Р Е
Ш Е Н
И Е
№_____________
гр. Варна, 16.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на първи октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
Мл.с.ФИЛИП РАДАНОВ
при секретаря ЕЛКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия
Юлия Бажлекова в.г.д.№916 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
Образувано
е по въззивна жалба на жалба на Г.Ж.Г., чрез адв. В.Д., срещу решение
№ 1814/03.05.2017 г., постановено по гр. д. № 5424/2016 г. по описа на ВРС, в
частта с която са отхвърлени исковете на Г.Ж.Г. за осъждане на М. Л С. за
сумата от 10 000лв. – платена на 23.06.2011 г. от ищеца по сметка на
ответницата, въз основа на сключен на 23.06.2011 г. в устна форма договор за
поръчка за намиране и администриране закупуването на недвижим имот (парцел с изградена в него къща), която сума съставлява разноски (за депозит и такси) за сключването и администрирането на договора за покупко-продажба и
която сума е дължима на отпаднало основание – разваляне на договора при
условията на чл. 87 ЗЗД с нотариална
покана от 20.11.2015г., след изтичане на предоставения с нея 7-дневен срок за
изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на
исковата молба - 16.05.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
700 лв. – лихва за забава върху главницата от 10 000 лв. за периода от
03.12.2015 г. – 16.05.2016 г., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Жалбоподателят оспорва като
неправилни и незаконосъобразни изводите на съда, че иска е недоказан, поради
това, че ищецът не е посочил основание на иска. Счита, че не е длъжен да посочи
какво е правното основание, а задължение на съда е въз основа на събраните по
делото доказателства да посочи правното основание на иска. Излага, че от
събраните по делото доказателства се установява, че на 23.06.2011г. ищецът Г.Г., в качеството си на адвокат е изградил с
ответницата професионални отношения, основани на доверие и коректност.
Ответницата е изразила готовност да му съдейства при закупуване на недвижим
имот. За капариране на имота и покриване на първоначалните разходи за
покупко-продажбата, ищецът превел на ответницата 10 000лв. След като по
вина на ответницата не се стигнало до до сключване на сделка и след проведени
разговори, на 20.11.2015г. ищецът отправил нотариална покана до ответницата за
връщане на сумата. Жалбоподателят счита, че от доказателствата се установява,
че основанието на което е преведена сумата е отпаднало, тъй като сключеният
между страните договор е развален, поради виновно неизпълнение от страна на ответницата.
По подробно изложени в жалбата съображения се претендира отмяна на решението в
обжалваната част и уважаване на предявените искове за осъждане на ответницата
да заплати сумата от 10 000лв., като платена на отпаднало основание –
разваляне на сключен на 23.06.2011г. в устна форма договор при условията на
чл.87 ЗЗД, ведно със законната лихва,считано от 16.05.2016г. до окончателно
заплащане на сумата и лихва за забава за периода от 03.12.2015г. до
16.05.2016г. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът, поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна М. Л С. е депозирала
писмено възражение в срока по чл.263 от ГПК, с което оспорва жалбата като
неоснователна. Моли да бъде потвърдено решението на ВРС в обжалваната част, като правилно и законосъобразно, като се
присъдят разноски за въззивното производство.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Пред ВРС са
предявени искове, както следва: от Г.Ж.Г. за осъждане на ответницата М.С. да му
заплати на основание чл.55, ал.1, пр.3 и чл.86 ЗЗД сумата от
10 000лв.-платена на 23.06.2011г. въз основа на устен договор за поръчка
за намиране и администриране закупуване на недвижим имот, която сума
представлява разноски за администрирането на договора за покупко-продажба и
която се претендира като дължима на отпаднало основание – разваляне на договора
при условията на чл.87 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска и 700лв. – лихва за забава за периода 03.12.2015г. – 16.05.2016г.; от
„Жени 02“ООД иск за осъждане на М.С. на основание чл.55, ал.1,пр.1 и чл.86 ЗЗД,
да му заплати сумата от 5000лв.,платена от ищеца на 29.09.2011г., без правно
основание, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 350лв.-лихва за забава
за периода 03.12.2015г.-16.05.2016г., с правно основание чл.55, ал.1,пр.1 и
чл.86 ЗЗД.
Решението,
в частта, с която е уважен предявения от „Жени 02“ООД иск за осъждане на М.С.
да заплати сумата от 5000лв., платена от ищеца на 29.09.2011г., без правно
основание, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 350лв.-лихва за забава
за периода 03.12.2015г.-16.05.2016г. не е обжалвано и е влязло в сила, поради
което и в тази част същото не е предмет на настоящото въззивно производство.
Предмет на
проверка в настоящото въззивно производство е решението в частта, с която са
отхвърлени предявените от Г.Ж.Г. срещу М.С. искове.
В исковата
молба ищецът твърди, че след проведени разговори на 23.06.2011г. в гр.Варна,
сключил устен договор с ответницата М.С.. Договорът бил сключен в офиса на
адвокатската кантора на ответницата. По този договор ответницата се задължила
да намери и администрира сключване на сделка за недвижим имот, който ищеца да
закупи, срещу договорено възнаграждение за ответницата. Уговорено било имотът
за закупуване да бъде парцел с изградена в него къща, на стойност до
100 000лв., която сума да включва и хонорара на довереника/адвоката/. В
изпълнение на договора на 23.06.2011г. ищецът превел по сметка на ответницата
сумата от 10 000лв., която следвало да покрие началните разходи по
закупуване на имота – депозит и такси. В края на м. юли 2011г. ответницата
предложила на ищеца конкретен имот, находящ се в м. Траката, гр.Варна, който
той харесал и дал съгласие за закупуване. В следващите месеци ищецът
многократно търсил ответницата за да разбере готови ли са документите за
сключване на сделка, но тя се криела или давала уклончиви отговори. Обяснявала
липсата на сделка със здравословни и служебни проблеми, като обещавала при
първа възможност да намери имот или да върне парите. До есента на 2015г.
ответницата не изпълнила задълженията си по договора, поради което ищецът
отправил нотариална покана, връчена на 20.11.2015г. при условията на чл.47 ГПК,
вр.чл.51 ГПК, с която направил и изявление за разваляне на договора, поради
безполезност с оглед неизпълнението в продължение на 4 години и я поканил да
върне доброволно сумата от 10 000лв.. Ответницата не е върнала посочената
сума, поради което е предявена настоящата претенция.
С писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК ответницата оспорва исковете като неоснователни.
Не оспорва фактите, че на 23.06.2011г. е получила плащане от ищеца в посочения
размер, но оспорва възникването на мандатна облигационна връзка за
посредничество и администриране на сделка за закупуване на недвижим имот.
Твърди, че сумите са получени като заплащане на адвокатски хонорар и съдебни
разноски за процесуална защита на Г.Г. по изп. Дела № 20107160400264 на ЧСИ Н. Г.,
№ 201071600400264 на ЧСИ И.Х.с район на действие – Русе, № 528/2014г. на ЧСИ
Ил.С., гр. д. № 1666/2008г. на ВОС, гр.д. № 257/2009г. на ВАпС, гр.д. №
409/2010г. на ВКС и други адвокатски услуги.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и
по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
От приетото
по делото платежно нареждане, се установява, че на 23.06.2011г. Г.Ж.Г. е превел
по банкова сметка ***., в нареждането като основание на превода е вписано–
„покупка на имот“. Получаването на сумата не
е оспорено от ответницата.
В
представената, ведно с платежното нареждане бележка, приложена на л.7 от делото
ръкописно е изписан текст, съдържащ трите имена на ответницата и „депозит
покупка на имот“. В текста не е посочена дата и не се съдържа подпис.
Видно от
представената нотариална покана, връчена на 20.11.2015г. при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, удостоверено от служителя по призоваване при нотариуса, ищецът
е поканил ответницата да му върне в седмодневен срок от получаване на поканата,
сумата от 10000лв., поради липса на основание за задържането й.
Между
страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се
установява, че ответницата в качеството си на адвокат е оказвала правна защита
и съдействие по дела на дружеството, чиито управител и представляващ е бил
ищеца.
По делото е
представен договор от 23.06.2010г., сключен между „Жени 02“ ООД и М.С. за
правна защита и съдействие на дружеството по гражданско дело, срещу
възнаграждение на адвоката М.С. в размер на 10 000лв., платимо по банков
път. Посочената в договора сметка е същата по която на 23.06.2010г. е извършен
превода от 10000лв. Не се спори, че ищецът е управител и представлява „Жени
02“ООД.
Съгласно
приетото по делото заключение на СГЕ, подписът за „клиент“ в договора за правна
защита и съдействие от 23.06.2010г. е поставен от управителя на „Жени 02“ООД – Г.Ж.Г..
От приетото
по делото заключение на ССЕ се установява, че мораторната лихва върху сумата от
10 000лв. за периода 03.12.2015г. – 16.05.2016г. е в размер на 462,03лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Ищецът е предявил
искане за връщане на процесната сума като дадена на отпаднало основание, като е
навел твърдения, че сумата е преведена по сключен договор между него, като
физическо лице и ответницата договор за поръчка. Твърди, че договорът е сключен
в устна форма на 23.06.2011г. в гр.Варна, в кантората на ответницата и по него
ответницата се задължила да намери недвижим имот, който ищеца да закупи, както
и да администрира сключването на сделката. Твърди също, че страните са се
договорили имотът да бъде парцел с изградена в него къща на стойност до
100 000лв., която да включва и хонорара на довереника.
Предвид изложените твърдения и характера на договора за
поръчка, в тежест на ищеца е да докаже, че договор с посоченото съдържание е
сключен между страните на твърдяната дата и място, както и, че същият е
развален по съответния ред. Тези обстоятелства, не се установяват от
представените по делото доказателства. Ищецът не е ангажирал доказателства в
тази насока, въпреки изричните и подробни указания дадени от първоинстанционния
съд във връзка с разпределението на доказателствената тежест между страните и,
че не е посочил доказателства за установяване на възникване на твърдяното
мандатно правоотношение с ответницата. Представеното платежно нареждане за
превод на сумата от 10 000лв., не е достатъчно да се приеме, за безспорно,
че между страните е възникнало твърдяното облигационно правоотношение. Същото
установява факта на превода на сумата, но не установява правното основание на
плащането, както и съдържанието на договора, който се твърди, че е сключен
между страните. От изписания под преводното нареждане ръкописен текст, в който
не е посочена дата и липсва подпис на лицето, изписало текста, също не може да
се направи безспорен извод, че на твърдяната дата между страните е възникнало
облигационно правоотношение с твърдяното от ищеца съдържание, както и, че сумата
от 10 000лв. е преведена по сметка на ответницата е именно в изпълнение на
сключения договор за поръчка. Още повече, че от представените по делото
доказателства се установява, че между ответницата, в качеството й на адвокат и
„Жени 02“ООД, представлявано от ищеца Г.Г. е сключен договор за правна защита и
съдействие на дружеството по гражданско дело, с договорено адвокатско възнаграждение
в размер на 10 000лв., платимо по банков път, като в договора за правна
защита и съдействие е посочена банкова сметка, ***, по която е извършен
превода от 10 000лв. на
23.06.2011г.
Предвид
изложеното от ангажираните доказателства не се установява сключването на
договор за поръчка и да приеме, че страните са в договорни отношения по
отношение възлагане от страна на ищеца на поръчка, с какво съдържание, срок за
изпълнение, възнаграждение, депозит и др. уговорки между страните. Настоящият
състав на съда напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че в случая
процесната сума евентуално би могла да се претендира като платена поради
начална липса на основание. Фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД изисква
предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, а такава
е налице, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на
унищожаемост – когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта
или предаването да е станало без наличие на каквото и да е правоотношение.
Такива твърдения обаче не са наведени от ищеца. Твърдението, че е сключен
договор за поръчка и сумата е преведена по този договор по сметка на
ответницата, изключват хипотезата на неоснователно обогатяване.
По
изложените съображения предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД
е неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид
установената неоснователност на главния иск, неоснователен е и иска с правно
основание чл.86 ЗЗД.
С оглед на
горното и предвид съвпадане на правните изводи, до които е стигнал ВОС, с
установеното от ВРС по спора от правна страна, решението на първата инстанция
следва да бъде потвърдено.
Решението в
частта относно исковете, предявени от „Жени 02“ООД с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 и чл.86 ЗЗД не е обжалвано и е влязло в сила.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1814/03.05.2017 г., постановено по гр. д. №
5424/2016 г. по описа на ВРС, в частта с която са отхвърлени исковете на Г.Ж.Г.
за осъждане на М. Л С. за заплащане на сумата от 10 000лв. – платена на
23.06.2011 г. от Г.Ж.Г. по сметка на ответницата, въз основа на сключен на
23.06.2011 г. в устна форма договор за поръчка за намиране и администриране
закупуването на недвижим имот (парцел с
изградена в него къща), която сума
съставлява разноски (за депозит и
такси) за сключването и администрирането на договора
за покупко-продажба и която сума е дължима на отпаднало основание – разваляне
на договора при условията на чл. 87 ЗЗД
с нотариална покана от 20.11.2015г., след изтичане на предоставения с
нея 7-дневен срок за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване на исковата молба - 16.05.2016 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 700 лв. – лихва за забава върху главницата от 10 000 лв. за
периода от 03.12.2015 г. – 16.05.2016 г., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните по реда на чл.280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: