Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е въззивно по своя характер– чл. 258 – 273 ГПК С решение № 152 от 18.05.2010 година по гр.д. № 1826/ 2009 година Районен съд – гр.Г. О. е допуснал да се извърши делба между Н. А. Ц. и К. Л. Х. на апартамент № 3 на втори етаж, вход „А”, находящ се в гр.Г. О., ул.”С. К. Б. I” №..., построен върху държавна земя със застроена площ 45,68 кв.м., състоящ се от стая, кухня, сервизно помещение и една тераса, при граници: изток- апартамент В.”Б”, запад – А. Г. С., север –ул.” Г. И.”, юг- ул. ”С. К. Б. І”, отгоре- А. А., отдолу- Н. В., заедно с Избено помещение № 3 от 7, 52 кв.м, както и 6,09 идеални части от общите части на сградата. Делбата е допусната при Ѕ идеални части на Н. А. Ц. и Ѕ идеални части за К. Л. Х.. Районният съд е оставил без уважение направеното възражение за частична трансформация по чл. 23, ал.2 СК от К. Л. Х.. Недоволен от така постановеното решение ответникът Х. чрез пълномощника си адв.С. Л.- ВТАК го обжалва в срок. Посочва, че направените от съда правни изводи са неправилни и не кореспондират със събрания доказателствен материал по делото. Сочи се, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено, като се постанови ново такова, с което да се отхвърли исковата претенция. В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от Н. А. Ц. чрез адв. М.- ВТАК. Твърди се, че първоинстанциото решение следва да бъде потвърдено, доколкото изводите на районният съд са правилни и кореспондират със събраните по делото доказателства. Навеждат се доводи, че жалбоподателят не е доказал по несъмнен начин наличието на частичната трансформация на евентуално дарените от неговата майка 1 500 долара за закупуване на процесното жилище. Излагат се съображения, че съдът правилно е съобразил разпоредбата на чл. 172 ГПК при обсъждане на свидетелските показания. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата на К. Х. е подадена в срок и е процесуално допустима.Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна. Производството пред първа инстанция е образувано за делба във фаза на допускането й. Районният съд е допуснал делба при равни квоти на процесния имот. Съделителите са бивши съпрузи , чиито брак е сключен на 08.10.1989 година и последният е прекратен с развод с влязло в сила решение на ГОРС на 16.12.2004 година . Безспорно е, че през 1992 година, по време на брака им, страните са закупили с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 164 от 22.06.1992 година, том 3, дело № 1146/1992 година на нотариус Й.М. при Районен съд- гр. Г. О., процесния имот за 41 315 лева. Районният съд е приел , че сградата е придобита в режим на съпружеска имуществена общност. Пред първа инстанция ответникът е направил възражение за частична трансформация на лично имущество, основано на твърдението, че по-голямата част от жилището е закупено чрез дарени от майка му пари. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. СК, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Нормата на чл. 23 СК урежда възможността за установяване наличието на пълна или частична трансформация на лични средства при придобиване на вещни права през време на брака, в която хипотеза презумпцията на чл. 21 СК отпада. Тоест съвместният принос се предполага до доказване на противното- ал. 3 на чл. 2 СК. Това налага извода, че не е необходимо доказването на съвместния принос и на двете страни, респективно – приноса на Н. Ц.. К. Х. е този, който следва да установи наличието на частична трансформация на лично имущество чрез пълно и пряко доказване, в какъвто смисъл е и решение № 865 от 30.12.2005 г. по гр.д. № 628/2005г.,І г.о. на ВКС.В тази връзка правилна е извършената от районният съд преценка на доказателствата досежно възражението за частична трансформация на лично имущество, която е и обоснована от гледна точка на формалната логика. Недоказано по делото е останало твърдението на жалбоподателя, че 11/12 идеални части от жилището са негово лично притежание, респективно – че не са придобити от него и бившата му съпруга Н. Ц. в режим на съпружеска имуществена общност, а само с негови лични средства. Съдът е извършил цялостна задълбочена преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Показанията на свидетелите са преценени от съда съобразно вътрешното му убеждение и с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК са изложени съображения за това показанията на кои свидетели следва да бъдат кредитирани. Изводите на съда са основани на съпоставка на показанията на близки роднини на страните и са в съответствие с установените в ГПК правила и с правилата на формалната логика. В настоящия случай необходимото доказване от страна на жалбоподателя не е проведено по несъмнен начин . Този извод се основава на факта, че съгласно показанията на майката на ответника, а и на самия ответник дарението в негова полза е извършено посочвайки годината, а именно 1992г., докато транслативния договор за процесния имот е сключен месец юни на същата година/ на 22.06.1992 година/ т.е не може да се приеме кога точно е дарена сумата и че същата е била използвана от надарения ответник изцяло и именно за заплащане на част от продажната цена за закупуване на жилище по Нотариален акт № 164 от 22.06.1992 г. Самата св. Х. / майка на ответника/ твърди, че не си спомня по кое време на годината е дала парите на сина си. В този смисъл не може да се приеме за доказано твърдението на жалбоподателя, че дарената от майка му сума 1 500 щатски долара е била съхранена изцяло и е платена при сключването на договора от 22.06.1992г.по несъмнен начин. С оглед твърденията на ищцовата страна за неин принос в закупуването на жилище по делото/ дадени пари от нейния баща, наличие на младоженки заем/ не може да се установи по категоричен начин по- голямата част от вложените средства да са били лични такива на ответника, дарени му от неговата майка. Предвид това правилно районният съд е приел, че правото на собственост е придобито от съделителите по време на брак в режим на СИО. Изложените съображения мотивират настоящата инстанция да приеме, че не е проведено доказване на предпоставките за наличие на частична трансформация , а това е наложило правилния извод на районния съд да бъде оставено без уважение направеното от ответника възражение по чл. 23, ал.2 СК. Съобразно изложеното по-горе и предвид установеното, че 11/12 идеални части от имота не са придобити с лични средства на К. Х., респективно – не са негово лично притежание, с оглед разпоредбата на чл.21 СК следва да се приеме,че те са придобити в резултат на съвместния принос на двамата бивши съпрузи, страни по делото, в режим на СИО, при което при прекратяването й, какъвто е конкретният случай, дяловете им са равни съгласно чл.28 СК. В този смисъл са и крайните изводи на първоинстанционния съд. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана.Обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати направените разноски пред въззивна инстанция на ответник жалбата в размер на 400 лева/ четиристотин лева/, представляващи адвокатско възнаграждение. Жалбопоадтелят следва да заплати държавна такса за обжалване пред въззивна инстанция в размер на 30 лева. Водим от горното, В. окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 152 от 18.05.2010 година на Районен съд – гр.Г. О. по гр.д. № 1826/2009 година. ОСЪЖДА К. Л. Х. с ЕГН * от гр. Г. О., ул.” Г. И.” № 2 да заплати на Н. А. Ц. с ЕГН *от гр. С., ул.”Л.” №.., В.”Б” ЕГН *- сума в размер на 400 лв./ четиристотин лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивна инстанция. ОСЪЖДА К. Л. Х. с ЕГН * от гр. Г. О., ул.” Г. И.” № 2 да заплати в полза на Великотърновски окръжен съд, сумата от 30 лв. /тридесет лева/, представляваща държавна такса пред въззивна инстанция и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |