Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1203
гр.Бургас, 07.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 3408 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба
на Т.Д.Ж. с ЕГН: **********, адрес: *** - управител на Авторемонтна
работилница, находяща се в гр. Бургас, „Южна промишлена зона“ в „***“, против Наказателно
постановление №
НП-ПБЗН-БС-12/08.07.2019г., издадено от Началник на 02 РСПБЗН-гр.Бургас, с което за нарушение по
чл. 140, т.1 ЗМВР, вр. с чл. 5, т. 3, вр. с чл. 21, ал.3 и ал. 4 и чл. 23, ал.1
от Наредба № 8121з-647/01.10.2014г. (Наредбата) на основание чл. 265, ал.1 ЗМВР
на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на
200,00 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, като се застъпва, че същото е
незаконосъобразно. Посочва се, че фактическите твърдения и констатации в АУАН и
НП не съответстват на действителното положение. Застъпва се, че в акта не е
посочено какви са пожарогасителните средства, като бланкетно е цитирана нормата
от Наредбата, без да се конкретизиа кои средства не са технически обслужени –
техния вид, брой, производител и инструкции за работа. Посочва се, че е са
посочени дата, място и обстоятелства при които е извършено нарушението, поради
което и се пледира за отмяна на санкционния акт.
В
откритото съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
В откритото съдебно заседание административнонаказващият
орган, редовно призован, се явява, като заявява, че АУАН и НП са издадени в
съответствие със закона, а наложената глоба е в минимален размер, поради което
и се пледира за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 4 – гръб НП е връчено
на 01.08.2019г., а жалбата срещу него е депозирана директно в съда на
07.08.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като
съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 24.06.2019г. при
извършване на контролна проверка в обекти, находящи се на територията на
бившето „***“ и в частност – авторемонтна работилница, стопанисвана от
жалбоподателя - св. Ж.Д. – мл. инспектор
в 02 РСПБЗН – Бургас, констатирал, че управителят на работилницата – Т.Ж. не е
създал необходимата организация по техническото обслужване на пожарогасителните
средства, при което пожаротехническите средства за първоначално гасене в обекта
са технически необслужени, което не съответства на изискванията на чл. 21,
ал.3, ал.4 и чл. 23, ал.1 от Наредбата. В тази връзка, свидетелят счел, че
поведението на управителя представлява административно нарушение по чл. 140,
т.1 ЗМВР, вр. с чл. 5, т. 3, вр. 21, ал.3, ал.4 и чл. 23 от Наредба №
8121з-647/01.10.2014г., поради което и на 01.07.2019г. съставил против същия
АУАН № ПБЗН-БС2-7-7/01.07.2019г. Актът
бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който го подписал без възражения.
На същата дата св. Д. издал и Разпореждане № ПР-ПБЗН-БС2-23/26.06.2019г., с
което разпоредил в десетдневен срок да се обслужат пожаротехническите средства за
първоначално гасене в обекта.
На база на
АУАН на 08.07.2019г. административнонаказващият орган издал и обжалваното НП, в
което посочил, че деянието на жалбоподателя се изразява в: „Не е създал необходимата организация по техническо обслужване на
пожарогасителните средства“. АНО също счел, че горните обстоятелства
представляват нарушение по чл.
140, т.1 ЗМВР, вр. с чл. 5, т. 3, вр. с чл. 21, ал.3 и ал. 4 и чл. 23, ал.1 от
Наредба № 8121з-647/01.10.2014г., поради което и на основание чл. 265, ал.1 ЗМВР наложил на жалбоподателя административно наказание – „Глоба” в размер на
200,00 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателствени
материали по АНП. Съдът кредитира изцяло показанията на св. Д., доколкото
същите са непротиворечиви и последователни, като се подкрепят и от останалия
писмен доказателствен материал, поради което и съдът им дава вяра изцяло.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият
АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В конкретния
случай, настоящият състав счита, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
лица, видно от разпоредбите на чл. 23, ал.2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 8121з-
882/25.11.2014г. Въпреки това съдът
счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
нарушения на чл. 42, т.4 и чл. 57, т. 5 ЗАНН.
На първо място: съдът
намира, че нарушението не е описано в достатъчна степен в АУАН и в
обстоятелствената част на НП чрез посочване на всички относими към състава му
факти, а именно: какви средства за първоначално гаснене на пожари е въобще имало
в обекта (дали става въпрос за пожарогасители и дали същите са „носими” или
„возими” по смисъла на въпросната Наредба), колко на брой са въпросните средства;
кога е била направена последната проверка на тези средства, респ. до кога са
били технически обслужени; кой е техния производител, съответно какви са неговите
инструкции за експлоатация (което е особено важно, доколкото съгласно чл. 21, ал.3
от Наредбата – „техническото обслужване,
презареждането и хидростатичното изпитване на устойчивост на налягане на
носимите и возимите пожарогасители се извършват в съответствие с инструкциите за експлоатация на производителя и
при спазване на изискванията по т. 4.3, 4.4 и 5 от БДС ISO 11602-2:2002.”).
Липсата на факти
от такова естество води до нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съгласно
която разпоредба нарушението следва да е описано пълно, точно и ясно.
Недопустимо е едва в съдебно заседание да се въвеждат нови факти в обвинението,
които не са били предявени чрез НП на жалбоподателя (примерно, че се касае за
„носими“ пожарогасителни средства, както и че последната заверка е била преди
три години). Нещо повече, доколкото на доказване в настоящото производство
подлежат фактите, досежно липсата на създадена организация относно техническото
обслужване на пожарогасителните средства, то е следвало да се уточнят какви са
тези средства и да се посочат датите, до които са били обслужени, за да се
прецени дали жалбоподателят е осъществил нарушението като не е извършил контрол
за техническото им обслужване, тъй като тези факти всъщност определят и датата на нарушението. Липсата
им представлява съществено нарушение на процесуалните правила, съобразно
изискването на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН да се съдържа описание на всички
обстоятелства на нарушението, така също и на чл. 42 от ЗАНН по отношение на
задължителното съдържание на АУАН. Липсата на пълно описание препятства и
дейността на съда за установяване наличието на нарушение, тъй като на контрол и
доказване в настоящото производство подлежат фактите, които се съдържат в
обстоятелствената част на НП.
Тук е мястото да
се посочи, че в съдебно заседание св. Д. заяви, че последната заверка на
пожарогасителните средства е била извършена преди 3 години – т.е. пак видно от
неговите показания – тя е изтекла най-късно две години преди проверката. Тъй
като се касае за бездействие за изпълнение на задължение обвързано с конкретен
срок, то нарушението е довършено в първия ден, следващ изтичането на този срок,
в случая това не можа да бъде установено в хода на делото, тъй като липсват
доказателства кога точно е изтекъл. Съгласно чл. 34 ЗАНН – не се съставя АУАН,
ако от извършване на нарушението е изтекла една година. В конкретния случай
както стана дума – в АУАН и НП тези факти не са описани, но очевидно в
конкретния случай срокът за съставян на АУАН е изтекъл много преди 01.07.2019г.
– т.е. образуваното административнонаказателно производство изначално е
опорочено.
На следващо място
следва да се има предвид, че не става ясно, кое от всичките си цитирани задължения,
според АНО, не е изпълнил жалбоподателя. Посочено е, че не е изпълнил
задължението си по „техническо
обслужване“ на пожарогасителните средства, но същевременно е цитирана,
включително и чрез възпроизвеждането й в НП, изцяло нормата на чл. 5, т. 3 от
Наредбата, в което са посочени няколко отделни задължения, неизпълнението на всяко
едно от които е административно нарушение: 1. поддържане в „изправно състояние“, 2. осъществяване
на „контрол“, 3. извършване на „техническо обслужване“, 4. „презареждане“ и 5. „хидростатично изпитване“ на устойчивост
на налягане на пожарогасителите съгласно чл. 21 и 23 от Наредбата.
По отношение на „техническо обслужване“ – то съгласно
Наредбата се удостоверява с поставен отделен стикер (извършва се на интервали
не по-големи от 1г., но може те да са по-кратки, защото както стана дума –
зависи и от инструкциите за експлоатация на
производителя). В конкретния случай в АУАН и НП е записано само, че към датата
на проверката техническите средства са били технически необслужени, което по
своята същност е извод. Това описание не съдържа абсолютно никакви факти, от
които да може да се провери, дали действително изводът на АНО е правилен или
не. Нито в АУАН, нито в НП е посочен срокът на валидност на предходното
техническо обслужване или изискванията на производителя. По този начин съдът не
би могъл да извърши преценка дали обслужването действително е било изтекло към
датата на проверката – 24.06.2019г. Следва да се посочи, че наказващият орган
носи доказателствената тежест в процеса и той следва да докаже проявлението в
обективната действителност на всички съставомерни обстоятелства, въз основа на
които е направил правния си извод за виновно извършено административно
нарушение. Жалбоподателят не носи доказателствена тежест и същият няма
задължение да доказва, че не е извършил съответното нарушение, поради което не
може да се вменява в негова тежест да доказва дали изводът на АНО съответства
на обективната действителност или не. Както
се посочи, още с АУАН е следвало да бъде очертан кръгът на подлежащите на
доказване факти в производството, но в настоящата хипотеза срокът на валидност
на последното преминато техническо обслужване е останал извън предмета на
доказване. Отговорността на наказания не може да бъде ангажирана въз основа на
обстоятелства, които са разкрити в хода на съдебното следствие, но които не са
посочени в АУАН, защото те не са му надлежно предявени и съответно са извън
предмета на доказване. В тази връзка дори и съдът да установи датата, на която
е преминато последното техническо обслужване и какви са указанията на
производителя (примерно, чрез изискване на справки или др.), то не би могло
жалбоподателят да бъде наказан по факти, които му се предявяват за пръв път във
въззивното производство и по които не е могъл да се защитава.
От така описаното
в АУАН и НП не става ясно в крайна сметка, кое от всички задължения не е
изпълнил управителят на обекта и кога, което по мнение на настоящия състав е
довело до опорочаване на процедурата. В горния смисъл, по аналогични казуси, е
практиката на съдилищата от цялата страна - Решение № 128 от 20.02.2017 г. на
РС - Плевен по а.н.д. № 3242/2016 г.; Решение № 516 от 18.03.2015 г. на РС -
Варна по н.а.х д. № 339/2015 г.; Решение
№ 353/12.01.2018г. на РС- Елхово а.н.д. № 413/2017г.
С оглед горното,
съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, тъй като не отговаря на формалните изисквания на ЗАНН за
минимално изискуемо съдържание.
На отделен
коментар подлежи, вече констатираното, че видно от показанията на разпитания в
съдебно заседание св. Д., може да се направи извод, че към 01.07.2019г. са били
изтекли и давностнтие срокове по чл. 34 ЗАНН, доколкото същият посочва, че последното
техническо обслужване е било преди три години – т.е. управителят е трябвало да
изпълни задълженията си по техническа проверка на пожарогасителите най-късно през
2017. – т.е. към 01.07.2019г. е бил изтекъл едногодишния срок за съставяне на
АУАН, считано от извършване на нарушението.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-ПБЗН-БС-12/08.07.2019г., издадено от
Началник на 02 РСПБЗН-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 140, т.1 ЗМВР, вр.
с чл. 5, т. 3, вр. с чл. 21, ал.3 и ал. 4 и чл. 23, ал.1 от Наредба №
8121з-647/01.10.2014г. на основание чл. 265, ал.1 ЗМВР на Т.Д.Ж. с ЕГН: **********
е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.