ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 752
гр. Велико Търново , 02.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на втори
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгений Пачиков
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско
дело № 20214100500525 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.278 ал.1 и сл. вр. чл.121 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от Й. Д. СТ., Н. Й. П. и Т. Й. БР., втората и
третата и в качеството на наследници на длъжника Т. В. Р., чрез пълномощника им адв.Л. Б.
от ВТАК, против Определение №499/19.05.2021г., постановено по Гр.д.№430/2021г. по
описа на РС – Горна Оряховица, с което е прекратено производството по гр.д.№430/2021г.
по описа на ГОРС, поради неподсъдност на делото на ГОРС, и същото е изпратено за
разглеждане от Софийски районен съд. Развити са оплаквания за неправилност на
обжалваното определение – незаконосъобразно, необосновано и постановено при
нарушение на процесуалния закон. Твърди се, частните жалбоподатели /ищци по делото/ са
предявили пред ГОРС в условията на субективно съединяване иск по чл.439 ал.1 ГПК, като,
предвид качеството си на потребители на застрахователни услуги по смисъла на §1 т.1 от ДР
на КЗ /отм./, изрично с ИМ са се позовали на особената местна подсъдност по чл.113 ГПК
по искове на потребители, предявявайки иска пред РС по постоянният им адрес, като с
обжалваното определение неправилно е уважен отвод за местна неподсъдност на делото на
ГОРС на основание чл.105 вр. чл.108 ГПК, прекратено е производството пред ГОРС и
делото е изпратено за разглеждане на СРС. Позовавайки се на практика на ВКС, твърдят, че
потребителят не губи качеството си на такъв в зависимост от вида и обема на търсената от
него или срещу него защита и в този смисъл релевантно за определяне на местната
подсъдност е качеството на ищците на потребители на застрахователна услуга, от което
произтича и правото на избор на местна подсъдност по чл.11 ГПК, упражнено с
предявяване на иска пред ГОРС, в чийто район се намират постоянните адреси на ищците,
която особена местна подсъдност по чл.113 ГПК изключва общата подсъдност по чл.105 и
чл.108 от ГПК.Твърдят, че в случая са налице предпоставките по чл.113 ГПК и местно
компетентен да разгледа спора е сезираният съд – ГОРС. Молят съда, да постанови
определение, с което да отмени обжалваното такова и върне делото на РС – Горна
Оряховица за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК не е подаден отговор на частната жалба от другата страна
– ответник ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София.
Съдът, след като разгледа частната жалба и се запозна с данните по делото, приема за
установено от фактическа страна следното:
1
Производството пред РС – Горна Оряховица е образувано по предявен от частните
жалбоподатели /ищци/ против ответника ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София в
условията на първоначално субективно съединяване главен отрицателен установителен иск
по чл.439 ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че Й. Д. СТ.,
Н. Й. П. и Т. Й. БР., втората и третата и в качеството на наследници на длъжника Тодора
Владимирова Разсуканова, не дължат на ЗД „Бул Инс“ АД гр.София сумата от 19 437,00лв.,
представляваща присъдени на ответника разноски по съразмерност пред първата инстанция
по гр.д.№94/2013г. на ОС – Стара Загора, потвърдени с решение №572/14.10.2014г. по
в.гр.д.№619/2014г. на Апелативен съд – Пловдив, и съединени с него в условията на
евентуалност, в случай, че бъде уважен главният установителен иск по чл.439 ГПК,
субективно съединени осъдителни искове по чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД. В ИМ са изложени
твърдения, че производството по гр.д.№94/2013г. на ОС – Стара Загора е образувано по
предявени от ищците против ответника ЗД „Бул Инс“ АД като застраховател на делинквента
искове по КЗ за овъзмездяване на причинените им неимуществени вреди във връзка с
причинена смърт на Марияна Николова С.а, съпруга на първия от тях, майка на втората и
третата, и дъщеря на починалата Тодора Разсуканова, които искове били в голяма степен
уважени, но и бил постановен и отхвърлителен частично диспозитив. С ИМ ищците
изрично са се позовали, че предявяват настоящите искове пред съда по местоживеенето им –
ГОРС на основание чл.113 ГПК, тъй като това им правоотношение с ответника произтича от
застрахователните им предишни такива във връзка с воденото гражданско дело, по което те
се явяват потребители на застрахователна услуга, съобразно §1 т.1 от ДР на КЗ /отм./.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, чрез пълномощник адв.Г.
САК, е подал писмен отговор, с който е релевирал възражение по чл.119 ал.4 ГПК за местна
неподсъдност на делото на сезирания съд, позовавайки се на общата местна подсъдност по
чл.105 ГПК по седалището на ответника, с твърдения, че не се касае за иск на потребител на
застрахователни услуги, а за иск по чл.439 ГПК, с който се отрича правото на принудително
изпълнение по изп. дело №20168510403285 по описа на ЧСИ М. Петков, рег.№851 при
КЧСИ, с район на действие СГС.
С обжалваното Определение №499/19.05.2021г. по гр.д.№430/2021г. по описа на
ГОРС първоинстанционният съд е уважил отвода за местна неподсъдност на делото на
сезирания съд, приемайки приложимост на общата местна подсъдност по чл.105 ГПК и
подсъдността по чл.108 ГПК, отрекъл е приложимостта на подсъдността по чл.113 ГПК, тъй
като не се касае до искове на и срещу потребители, прекратил е производството пред ГОРС,
поради неподсъдност на делото на РС – Горна Оряховица и го е изпратил по компетентност
за разглеждане от СРС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирани страни – ищци, в
рамките на преклузивният срок по чл.275 ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество е основателна и доказана и следва да бъде уважена, респ.
обжалваното определение отменено като неправилно и делото върнато на
първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия по
разглеждане на предявения иск.
Възражението на ответника за местна неподсъдност на делото на сезирания съд по
чл.119 ал.4 ГПК, поради приложимост на общата местна подсъдност по чл.105 ГПК, е
своевременно предявено в срока за отговор на ИМ, но разгледано по същество е
неоснователно и недоказано и следва да бъде отхвърлено. Въззивният съд счита, че макар и
предявеният от ищците в условията на първоначално субективно съединяване главен
отрицателен установителен иск да е с правно основание чл.439 ГПК, то същият съставлява
„иск на потребител“ по смисъла на чл.113 ГПК, доколкото ищците са „потребители на
застрахователни услуги“ по смисъла на §1 т.1 от ДР на КЗ /отм./ и в това си качество с
настоящият главен иск по чл.439 ГПК, предмет на делото, целят отричане със СПН
съществуването на изпълняемото право на ответника срещу ищците за съдебни разноски по
2
гр.д.№94/2013г. на ОС- Стара Загора, потвърдени с решение №572/14.10.2014г. по в.гр.д.
№619/2014г. на Апелативен съд – Пловдив, възложени им по предявен от тях против
ответника като застраховател на делинквента пряк иск на увредени лица. Отговорността за
разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е
санкция за неоснователно предизвикан правен спор и с настоящия главен иск по чл.439 ГПК
ищците оспорват чрез иск изпълнението именно, досежно ответното вземане за съдебни
разноски срещу тях, възложени им по предявени от тях срещу ответника като застраховател
на делинквента искове като потребители на застрахователни услуги. Образуваното срещу
ищците изпълнително дело не променя основанието, респ. качеството на длъжниците по
него. Потребителят не губи качеството си на такъв в зависимост от вида и обема на
търсената от него или срещу него защита. В този смисъл, както правилно е позоваването в
частната въззивна жалба, релевантно за определяне на местната подсъдност е качеството на
ищците на потребители на застрахователна услуга, от което произтича и правото им на
избор на местна подсъдност по чл.113 ГПК, упражнено с предявяване на иска пред РС –
Горна Оряховица, в чийто съдебен район, видно от служебно изготвена от въззивния съд
справка от НБДН, се намират постоянните им и настоящи адреси. Новонастъпилите
правопогасяващи факти по чл.439 ГПК /изтекъл предвиден в чл.110 ЗЗД петгодшен
давностен срок/ са именно по отношение на вземането за съдебни разноски на взискателя
срещу ищците, за което е издадено изпълнителното основание и което е предмет на
изпълнителното производство, като съобразно ЗЗП, само основанието за възникване на
вземането е от значение на качеството потребител на едно физическо лице. /Определение
№18/16.01.2020г. по ч.т.д.№2502/2019г., Т.К., II т.о. на ВКС/. При тези факти, няма спор, че
ищците упражняват последваща защита на правото си, въз основа на изпълнението,
основано именно на качеството им на потребители на застрахователна услуга.
Потребителската защита и в частност благоприятната за потребителя особена местна
подсъдност по чл.113 ГПК, не намира приложение единствено, когато е предявен иск,
произтичащ директно от разпоредбите на ЗЗП, т.е., че спора следва да произтича от
уредените изрично възможности със ЗЗП. В случая ищците, като потребители на
застрахователни услуги, претендиращи защита срещу изпълнението за ответно вземане
срещу тях за съдебни разноски, възложени по иск в това им качество, независимо от
избрания способ /чрез отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК/ може да се ползват от
особената местна подсъдност по чл.113 ГПК. Аргумент въззивният съд намира и в това, че
съгласно общите принципи на ЗЗП и общностни актове, е предвидена засилена защита на
правата на потребителите, вкл. по съдебен ред. С трайната съдебна практика на ВКС е даден
еднопосочен отговор на въпроса за съдържанието на понятието „иск на потребител“ и
предпоставките за избор на местна подсъдност по чл.113 ГПК в смисъл, че изборната местна
подсъдност по чл.113 от ГПК е приложима в случаите, когато ищецът има качеството
„потребител“ по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП и търси защита на правата си в това
качество въз основа на съответния специален закон. Понятието потребител е възприето в
„широк смисъл“ и особената подсъдност по чл.113 от ГПК е отнесена и към исковете на ФЛ
– потребители на застрахователни услуги по смисъла на §1 т.1 от ДР на КЗ /отм./, какъвто е
и настоящият главен иск по чл.439 ГПК, предмет на делото. /Определение
№175/07.02.2011г. по ч.т.д.№918/2010г. на ВКС, ТК, II отд/.
В обобщение, предявеният от ищците в условията на субективно съединяване главен
отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК е иск на потребител по смисъла на чл.113
ГПК, на която особена местна подсъдност ищците изрично са се позовали с ИМ и
предявяването й пред РС по постоянният им /и настоящ/ адрес, поради което избраната от
ищците в съответствие с чл.113 ГПК особена местна подсъдност дерогира общата местна
подсъдност по чл.105 ГПК и подсъдността по чл.108 ал.1 ГПК и обосновава извод, че
компетентен да разгледа спора по правилата за местна подсъдност е избраният от ищците
съд – РС – Горна Оряховица.
Предвид изложеното, обжалваното Определение №499/19.05.2021г. по гр.д.
№430/2021г. по описа на ГОРС следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато
на РС – Горна Оряховица за продължаване на съдопроизводствените действия по
разглеждане на предявения в условията на първоначално субективно съединяване иск.
3
Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №499/19.05.2021г., постановено по Гр. д.№430/2021г. по
описа на РС – Горна Оряховица, с което е прекратено производството пред ГОРС, поради
местна неподсъдност на делото на ГОРС, и същото е изпратено по компетентност за
разглеждане от СРС.
ВРЪЩА делото на РС – Горна Оряховица за продължаване на съдопроизводствените
действия по разглеждане на предявения в условията на първоначално субективно
съединяване иск.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4