата , в която това обстоятелство
засяга закъснелия или отменен полет, както и, че те не изключват тази възможност в
хипотезата, в която посоченото обстоятелство евентуално засяга предходен полет,
опериран със същото въздухоплавателно средство.
Постигането на равновесие между интересите на пътниците, ползващи
въздушен транспорт, и интересите на въздушните превозвачи предполага да се вземе
предвид начинът на използване на въздухоплавателните средства от въздушните
превозвачи, и по- специално обстоятелството, че в случая едно и също
въздухоплавателно средство е извършило няколко последователни полета в един и
същи ден, което означава, че всяко извънредно обстоятелство, засягащо
въздухоплавателно средство при предходен полет, се отразява на полета или полетите
след него. За да се освободи от задължението си да плати обезщетение на пътниците
при голямо закъснение или отмяна на полет, въздушният превозвач може да се позове
на „извънредно обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със същото
въздухоплавателно средство полет, при условие че е налице пряка причинно-
4
следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и закъснението или
отмяната на следващия полет, което запитващата юрисдикция трябва да прецени, като
има предвид по-специално начина на използване на съответното въздухоплавателно
средство от съответния опериращ въздушен превозвач. Така решение от 11.06.2020г.
по дело C‑74/19.
Следователно, с цел да се освободи от задължението за плащане на обезщетение,
превозвачът трябва да докаже едновременно:
наличието на извънредни обстоятелства и връзката им със закъснението или
отмяната, и
че въпросното закъснение или отмяна не са могли да бъдат избегнати, дори да са
били взети всички необходими мерки.
Тъй като освобождаването от плащане на обезщетение представлява дерогация
от обичайното правило, насочено към защита на потребителите, то трябва да се
тълкува стриктно (Решение Friederike Wallentin-Hermann/Alitalia – Linee Aeree Italiane
SpA, C-549/07). Следователно всички извънредни обстоятелства, съпътстващи събитие
като посочените в съображение 14, не са непременно причини за освобождаване от
задължението за обезщетяване и следва да бъдат подложени на оценка във всеки
отделен случай ( Решение Friederike Wallentin-Hermann/Alitalia – Linee Aeree Italiane
SpA, C-549/07). За да обуслови освобождаване на превозвача от отговорност,
обстоятелството трябва да е свързано със събитие, което отговаря на две кумулативни
условия: 1) то не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния
въздушен превозвач и 2) се намира извън ефективния му контрол поради своето
Решение Friederike Wallentin-Hermann/Alitalia – Linee Aeree Italiane SpA, C-
естество или произход (
549/07
).
В конкретния случай не са представени доказателства, че полетът е извършен
навреме, нито че закъснението се дължи на събитие, което не е присъщо на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън
ефективния му контрол поради своето естество или произход. П ри упражняване на
дейността си, с оглед специфичните условия, при които се осъществява транспортът,
въздушните превозвачи обичайно се сблъскват с различни метеорологични проблеми, които
се проявяват при изпълнение на планирани полети. Въздухоплавателните средства в
гражданската авиация са оборудвани с метеорологични радари за откриване на опасни
явления по маршрута на полета, с помощта на които екипажът открива облачните системи,
респективно има възможност при установяване на такива да ги заобиколи, а операторите на
летищата са длъжни да предоставят информация за метеорологичните условия по маршрута
на полетите. Изложеното обуславя извод, че ударът от мълния не е неприсъщо на
нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач
5
обстоятелство, нито се намира извън ефективния му контрол поради своето естество
или произход, поради което не е извънредно обстоятелство, което не е могло да бъде
избегнато при полагане на дължимата грижа.
Изложеното обуславя извод за основателност на иска е неговото уважаване
Във връзка с доводите в жалбата следва да се посочи, че за разлика от удара от
мълния, сблъсъкът с птица представлява извънредно обстоятелство, тъй като не
представлява обстоятелство, което е неразривно свързано с операционната система на
самолета, тъй като поради своето естество или произход този сблъсък не е присъщ на
нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира
извън ефективния му контрол.
Изложеното обуславя извод, че първоинстанцинното решението е правилно
следва да бъде потвърдено.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20083606 от 01.04.2021г., постановено по гр.д. №
25770 по описа за 2018г. на Софийския районен съд, 180 състав.
ОСЪЖДА „У.е.У.“ Црт , вписано в регистъра на дружествата под номер 01- 10-
140174, със седалище и адрес на управление Лаурус офиси, Кьоерстрийст 2/А, сграда
Б, Н- ****, Будапеща, Унгария, действащо чрез „У.е.У. Црт“- клон България, да
заплати на Адвокатско дружество „Х. и И.“, с ЕИК ****, сумата 360 лева,
представляваща възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска защита на Р. Д.
Т., с ЕИК********** по в.гр.д. №11371 по описа за 2021г. на Софийския градски съд,
на основание чл. 38 ЗА.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6