РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 178 18.09.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На: единадесети август две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 837 по описа за 2020 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Б.П.Ц. и В.Б.Е., двамата със съдебен адрес гр.Царево,
ул.“Пенека“ № 6, ет.1, подадена чрез пълномощник адв.Даниел Скулиев, против решение № 4/17.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 192/2019
г. по описа на РС-Царево, с което е извършена съдебна делба между съделителите Р.К.В.,
В.Б.Е. и Б.П.Ц. по отношение на съсобствения им недвижим имот, като на основание чл.348 ГПК е ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 48619.502.211.1.12 по КККР на
гр.Царево, с административен адрес на имота гр.Ц., ул.“***“ бл.*, вх.*, ет.*,
който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
48619.502.211, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой
нива на обекта – 1, площ на имота 69,56 кв.м., с прилежащи части: избено
помещение № 2 с площ от 14,71 кв.м., както и 4,867 % ид.ч. от общите части на
сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
48619.502.211.1.11, 48619.502.211.1.13, под обекта: 48619.502.211.1.25,
48619.502.211.1.21, 48619.502.211.1.22, 48619.502.211.1.23. 48619.502.211.1.24,
над обекта: 48619.502.211.1.15, при начална цена, определена от съдебния
изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между
съделителите, съобразно техните квоти, а именно: 1/6 ид.ч за Р.В., 1/6 ид.ч за В.Е.
и 4/6 ид.ч за Б.Ц. С решението са възложени в тежест на всеки от съделителите
дължимите държавни такси върху стойността на дела им и направените по делото
разноски.
Във въззивната
жалба се изразява недоволство от решението РС-Царево за изнасяне на делбения
имот на публична продан, като същото се счита за неправилно и необосновано.
Посочва, че неправилно съдът не е уважил направеното от въззивника Ц. искане за
възлагане на делбения имот по реда на чл.349, ал.2 ГПК, въпреки, че същият
отговаря на предпоставките на посочената в нормата хипотеза, като се счита, че
качеството наследник следва да се преценява към момента на откриване на
наследството с оглед приетата за разглеждане претенция за възлагане. Сочи се,
че като наследник Ц. е живял в имота при откриване на наследството от
починалата си съпруга и понастоящем живее там, не притежава и друго жилище,
поради което отговаря на условията за възлагане. Сочи се, че съдът не е дал
разяснения защо отхвърля като неоснователно искането на съделителя и наследник Б.Ц.
за възлагане на недвижимия имот, като се счита за неправилен извода на ЦРС, че
„за да е налице възможност за възлагане, целия имот трябва да е придобит в режим на СИО, като не е достатъчно в режим на
СИО да е придобита само идеална част от имота, т.е. този способ е неприложим
ако имотът е съсобствен с трети лица“. В тази връзка, във въззивната жалба се
сочи, че в случая съсобствеността на делбения апартамент е придобита в режим на
СИО, която е прекратена със смъртта на единия съпруг, поради което се счита, че
неправилно е прието от съда, че само идеална част от имота е била придобита в
режим на съпружеска имуществена общност. За неправилен се счита и извода на
ЦРС, че придобиването на собственост в процесния имот от ищцата Р.В. е станало
чрез разпоредителна сделка, като се сочи, че възлагането от съдебен изпълнител
прехвърля върху купувача правата на длъжника, възлагателното постановление е
акт на орган на принудителното изпълнение и самата публична продан няма
характер на сделка и не е договор за продажба, а е едностранен акт на съдебния
изпълнител. Поради това се счита, че извършената публична продан по отношение
на един от наследниците не следва да се взема предвид и да играе пресичаща роля
по отношение на правото на ответника Б.Ц. да иска да бъде извършено възлагане
на неподеляемия недвижим имот. Моли се въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
постанови ново, с което делбения имот да бъде възложен на Б.Ц. на основание
чл.349, ал.2 ГПК, а на останалите съделители да бъде постановено парично
възмездяване съобразно притежаваните от тях идеални части от имота. Не са
направени доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата Р.К.В., подаден чрез пълномощник адв. Милка Ламбева-Стефанова,, с
който се взема становище за недопустимост и неоснователност на въззивната
жалба. Като недопустима се оспорва подадената жалба от страна на съделителката В.Е.,
тъй като същата не претендира да й бъде възложен делбения имот и в петитума на
жалбата такова искане е направено само за другия съделител Б.Ц., като в тази
връзка се счита, че упражняването на чужди права е недопустимо. Оспорват се
като неоснователни изложените във въззивната жалба доводи от въззивника Ц. за
възлагане на имота в негов дял, като се сочи, че в случая съсобствеността между
всички съделители е смесена, т.е. възникнала е вследствие на повече от един
юридически факт и нормата на чл.349 ГПК е неприложима, за което са изложени
съображения. Моли съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението на
ЦРС като правилно и законосъобразно. Не са направени доказателствени искания.
Претендира се присъждане на направените по настоящото дело съдебни разноски.
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирани лица, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По правилността на решението и с
оглед наведените в тази връзка възражения от въззивниците, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
Производството по делото е за делба във втора фаза – по извършване
на делбата.
С
влязло в сила решение № 71/24.07.2019 г. по гр.д.№ 192/2019 г. по описа на ЦРС
е допусната делба
между Р.К.В., В.Б.Е. и Б.П.Ц., на следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 48619.502.211.1.12 по КККР на гр.Царево,
с административен адрес гр.Ц., ул.“***“ бл.*, вх.*, ет.*, който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор 48619.502.211, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ
на имота от
69.56
кв.м.,
прилежащи части: избено помещение
№ 2 с площ от 14,71 кв.м.,
както и 4,867 % ид.ч.
от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 48619.502.211.1.11, 48619.502.211.1.13, под
обекта:
48619.502.211.1.25, 48619.502.211.1.21, 48619.502.211.1.22, 48619.502.211.1.23, 48619.502.211.1.24,
над обекта: 48619.502.211.1.15, при квоти между
съделителите – 1/6 ид.ч. за Р.К.В., 1/6 ид.ч. за В.Б.Е. и 4/6 ид.ч. за Б.П.Ц..
В
първото съдебно заседание от втората фаза на делбата с нарочна писмена молба
ответникът Б.П.Ц. е заявил
претенция за възлагане в негов дял на допуснатия до делба недвижим имот,
обосновано със следните обстоятелства – надживял е съпругата си, като имотът е
придобит от двамата съпрузи през време на брака им; продължава и до днес да
живее в този имот, на чиито адрес е регистриран от повече от 40 години; не
притежава друго жилищен имот, освен делбения. Така заявеното искане намира правното си основание в
нормата на чл.349, ал.2 ГПК.
За установяване поделяемостта на допуснатия до делба
недвижим имот –апартамент с площ от 69.56 кв.м. и
складово помещение към него от 14.71 кв.м. е извършена съдебно-техническа
експертиза, от която се установява, че имотът
е неподеляем. Становището на главния архитект на
Община Царево също е, че делбения имот е неподеляем, тъй като е невъзможно да
бъдат изпълнени изискванията на чл.110, ал.1, 2 и 3 Наредба № 7/22.12.2003 г.
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони, видно от представеното писмо от общината. Съгласно приетата
по делото съдебно-оценъчна експертиза, пазарната стойност на процесния имот е в
размер на 68 600 лв.
С
първоинстанционното решение съдът е приел, че процесният недвижим имот е
неподеляем и делбата следва да бъде извършена чрез изнасянето му на публична
продан по реда на чл.348 ГПК. Преценено е, че в случая не могат да намерят
приложение разпоредбите на чл.349 ГПК за възлагане на имота в дял на някой от
съделителите, тъй като независимо от обстоятелството, че допуснатият до делба
недвижим имот е жилищен, за да е налице възможност за възлагане, целият имот
трябва да е придобит в режим на СИО, като не е достатъчно в режим на СИО да е
придобита само идеална част от имота, т.е. този способ е неприложим ако имотът
е съсобствен с трети лица. Предвид това, с обжалваното решение е прието, че
делбения имот следва да бъде изнесен на публична продан, при която могат да
участват и самите съделители, като след осребряване на стойността му,
получената сума се разпредели между страните съобразно квотите им. С
първоинстанционното решение съдът е определил и съответната държавна такса,
която всеки съделител дължи върху стойността на собствения си дял.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се
проверява само в рамките на наведените в жалбата оплаквания. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и
допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни
материалноправни норми.
Предмет на
въззивна проверка е решението на ЦРС в частта, с която допуснатият до делба
недвижим имот е изнесен на публична продан. След самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства и с оглед наведените във въззивната жалба
оплаквания, БОС намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно.
Неоснователни са
всички изложени във въззивната жалба възражения относно избрания от ЦРС способ
за извършване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан по реда на
чл.348 ГПК, както и доводите в жалбата за наличие на предпоставките по чл.349, ал.2 ГПК за възлагане на
имота в дял на въззивника Б.Ц..
В разпоредбата
на чл.349 ГПК изчерпателно са предвидени двете хипотези, при които неподеляем
имот – жилище може да бъде поставен в дял на някой от съделителите. За
възлагане по чл.349, ал.1 ГПК е
необходимо неподеляемото жилище да е било съпружеска имуществена общност,
прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият
съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на децата от брака, да няма собствено жилище. Възлагане на основание
чл.349, ал.2 ГПК се допуска само на наследствени имоти и то само на наследник,
който към откриване на наследството е живял в имота и не притежава друго жилище,
т.е съсобствеността
между страните следва да произтича само от наследяване. Разпоредбата на чл.349, ал.2 ГПК изключва от обхвата
на визирания в нея способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост,
освен онази, която е възникнала в резултат на наследяване, съгласно
задължителните разяснения на ВКС – т.7 от ТР № 1/19.05.2004 г. по тълк.д.№
1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Възлагане не
може да се извършва при други, непосочени в чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК хипотези.
В случая е
безспорно, че делбеният имот е жилищен такъв, а от експертното заключение е
установено, че същият е неподеляем. Без
съмнение е, че искането за възлагане на делбения имот в дял на съделителя Б.Ц. не
попада в хипотезата на чл.349, ал.1 ГПК, тъй като макар и същият да е придобил делбения
имот в режим на СИО, в случая въобще не може да става въпрос за претендиращ
възлагане съделител, на когото е
предоставено упражняването на родителски права.
Не са налице и
предпоставките по чл.349, ал.2 ГПК. От доказателствата
по делото е безспорно установено, че
делбеният имот е бил закупен през 1991 г. от ответника Б.П.Ц. по време на брака
му с И. Т. Ц., т.е. имотът е бил придобит в режим на СИО. И. Ц. е починала през
2001 г., като е оставила за свои наследници – съпруга си Б.П.Ц., ****** си В.Б.Е.
и **** си П. Б. П.. Така, съделителят Б.Ц. притежава 4/6 ид.ч. от недвижимия
имот (3/6
ид.ч. –
в условията
на СИО и 1/6 ид.ч. – по наследяване), а съделителката Весела Е. притежава 1/6 ид.ч. от имота по
наследство от ***** си И. Ц.. Върху
останалата 1/6 ид.ч. от имота, принадлежаща на наследника П. Б. П.,
впоследствие е
било проведено
принудително изпълнение, заради негови задължения. След
успешно извършена публична продан, с Постановление
за възлагане от
19.11.2018 г., издадено по изпълнително дело № 20168040400737 по описа на ЧСИ Делян Николов, на Р.К.В. (ищца по делото) е
възложена принадлежащата на длъжника П. Б.
П. 1/6
ид.ч. от процесния имот.
Постановлението за възлагане, с което ищцата В. се
легитимира като собственик на 1/6 ид.ч. от делбения имот е влязло в сила на 12.12.2018 г. и е надлежно вписано в СВп-Царево на 15.01.2019 г.
Предвид горните
факти, въззивният съд намира за правилни изводите на ЦРС за наличие на смесена
съсобственост, изключваща възлагането на имота на основание чл.349, ал.2 ГПК. Неоснователни
са възраженията във въззивната жалба, че не следвало да се вземат предвид извършената
публична продан на 1/6 ид.ч. от имота и последващото й възлагане на ищцата, тъй
като проданта нямала характер на разпоредителна сделка, а била едностранен акт
на принудително изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.496, ал.2 ГПК, от деня
на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички
права, които длъжникът е имал върху имота. Следователно, публичната продан е
деривативен способ за придобиване на
вещни права и с влязлото в сила постановление за възлагане купувачът на
публичната продан се легитимира като собственик на имота (в този смисъл
– ТР № 4/11.03.2019 г. по тълк.д.№ 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС). Защитата срещу
влязло в сила постановление за възлагане се осъществява по исков ред (чл.496,
ал.3 ГПК), за което липсват данни по настоящото дело.
В случая
съсобствеността между ответниците Б.Ц. и В.Е. е възникнала в резултат на
наследяване, а частта на ищцата Р.В. е придобита на друго правно основание – вследствие
извършена публична продан на 1/6 ид.ч. от недвижимия имот в хода на
принудително изпълнение, т.е. налице е т.нар. „смесена съсобственост“. След
като липсват правопораждащите факти за възникване на съсобствеността в хипотезата
на чл.349, ал.2 ГПК, имотът не би могъл да бъде възложен в дял на който и да е
от съделителите. При наличие на смесена съсобственост, т.е. такава, възникнала
в резултат на повече от един юридически факт, какъвто е настоящият случай,
извършването на делбата по реда на чл.349, ал.2 ГПК е недопустимо и в този
смисъл са задължителните указания, дадени в т.8 на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на
ВКС.
Предвид
изложените съображения, въззивният съд намира, че липсва правно основание за
възлагането на имота в дял на въззивника Б.Ц., като единственият способ за
извършване на делбата на процесното неподеляемо жилище остава изнасянето му на
публична продан, както правилно е приел и районния съд.
Ето
защо, изложените във въззивната жалба възражения са изцяло неоснователни, а
като е постановил делбата да се извърши чрез изнасянето на имота на публична
продан по реда на чл.348 ГПК съдът е постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, искането на въззиваемата Р.В. по
чл.78 ГПК е основателно, поради което въззивниците Б.Ц. и В.Е. следва да й
заплатят сумата от 3 900 лв. за направените от нея разноски във въззивното
производство за платено адвокатско възнаграждение, съгласно представения
договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4/17.01.2020
г., постановено по гр.д.№ 192/2019 г. по описа на Районен съд – Царево.
ОСЪЖДА Б.П.Ц., ЕГН ********** и В.Б.Е., ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят
на Р.К.В., ЕГН **********
сумата от 3900
лв. – направени разноски за въззивното
производство пред БОС за платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.