№ 64
гр. Варна , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на единадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20203100901374 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе преднид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на по реда на чл.530
вр. гл. 21 ГПК и чл. 25 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, след отмяна на прекратителното
определение № 74/21.01.2021г.
Постъпила е жалба рег. № 20201221105325, подадена от името на
„СЕРВИС ТУР“ ООД, представлявано от управител М. М., чрез адв. И.Б.,
срещу отказ на длъжностното лице по регистрацията от 17.12.20г, постановен
по заявление за вписване на промени в обстоятелства вх.№ 20201216104939.
Искането се основава на твърдения за неправилна преценка на
представените от заявителя доказателства за законосъобразно свикани
събрания и взетите на тях решения. Твърди, че всички изискуеми от закона
приложения за доказване на факта на изключването на съдружници, които не
са изпълнили задължение за внасяне на допълнителни парични вноски, а
поставеното от длъжностното лице по регистрацията допълнително изискване
за предупреждаване на неизправните съдружници след решение на общо
събрание не е обосновано със законово правило. Отделно от това излага
допълнителни съображения за за законосъобразно настъпване на заявените
промени, като се позовава на стабилизиране на решенията на събранията
както за допълнителните вноски, така и за изключването и недобросъвестно
1
осуетяване на контактите на управителя със бездействащи съдружници. Моли
незаконосъобразният отказ да бъде отменен и постановено вписване на
промяната в състава на съдружниците, управлението и новия учредителен
акт, заявени от надлежно оправомощено лице.
След изпълнение на указания по отстраняване на нередовности на
искането( образувани по погрешка като нова жалба по т.д. 50/21) с обратна
сила, съдът констатира, че подписаната от адвоката жалба е придружена с
възпроизведени копия от заявления и приложени към него книжа,
регистрирани с вх.№ вх.№ 20201216104939 и постановен отказ, съобразно
изискванията на чл. 25 ал.3 ЗТРРЮЛНЦ. Първоначално регистрираният като
жалба документ(наименован погрешно „искова молба“) е подаден на
21.12.20г в срока по чл.25 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, считано от издаването на
отказа на 17.12.20г. Искането е подадено от лицето, упълномощило адвоката,
действал като заявител по отказаното вписване и производството по нея е
допустимо. Държавна такса е внесена авансово.
При администрирането на подадената жалба, Агенцията по вписванията
като насрещната страна, действаща чрез юрисконсулт Б., е заявила само
искане за определяне на разноски. В допълнително становище след
отстраняване на нередовността на сезирането на съда, насрещната страна
обосновава законосъобразност на отказа с изискване на закона за отправяне
не писмено предупреждение за изключване след съответно решение на общо
събрание на съдружниците и връчване на покана за събрание с такъв дневен
ред. Моли законосъобразният отказ да бъде потвърден.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и
представените при регистрацията на заявлението доказателства, и въз
основа на справка чрез публичния достъп до данните на електронния
сайт на Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Законният представител на дружеството - жалбоподател е упълномощил
адвокат Б., подал заявление по образец № А4, регистрирано с вх.№
20201216104939 за вписване по партидата на „СЕРВИС ТУР“ ООД, ЕИК
*********. Заявени са промени в състава на съдружниците и управлението,
както и придобиването на всички дялове от едноличен собственик.
2
Заявителят – адвокат се легитимира с изрично пълномощно, издадено
управителя М., посочен в заявлението като единствен съдружник, управител
и представител на дружеството. Приложена е изискуема по чл. 13 ЗТР
декларация от този заявител.
Като прецени новозаявените обстоятелства, съдът намира, че
обуславящо по отношение на останалите е вписването на прекратяването на
дружественото участие на съдружниците В.Г., С.М., А.Т., И.Ч., В.Т., В.Ш. и
А. М.А поради изключването им от дружеството, тъй като то е предпоставка
за легитимиране и на останалия единствен съдружник М. М. като новозаявен
едноличен собственик и единствен управител, взел решенията на
13.05.2020г.и съставил новия дружествен акт за ЕООД.
Като приложени документи, удостоверяващи законосъобразното
настъпване на обуславящото обстоятелство, заявителят се позовава на
решение на общото събрание за изключване на съдружниците от 11.05.2020г
и поканите за свикването му, съдържащи и предупреждения за изключване по
чл. 126 ал.3 от Търговския закон. Съответно изискуемите приложенията, за
чието наличие длъжностното лице следи служебно в изпълнение на чл. 22
ал.5 ЗТР се определят според изискванията на чл. 21 ал.2 т. 9 от НАРЕДБА №
1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър
(Наредбата). Преценката за външна редовност, за която могат да се дават
указания без да се нарушава диспозитивното начало (като общ принцип на
съдопроизводство при защита на права, приложим и в охранителни
производства) налага съпоставка на посочените приложения с изискваните по
Наредбата. В случая такива приложения са представени, затова и
допълнителни указания не е следвало да се дават по тази част от заявлението.
Наред с тях заявителят е посочил и доказателства за взето на 06.04.2020г
решение за отправяне на предупреждението за изключване на неизправни
съдружници.
Преценката на съдържанието на така представените документи е в
компетенцията на длъжностното лице при произнасяне по съществото на
заявлението по чл. 21 т. 5 ЗТР. Въззивният съд осъществява същото
правомощие( чл. 25 ал.4 ЗТР вр. чл. 278 ал.4 вр. чл. чл. 271 ал.1 ГПК).
Обявената актуална редакция на дружествения договор изрично
3
допуска само писмена форма за удостоверяване на актовете на общото
събрание. В представения протокол за взето решение за изключване на
съдружници е отразено присъствие само на съдружника М. М., представляван
от пълномощник К. М.а, която е посочена и като единствен автор на
протокола, отразяващ единодушно решение на съдружниците (поради
изключване на гласа на всички изключвани от кворума за вземане на
решение на осн. чл. 137 ал.3 ТЗ). Тъй като протоколираното решение за
санкциониране на всички изключвани лице е основано на едно и също
основание, произтичащо от едни и същи общи факти, това отчитане на
кворума е допустимо(Решение № 157 от 3.01.2017 г. на ВКС по т. д. №
2219/2015 г., II т. о., ТК). Съответно съдът приема, че като писмено изявление
макар и съставено от единствения участник в общото събрание, свикано по
въпроса за изключване на съдружници, този протокол покрива изискванията
за форма.
В самия протокол са удостоверени и действията по свикване на
събранието, като е посочено, че отсъстващите съдружници са били уведомени
за датата и дневния ред на събранието чрез един от тях – съдружничката А.
М.а, действаща като техен пълномощник в страната, поради липса на обявени
от чужденците адреси в България. Отправената до това лице покана с
телепоща обаче не е удостоверена като връчена от доставчика на пощенската
услуга. Посочени са и две разписки на чужд език без превод, с който да се
установи съдържанието им, но върху тях липсва подпис на получател за да се
удостовери приемане от адресата. Поканата до М.а се отнася до предходни
събрания, в чийто дневен ред липсва въпроса за изключване. Не може да се
приеме за надлежно уведомяване и получаването на поканите за събранието
от съдружника М., тъй като липсва представено пълномощно за такова
действие, а с оглед на поставените въпроси в дневния ред, отправянето и
приемането на покана за събрание и предупреждение за изключване от лице,
представляващо едновременно санкциониращо дружество и санкциониран
съдружник е явно несъвместимо с добросъвестно упражняване на
представителната власт. Съдът съобразява, че нито в императивните
изисквания на чл. 139, ал. 1 ТЗ, нито в договора, сключен между страните е
регламентиран способ за връчване на поканата за общото събрание, поради
което в съдебната практика се приема, че връчването може да се осъществи
4
по различни начини - с нотариална покана, по пощата, чрез телефакс или
други средства, но който и от тях да е ползван от дружеството, в лицето на
управителя извършващ организацията на събранието, той би бил обоснован
само ако доказва убедително факта на получаване на поканата от самия
адресат(решение № 196/22.11.2013 г. по т. дело № 665/2012 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 196/17.12.2009 г. по т. дело № 20/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 74/14.07.2011 г. по т. дело № 633/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о.,
решение № 104/03.10.2011 г. по т. дело № 876/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о. и
други). Затрудненията, породени от непълнотата на данните за
местопребиваването им, оповестени от съдружниците при възникване на
членственото им правоотношение, не могат да дерогират изискванията за
лично връчване. Съдът споделя изцяло констатацията на длъжностното лице
за липса на доказателства за редовно свикване на събранието, взело
решението за изключване на съдружниците.
Отделно от това, тъй като същите покани е следвало да удостоверят и
предупреждението за изключване на тези лица, при липса на
противопоставими на адресатите доказателства за връчването им, не може да
се приеме за доказано и изискването по чл. 126 ал.3 ТЗ. Съдът не намира за
обосновано изискването предупреждението за изключване да следва да бъде
отправяно само с решение на общо събрание, тъй като задължителната
компетентност на този орган е само по въпроса за самото изключване, след
като съдружника вече е бил предупреден( за разлика от фикционното
прекратяване на членство по чл. 126 ал. 1 ТЗ което настъпва по право след
изтичане на указан от събранието допълнителен срок за доброволно
изпълнение на първоначално имуществено задължение). Именно тази
специфика на санкциониране за виновно поведение обаче изисква
предупреждението (независимо от кого е отправено) да бъде ефективно
връчено и съответно съдружника поканен на събранието, за да упражни
правото си на защита пред единствено компетентния колективен орган. В
случая, дори и да бяха връчени, така изготвените покани не съдържат
конкретно индивидуализирани нарушения, а само бланкетно позоваване на
нарушения на задължения, като дори не е посочен какъв е бил пропуснатия
срок, определен от събранието за внасяне на допълнителните парични вноски.
На трето място самото обосноваване на неизпълнението на това задължение
5
се опровергава от данните, посочени в мотивите за изключването на
съдружниците. В протокола е посочено, че след като е било взето
едноличното решение на съдружника М. на 05.11.2019г за набиране на
допълнителни вноски поради влошено финансово състояние на събрание,
проведено в отсъствие на останалите съдружници на 05.11.2019г, е
последвало и друго събрание на 13.03.2020г, на което са били представени
всички съдружници и са били взети решения, отричащи необходимостта от
такова финансиране. Затова до отмяната на този акт (предмет на съдебен
контрол, според отразения по партидата на търговеца съдебен акт за спиране
на регистрирането на промени въз основа на това решение) освободеният
управител М. не е имал правомощие да провежда политиката на дружеството
по подобряване на финансовото състояние и съответно да предприема
санкциониране на неизправни съдружници.
Не могат да бъдат възприети и доводите за стабилизиране на така
свиканото и проведено на 11.05.2020г събрание, поради изтичане на
преклузивни срокове. По изложените вече съображения, след като са взели
решение за освобождаването на М. М. от длъжността по управление,
съдружниците не следва да се съобразяват и със съставени от него след
13.03.2020г книжа, поне докато не приключи процедурата по отмяна на
незаконосъобразното му освобождаване.
В заключение съдът намира пречки за установяване на
съществуването и съответствието със закона както на заявеното за
вписване обуславящо изключване, така и на обусловените
обстоятелства, поради което отказът като краен резултат е
законосъобразен.
Предявяването на неоснователна жалба ангажира отговорност на
страната, причинила необосновано съдебния спор (чл. 25 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ,
вр. чл. 78 ал. 4 ГПК), поради което искането следва да се уважи.
Учреждението е упражнило процесуални права чрез юрисконсулт, поради
което съдът следва да възложи на жалбоподателя възнаграждение, равняващо
се на 100лв, определено в средния размер за защита за този вид производства
(чл. 78 ал.8 ГПК, вр. чл. 23 т.5 от НЗПП).
По тези съображения и на осн. чл. 25 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 278 ал. 4,
6
вр. чл. 272 ГПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказ на длъжностното лице по регистрацията от
17.12.20г, постановен по заявление за вписване на промени в обстоятелства
вх.№ 20201216104939 по партида на „СЕРВИС ТУР“ ООД, подадено от
управител М. М., чрез заявител адв. И.Б..
ОСЪЖДА „СЕРВИС ТУР“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Варна ул. Акад. Ат. Бешков № 15 бл. Б ет. 2 ап.4 да заплати
на Агенция по вписванията, гр. София бул. Ел. Багряна 20 сумата от 100
(сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за защита в
настоящото производство, на осн. чл. 25 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 78 ал.4 и 8
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
седмодневен срок от връчването на препис на жалбоподателя, с указанията в
образец № 11 от НАРЕДБА№7/ 22.02.2008г.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7