МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №894/2019г., по описа
на РРС, ХІ н.с.
Русенска Районна прокуратура
е обвинила Й.М.В. ***, в това, че на 04.09.2018г. в гр. Русе, в условията на повторност,
в немаловажни случаи, отнел чужда
движима вещ: 1 бр. мобилен телефон марка „HUAWEI“ модел „Р20 Lite Dual Black“
с IMEI 863675044303993
на стойност 450 лева, от владението на Д.Д. ***, без негово
съгласие с намерението противозаконно да го присвои – престъпление по чл.195, ал.1,
т.7, вр. с чл.194, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият и неговия защитник желаят съда да постанови с
присъдата си наказание, като преквалифицира престъплението по чл.207 от НК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установена по делото следната фактическа обстановка :
Подсъдимият Й.М.В. е роден на 25.10.2979г. в
гр.Русе, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи,
осъждан – с присъда № 26/08.02.2013г. по НОХД № 2627/2012г. по описа на Районен
съд – Русе за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1 и т.7 вр. чл.194, ал.1
вр. чл.20, ал.2 от НК му е наложено наказание две години лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за
изпитателен срок от пет години. Присъдата влязла в сила на 11.06.2013г.
На 04.09.2018г., около 03,30 часа,
св.Д.П. бил пред хотел „Дунав“ в гр.Русе. По мобилния си телефон „HUAWEI“
модел „Р20 Lite Dual Black“ с IMEI 863675044303993, който ползвал със СИМ карта
с номер ***, той се
обадил на свой познат – св.П.Д.. Последният управлявал таксиметров автомобил с
рег.№ Р 7423 КА към фирма „Точните
таксита“ със служебен № 82. Св.Д. отишъл до хотел „Дунав“ и качил в таксито св.Д.П.,
за да го откара до дома му на ул.“Клисура“ № 44 в кв.“Дружба 2“, гр.Русе. Св.П.
държал телефона си в джоба на панталона си, като по време на пътуването и
слизането му от таксито той изпаднал на пода в автомобила /под дясната предна
седалка/. По същото време подс.Й.В. се намирал пред казино „Ефбет“ на
ул.“Борисова“ № 56 в гр.Русе. По мобилния си телефон с номер *** той подал заявка за
такси до телефонната централа на „Точните таксита“. Заявката била приета от св.П.Д.,
който отишъл до посочения адрес и подс.В. се качил в автомобила му, като
поискал да бъде откаран до бл.306 в кв.“Чародейка“, гр.Русе. Междувременно св.Д.П.
установил липсата на мобилния си телефон и се сетил, че го е забравил в таксито.
От друг телефон той позвънил на своя телефонен номер. Звъненето на телефона в
таксиметровия автомобил било чуто от подс.Й.В.. Той казал на св.П.Д. да вдигне
телефона си, но той му казал, че не звъни неговия мобилен апарат. Тогава подс.В.
решил да вземе и открадне чуждия мобилен телефон. Той започнал да бърка под
седалката, като извадил мобилния телефон на св.П.. Подсъдимият заявил на св.Д.,
че апарата е негов и поскал таксито веднага да спре – на място преди първоначално
посочения адрес. Подс.В. дал на св.Д. сумата от пет лева и бързо слязъл от
автомобила, носейки със себе си телефона на св.Д.П.. От своя страна св.П.
позвънил на св.Д. и му казал, че е забравил телефона си в таксито. Св.Д. му
обяснил, че слиента, който е возил е взел мобилния му телефон и е тръгнал в
неизвестна посока. По късно през деня св.П. подал сигнал в полицията за
откраднатата му вещ.
Впоследствие подс.Й.В. използвал
мобилния телефон за кратко със СИМ карта с номер ***, регистрирана в мобилен
оператор „А1“ на името на св.Д.Н., с която живеел на семейни начала. По-късно
през м.септември 2018г. той продал телефона на свой познат – св.Е.И., който го
използвал със СИМ карта регистрирана на негово име. Пред него подсъдимият
заявил, че е купил телефона от непознато лице в близост до блока, където живее.
След известен период от време подс.В. поискал от св.И. да му върне телефона,
което свидетелят сторил. По неустановен в хода на разследването начин телефонът
бил продаден на св.Л.Н., който се занимава с търговия с мобилни телефони. От
своя страна св.Н. продал телефона чрез обява в сайта „OLX“. В хода на
започналото разследване вещта била установено у св.А.Р. ***, който я предал с
протокол за доброволно предаване. Мобилният телефон бил върнат срещу разписка
на св.Д.П..
В хода на разследването св.П.Д.
разпознал подс.Й.В. като лицето, ползвало на 04.09.2018г. услугите му като
таксиметров шофьор непосредствено след св.Д.П..
Изисканите по реда на чл.159а от НПК справки от мобилни оператори установяват, че номер ***, от който е подадена
заявката за такси на 04.09.2018г., е регистриран на името на подс.В., както и
че непосредствено след деянието инкриминираната вещ е позвлана със СИМ карта с
номер ***, регистрирана в мобилен оператор „А1“ на името на св.Д.Н..
Съгласно заключението на
извършената съдебно ценово-икономическа експертиза стойността на предмета на
престъплението възлиза на 450,00 лева.
Изложената фактическа обстановка
се установява частично от обясненията на подс.В., от показанията на свидетелите
Д.П. /и частично прочетени по реда на чл.281 от НПК/, П.Д., Е.И. /и частично
прочетени по реда на чл.281 от НПК/, Л.Н., Е.П. /и частично прочетени по реда
на чл.281 от НПК/, С.С. /изцяло прочетени по реда на чл.281 от НПК/; К.Б. и А.Р.
/изцяло прочетени и за двамата по реда на чл.281 от НПК/, както и от
приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства – копия
от документи, договор за покупко-продажба на мобилен телефон “HUAWEI” модел „P20 Lite Dual Black“, копие от Фактура № **********/28.07.2018г., справки
от мобилни оператори по реда на чл.159а от НПК, протокол за доброволно
предаване, СЦИЕ, разписка, свидетелство
за съдимост, декларация и автобиография.
Анализ на доказателствата
и правни изводи
Съгласно чл.102 от НПК в
наказателното производство подлежи на доказване извършеното престъпление и
участието на подсъдимия в него. Съдът счита, че от всички събрани по делото
доказателства, безспорно се установи факта на извършено престъпление, за които
е обвинен подс. Й.М.В.. Доказателствата, имащи
за източник всяко от доказателствените средства по делото са съответстващи си и
логично разкриват фактическата обстановка на деянието, отразено по-горе. В
събрания доказателствен материал по делото не съществуват съществени противоречия
в сравнение с дадените обяснения от подс.В., които са изолирана негова теза от
останалия доказателствен материал по делото. От събраните доказателства, Съдът
е достигнал до единствено възможният извод за виновността на подсъдимия и за
постановяване на осъдителна присъда спрямо него във връзка с повдигнатото му
обвинение.
От страна на защитника на
подсъдимия в с.з. бе формирана тезата, че в конкретния случай се касае за
извършено престъпление с правна квалификация по чл.207 от НК, която Съдът не
приема поради следното :
Изпълнителното деяние на
престъплението било извършено от подсъдимия с действие, изразяващо се в
отнемане на процесната вещ от владението на пострадалия св.Д.П., който я е бил забравил в лекият автомобил, но не е
прекъснал владението си върху нея, тъй като е знаел къде се намира същата. Той
не е бил лишен от възможността да упражни фактическа власт върху нея. В подкрепа
на гореизложения извод е държанието на св. Д.П. непосредствено след
престоя си в таксиметровия автомобил. Инкриминираната вещ – телефон,
собственост на св.П. е била в негово владение – в джоба на панталона му по
време на извършване на таксиметровия превоз, но е изпаднала от него по време на
извършване на таксиметровия превоз, което не обуславя прекъсване на
собствеността му върху вещта, тъй като веднага след напускане на таксиметровия
автомобил, св.Д.П. е разбрал за
липсата на телефона, съответно е направил всичко възможно да си върне
владението върху него. В тази връзка веднага е позвънил на таксиметровия водач
св.П.Д. /в рамките на около 10-15 мин. след извършване на таксиметровия му
превоз/ и го е уведомил непосредствено след установяване на липсата на вещта
/намираща се под предната дясна седалка на таксиметровия автомобил по време на
извършване на таксиметровата услуга от св.П.Д. на обв.В./. Освен това св.Д.П. многократно е прозвънявал от друг мобилен телефон на
собствения си такъв, като първоначално е давало свободен сигнал, а впоследствие
процесния моб. телефон HUAWEI“
модел „Р20 Lite Dual Black“ с IMEI 863675044303993 е бил изключен. В
тази връзка Съдът не кредитира обясненията на подс.В. в частта, в която същия
развива тезата, че бил купил процесния моб. телефон „HUAWEI“ модел „Р20 Lite Dual Black“ с IMEI
863675044303993 от свой познат в казино „Ефбет“ на
ул.“Борисова“ № 56 в гр.Русе, от което място поръчал заявката си да ползва таксито от
„Точните таксита“ обаждайки се от негов тел. апарат и със СИМ картата с номер ***,
която безспорно е установено по делото, че е ползвал на инкриминираната дата –
04.09.2018г. Тази негова теза на се подкрепи и поради това, че съда многократно
даде възможност на подс.В. да издири допуснатото до разпит с неустановена
самоличност лице, от което евентуално да е закупил инкриминираната вещ, но по
делото не бяха представени каквито и да са индивидуализиращи данни на това
лице– три имена, адрес и др., за да може евентуално съда служебно да призове
това лице. В подкрепа на обвинителната теза на РРП са както гласните показания
на всички свидетели по делото, така и писмените такива - справки от мобилни
оператори по реда на чл.159а от НПК, Договор за покупко-продажба на
мобилен телефон “HUAWEI” модел „P20 Lite Dual Black“, копие от Фактура №
**********/28.07.2018г., куриерска документация от „ЕКОНТ“ и за
идентификационните данни на процесния телефон.
Предвид изложеното, Съдът след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
прави следните правни изводи :
Съдът намира за несъмнено и
безспорно доказано по делото, че с деянието си подсъдимият Й.В. осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 от НК, тъй като на 04.09.2018г.
в гр. Русе, в условията на повторност, в немаловажни случаи отнел чужда движима вещ: 1 бр. мобилен
телефон марка „HUAWEI“ модел „Р20 Lite Dual Black“ с IMEI 863675044303993 на стойност 450 лева, от владението на Д.Д. ***, без негово
съгласие с намерението противозаконно да го присвои.
От обективна страна
деянието на подс.В. е извършено чрез действие. Като взел инкримината вещ от
таксиметрови автомобил, подсъдимият прекъснал фактическата власт на пострадалия
върху тях и установил своя трайна фактическа власт, с което престъпното
посегателство било довършено. Съгласно установената съдебна практика /ППВС №
6/1971г., Р № 406 от 14.10.2013г. на ВКС по н.д. № 1270/2013г., І н.о., Р № 82
от 24.04.2017г. на ВКС по н.д. № 251/2017г., І н.о. и др./ отнемането на
забравена в превозно средство, в обществено заведение, в чакалня и пр. вещ с
намерение да бъде присвоена е кражба, защото притежателят й не е прекъснал
владението си върху нея, доколкото не е лишен от възможността на упражни
фактическата си власт върху нея. Мястото, на кото вещта се е намирала – в
таксиметров автомобил, е достатъчно указателно за това, че вещта не е загубена.
Подсъдимият Й.В. извършил
настоящото деяние в условията на повторност по смисъла на чл.28 от НК – след
като с присъда № 26/08.02.2013г. по НОХД
№ 2627/2012г. по описа на Районен съд – Русе е бил осъден за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1 и т.7 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, като не е изтекъл предвидения в чл.30 от НК петгодишен
срок от изтърпяване на наказанието. С оглед стойността на предметите на
престъпленията и останалите обстоятелства относно извършените деяния случаите
се явяват немаловажни и обуславят квалификацията но т.7 на чл.195, ал.1 от НК.
От субективна страна подс.Й.В. извършил
престъплението при пряк умисъл с ясното съзнание за неговата противоправност.
Към момента на деянието подсъдимият бил пълнолетен, физически и психически
здрав, поради което могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си.
При
индивидуализацията на наказанието, което да се наложи на подс.В., Съдът не отчита
смекчаващи отговорността обстоятелства, т.к. инкриминираната вещ не е върната
на собственика й по негова инициатива, а чрез издирване от пол. служители на
следващите ползватели на вещта. Съдът не отчита и отегчаващи вината
обстоятелства извън правната квалификация „опасен рецидив” по настоящото
обвинение. Предвид
това, Съдът приема, че следва да се определи наказание на основание чл.54 от НК, а именно “Лишаване от свобода”, за срок от 1 година, което да се изтърпи
при първоначален общ режим, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Определеното наказание Съдът намира за справедливо и съобразено както с
личната, така и с генерална превенция както по чл.36, така и по чл.35, ал.3 от НК.
Подсъдимият следва да заплати в
полза на ОДМВР – Русе сумата от 58,80 лв. за направени разноски на досъдебното
производство, както и сумата от 68.95лв. в полза на Районен съд – гр.Русе за
направени разноски в съдебното производство.
Мотивиран така, Съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: