№ 7
гр. Кюстендил, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Любка Евг. Н.а
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20241500600299 по описа за 2024 година
Производството е по реда на част III, глава XХІ НПК- “Въззивно
производство”.
С присъда № 28, постановена на 24.04.2024 г. по НЧХД № 1284/2024 г.
по описа на ДнРС, Дупнишкият районен съд е признал подс. М. М. Г. за
виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.2 НК, като го е оправдал
по повдигнатото обвинение по чл.130, ал.1 НК; на осн. чл.78а от НК го е
освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева. На подсъдимия са възложени
разноските по делото и е осъден да заплати следуемата се държавна такса.
Присъдата изцяло се обжалва от защитника на подс.***- адв.А.М..
Изтъкнати са доводи за нейната необоснованост и неправилност, като се
твърди, че подс.Г. не е извършил престъпното деяние. Иска се отмяна на
присъдата и постановяване на нова, с която подс.Г. бъде признат за невиновен
по повдигнатото обвинение, респ. бъде оправдан. Прави се алтернативно
искане за определяне на наказанието глоба по реда на чл.55, ал.1, т.1 НК.
Въззиваемата страна В. А. Т. чрез повереника си адв.И.Х. оспорва
въззивната жалба и изтъква доводи за доказаност на обвинението. Пледира за
потвърждаване на присъдата изцяло.
Пред въззивния съд защитникът на подс.Г.- адв.К.С. поддържа
въззивната си жалба и иска същата да бъде уважена. Изтъква доводи за
приложение на чл.24, ал.1, т.6 НПК, като твърди, че за същото деяние е
налице висящо наказателно производство, поради което наказателното
производство следва да бъде прекратено.
1
Подсъдимият М. М. Г. твърди пред окръжния съд твърди, че е невинен и
иска да бъде оправдан.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания
фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане както
поотделно, така и в съвкупност и като съобрази релевираните в жалбите
оплаквания, доводите и възраженията на страните, както и събраните
служебно допълнителни писмени доказателства- справки от РП- Кюстендил
счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото е предявена в срок и от
страна с интерес от търсената защита. Разгледана по същество, тя е
неоснователна по следните съображения:
За да постанови атакуваната присъда, с която е признал М. М. Г. за
виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.2 НК, в мотивите си
КнРС е приел следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М. М. Г. е председател на УС и треньор на ФК „Ботев –
***“ и като такъв участва в организирането и провеждането на футболни
срещи на стадиона в с. ***, общ. Кочериново, в които участва посочения ФК.
Въззивамета страна В. Т. живее в същото село, и със семейството си
често посещава мачовете на стадиона в с. ***, заедно с други лица от селото.
Двамата с подсъдимия се познават отдавна и били в добри отношения.
На 08.10.2023 г. следобяд на стадиона в селото се провеждала футболна
среща между отборите на ФК „Ботев - ***“ и ФК „Ива-Боровец“, на която
присъствали Т. и Г.. Св.Т.а- съпруга на В. Т. стояла с компания в горния край
на терена, а Т. се намирал встрани от тъч -линията на терена и недалеч от
паркирани автомобили, като гледал мача в една компания със св.К. ***- кмет
на селото и св. П. и В.Ц., съответно баща и син. Сред публиката на стадиона
недалеч бил и св. С.В., а свидетелите В. П.- делегат на мача и Й. Й.а-
медицинска сестра, били ангажирани служебно. Събитието се охранявало от
патрул на частна охранителна фирма СОТ.
Компанията на В. Т. била употребила преди и по време на мача алкохол.
На стадиона се намирали в близост до очертанията на терена и пиели бира.
Същите били донесли тъпан и различни духови инструменти, с които други
хора от компанията им вдигали шум. При някой спорни ситуации по време на
играта се случило на няколко пъти лица от публиката, вкл. и от посочената
група хора да преминат очертанията на терена, като изразявали бурно
недоволството си спрямо играчите и съдиите на мача. Охраната на няколко
пъти им направила забележки за това им поведение.
При поредното им подобно поведение св. П., който заедно със св.Й.а
стоял встрани, в близост до пейките с резервни играчи на двата отбора,
извикал подс.Г. и му казал, че ако публиката не престане с поведението си, ще
прекрати мача. Тогава подс. Г. отишъл при компанията на В. Т. и започнал да
ги подканя и блъска, за да стоят назад и по-далеч от очертанията на терена.
Лицата от компанията, вкл. и Т. влезли в словесни пререкания с него.
Предизвикан от поведението им, подс.Г. нанесъл един силен удар с юмрук в
областта на носа на В. Т.. Последният залитнал назад, подпрял на паркирания
в близост патрулен автомобил на охранителната фирма – СОТ, усетил болка в
областта на носа и лицето и получил веднага силно кръвотечение от него. Той
не отвърнал на удара, но се намесили хората от компанията, а малко по- късно-
2
служителите от СОТ, които били по-далеч от ситуацията. Всичко това било
видяно непосредствено, от дистанция и от намиращата се отсреща на
разстояние около 30-40 метра св. Генка Т.а, която веднага се насочила към
съпруга си и влязла в словесна разправия с подс.Г.. Между двамата имало
размяна на обидни реплики, след което за подс. Г. се върнал на мястото си.
НаТ. била оказана първа помощ за спиране на кръвотечението му, измил
се с бутилка с вода, а св. Й.а предоставила медицински марли на св.Т.а за
спиране на кръвта. След това двамата съпрузи отишли в дома си, откъдето
св.Т.а подала сигнал на тел.112 с настояване за изпращане на полицейски
автопатрул. Такъв дошъл в лицето на свидетелите Д.Г., В. Н. и М.Ю., които
снели от тях обяснения. Такива били снети и от подсъдимия, който се
намирал на стадиона (мачът вече бил приключил).
Св. Генка Т.а закарала пострадалия във ЦСМП-Благоевград, където бил
прегледан и му било назначено и направено образно изследване на носа, от
което се установило, че същият не е счупен. На следващия ден сутринта В. Т.
посетил съдебен лекар в МБАЛ-Благоевград и се снабдил с медицинско
свидетелство, в което са описани констатираните травматични увреждания на
лицето в областта на лицето.
От назначената и приета по делото СМЕ, изготвена от вещото лице д-р
В. Н., се установява, че от действието на твърд, тъп предмет по механизма на
удар с или върху такъв на В. Т. са били причинени следните травматични
увреждания: мекотъканна контузия на лицето изразяваща се в натъртване и
оток на меките тъкани на носа с кръвотечение от носа, кръвонасядане и оток
по и под долен клепач на дясно око във вътрешната му част, които
наранявания с оглед медико-биологичните си характеристики са довели само
до болка и страдание. Уврежданията е възможно да са получени по време и
начин, отговарящ на съобщения- нанесен му удар с ръка по лицето от друго
лице; възможно с юмрук, възможно и с длан при опит за отблъскване.
Посочени са изрично от вещото лице и възможностите за външно
обективиране и проявление на описаните увреждания – кръвонасядане и оток
след определени периоди от време с оглед вида, локализацията и тежестта на
нараняванията, както и съобразно анатомичните особености на пострадалия и
големината на засегнатия кръвоносен съд. Разгледани са различните
медицински хипотези за това кога биха били видими и проявени външно
нараняванията по лицето на пострадалия. Възстановителният период на тези
наранявания е посочен от експерта като 1-2 седмици, същите са възстановени
и няма налични следтравматични изменения.
Въззивната инстанция възприема изцяло значимите за предмета на
делото фактически констатации на първостепенния съд, защото те почиват на
вярна и правилна интерпретация на събраните по делото гласни и писмени
доказателства. За да стигне до описаната фактическа обстановка,
първостепенният съд е събрал всички доказателства, необходими за правилно
решаване на делото. Направил е анализ на събрания по делото
доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно,
така и в съвкупност. Провел е пълен и подробен разпит на посочените по- горе
свидетели, като условно ги е разделил на 3 групи- първата- св.Т.а, В.Ц., П.Ц. и
К.***, втората- Й.а, Сл.В. и В.П. и третата- полицейските служители св.Г., Н.
и Ю.; назначил е СМЕ относно механизма на уврежданията; дал е
3
възможност на подс.Г. да даде обяснения, което последния е сторил;
извършил е оглед на веществено доказателство- диск от тел.112; събрал е
относими писмени доказателства. ДнРС е изтъкнал причините, поради които
приема показанията на първата група свидетели за достоверни, като им е
направил задълбочен анализ, към който настоящата инстанция се
присъединява. Отделено е особено внимание на пок. на св. Т.а, които са един
от основни източници на преки доказателства. Те са подробно анализирани,
като е пренебрегнато наличието на някои несъответствия в тях, на което при
съпоставка с останалите доказателства, е даден убедителен отговор.
Показанията на другите свидетели от тази група- В.Ц., П.Ц. и К.*** също не са
пренебрегнати, напротив- същите са анализирани детайлно, също са
съпоставени помежду им и със заключението на СМЕ и обосновано са приети
като взимноподкрепящи се, идентични и безпротиворечиви. Следва изрично
да се подчертае, че посочените свидетели лично са възприели момента на
нанасяне на удара от страна подс.Г., което дейстиве е било еднократно и
внезапно; категорични са, че същият не е отвърнал на удара, че се е намирал
извън очертанията на терена, както и че друго лице не е навлизало в него,
респ. не е създавало предпоставки за конфликти. Не може да се отрече, че
същите предават и неизгодни за пострадалия факти, свързани с употребата на
алкохол и разгорещеното му поведение по време на мача, но същото в нито
един момент не е било агресивно спрямо подсъдимия. В този аспект
показанията им са житейски издържани и логически достоверни и няма
никакво основание същите да бъдат изключени от доказателствения материал.
По отношение на втората група преки доказателства- показанията на
свидетелите В., Й.а и П., както и обясненията на подсъдимия, ДнРС е
направил подробен анализ, като е посочил в кои части ги кредитира (относно
време, място, местоположение на на присъствали лица, атмосфера и пр.) и в
кои- не ( относно поведението на подсъдимия). ДнРС посочил и в кои части не
ги приема за достоверни и е подкрепил своите изводи с приетите по делото
писмени медицински документи, установяващи несъмнено от обективна
страна претърпяно от пострадалаия Т. увреждане. В тези част те са напълно
противоречащи на показанията на посочените първи трима свидетели и на
приложената по делото медицинска документация и обосновано са
отхвърлени като заинтересовани. Не са пренебрегнати и обясненията на
подс.Г., като съдът се е съобразил с двойнствената им природа- като на годно
доказателствено средство по чл.115 НПК и като израз на защитната теза. В
случая ДнРС обосновано ги е отхвърлил като израз на защитната му позиция.
Съдът е отдал дължимото внимание и на показанията на третата група
свидетели- цитираните по- горе полицейски служители, които не на преки
очевидци, но са изпълнявали служебни задължения, като с необходимата
прецизност ги е подложил на внимателен анализ и е дал обоснован отговор за
причините поради които е подходил с доверие към тях.
В този аспект мотивите на ДнРС са задълбочени и изцяло съобразени с
доказателствения материал, респ. в тази насока съдът е спазил изискванията
на разп. на чл. 305, ал.3 НПК и не е допуснал нарушение на чл.14 НПК.
Вътрешното убеждение на съда е формирано върху посочените по- горе
доказателствени средства, чийто съвкупен анализ води до несъмнения извод за
авторството на деянието от страна на подс.Г.. Наличието на преки
4
доказателства, изразяващи се в пок. на св. Т.а, В.Ц., П.Ц. и К.***, които
предават лични, а не опосредени възприятия относно начина на извършване
на деянието, съпоставени със заключението на СМЕ на д-р Н. относно
механизма на претърпяното уврежадане и с приложената по делото
медицинска документация, налагат единствения възможен извод за доказаност
на авторството на деянието и механизма на причиняването му. То е
установено на база на цитираните доказателствени източници, поради което
изтъкнатите във въззивната жалба доводи за недоказаност на обвинението са
неоснователни и се отхвърлят от настоящата инстанция.
ДнРС е изложил и аргументирани доводи относно деянието по чл. 130 НК
от обективна и субективна страна, като с оглед вида на претърпяното
увреждане, което е без разстройство на здрвето, е квалифицирал същото по
чл.130, ал.2 НК. Несъмнено на датата 08.10.2023 г. подс. Г. е причинил телесно
увреждане, което с оглед естеството си следва да се квалифицира като лека
телесна повреда без разстройство на здравето. Претърпените от пострадалия
Т. мекотъканна контузия на лицето, кръвонасядане и оток по и под долен
клепач са без разстройство на здравото, причинена му е болка и страдания с
кратък срок за възстановяване. От субективна страна деянието е извършено
при пряк умисъл- подсъдимият е съзнавал, че нанася увреждания на
пострадалия, в това число и от характера на получените, но независимо от
това са сторили всичко възможно за постигане на крайния резултат.
Изтъкнатите в тази насока доводи на ДнРС са правилни и не се налага да
бъдат преповтаряни.
Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд относно
приложението на чл. 78А от НК при определяне на наказанието по отношение
на подсъдимия. ДнРС правилно е посочил предпоставките, визирани в този
текст и е преценил, че основанията в него са налице, респ. че същият следва
да бъде приложен. В този аспект подс. Г. с оглед чистото си съдебно минало
законосъобразно е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „глоба” в полза на държавата. То е определено в
минималния размер -1 000 лева, който е справедлив. Изложените в тази насока
доводи на ДнРС се споделят от настоящата инстанция и не се налага да се
преповтарят. Искането във въззивната жалба за приложение на чл.55, ал.2 от
НК е неприложимо при хипотезата на чл.78а от НК. Отделно от това размера
на наложеното административно наказание може да бъде определен в по-
нисък размер единствено в случаите на чл.78а, ал.5 НК (когато за
извършеното престъпление е предвидена само глоба или глоба или друго по-
леко наказание). За престъплението по чл.130, ал.2 НК е предвидено
алтернативно и наказание лишаване от свобода, респ. определянето на глобата
в по- нисък размер е недопустимо.
По искането на защитата за приложение на чл.24, ал.1, т.6 НПК.
Във връзка с данните по делото за наличие на друго образувано
досъдебно производство между същите страни за същото деяние, въззивната
инстанция събра допълнителни доказателства. От писмо № 4700/08.07.2024 г.
на КнРП се установи, че на 19.12.2023 г. е образувано ДП затова, че на
08.10.2023 г. в с.*** е причинена лека телесна повреда на В. А. Т. от
длъжностно лице при изпълнение на функциите му. Тъжбата, предявена от В.
Т. срещу М. М. Г. е постъпила в РС- Дупница на датата 13.12.2023 г., като
5
производството е приключило с произнасянето на атакуваната присъда на
24.04.2024 г. С ППО от 19.10.2024 г. по ДП № 1831/23 г. на РП- Кюстендил М.
Г. е привлечен към наказателна отговорност- за това, че на 08.10.2023 г. в с.***
на стадиона по време на футболен мач между ФК „***“ и ФК „***“ е
причинил лека телесна повреда на В. А. Т., като деянието е извършено от
длъжностно лице по смисъла на чл.92, ал.1, б. „Б“ НК- Председател на УС и
трeньор на ФК „***“ при изпълнение на функциите му.
При извършена служебна справка от КнОС се установи, че по ДП №
1831/23 г. е образувано АНД № 889/24 г. по описа на ДнРС, като делото е
прекратено с разпореждане от 02.12.2024 г. и е върнато на КнРП на датата
14.01.2025 г. Т.е. към момента на произнасяне на КнОС посоченото ДП не е
приключило с влязъл в сила акт.
Несъменно е от така посочената фактология, че за същото деяние и
между същите страни са стартирали две наказателни производства- първото-
от частен характер, образувано на 13.12.2023 г., по което е постановена
атакуваната и разглеждана от настоящата инстанция присъда, и второто- от
общ характер- на 19.12.2023 г., което е в досъдебна фаза. Несъменно е още, че
в случая е налице идентичност на фактите, на които е основано обвинението в
тъжбата, послужила за образуване на настоящото наказателно производство, и
фактите, които са предмет на ДП № 1813/23 г. на РП- Кюстендил. Последното
производство обаче не приключило. В тази насока е предявено възражение
от страна на защитата за прекратяване на настоящето наказателно
производство от частен характер на основание чл.24, ал.1, т.6 НПК.
Пред въззиввния съд стои въпроса- следва ли да упражни правомощията
си по чл.334, т.4 НПК вр. чл.25, ал.1, т.6 НПК или да се произнесе по
съществото на спора.
Принципът "non bis in idem" (не два пъти за същото нещо), намерил
израз в разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 НПК е основен принцип в
наказателното право и цели избягване възможността едно лице да бъде
санкционирано два пъти за едно и също деяние. Именно затова в чл. 24, ал. 1,
т. 6 НПК е предвидено, че не се образува наказателно производство, а
образуваното се прекратява, когато "спрямо същото лице за същото
престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила
присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за
прекратяване на делото". В тази разпоредба са предвидени различни хипотези,
но всички до една покриват закоустановеното правило, че никой не може да
бъде съден два пъти за едно и също деяние. Тези основания са относими към
наказателни производства от общ характер, но по силата на чл.24, ал.5 НПК са
приложими и спрямо наказателни производства от частен характер.
Обвинението по делото от частен характер също засяга „наказателен въпрос“
по смисъла чл. 4 от Протокол 7 към ЕКПЧОС, тъй като отговаря на всички
критерии на наказателно обвинение: включено е като правонарушение в НК,
за него е предвидена наказателна санкция лишаване от свобода и целите на
това наказание са общите по чл. 36 от материалния закон.
Разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 НПК препятства повторението на
наказателно производство, приключило с окончателно решение. Правилото
въвежда изискване постановеният първи по време акт да има окончателен
характер. В настоящия случай производството от частен характер е
6
образувано преди това от общ характер и на практика приключва преди него.
От събраните доказателства се установява, че производството от общ характер
не е приключено, напротив същото към 14.01.2025 г. се намира в досъдебна
фаза. Ето защо, въпреки че настоящето обвинение по чл.130, ал.1 НК се води
по частноправен ред, по отношение на него имат приложение всички правила
на наказателното право и процес. В този аспект е без значение
обстоятелството, че има висящо друго дело от общ характер. То не е
приключило. При преценка дали е налице незавършено наказателно
производство, следва да се съобрази датата на неговото образуване и дали тя
предхожда тази на настоящето производство. Оттам следва и извода, че на
прекратяване подлежи по- късно образуваното производство и не може да се
прилага избирателен подход кое от двете да се прекрати. Ето защо няма
основание за прекратяване на настоящето по- рано образувано НП от частен
характер на основание чл.24, ал.1, т.6 НПК, поради което довода на защитата
на приложението на посочената разпоредба, респ. за упражняване на
парвомощията на въззивния по чл.334, т.4 НПК в настоящето въззивно
производство е неоснователен и окръжният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
В заключение постановената присъда на ДнРС се явява правилна,
законосъобразна и обоснована. Същата следва да бъде потвърдена изцяло, в
това число и за разноските, които са възложени на подс. Г..Той следва да се
осъди да заплати на осн. чл.189, ал.3 НПК и претендираните пред окръжния
съд разноски на В. Т. за настоящата инстанция в размер на 1 000 лева
(адвокатско възнаграждение).
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 314 НПК, вр. чл.334 т.6 НПК вр.
чл.338 НПК, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 28/ 24.04.2024 г., постановена от
Дупнишкия районен съд по НЧХД № 1284/2023 г. на ДнРС.
ОСЪЖДА М. М. Г. да заплати на В. А. Т. сторените от последния
разноски пред възивния съд в размер на 1 000 лева (хиляда) за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8