Р Е Ш Е Н
И Е
№ 400 20.11.2023г. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На шести ноември 2023г
в открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа
докладваното от съдия Драгнева административно дело №584 по описа за 2023г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбите на М.Е.Д., Д.Г.Д., С.К.С.,
С.Н.К., Б.Ж.К., Н.И.Б. против мълчалив отказ на Кмета на община Казанлък,
последван от изричен, за издаване на заповед с правно основание чл.135 ал.3 вр.
с ал.1 от ЗУТ, по Заявление вх. № 194-Н-5021-1/19.07.2023г., подадено от
собствениците на ПИ 35167.502.6356 и ПИ 35167.502.6357 по КККР на град
Казанлък, групирани с други поземлени имоти - за жилищно строителство по силата
на застроителен план, одобрен със Заповед №РД-02-14-192/27.05.1987г./чл.23 ЗТСУ
отменен, считано от 31.01.2001г/, а към датата на подаване на заявлението
действащата улична регулация е потвърдена с Решение № 581/20.12.2021г за
одобряване изменението на План за улична регулация и на поземлени имоти за
обекти на публичната собственост –обявен в ДВ бр. 4/14.01.2022г.
Жалбоподателите се представляват от
редовно упълномощен адвокат, съгласно пълномощно на стр.6 по делото. Твърдят,
че заявлението /стр.51-52/ е подадено от всички заинтересовани собственици на
поземлените имоти, придружено е от предварителен договор по чл.17 ал.2 т. 3 от ЗУТ от 22.10.2021г /стр.60/, от
скица-предложение / мотивирано предложение, стр.53/ и с него се иска издаване
на заповед за допускане изработването на проект за изменение на действащ плана
за регулация и застрояване в частта му
за ПИ 35167.502.6356 и ПИ
35167.502.6356, групирани в УПИ VІІІ кв.268 – жилищно строителство и гаражи с
предмет: Самостоятелното урегулиране на ПИ 35167.502.6356 и ПИ 35167.502.6357
по КККР на град Казанлък в един съсобствен урегулиран имот -УПИ ХІ-105 в кв.268
по плана на града, с отпадане на общата имотна граница между тях, за което са
инициирали проект за изменение на КККР – Удостоверение от 11.11.2021г за
определяне идентификатор на новия обект на кадастъра ПИ 35167.502.105,
образуван от ПИ 6356 и ПИ 6357 / стр.8/, за който е издадено Удостоверение от
31.08.2023г от Община Казанлък за нов номер на УПИ /стр.14/. Според
мотивираното предложение / стр.88 гръб външните регулационни линии към улиците Христо Ботев от изток и булевард
Княз Ал. Батенберг от юг на новообразувания поземлен имот съвпадат с тези по
действащия регулационен план, а вътрешните му регулационни линии към съседните
поземлени имоти – 502.6355 от север и 502.6358 от запад, съвпадат с имотните граници по КК, съгласно изискването на чл.14
ал.3 т.2 вр. с чл.17 ал.1 от ЗУТ. Предназначението, характера, начина и
устройствените показатели за застрояване /ПУП-ПЗ/ за новообразувания УПИ ХІ-105
в кв.268 по плана на град Казанлък да бъдат: конкретно предназначение за
жилищно застрояване, начин –свободно, характер – средно високо с максимална
височина до кота корниз /стреха/ 15метра, плътност на застрояване до 80%, и
коефициент на интензивност до 3. Озеленяването да се определи в съответствие с
показателите на устройствената зона по Общия устройствен план, а поради трайния
градоустройствен статут на сградата в съседния от запад ПИ 35167.502.6358, разстоянията между сградите
/линиите на новото застрояване/ при определяне на линиите на застрояване, са
изчислени по правилата на чл.36 ал.1 от ЗУТ.
Позовават се на съобразяване на проекта за
ПУП-ПЗ с показателите на устройствената зона по Общия устройствен план, както и
на представяне на всички необходими документи по чл.135 ал.2 и по чл.17 ал.3 от ЗУТ, поради което формирания към 19.08.2023г на Кмета на общината мълчалив
отказ да допусне изработване на проект за изменение на ПУП – ПР и ПЗ е
незаконосъобразен. Претендират
присъждане на разноските по делото – държавна такса в полза на всеки от
жалбоподателите, а възнаграждението за един адвокат се претендира за присъждане
при условията на активна солидарност в размер на 1300лв общо за съпрузите
Дончеви и С.С. – съсобственици на единия поземлен имот и в размер на 1300лв
общо за съсобствениците Б.К., С.К. и Н.Б., с права върху другия поземлен имот.
Ответника Кмет на община Казанлък, чрез
процесуалния си представител иска от съда да приеме, че не е формиран мълчалив
отказ – заявление в писмена защита по същество, за чието представяне е дадена
възможност на страните. Позовава се на подаденото на 20.08.2020г Заявление вх.
№194-С-1495-1 за издаване на разрешение за изработване на изменение на
подробния устройствен план по чл.135 от ЗУТ от М.Е.Д. и С.К.С. като собственици
на ПИ 35167.502.6356, и от собствениците на ПИ 35167.502.6357 – Светла Н.К., Б.Ж.К.
и Н.И.Б., по което вече е формиран мълчалив отказ, влязъл в сила като не обжалван.
Алтернативно се поддържа, че ако е формиран мълчалив отказ по Заявлението от
19.07.2023г от същият е законосъобразен, поради нередовност на заявлението.
Липсва ограждане на конкретна норма от изброените в образеца на заявлението
разпоредби на чл.134 ал.1 и ал.2 от ЗУТ, поради което органът не може да разбере
основанието за исканото изменение на подробния устройствен план за регулация и
застрояване. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в размер на
100лв.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено
следното: Жалбата е допустима като подадена на 04.09.2023г, в рамките на 14 дни от датата на формиране на мълчаливия отказ –
19.08.2023г е събота, почивен ден, поради което срокът за произнасяне следва да
изтече на 21.08.2023г, но дори и да изтича на 19.08.2023г, с което да се
постави началото на 14 – дневния срок за
обжалване, то същият изтича в първия работен ден – 04.09.23г, понеделник след
последния 14-ти ден, който е 02.09.2023г, събота почивен.
Оспорването е заявено от лица с правен интерес
по чл.131 от ЗУТ и срещу годен за съдебен контрол административен акт- мълчалив
отказ, последван от постановен на 28.08.2023г изричен за издаване на заповед с
правно основание чл.135 ал.3 от ЗУТ по подаденото на 19.07.2023г заявление.
Изричния отказ от 28.08.2023г не е съобщен на заявителите до датата
04.09.2023г, на която са упражнили правото си на оспорване. На основание чл.172
ал.3 от АПК предмет на съдебен контрол по жалба срещу мълчаливия отказ, следва
да бъде последвалия го изричен: формирането на мълчалив отказ поражда право на
жалба като средство за защита срещу не издаването на искания административен
акт в инструктивния срок, с изтичане на който не се погасява задължението на
компетентния орган да се произнесе изрично по основателността на заявеното за
упражняване право на изменение на подробен устройствен план. Срокът е
инструктивен, а не преклузивен – последния погасява не упражнени в срок
потестативни права, каквото не е правомощието / задължение и компетентност/ на
административния орган за издаване на поискан административен акт. Поради това
последващия изричен отказ, постановен преди съдебното решение по обжалвания
мълчалив се смята отменен, а на отмяна подлежат валидните разпореждания за
пораждане на права и задължения / за възникване на административно
правоотношение, с което да се реализира заявеното материално право/. Задължението за произнасяне с изричен акт се
поражда с подаване на допустимо искане до компетентен орган, което действие образува и административно
производство. Нередовността на допустимото искане трябва да бъде констатирана
от административния орган с изрични указания до заявителите и предоставяне на
срок за нейното отстраняване, за да е налице основание за друг начален момент
на срока за произнасяне – аргумент от чл.30 от АПК, а след измененията на ЗУТ
от 2021г по аргумент от чл.5в от същия закон, приложим към случая на основание
чл.22 от АПК – специален ред за издаване на искания административен акт е
предвидено по ЗУТ. Само, когато органът предостави срок за отстраняване на
нередовности, тогава срокът за произнасяне тече от момента, в който бъдат
отстранени нередовностите или след изтичане на предоставения от органа срок за
привеждане на искането в изправност. Твърдението за не посочване на основание
по чл.134 ал.1 и ал.2 от ЗУТ е довод за
не изпълнение на изискванията за съдържание на искането, което не е относимо
към съществуването на публичното потестативно право на административно
производство. Това право е обусловено от качеството на заявителите на
заинтересовани лица по чл.131 от ЗУТ, по аргумент от чл.135 ал.1 от същия закон
и от отсъствието на пречки по чл.27 ал.2 от АПК, а с оглед твърдението за вече разрешен
материално правен въпрос за право да бъде изменен подробен устройствен план –
от липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни.
Основанието по чл.27 ал.2 т.1 от АПК не се установява и не е налице пречка пред
допустимостта на жалбата, а в тази връзка и самия орган е постановил изричен
отказ от 28.08.2023г, защото заявлението от 20.08.2020г и това от 19.07.2023г
имат различно предметно съдържание. С оглед гореказаното за правните последици
на действието по подаване на допустимото заявление – образува производство, поражда
правомощие за компетентния орган за изрично произнасяне, поради което с
изтичане на срока се формира и мълчалив отказ, заявлението от 20.08.2020г не е
било допустимо, а това отича формиране на мълчалив отказ.
Заявление с вх.
№194-С-1495-1/20.08.2020г, подадено до Кмета на община Казанлък от М.Е.Д., С.К.С.,
С.Н.К., Б.Ж.К. и Н.И.Б., видно от приложеното към него Мотивирано предложение и
Искане по чл.17 ал.5 от ЗУТ, отправено до Кмета на Община Казанлък, има
различно съдържание от Заявление вх. №194-Н-5021-1/19.07.2023г. Заявлението от
20.08.2020г има за предмет ПИ 6356, ПИ 6357 и ПИ 6358- собственост на община
Казанлък, а процесното заявление не засяга общинския имот. Заявлението от
20.08.2020г, като засягащо ПИ 6358, собственост на община Казанлък, е следвало
да бъде подадено и от Община Казанлък, представлявана от Кмета. Съгласието по
чл.17 ал.3 е императивно условие да се допусне определяне с регулационен план на
вътрешни регулационни линии, които не следват имотните граници – отклонение от
чл.17 ал.1 от ЗУТ, водещо до изискването за сключване на окончателен договор,
за да се счита регулацията за приложена. Сключването на договора води до съвпадение между регулационни линии и имотни
граници. Съгласието се удостоверява с
подписано от всички собственици заявление и предварителен договор за
прехвърляне право на собственост с нотариална заверка на подписите. Само тогава
искането е допустимо като подадено от заинтересованите собственици по смисъла
на чл.135 ал.1 от ЗУТ.
Заявлението от 19.07.2023г, освен допустимо като подписано от всички
собственици на поземлени имоти, които са предмет на проекта за изменение, е и
редовно. Основанието по чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ е посочено в скицата предложение
на плана за регулация на стр.56 по делото, която задължително придружава
заявлението – неразделна част е от него. Дори и да не беше посочена нормата на
чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ, от текста на мотивираното предложение може да се
установи онзи факт, който има признаците на правно основание за исканото
изменение. Следователно по заявлението е
формиран мълчалив отказ, а след него е постановен и изричен.
Изявлението на Кмета на община Казанлък от
28.08.2023г следва да се приеме за изричен отказ, последвал формирането на
обжалвания мълчалив по Заявлението от 19.07.2023г на жалбоподателите. Съгласно
писмо изх. №194-Н-5021-1/28.08.2023г, Кмета на община Казанлък отказва да
издаде заповед за изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ, защото не е
оградено точното основание от изброените в образеца текстове на чл.134 ал.2 вр.
с ал.1 от ЗУТ, касателно регулацията, а
по отношение на застрояването са посочени конкретно: не е обосновано защо изменението
на ПУП-ПЗ не е съобразено със съществуващата сграда в ПИ 6355, която трябва да
е посочена като запазваща се, при условие че тя ще попадне в друг поземлен
имот, който е извън обхвата на разработката – не се посочва кой е този друг
имот, но няма съмнение, че УПИ VІІІ е възприет като самостоятелен урегулиран
имот, какъвто обаче не възниква с групиране на отделни имоти с цел установяване
на общ устройствен режим – аргумент от чл.23 от ЗТСУ/отменен/, което ще бъде
обсъдено по-долу. Не е показан вход-изход за подземното ниво на паркингите и
гаражите, проектиран съгласно Наредба №РД-02-202/20.12.2017г за планиране и
проектиране на комуникационно-транспортна система на урбанизираните територии в
това число с дефиницията по чл.89 т.2, както и за минималните разстояния между
пътни кръстовища в урбанизирани територии. Не е обосновано как ще се постигне
20% минимална площ на озеленяване, от която 25% висока дървесна растителност,
съгласно нормативите на ОУП за смесена централна зона, след като се предвижда 100%
от площта на новия урегулиран имот да бъде заета от подземни гаражи. Не е
съобразен чл.27 ал.1 т и ал.2 от ЗУТ, а предвидената от север ограничителна
линия на надземното застрояване спрямо УПИ VІІІ за Жс и гаражи би следвало да
се отдръпне на 1/3 Н по силата на чл.31 ал.2 от ЗУТ и да се съобрази общото
разстояние между сградите в съседните УПИ, което може да бъде намалено
най-много с 1/3 по чл.36 ал.2 от ЗУТ, доказани с РУП.
Със Заявлението от 19.07.2023г всички
собственици на поземлени имоти, предмет на предложението, са поискали самостоятелното
им урегулиране в един съсобствен урегулиран поземлен имот. Няма правна пречка
за обединяване в един урегулиран поземлен имот, както на урегулирани така и на
неурегулирани до този момент поземлени имоти. Основанието, при което е
допустимо правното разрешение е съгласието
на всички собственици, което се установява от предварителен договор за
прехвърляне право на собственост. Въпросът, който възниква е дали се касае за
неурегулирани имоти и отговорът е положителен. Неговото значение е за
определяне не само на приложимата норма – тази по чл.15 или правилата на чл.17
от ЗУТ, но и за отговор на въпроса защо сградата в ПИ 6355 / съседен от север
на ПИ 6356 и на новия урегулиран имот УПИ ХІ-105/ няма да попада в друг
урегулиран поземлен имот. Поземлени
имоти ПИ 6356, ПИ 6357, но и ПИ 6355 и ПИ 6358 – които не са предмет на
предложението, имат общ устройствен режим – предназначени за жилищно
строителство и гаражи, който е установен със застроителен план от 1987г. Следователно
те не са съставни части на отделен имот – обект на правото на съсобственост,
какъвто УПИ VІІІ в кв.268 по плана на града не е, а са групирани за комплексно
индивидуално жилищно застрояване, предвидено в чл.23 от ЗТСУ /отменен/.Този
застроителен и регулационен план не е дворищно регулационен. Между установяване
на комплексно индивидуално жилищно застрояване – групиране на отделни
имоти и образуването на съсобствен
парцел, в който частите на съсобствениците се определят по правилата на чл.31
от ЗУТ /отменен/ в зависимост от предназначението и характера на
застрояване, разликата се състои в това,
че планът по чл.23 от ЗТСУ няма вещно правен ефект и не създава принудителна
съсобственост. Ето защо УПИ VІІІ в кв.268 не е самостоятелен обект на правото
на собственост – не е парцел, образуван по силата на регулацията, какъвто общ
застроителен план за група урегулирани и неурегулирани имоти не създава. УПИ
VІІІ в кв.268 определя границите на застрояване на включените в групата имоти,
а застрояването със сгради във всеки един от тях се определя със самия план без
да се спазват отстоянията до техните граници. В КК на град Казанлък е
удостоверено самостоятелното съществуване на поземлените имоти като отделни
обекти на правото на собственост, единият от които е бил парцел по предходен
регулационен план, както следва: за ПИ 6356 в кв.268 номер на парцел І, а за ПИ
6356 в кв.268 няма номер на парцел по предходен план. Следователно със
застроителен план от 1987г са групирани под номер VІІІ в кв.268, урегулирани и неурегулирани
поземлени имоти с цел общ устройствен режим, при който конкретното разположение
на жилищните сгради се определя със самия план, без да се спазват отстояния до
дворищно регулационни граници – такива застроителния план за групиране на
отделни имоти не определя. Оттук и извода, че се иска самостоятелно урегулиране
на съседни поземлени имоти, за които с действащ план не са определени вътрешни
и улични регулационни линии. На съда е
служебно известно, че с Решение № 581/20.12.2021г на Общински съвет Казанлък е
одобрен ПУП-план за регулация на улици и
имоти за обекти на публичната собственост, което влязло в сила на 14.02.2022г,
тъй като е публикувано на 14.01.2022г в ДВ бр.4/22г, а образуваното, по жалба на заинтересовани лица, адм.д.№4/2022г
по описа на АС Стара Загора има за предмет промяна на регулационния план за УПИ
І в кв.213 по плана на града. Следователно за поземлените имоти на
жалбоподателите се иска изработване на план за първоначалното им урегулиране,
след което предназначението на новообразувания имот за застрояване, характер,
начин и показатели ще следва да се установи, чрез изменение на действащия общ
устройствен режим от 1987г.
Представен е предварителен договор за
създаване на съсобствен УПИ с площ 424
кв.м., чрез обединяване на ПИ 6356 с площ от 170 кв.м по КК /77 стр./ и ПИ
6357 с площ от 254 кв.м. по КК на града
/ стр.64/, за което е процедирано и
изменение на КК с предоставен идентификатор на новообразувания имот
35167.502.105, включително и номер на УПИ ХІ-105, съгласно удостоверение на
община Казанлък. В мотивираното предложение словом е заявено искане по чл.17
ал.3 вр. с ал.2 т.3 от ЗУТ, за изработване на проекта на регулационен план, с
който в отклонение от чл.17 ал.1 от ЗУТ, вътрешни регулационни линии да не
следват имотните граници на двата поземлени имота. В скицата-предложение на
стр.56 е допусната печатна грешна на
последния ред, тъй като изрично в заглавната й част са посочени верни
идентификатори на имотите, но освен това и основанието по чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ – съгласие на всички собственици. Съгласието на собствениците, същите и
носители на собствеността върху сградите е заявено по изискванията на чл.17 от ЗУТ, поради което е доказано, както основанието, така и законосъобразността на
поисканото урегулиране в един съсобствен УПИ ХІ-105 в кв.268. Правни пречки,
които да сочат на материална недопустимост на проекта не се установяват, а
въведената с изричния отказ нередовност
не е относима към преценката за съществуване на заявеното за упражняване
право по чл.17 ал.3 от ЗУТ. Тук е мястото да се каже, че това е самостоятелно
материално правно основание да се иска изработване на проект за урегулиране в
общ имот на ПИ 6356 и ПИ 6357.
Съществуването му се доказва с представения предварителен договор, при
липсата на който не би могло да се разреши по същество правото, което се
упражнява чрез заявяване на искания административен акт. За да бъде образуван
един съсобствен УПИ е необходимо волеизявление на административен орган за
създаването му, за разлика от образуване на съсобствен поземлен имот.
Съществените основания на Кмета на община
Казанлък да откаже изработване на проект за изменение на ПУП-ПЗ са относими в
едната им част към следващата фаза на производството, конкретно: определяне
местоположението на линиите на застрояване е въпрос на законосъобразност на
проекта на ПЗ и на капацитета на имота /площ, конфигурация, изход на повече от
една улица, нейната категория/, а вход-изток от улиците касае бъдещия инвестиционен проект за подземно
застрояване с гаражи. На етап допустимост на проект за ПУП-ПЗ се разрешава
въпроса за съответствие на конкретно предназначение за застрояване, включително
неговия характер с основното по Общия устройствен план и зоната, в която попада
имота – в случая смесена Централна. Съобразяването на правилата за разполагане
на сградите с определяне на линиите на застрояване е въпрос, от който зависи
одобряването на проекта. Аргумента за
тази правна теза се извежда от необходимите скица-предложение, а не проект за
ПУП-ПЗ, който се разглежда от експертен съвет по устройство на територията, а
предложението по чл.135 ал.2 от ЗУТ от Главния архитект, който представя
становище. Такова липсва по преписката, а извършеното съгласуване на отказа не
може да се приеме за разглеждане на предложението преди издаване на изричния
отказ. При съответствие с изискванията
на ОУП, което не е спорно между страните и се установява от графичния материал,
е допустимо да се установи предназначение за жилищно застрояване с височина на
сградите до 15 метра / средно високо/ и свободно, а разполагането на сградите
на основното застрояване и достигане на максималните стойности на показателите
на застрояване зависи от капацитета на имота – неговата площ, функция на която
е съществуване на необходимото, в зависимост от височината, отстояние до съседни улици, имоти и до
сгради. Тези въпроси обаче са предмет на законосъобразност на самия проект. Сградата
в ПИ 6355 не попада в новообразувания УПИ ХІ-105, което е видно не само от
скицата предложение за урегулиране на двата поземлени имоти, но и от проекта за
изменение на КК – новата вътрешна регулационна граница се прокарва по имотната
на ПИ 6356, при това без специални знания. Сградата в ПИ 6355 е построена на
имотна граница с ПИ 6356 по силата на ПУП-ПЗ от 87г, а това правно положение не
изисква задължително и застрояването в този ПИ 6355 да е предмет на
разработката. Изискването да се съобрази предвиденото и извършено застрояване в
ПИ 6355, както и въпроса в кой УПИ ще попадне тази сграда, сочи именно на този
извод – органът счита, че сградата вече няма да е в УПИ ХІІІ и поради това поставя
като условие и този имот да бъде предмет на скицата предложение. ПИ 6355 остава
с общия за групата ПУП-ПЗ от 87г и съобразяването на изградена и предвидена по този
действащ ПУП-ПЗ от 87г сграда е въпрос на спазване на отстоянията до тази
сграда. За ПИ 6355 в сила ще бъде ПУП-ПЗ от 87, поради разпоредбата на §6 от ПР
на ЗУТ, а с това ще се съобрази бъдещия проект и разстоянието до тази сграда ще
трябва да се определи, съобразно факта, че новия УПИ ХІ -105 няма да има дъно,
защото има лице на две улици и без да се поставя като условие сградата в имота
от север да отстои от новата вътрешна регулационна. Тя е изградена според
предвижданията на действащия за нея ПУП-ПЗ и новите линии на застрояване ще
следва да съобразят изискващите се разстояния до страничните имоти и сградите в
тях. Следователно вътрешна регулационна граница е общата между
УПИ ХІ-105 и ПИ 6355, който остава неурегулиран, освен ако за него има
самостоятелен парцел по действащ дворищно регулационен план, но това няма
правно значение за случая. В тази връзка отново се посочва, че УПИ VІІІ в
кв.263 по плана на града е номерация на групата имоти, за които е установен общ
устройствен режим, но без те да са
образуващи съставни части на самостоятелен парцел – УПИ VІІІ не е отделен обект
на правото на собственост. В противен случай за неговото разделяне би било
необходима делба и процедиране на план за изменение на регулацията по други
правила и с участието на съответните заинтересовани собственици на имотите, от
които е съставен. Ето защо ПИ 6355 остава в групата, но не и в друг урегулиран
имот, а запазва своя устройствен режим –
предназначение, характер и начин на застрояване. Предвид изложеното жалбата е
основателна и на жалбоподателите се следват разноските по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172
ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ изричен отказ на Кмета на община
Казанлък, обективиран в писмо изх. № 194-Н-5021-1/28.08.2023г за издаване на
заповед с правно основание чл.135 ал.3 от ЗУТ, по жалбите на М.Е.Д., Д.Г.Д., С.К.С.,
С.Н.К., Б.Ж.К., Н.И.Б..*** да заплати на М.Е.Д., Д.Г.Д. и С.К.С. сумата от
1330лв / хиляда триста и тридесет/, представляваща държавна такса и
възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на С.Н.К.,
Б.Ж.К. и Н.И.Б. сумата от 1330лв / хиляда триста и тридесет/, представляваща
държавна такса и възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи
на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: