Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1069 13.06.2019 г. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и девети май две хиляди
и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря М.В., като разгледа докладваното от
съдията Атанасова административно дело № 148 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166 от ДОПК, вр. чл. 145 и сл. от АПК и чл. 195б от
Закона за водите, и е образувано по повод постъпила жалба от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
кв. „Победа“, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, представлявано от изпълнителния
директор инж. Г.Тенев, против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ)
№ 28/2018 от 18.12.2018 г., издаден от директора на Басейнова дирекция
„Черноморски район“.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на
оспорения акт, поради съществено нарушение на административнопроизводствени
правила, противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и
несъответствие с целта на закона. В нея се сочи, че дружеството не е уведомено по
реда на чл. 194б от Закона за водите (ЗВ) за дължимите такси. Наведени са
доводи за недължимост на такса по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗВ за водата,
използвана за технологични нужди, като се сочи, че тя не представлява реално
потребено количество вода. По същество се иска отмяна на акта.
В съдебното заседание процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за
отмяна на оспорения акт, като подробни доводи развива в писмени бележки.
Претендира разноски.
Пълномощникът на ответника- директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“ заявява
становище за неоснователност на жалбата, като сочи, че таксата се определя не
въз основа на реално използваното количество вода, а въз основа на отнетия обем
вода от язовира, в който се включва и водата за технологични нужди. Представя административната
преписка по издаване на обжалвания АУПДВ.
Съдът констатира, че с определение от 06.02.2019 г.
(на л. 7 от делото) е конституиран като ответник по делото органът, издал
обжалвания акт- директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“, а
призовката за насроченото съдебно заседание е изпратена до погрешно отразения в
списъка ответник Басейнова дирекция „Черноморски район“. Независимо от това,
доколкото конституираният ответник е представляван в съдебното заседание от
надлежно упълномощен представител (на последния е връчена и призовката за с.з.)
и е упражнил процесуалните си права, съдът приема, че допуснатото нарушение при
призоваването на същия не налага внасяне на делото в открито съдебно заседание
с ново призоваване на страните.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е насочена против индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:
Жалбоподателят „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е
титуляр на разрешително № 0308/20.05.2004 г., изменено с решение №
256/17.08.2010 г. на министъра на околната среда и водите, за водовземане от
повърхностен воден обект- язовир „Камчия“, със срок на действие до 20.05.2020
г. С разрешителното за водоползване е определен годишен лимит от 68.9 млн.
куб.м., при използване на водите в съответствие с месечни графици, утвърждавани
от министъра на околната среда и водите. Посочено е мястото на водовземане-
водовземна кула на язовир „Камчия и целта на водовземането: питейно-битово водоснабдяване
на населени места от общините Бургас, Сунгурларе, Карнобат, Айтос, Камено,
Несебър, Поморие, Руен и Созопол, и подаване на вода за питейно-битово
водоснабдяване на населени места от Варненски и Сливенски регион.
На 22.01.2018 г. е депозирана от „ВиК“ ЕАД- Бургас
декларация, заведена с вх. № 26-00-309/14 в БДЧР, с която е заявен годишен
воден обем от 40 309 000 куб.м., отнет от язовир „Камчия“ през 2017 г., и е
определена такса в размер на 806 180 лева по Тарифата за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн. В ДВ, бр. 2 от
2017 г.), при единичен размер от 0.02 лева. Представена е и справка за
източените и подадени водни количества от язовир „Камчия“ за 2017 г., в която е
отразено, че общото източено количество вода е в размер на 83 459 000 куб.м.;
към „ВиК“ ЕАД- Бургас са подадени 40 309 000 куб.м. и са използвани за
технологични нужди на ПСПВ 7 500 000 куб.м. Декларираната дължима такса е
заплатена чрез банкови преводи на 22.02.2018 г. и 30.03.2018 г.
След съпоставяне на декларираните от търговското
дружество данни с тези от констативните протоколи, съставени при извършените от
БДЧР през 2017 г. ежемесечни проверки на язовир „Камчия“, е издадена заповед №
52 от 22.02.2018 г. на директора на БДЧР за извършване на проверка по реда на
чл. 194б, ал. 5 от ЗВ. При проверката е установено от служители на БДЧР, че
през 2017 г. са подадени за „ВиК“ ЕАД- Бургас 40 309 000 куб.м. и за
технологични нужди на ПСПВ 7 500 000 куб.м. За резултатите от проверката е
съставен констативен протокол № 164б от 12.04.2018 г., в който е отбелязано, че
водата за технологични нужди е използвана за цялостната дейност на ПСПВ, в т.ч.
за пречистване на водните маси за „ВиК“ ЕАД- Бургас, „ВиК“ ЕАД- Варна и „ВиК“
ЕАД- Сливен. Проверката е извършена в присъствието на служител от „ВиК“ ЕАД-
Бургас. Въз основа на установените данни е определена допълнителна такса за 2017
г. в размер на 150 000 лева за количеството ползвана вода за технологични
нужди, невключена в подадената от търговското дружество декларация. Изпратена е
покана № 26-00-309/19 от 26.04.2018 г. за доброволно изпълнение на установеното
задължение, получена от дружеството на 30.04.2018 г., видно от представеното известие
за доставяне.
На 11.05.2018 г. е депозирано от „ВиК“ ЕАД- Бургас възражение
с вх. № 26-00-309/А1, с което е заявено несъгласие с определената допълнителна
такса. Възражението е прието за неоснователно от директора на БДЧР, за което
дружеството е уведомено с писмо № 26-00-309/А3 от 17.05.2018 г., получено на
18.05.2018 г. С писмото е разяснено, че таксата по чл. 194 от Закона за водите
се определя на базата на целия отнет обем вода, независимо от това дали се
подава до абонатите или се ползва за технологични нужди.
С уведомително писмо № 26-00-309/А5 от 08.06.2018 г.,
връчено на 12.06.2018 г., жалбоподателят е уведомен за започване на
производство за издаване на АУПДВ. Извършена е допълнителна проверка, за
резултатите от която е съставен констативен протокол № 391в от 13.07.2018 г.
Производството е приключило с издаване на оспорения АУПДВ, с който е определено
на „ВиК“ ЕАД- Бургас допълнително задължение в размер на 150 000 лева,
представляващо такса за ползване на 7 500 000 куб.м. от
повърхностните води на язовир „Камчия“ за 2017 г., на основание чл. 194, ал. 1,
т. 1, б. „а“ от Закона за водите, във вр. с чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1, т. 1
от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване (в сила от 01.01.2017 г.) В акта е посочено, че таксата по чл. 194,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за водите се дължи за целия отнет обем вода от
съответния водоизточник.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, която
дава подробни разяснения относно процеса на пречистване на отпадните води.
Вещото лице сочи, че след пречистване на питейната вода, технологичната вода (отпадната
вода) преминава през пречиствателна станция за третиране на технологични
отпадни води (ТОВ) и се връща в указания по проект водоприемник. В съдебното
заседание вещото лице разяснява, че заустването на отпадната вода се
осъществява в приемник, различен от чашата на язовира, който също е собственост
на Басейнова дирекция. В заключението е посочена стойността на водата за
технологични нужди за 2017 г.- 150 000 лева, при единична цена от 0.02
лева.
При тези фактически данни съдът намира от правна
страна следното:
Оспореният акт е издаден от компетентен орган-
директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“, овластен с нормата на чл.
195б, ал. 1 от Закона за водите. Издаден е в предвидената от закона форма и
съдържа изискуемите реквизити. При извършената служебна проверка съдът не
констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила.
Жалбоподателят е надлежно уведомен за започване
на производството по съставяне на акта и на същия е предоставена възможност да заяви
становище и да ангажира доказателства. Актът е издаден въз основа на направените
при проверката констатации, съдържащи се в съставения констативен протокол. Изпратена
е покана за доброволно изпълнение на задълженията.
Съдът намира за неоснователни доводите на
жалбоподателя за допуснато в административното производство съществено
процесуално нарушение, изразено в неизпълнение на задължението за извършване на
нарочна проверка при констатирано несъответствие в подадените от оператора
данни и резултатите от извършените през годината проверки. Такава проверка е
извършена в изпълнение на заповед № 52 от 22.02.2018 г. на директора на БДЧР,
като направените от проверяващите лица констатации са отразени в констативен
протокол № 164б от 12.04.2018 г. Действително по делото няма данни
жалбоподателят предварително да е уведомен за тази проверка, но тя е извършена
в присъствието на негов служител, а и установените данни пълно и точно
съответстват на декларираните. Поради това съдът приема, че не е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като и при своевременно уведомяване на
жалбоподателя за проверката не би могло да се стигне до други фактически и
правни изводи на административния орган.
Според настоящия съдебен състав оспореният АУПДВ е
издаден в съответствие с приложимия материален закон.
По делото не е спорно, че „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД- Бургас притежава качеството титуляр на разрешително №
0308/20.05.2004 г., издадено от министъра на околната среда и водите, и е носител
на правото на водовземане от повърхностни води от язовир „Камчия“. Не е спорно
също така, че през 2017 г. са източени от язовир „Камчия“ 40 309 000
куб.м. вода за предоставяне на потребителите и 7 500 000 куб.м.- използвана
за технологични нужди- пречистване на питейната вода, а е заплатена такса само
за иззетите 40 309 000 куб.м. вода. Според ответника водата,
употребена за технологични нужди (технологична вода), следва да се включи в
основата за определяне на общата дължима такса по чл. 12, ал. 1 от Тарифата.
Съгласно нормата на 194, ал. 1, т.1, б. „а“ от ЗВ за
правото на използване на повърхностни води се заплаща такса за водовземане.
Според дефиницията, дадена с нормата на §1, ал. 1, т. 7 от ДР на Закона за
водите, „водовземането“ обхваща всички
дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти. На основание чл.
194, ал. 2 от ЗВ таксата се определя на база отнетия обем вода и съответните
норми за водопотребление. Нейният размер се изчислява по формулата, посочена в
чл. 11 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, чийто основен компонент е размерът на отнетия годишен воден обем (W). При тази законова регламентация следва да се приеме,
че такса се дължи за цялото количество иззета от водния обект вода, а начинът
на нейното разходване е ирелевантен, освен в хипотезите на чл. 194, ал. 11 от
ЗВ. Използването на повърхностни води за технологични нужди не е сред
изчерпателно посочените в нормата на хипотези и за отнетото количество вода се
дължи съответната такса. Няма спор по делото, че посоченото от административния
орган количество 7 500 000 куб.м. е отнето от водния обект- язовир „Камчия“ и
същото е използвано от жалбоподателя за технологични нужди. Следователно за него
се дължи такса, определена по реда на чл. 11, ал. 1 от Тарифата, в посочения от
административния орган размер от 150 000 лева. Обстоятелството, че след
пречистване водата се връща във водоприемник, собственост на Басейнова
дирекция, не променя този извод, доколкото той е различен от чашата на язовира.
Ето защо съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД
с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв. „Победа“,
ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, представлявано от изпълнителния директор инж.
Г.Тенев, против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №
28/2018 от 18.12.2018 г., издаден от Д. Консулова директор на Басейнова
дирекция „Черноморски район“ към Министерство на околната среда и водите.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: