№ 608
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петя Алексиева
Членове:Величка Борилова
Иванка Иванова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211000501462 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 260025/25.02.2021 г., постановено по т. д. № /14/2020 г.
по описа на ОС-Враца, „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е осъден да
заплати И. Ц. А. и на Г. Ц. Б., сумата от по 75 000 лв., представляваща
дължимо обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
преживените и търпени болки и страдания, свързани със загубата на неговия
баща Ц. Ц., починал в резултат на ПТП от ******** г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 04.04.2018 г. до окончателното й изплащане,
като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 150 000 лв., като
неоснователен и недоказан. Отхвърлен е иска с правно основание чл.432, ал.1
КЗ, предявен от В. И. А. срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, за
сумата от 30 000 лв., претендирана като обезщетение на неимуществени вреди
от смъртта на нейния дядо Ц. Ц., настъпила на ******** г., като
неоснователен и недоказан. Ответникът е осъден да заплати на адв. П. З. П.,
сумата от 5 560 лв. за осъществена правна помощ по отношение на ищците И.
Ц. А. и Г. Ц. Б., както и да заплати на последните, направените от тях
разноски в размер на 350 лв. – депозит за вещо лице, съобразно уважената
част от иска. В. И. А. е осъдена да заплати сумата от 300 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен
предявения иск, е депозирана въззивна жалба от ответника „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД. Излага съображения, че решението в обжалваната част
е недопустимо, тъй като е постановено преди постановяване на влязла в сила
присъда във връзка с процесното ПТП. По делото са събрани доказателства, че
1
в хода на първоинстанционното производство е внесен обвинителен акт срещу
виновния водач. Налице е пълен идентитет между повдигнатото обвинение и
описаното в исковата молба застрахователно събитие. В случай, че съдът
приеме, че решението в обжалваната част е допустимо, поддържа, че
определеното застрахователно обезщетение е в изключително високи
размери. Счита, че неправилно е определен приносът на пострадалия за
настъпилия резултат в размер на 25 %. Необосновано решаващият съд е
приел, че вина за процесния инцидент има застрахования в дружеството водач.
Изслушаната по делото автотехническа експертиза е оспорена от ответника.
Вещото лице не е дало заключение за поведението на пострадалия.
Независимо от скоростта на застрахования в дружеството водач, ако
пострадалият беше спрял, съобразно задълженията си, като участник в
движението по пътищата, да изчака преминаването на автомобила, движещ се
по път с предимство, тогава би предотвратил преминаването през пътя с
предимство. Макар заключението на вещото лице по изслушаната
съдебномедицинска експертиза да не е оспорено, същото счита, че същото е
едностранно и необосновано. С оглед на това счита, че по делото не е
доказано, че смъртта на пострадалия е настъпила в резултат на процесното
ПТП, а не е последица от разкъсване на аневризмата от високо кръвно
налягане. Излага съображения, че ищците не са доказали по делото, че са
създали трайни и близки отношения с пострадалия, както и че в резултат на
смъртта му са търпели пряко, непосредствено и за продължителен период от
време значителни по степен морални болки и страдания, които подлежат на
обезщетяване по справедливост. Счита, че от показанията на разпитаните по
делото свидетели не се установяват тези обстоятелства В мотивите
решаващият съд е описал изключително оскъдни факти в тази насока. От
изведените от съда като установени обстоятелства не се установява особено
близка връзка между пострадалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. Така съдът е презюмирал вреди, каквито не са доказани. Поддържа
възражението си за принос от пострадалия. Вещото лице В. П. е пояснил, че
ако не е пресякъл пострадалия, нямаше да настъпи този резултат.
Пострадалият е навлязъл от път без предимство на път с предимство.
Пострадалият е отнел предимството на застрахования в дружеството водач. В
случай, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
последния, то приносът на пострадалия е значителен. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част, като отхвърли предявения иск. В условията на
евентуалност – да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ищците Г.
Ц. Б., И. Ц. А. и В. Й. А.А, с който я оспорват. Излагат съображения, че
решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Считат за
неоснователни доводите на жалбоподателя, че са налице предпоставките за
спиране на производството по делото, тъй като е налице повдигнато
обвинение на виновния водач за причиняване по непредпазливост на М. Ц. П.
– пътник в автомобила, управляван от пострадалия. С оглед на това счита, че
наказателното дело не е за преюдициален спор и не са налице предпоставките
на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Счита, че във въззивната жалба са цитирани
избирателно извадки от свидетелските показания. По делото е доказано по
категоричен начин, че смъртта на пострадалия не е настъпила предварително,
2
преди процесния инцидент също така заключението на вещото лице по
изслушаната автотехническа експертиза е категорично, че причина за
настъпилото ПТП са действията на водача на лекия автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Туран“, който при наличие на ограничение на скоростта
от 60 км/ч. се е движил със скорост от 107 км/ч. моли съда да потвърди
решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
ОС-Враца е сезиран с обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД. Ищците твърдят, че на
10.06.2017 г., следобед, около 15.20 ч. Ц. Ц. управлявал лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ******** по път III, рег. № ******** по
път III-307, с посока на движението от с. Микре към гр. Угърчин. В същото
време по път III-407, с посока на движение от с. Микре към с. Киркова
Махала, Т. К. управлявал ек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“,
рег. № ********. На кръстовището, образувано между път III-305 и III-407 Ц.
Ц. следвало да продължи пътя си към гр. Угърчин. Тъй като се движил по път
без предимство, намалил скоростта при доближаване на кръстовището,
огледал се и като не видял движейки се пътя с предимство автомобили,
продължил движението си със скорост около 15-20 км/ч. Поради движение с
висока скорост, водачът на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Туран“ не могъл да спре, при което настъпил удар между предната част на
автомобила и страничната част в областта на предна колонка и предна лява
врата на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“. На място
пристигнали екипи на полицията и на бърза помощ., която само констатирала
смъртта на водача на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ Ц.
Ц.. За настъпилото ПТП е образувано ДП № 173/2017 г. по описа на РУП –
Угърчин. Ограничението на скоростта по пътя, по който се е движил лекия
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“ е било 60 км/ч. Загиналият Ц.
Ц. бил баща на Г. Б. и И. А., както и дядо на В. А.. Г. Б. и И. А. загубили
обичания си и уважаван баща, човекът ,който ги е възпитал и отгледал.
Връзката, която съществувала помежду им, била изключително силна, като
винаги били заедно в хубави и трудни моменти. Загубили бащата, от когото са
научили много и на когото се възхищавали. Баща им винаги бил до тях и ги
подкрепял, съветвал ги, бил най-добрият им приятел в живота. Все още не
можели да осъзнаят и да приемат факта, че баща им вече го няма.
Травматичното събитие оставило завинаги отпечатък в живота им.
Изпитваната от тях болка не можело да бъде заличена. В исковата молба са
описани и страданията на внучката на пострадалия В. А.. Към датата на ПТП
за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“, рег. № ******** е била
налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, със срок на
действие 14.07.2016 г. – 13.07.2017 г., сключена с ответника. С писмо от
04.07.2018 г. предявили претенция към ответника за заплащане на
застрахователно обезщетение. Ответникът ги уведомил, че за тях не е налице
основание за заплащане на застрахователно обезщетение. Молят съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на Г. Б. и на И. А.
сумата от по 150 000 лв., а на В. А. – 30 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди о
3
от смъртта на техния родственик Ц. Ц., ведно със законната лихва, считано от
26.07.2018 г., до окончателното изплащане. Претендират сторените по делото
разноски.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника, с който я оспорва. Излага съображения, че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността му, тъй като смъртта на Ц. А.
Ц. е починал непосредствено преди настъпване на процесното ПТП. Дори
смъртта да не е настъпила непосредствено преди същото, а малко след него, то
непосредствено преди инцидента се е проявил остър здравословен проблем с
посочения водач – аневризма на аортата и разкъсване на същата, в резултат на
което се е образувала сърдечна тампонада, довела до спирането на сърдечната
му дейност. Това е довело до невъзможност да контролира МПС и до
отнемане предимството на другия участник в инцидента. Тъй като липсва
причинна връзка между смъртта на Ц. А. Ц. и процесното ПТП, то не е налице
и деликт. Счита, че вина за настъпилото ПТП носи пострадалият Ц. А. Ц.,
който е отнел предимството на застрахования в ответното дружество водач,
въпреки наличието на знак Б2, навлязъл в зоната на кръстовището и е
възникнало процесното ПТП. В условията на евентуалност оспорва
легитимацията на ответницата – внучка на пострадалия, както и оспорва
размера на претендираните от ищците обезщетения, които счита за завишени.
Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск, а в условията на евентуалност –
да намали размера на претендираното обезщетение, като отчете наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия, което счита, че е 50 %. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба
от ищците, с която оспорват възраженията на ответника. Излага съображения,
че ищците са надлежно легитимирани да предявят исковете, предмет на дето,
както и не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника. Оспорва наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК е постъпил допълнителен писмен
отговор от ответника, с който поддържа възраженията си счита, че
съдебномедицинската експертиза на труп, изготвена в досъдебното
производство, съставлява годно доказателство по ГПК, тъй като има същото
значение като изготвения протокол за оглед на местопроизшествие.
Видно от представения констативен протокол с пострадали лица №
32 на 10.06.2017 г., около 15.20 ч., на път 401, при 2+100 км., на кръстовище с
път 307 е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, собственост на Ц. А. Ц. и управляван от него, както и лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туранг“, рег. № ********, собственост
на Т. К. К. и управляван от него. Пострадал при ПТП е Ц. А. Ц., с поставена
диагноза: разкъсване на аневризма на аорта, предизвикала и сърдечна
тампонада, довела до спиране на сърцето и смърт преди настъпване на ПТП.
Пострадали са и още три лица. Като обстоятелства и причини за ПТП е
посочено, че движейки се по път 307, поради внезапно настъпило болестно
състояние и смърт на водача Ц. А. Ц., първото МПС не пропуска, отнема
предимство и блъска странично второто МПС, движещо се по път 401 , в
следствие на което настъпва ПТП с пострадали участници и материални щети.
4
Образувано е досъдебно производство. В протокола е удостоверено, че да
лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“, е представена
застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответното дружество, със срок на действие до 13.07.2017 г.
Видно от представеното удостоверение за наследници изх. №
61/09.03.2018 г. Ц. А. Ц. е починал на ******** г., като е оставил за свои
наследници по закон: И. Ц. А. – син, Я. Ц. Ц. – син и Г. Ц. Б. – дъщеря.
Съгласно представената справка от извършена проверка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ се установява, че за лек автомобил с
рег. № ******** е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответника, със срок на действие 14.07.2016 г. – 13.07.2017 г.
С писма съответно от 28.07.2018 г. и от 04.04.2018 г. ответникът е
уведомил Г. Б. и И. А., че отказва да изплати застрахователно обезщетение във
връзка със заявената от тях претенция относно смърт на техния баща при
процесното ПТП.
От заключението на вещото лице д-р Ф. Т. – съдебен лекар, по
изслушаната пред ОС-Враца съдебномедицинска експертиза се установява, че
Пострадалият Ц. Ц. е получил следните травматични увреждания: кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки, с пробив в мозъчните стомахчета, охлузване на
главата в ляво тилно теменно, счупване на ребра вляво и счупване на
гръбначния стълб на ниво 6-ти гръден прешлен с дислокация на фрагментите,
разкъсване на гръдната аорта с кръвоизлив в околосърцевата торбичка и
гръдната кухина, травматично разкъсване на левия диафрагмен купол с
пролапс на стомаха и гръдната кухина, травматично разкъсване на далака с
кръвоизлив в коремната кухина, счупване на срамната кост на таза,
кръвонасядания по предната повърхност на гръдния кош и на предната
коремна стена, кръвонасядания на двете бедра и подбедрицата и счупване на
костите на лявата подбедрица. Трупната картина на смърт от остра масивна
кръвозагуба. Вещото лице приема, че не е възможно да има излив на кръв в
коремната кухина и кръвопропиване на меките тъкани в областите на
фрактурираните стоки, както и наличие на мекотъканни кръвоизливи
вследствие травми от ПТП при предходно настъпила смърт. Констатирано е
наличие на причинно-следствена връзка между получените травми и
настъпилата смърт на пострадалия.
В открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че при
значителна кинетична енергия може да се разкъса аортата, а не само
аневризма. Възможно е разкъсване на аневризмата, което не е в резултат на
травмата. Аневризмата е торбовидно разширение на стена на съд, получено
при различни фактори, при което изтънява стената на кръвоносния съд, тя
губи своята еластичност и се получава торбовидно разширение, което при по-
рязка промяна на кръвното налягане може да се разкъса, като може да се
разкъса и в следствие на външно травматично въздействие. По делото има
данни за предходен инфаркт, който обаче не е свързан с аневризмата, а е в
следствие исхемична болест на сърцето. Тази болест не може да доведе до
нетравматично разкъсване на аневризмата. Вещото лице приема, че е
възможно да има инцидент непосредствено преди ПТП. В случая има данни за
кръвоизлив и в други кухини и кръвонасядания, от които вещото лице
предполага, че е имало сърдечна дейност и приток на кръв към тези съдове.
При едно предхождащо разкъсване на аневризма кръвта не би достигнала до
5
периферията, а ще се избие в околосърцевата торбичка или гръдната кухина.
Вещото лице приема, че намереното количество кръв е 2 литра, а капацитета
на сърдечната торбичка е 200 мл. кръв. Това количество кръв няма как да се
излее в торбичката около сърцето, особено ако е здраво. Торбичката на
сърцето не може да се разтяга и поема повече от 200 мл. Кръв. Ако постъпи по
– голямо количество кръв, сърцето спира да работи. Разкъсаното на
аневризма започва с остра болка, която може да доведе до колабиране, като
тази болка е осезаема. Човек, който усети такава, трябва да спре, да легне.
След това състоянието продължава със задух, понижаване на кръвното
налягане и евентуална смърт, тъй като над 90 % от разкъсването на аневризма
води до смърт. Човек в такова състояние е възможно да контролира
поведението си, но трябва да спре на едно място, да седне или легне, тъй като
болката е осезаема. Това състояние е възможно да продължи и с часове, тъй
като не става внезапно, рязко, а започват да се разкрояват соевете. Вещото
лице приема, че е възможно разкъсване на аортата непосредствено преди
ПТП, но счита, че в случая това е малко вероятни.
От заключението на вещото лице инж. В. Т. П. по изслушаната
автотехническа експертиза се установява, че ПТП е настъпило на ******** г.,
около 15.35 ч., на път 401, при км. 2+ 100 (Микре-Ловеч), при разклона на гр.
Угърчин Пътят в посока гр. Ловеч, преди кръстовището е ограничен с
прекъсната осева линия М1, която в зоната на кръстовището е прекъсната М3,
след което продължава непрекъсната след кръстовището На около 100 м.
преди показателна табела Ловеч в посока на огледа е поставен пътен знак В
24 и В 26 „Забранено е движение със скорост, по – висока от ограничената –
69“. Мястото на първоначалния контакт при удара, между челната част на
лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ и страничната лява част
на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“ върху пътната
настилка е в лентата за движение на лекия автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Туран“ Скоростта на движение на лекия автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ в момента на удара, при първоначалния контакт с
лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“ е била около 18 км/ч.
Скоростта на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“ в момента
на удара при първоначалния контакт с лекия автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, е била около 107 км/ч. Вещото лице приема, че водачът на
лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“, при движение със
скорост от 107, 27 км/ч. е нямал техническа възможност да спре преди
мястото на удара, но при движение със скорост от 60 км/ч. е имал техническа
възможност да спре до мястото на удара, като пропусне лекия автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“ и предотврати ПТП. Механизмът на ПТП е
следният: на 10.06.2017 г., около 15.20 ч. лекият автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ се е движил по платното за движение на път III-
307 в посока с. Микре към гр. Угърчин, към кръстовището на път III – 307 и
път III-407. В същото време лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Туран“, се е движил по платното за движение на път III-304, в посока с.
Микре към. С. Киркова махала със скорост около 107 км/ч. Водачът на лекия
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ е предприел пресичане на
кръстовището, като не е установено дали е спрял преди това на стоп линията
на пътен знак Б2. Водачът на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Туран“, е възприел другия автомобил като опасност, но поради движение с
6
несъобразена скорост от 107 км/ч при ограничение с пътен знак В 27 на 60
км/ч., достигайки до мястото на удара, е блъснал с предната си челна част
лявата странична част на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“
в областта на предната лява врата. Ударът е страничен, кос. В резултат от
ударния импулс лекият автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ се е
отклонил на дясно, като се завъртял на около 90 градуса в посоката на
въртенето на часовниковата стрелка, продължил движението си напред и в
ляво, след като напуснал платното за движение и се установил в тревната
площ със задната си част, насочена към платното за движение. В резултат на
удара лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“ се отклонил в
ляво, като се е въртял на около 120 градуса в посока на въртенето на
часовниковата стрелка, заедно с другия автомобил, достигайки левия край на
платното за движение се отклонил на дясно косо на платното за движение,
след което се установил в предната част със задната си част, а предната част на
платното за движение Вещото лице приема, че от техническа гледна точка
вероятната причина за настъпване на произшествието е водачът на лекия
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“, който се е движил с
превишена скорост от 107 км/ч. при ограничение от 60 км/ч. преди
кръстовището, поради което сам се е поставил в невъзможност за
предотврати произшествието.
От показанията на разпитаната пред ОС-Враца свидетелка И. А. Т.,
сестра на Ц. Ц., леля на Г., води дело с ответника, се установява, че последната
живеела в гр. Ботевград и идвала редовно на село. Ц. поддържал добри
отношения с децата си. Той ходел при тях, да ги види и те идвали на село.
Отношенията между Г. и Ц. били добри, като дъщеря и баща. Ц. живеел в с.
Търнава. След неговата смърт Г. приела много зле смъртта му. Всичко се
случило внезапно и била в шок. Ц. не бил в лошо здравословно състояние.
Свидетелката и Г. посещавали Ц., събирали се за празници, годишнини,
събирания. Много често се събирали, поне веднъж месечно.
От показанията на свидетеля С. Ц. С. се установява, че познавал И.
А.. Живеели през една къща в с. Търнава. Ц. също живеел в с. Търнава. Имал
нормални отношения с баща си. Търсили се, виждали се. Отношенията му
били като баща и син, добри, нормални отношения. Свидетелката е виждала
два пъти И. след смъртта на неговия баща Като му съобщили за смъртта на
баща му, на И. му станало лошо, свестили го.свидетелката виждала Ц. със
сина му И. поне веднъж седмично. Ц. също ходел при И..
Във въззивното производство е представено решение №
585/18.11.2024 г., постановено по КНОХД № 824/2024 г. по описа на ВКС, II
НО, с което е оставено в сила решение № 92/03.07.2024 г., постановено по
ВНОХД № 122/2023 г. по описа на АС-Велико Търново, с което е потвърдена
присъда по НОХД № 5/2021 г. на ОС- Ловеч, с която подсъдимият е признат
за виновен в това, че на 10.06.2017 г., около 15.35 ч., на път 401, при
километър 2+100, на кръстовище, образувано с път 307, при управление на
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“, рег. № ********, негова
собственост, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.2 вр.
ал.1 ЗДвП – при избиране на скоростта си на движение, като водач на МПС
категория „В“, когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал.1, а именно: 90 км/ч и това в
конкретния пътен участък е било сигнализирано с пътен знак В 26,
7
ограничаващ скоростта до 60 км/ч, се е движил със скорост от 95 км/ч.,
вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на М. Ц. П., от с.
Търнава, област Враца, поради което и на осонвание чл.343, ал.1 , б. „в“ вр. с
чл.342, ал.1, предл.3 НК, вр. с чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, като му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и на основание чл.66,
ал.1 НК е отложил изтърпяването му за срок от 4 години, на основание чл.343г
вр. с чл.37, ал.1, т.7 НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за
срок от 2 години, считано от влизане на присъдата в сила.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подаденa в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от
легитимиранa страна, като същата е процесуално допустимa. Разгледана по
същество, въззивната жалба е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно.
По релевираните оплаквания за недопустимост на обжалваното
съдебно решение:
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 1 от 09.07.2019
г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК на ВКС, т.1, въззивно решение, постановено
при наличие на основание за спиране по чл.229, ал. 1, т. 4 ГПК (независимо
кога са възникнали предпоставките за това - пред първоинстанционния или
пред въззивния съд), е недопустимо.
Когато обаче първоинстанционното решение е постановено при
наличие на основанията за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, това няма за
последица недопустимост на постановеното съдебно решение. В мотивите на
посоченото тълкувателно решение е посочено, че ако нарушението на чл.229,
ал.1, т.4 ГПК е допуснато от първата инстанция, въззивната инстанция
съобразно правомощията си на съд по съществото на спора и в изпълнение на
служебното си задължение да следи за спазване на процесуалните норми,
обезпечаващи валидността и допустимостта на процеса (чл.269, ал.1 ГПК), ще
е длъжна със своите процесуални действия да отстрани порока, като сама спре
производството по делото, за да изчака влизането в сила на решението или
присъдата по преюдициалния спор и след това да разреши висящия пред нея
обусловен спор между страните.
В случая това е сторено във въззивното производство, като същото е
спряно до приключване на наказателното дело, водено във връзка с процесния
инцидент, с влязъл в сила съдебен акт.
По изложените съображения въззивният съд счита, че доводите на
жалбоподателя във връзка с допустимостта на обжалваното съдебно решение
се явяват неоснователни. Ето защо следва да се разгледат доводите относно
неговата правилност.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото
доказателства се установи, че към датата на ПТП гражданската отговорност
на водача на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“, рег. №
******** е застрахована при ответника по имуществена застраховка
„Гражданска отговорност. Обект на застраховате по тази застраховка е
8
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие, съгласно нормата на чл.429, ал.1, т.1 КЗ.
Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората алинея на
чл.477 КЗ са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или
ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е
необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по
изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно
средство. В случая посоченият автомобил е управляван от собственика.
През време на действието на застрахователния договор – на
10.06.2017 г., е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската
отговорност на който е покрита от ответника. Причина за настъпилото ПТП е
нарушение на правилата за движение по пътищата, регламентирани в нормата
на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП – при избиране на скоростта си на движение, като
водач на МПС категория „В“, когато стойността на скоростта, която не трябва
да се превишава, е различна от посочената в ал.1, а именно: 90 км/ч и това в
конкретния пътен участък е било сигнализирано с пътен знак В 26,
ограничаващ скоростта до 60 км/ч. Тези обстоятелства са установени с
влязлата в сила присъда, която на основание чл.300 ГПК е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Нормата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния
водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на застрахователно
обезщетение на пострадалото лице за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди.
Жалбоподателят оспорва наличието на причинна връзка между
процесното ПТП и смъртта на наследодателя на ищците, като поддържа, че е
резултат от спукана преди инцидента аневризма.
Доколкото спрямо виновния водач не е повдигнато обвинение за
причиняване на смърт по непредпазливост при управление на МПС, от която е
настъпила смъртта на наследодателя на ищците и съответно не е постановена
влязла в сила присъда, нормата на чл.300 ГПК не може да намери
приложение, включително и по отношение приетото в хода на наказателното
производство, че е настъпил внезапен сърдечен инцидент към момента на
ПТП с наследодателя на ищците.
Следва да се посочи обаче, че причиняването на смърт по
непредпазливост при управление на МПС съставлява съставомерно деяние по
смисъла на чл.343, ал.1, б.“в“ НК вр. с чл.342, ал.1, предл.3 НК, за което не е
налице постановена присъда. Същевременно на основание чл.124, ал.5 ГПК е
регламентирано, че иск за установяване на престъпно обстоятелство от
значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила
решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да
бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл.24, ал.1, т.2 - 5
9
или е спряно на някое от основанията по чл.25, ал.1, т.2 или чл.26 от
Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на
деянието е останал неоткрит. Тези ограничения следва да се приложат и
относно възможността на гражданския съд инцидентно да установява
престъпни обстоятелства от значение на гражданското дело. В случая не е
налице някоя от горепосочените пречки за ангажиране на наказателната
отговорност на виновния водач за смъртта на наследодателя на ищците.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 233 от 17.10.2017 г. по
гр. д. № 4321/2016 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК,
обстоятелствата, които са от значение за разрешаването на даден
гражданскоправен спор, но същевременно осъществяват състав на
престъпление по НК, поначало следва да са установени с влязла в сила
присъда по реда на НПК. За съда, разглеждащ гражданското дело, съществува
процесуална забрана да установява такива престъпни обстоятелства в рамките
на същото, което ясно следва от разпоредбите на чл.17, ал.1 - in fine, чл.229,
ал.1, т.5 и чл.300 ГПК, освен в случаите, изчерпателно посочени в чл.124, ал.5
ГПК.
Аргументи в тази насока са изложени и в решение № 20/20.05.2021 г.
по гр. д. № 4321/2016 г. на ВКС, ГК, IV ГО, с което е прието, че когато
твърденията на ищците по предмета на делото, съставляват престъпление по
НК, гражданският съд може сам да ги установява, единствено ако са налице
условията на чл.124, ал.5 ГПК.
С решение № 4 от 21.03.2012 г. по т. д. № 81/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ
ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК, е разяснено, че ако увреждащото
деяние притежава белезите на предвидено в наказателния кодекс умишлено
престъпление, но престъпният му характер не е установен с влязла в сила
присъда или решение по чл.124, ал.5 ГПК, гражданският съд, който разглежда
иска на застрахования за заплащане на застрахователно обезщетение, е
компетентен да преценява деянието единствено от гледна точка на
обективните му признаци, не и да го квалифицира като умишлено. В противен
случай би се стигнало до инцидентно установяване на престъпление по повод
на гражданскоправен спор, каквото законът не допуска.
В случая описаното от ищците инкриминирано деяние не е
умишлено, а е извършено по непредпазливост, поради което не е налице
процесуална възможност гражданският съд, който разглежда последиците от
деянието, да преценява единствено от гледна точка на обективните му
признаци, без да го квалифицира като умишлено.
По изложените съображения и доколкото не са налице
предпоставките на чл.124, ал.4 ГПК, въззивинят съд счита, че не е налице
процесуална възможност в рамките на възникналия граждански спор
инцидентно да се установява описаното в исковата молба инкриминирано
деяние – причиняване на смърт по непредпазливост при управление на МПС.
Ето защо и доколкото по делото не е установено по надлежния процесуален
ред – чрез влязла в сила осъдителна присъда, извършване на процесното
инкриминирано деяние, то предявеният иск, предмет на делото, се явява
изцяло неоснователен.
Единствено за изчерпателност на изложението е нужно да се
отбележи, че изводът на вещото лице д-р Ф. Т., че е налице причинно-
следствена връзка между получените травми и смъртта на наследодателя на
10
ищците, не е категоричен. Вещото лице е пояснило в открито съдебно
заседание, че е възможно разкъсване на аортата непосредствено преди
настъпване на ПТП, макар да приема същото за по-малко вероятно. Липсата
на установена по категоричен и несъмнен начин пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и смъртта на
наследодателя на ищците, също води до неоснователност на предявените
искове.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично,
решението в обжалваната част следва да се отмени, като исковете следва да се
отхвърлят изцяло.
По разноските по производство:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 ГПК в полза на
жалбоподателя следва да се присъди сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати в полза на адв. П. З. П. сумата от 5 560 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена правна помощ по
отношение на И. А. и Г. Б.,както и в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на последните направените по делото разноски в размер на 350 лв., за
депозит за вещо лице, съразмерно с уважената част от иска.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260025/25.02.2021 г., постановено по т. д. №
14/2020 г. по описа на ОС-Враца, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, с адрес гр. София,
бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, е осъден да заплати И. Ц. А., ЕГН
********** и на Г. Ц. Б., ЕГН **********, сумата от по 75 000 (седемдесет и
пет хиляди) лв., представляваща дължимо обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в преживените и търпени болки и
страдания, свързани със загубата на неговия баща Ц. Ц., починал в резултат
на ПТП от ******** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
съответно от 04.04.2018 г. и от 28.07.2018 г. до окончателното й изплащане,
както и В ЧАСТТА, с която „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
********* е осъден да заплати на адв. П. З. П., САК, с адрес гр. София, бул.
“Княз Александър Дондуков – Корсаков“ № 5,, вх.В, ап.25, сумата от 5 560
(пет хиляди петстотин и шестдесет) лв., за осъществена правна помощ на И.
Ц. А. и Г. Ц. Б., както и да заплати на И. Ц. А., ЕГН ********** и на Г. Ц. Б.,
ЕГН **********, направените от тях разноски в размер на 350 (триста и
петдесет) лв. – депозит за вещо лице, съобразно уважената част от иска, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени в обективно и субективно,
кумулативно съединяване от И. Ц. А., ЕГН **********, и на Г. Ц. Б., ЕГН
********** и двамата със съдебен адрес гр. София, бул. „Княз Александър
Донкуков – Корсаков“ № 5, вх.В, ап.25 – адв. П. З. П., срещу„ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, с адрес гр. София, бул. „Княз
Александър Дондуков“ № 68, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1
11
ЗЗД – за сумата от по 75 000 (седемдесет и пет хиляди) лв., представляваща
дължимо обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
преживените и търпени болки и страдания, свързани със загубата на неговия
баща Ц. Ц., починал в резултат на ПТП от ******** г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано съответно от 04.04.2018 г. и от 28.07.2018 г. до
окончателното й изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА И. Ц. А., ЕГН **********, и на Г. Ц. Б., ЕГН **********
и двамата със съдебен адрес гр. София, бул. „Княз Александър Донкуков –
Корсаков“ № 5, вх.В, ап.25 – адв. П. З. П., да заплатят на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, с адрес гр. София, бул. „Княз
Александър Дондуков“ № 68, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК, сумата от
100 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство във въззивното производство.
Решението е влязло в сила, като необжалвано, В ОСТАНАЛАТА
ЧАСТ.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок то
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12