Р Е Ш Е Н И Е
№273
гр.
Враца, 24.07.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, втори
състав, в открито заседание на 24.07.2023 г. /двадесет и четвърти юли, две
хиляди двадесет и трета година/, в
състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря
Даниела МОНОВА и с
участието на прокурора Николай ЛАЛОВ, като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело
№ 426 по описа на АдмС – Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК,
вр. с чл. 111 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС).
Образувано
е по ЖАЛБА на ** С.З.Н.,***, против Заповед № Л-2211/13.07.2023 г. на Началник
Затвора-***, с която му е наложено наказание ** на основание чл. 104, ал. 1,
вр. чл. 102, ал. 2 и чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС.
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Иска се отмяната
й.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, явява се лично и поддържа жалбата по съображенията изложени в
нея.
Ответникът – Началника на Затвора ***, редовно
призован, не се явява. Чрез процесуален представител – С.М.,** , упълномощен
със Заповед № Л-2340/21.07.2023г. на основание чл.15 от ЗИНЗС, оспорва жалбата.
Иска връщането на преписката за ново произнасяне.
Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава
заключение за неоснователност на жалбата и потвърждаване на оспорения акт.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния
орган дисциплинарна преписка и са приети допълнително справки и документи от
ответника.
Съдът, след като се запозна с депозираната жалба и
прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
ДОПУСТИМА, като подадена в
законоустановения 3 /три/-дневен
срок чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС, от надлежна страна – адресат на заповедта,
която има правен интерес от оспорването и срещу индивидуален административен
акт, който засяга права и интереси на оспорващия. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на приетите по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от изложеното в Докладна Записка
с вх. № 6208/14.06.2023 г. /на л. 9 от делото/, на 14.06.2023 г., в 07,20 часа, ** А.А., е
разпоредил на жалбоподателя **. С.З.Н. „да почисти коридора на голямото крило“,
поради наложено наказание ** със Заповед № Л-1087/10.04.2023г. **. С.Н. обаче
категорично отказал. Към докладната са приложени писмени обяснения дадени от **.
Н. /л.10/.
По цитираната докладна с вх. № 6208/14.06.2023
г., е работил ** М.Ц., която е дала мотивирано предложение от 28.06.2023г.
/л.11/ за налагане на дисциплинарно наказание ** за **. С.Н.. Размера на
наказанието е мотивиран със системни нарушения на чл. 100, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, посочено е, че до момента Р. ** по ЗИНЗС и са приложени * бр. заповеди за ** .
Като доказателство по делото са
представени Медицинска справка за ** от 28.06.2023 г./л.13/, съгласно която **.
С.Н. може да му бъде наложено дисциплинарно наказание ** , Заповед за заместване № Л-1896/ 16.06.2023 г.,
с период на действие 26.06.2023 г. – 10.07.2023 г. /л.21./, Протокол за
изслушване от 05.07.2023г. /л.12/ по
реда на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС по настоящата Докладна записка вх. № 6208/14.06.2023
г. за налагане на дисциплинарни наказания ** на ** С.З.Н..
Приложени са към административната
преписка заповеди на началника на Затвора – ***, * бр. /л.14-20/, с дати на
издаване на заповедите – 30.03.2023г., 10.04.2023г., 21.06.2023г.,
23.08.2022г., 02.03.2023г., 19.06.2023г. и 06.06.2022г. с които жалбоподателя С.З.Н. е наказван, които
са посочени и в оспорения акт.
По делото е разпитан свидетеля А.Б.А.
- **, изготвил докладна записка с вх. № 6208/
14.06.2023 г., който потвърди изцяло изнесеното в докладната.
На настоящият състав е служебно
известно, че в АдмС – Враца по жалби на настоящият жалбоподател са образувани:
1. Адм. дело № 424/2023 г., предмет на
което е Заповед № Л-2209/ 13.07.2023 г. на Началник Затвора ***, с която на С.Н. е наложено наказание ** за
неизпълнено на 25.06.2023 г. разпореждане за изпълнение на Заповед № Л-1087/10.04.2023
г. за налагане на наказание **,
2. Адм. дело № 425/2023 г., предмет на
което е Заповед № Л-2210/ 13.07.2023 г. на Началник Затвора ***, с която на С.Н. е наложено наказание ** за
неизпълнено на 04.06.2023 г. разпореждане за изпълнение на Заповед №
Л-1087/10.04.2023 г. за налагане на наказание **.
Във връзка с указаната от
съда доказателствена тежест с определение от 20.07.2023 г., от страна на ответника
е депозирано писмо със справки изх. № 8540/20.07.2023 г., съгласно което в
Затвора – *** няма утвърдени вътрешни правила, регламентиращи реда и начина на
изпълнение на дисциплинарното наказание **.
Въз основа на
изложеното и след като е изслушал нарушителят, Началника на Затвора *** е
постановил оспорената в настоящото производство
Заповед № Л-2211/13.07.2023
г., с която на ** С.З.Н. е наложено наказание **, на основание чл. 104, ал. 1,
вр. чл. 102, ал. 2 и чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС.
В мотивите на заповедта, административния
орган е приел за установена фактическата
обстановка констатирана в докладна
записка с вх. № 6208/ 14.06.2023 г. и че с деянието си ** С.Н. е нарушил
разпоредбата на чл. 96, т. 4 от ЗИНЗС и същото е дисциплинарно нарушение,
съгласно чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от
ЗИНЗС, извършено в условията на системност.
Обжалваната Заповед няма данни да е отменяна по
реда на чл. 111, ал. 2 от ЗИНЗС. Същата не е приведена в изпълнение по *
причини.
С Определението от 19.07.2023г. за конституиране на
страните и насрочване на делото, съдът е спрял изпълнението на оспорената
Заповед – фактически
съгласно чл.111 ал.4 от ЗИНЗС във вр. чл.166 от АПК, като същото не е
обжалвано.
В с.з. се представиха от страна на процесуалния
представител на ответника – резолюция вх. № 01260/11.07.2023г. от прокурор при
Окръжна Прокуратура – Враца и писмо изх. № ИЗ-7794/17.07.2023г. до Н-ка на
Затвора от ГДИН, относно изчисляване на наказанието ** на ** А. А..
Съдът
извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на
оспорения акт освен на основанията, сочени от оспорващия и на всички основания
по чл. 146 от АПК, като приема следното:
Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС, на която се позова
ответника в оспорената заповед, предвижда дисциплинарните наказания да се налагат с
мотивирана заповед от началника на затвора, а в случаите на чл. 193 и от началника на
поправителния дом.
Сред фактите
удостоверяващи компетентност на определено лице да издаде, в качеството си на
административен орган, конкретен административен акт, са не само наличието на
делегираща правомощие заповед по отношение конкретни длъжностни лица, а и
заеманото от издателя на акта качество.
В случая издателят на
оспорената Заповед № Л-2211/13.07.2023 г. е ** Р.В. – **, аргументира
компетентността си изрично със Заповед за заместване № Л-1896/16.06.2023 г., с
период на действие 26.06.2023 г. – 10.07.2023 г. /включително/.
След като закона не
определя на ЗНРНОД правомощия по издаване на заповеди за налагане на
дисциплинарни наказания по ЗИНЗС и такива не са му изрично делегирани със
заповед на ръководителя на съответната администрация за датата на издаване на
заповедта – 13.07.2023 г., то оспорения акт е издаден от некомпетентен
орган на основание чл. 146, т. 1 от АПК.
Компетентността на органа
издал акта е основна предпоставка за неговата валидност, а наличния по делото
дефицит на доказателства удостоверяващи горното обстоятелство, води до
единствено възможния извод за липса на компетентност у органа издал процесния
акт. Дали е въпрос на пропуск на органа е ирелевантно за решаващата воля на
съда. Липсата на доказателства, удостоверяващи всички елементи на надлежно
предоставена власт, да се направи процесното властническо волеизявление, води
до единствено възможния извод - издаване на оспорения акт от орган, който не
притежава въпросното правомощие и съответен на това е и извода, че този
административен акт е нищожен.
Установената липса на компетентност на органа издал
оспорения административен акт е абсолютно основание да бъде прогласена неговата
нищожност без да е необходимо съда да обсъжда аргументите
за неговата незаконосъобразност по чл.
146, т. 3 - 5 от АПК.
По изложените съображения жалбата е основателна.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК, ГД „Изпълнение на
наказанията“- гр. София, в чиято структура е ответника, следва да бъде осъдена
да заплати на жалбоподателя С.Н. сумата от 10,00 /десет/ лева, държавна такса за водене на делото, разноски
по делото. Тъй като обаче при постановяване на настоящето решение не е изтекъл
дадения от съда на жалбоподателя 7
дневен срок за внасянето на д.т., следва за тази сума се осъди ГДИН да я
заплати по сметка на АдмС Враца.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 111, ал. 6, т. 2 от ЗИНЗС, Административен
съд Враца, втори състав:
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на ЗАПОВЕД Рег.№ Л-2211/13.07.2023 г., издадена от „За Началник Затвора-***: **. Р.
В.“, с която на ** С.З.Н.,***, е наложено наказание **, на основание чл. 104, ал. 1, вр. чл. 102, ал.
2 и чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС.
ОСЪЖДА ГД „ИН“ София ДА
ЗАПЛАТИ на Административен
Съд Враца, държавна такса в размер на 10 лв. /десет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред тричленен състав на Административен Съд Враца, в 14 /четиринадесет/ - дневен срок, считано от днес – 24.07.2023г., съгласно чл. 111, ал.
7 от ЗИНЗС.
АДМ.
СЪДИЯ: