Р Е Ш Е Н И Е № 102
гр.Стара
Загора 13.06.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публичното заседание на петнадесети май
през две
хиляди и четиринасета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря С.Х.
и в присъствието на
прокурора Петко Георгиев
, като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 376 по описа
за 2013 год, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба от В.И.М. *** против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” при Министерството на правосъдието за присъждане на сумата 60 000лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия на администрацията на Следствения арест в
гр.Стара Загора за периода 16.12.2011г-19.04.2012г, ведно със законна лихва,
считано от 16.12.2011г до окончателното изплащане. Според ищеца преживените от
него болки и страдания са в резултат от поставяне в нечовешки условия на живот
и отказ да бъде приведен за изследвания и да му бъдат назначени необходимите
медицински изследвания. Поради това се
стигнало до съществено и необратимо влошаване на здравословното му състояние.
Твърди, че бездействието на администрацията се изразява в неосигуряване на
безопасни и здравословни условия на пребиваване, съобразени с нуждите му предвид
наличните заболявания - липса на чист въздух, липса на достатъчна двигателна
активност, тесни помещения, липса на пряк достъп на дневна светлина и
възможност за естествено проветрение. Счита, че личното поведение на д-р
Кирилова като медицинско лице в ареста е довело до усложняване на наличните му
заболявания. Претендира за разноските в процеса.
Ответникът - Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр. София
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Стоянова в съдебно заседание и в
представен писмен отговор оспорва предявените искове. Поддържа, че от събраните
по делото доказателства не е установено наличието на кумулативно изискуемите по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на държавата за причинени на В.М. неимуществени вреди в резултат
на незаконосъобразна административна дейност, за което са изложени подробни
съображения. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
упълномощения от ицеца адвокат.
Окръжна
прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание
чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано
заключение за неоснователност и недоказаност на предявените искове.
От
събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Ищецът
В.И.М. е задържан в следствен арест гр.Стара Загора на 16.12.2011г по досъдебно
производство № 815/ 2011г по описа на ОД на МВР Стара Загора с мярка за
неотклонение “Задържане под стража”. На основание разпореждане на прокурор при
Окръжна прокуратура Стара Загора от 18.04.2012г е преведен в Затвора Стара
Загора, видно от дневника за постъпилите и освободените /л.70/. На същата дата
е подписал декларация, че няма да приема храна докато не бъде насрочена дата за
провеждане на полисомнографско изследване /л.128-130/.
При
задържането му е извършен медицински преглед, при който той съобщава за
заболявания захарен диабет и артериална хипертония. За периода
22.02.2012г-12.03.2012г пребивава в Специализирана болница за активно лечение
на лишени от свобода-вътрешно отделение, където е констатирано задоволително
общо състояние и след проведено лечение е дадено мнение, че може да пътува с
общ конвой.
От извършените
по досъдебното производство медицински експертизи са установени следните
заболявания: Декомпенсиран захарен диабет 2, високостепенно 4-та степен
затлъстяване, Периферна симетрична диабетна полиневропатия, Артериална
хипертония 3-та степен втори клиничен стадий, Дислепидемия, Метаболитен
синдром, Посттромбофлебитен синдром, Постфлебитна болест на лява подбедрица,
Хронична венозна недостатъчност 4-ти клиничен стадий, Паренхимно засягане от
смесена генеза, обструктивна сънна апнея тежка степен. Тези заболявания
са с голяма давност, хроничен ход, недобре контролирани и без съществена
промяна в техния ход за периода на пребиваване в следствения арест. Препоръчаното
полисомнографско изследване е извършено в оптимален срок като изчакването не е
довело до значими последици или усложнения за здравето на ищеца. Препоръчаната
диета № 9 е изпълнявана, при което самият М. е декларирал, че може да я спазва
частично. Измервани са артериално налягане и кръвна захар, предписаните
медикаменти са давани от лекар като за приема им е следял надзирател.
Тези
обстоятелства се установяват от приложеното медицинско досие на ищеца, стокови
разписки от 27, 28 и 29 март 2012г за доставени артикули по диета № 9 в Арест
Стара Загора/л.87-89/, договор от 29.07.2010г за доставка на готова храна за
лицата с мярка за неотклонение «задържане под стража», настанени в сектор
«Арести»-арест Стара Загора, ведно с анекс към него /л.163-165/, както и от
заключенията на единичната и тройна съдебно-медицински експертизи /л.148-149 и
л.203-206/.
Видно
от приетото като доказателство копие от Регистъра за проведени свиждания, получени
храни, вещи и предмети, за периода на
пребиваване в ареста ищецът е получавал масло, кашкавал, луканка, шоколад,
солети, бисквити, топено сирене, колбаси.
В
следствения арест Стара Загора М. е настанен в килия № 7, за която от
съдебно-техническата експертиза се установява, че се
намира на последния етаж в сградата на ОД МВР Стара Загора. Конструктивната
система на сградата е монолитна. Килията е с ограждащи тухлени стени, измазани
отвън и отвътре, подът и таванът – стаманобетонови плочи. Дограмата на вратата
и прозореца е метална. Размерите на килията са дължина 4 м, ширина – 2,40 м, височина
– 2,50 м, общата площ е 9,60 кв. м.
Броят
на лицата, за които по принцип са предназначени помещенията за престой на
задържаните лица и в частност на килия 7, е 4. В килията има мивка с кран за
студена вода и тоалетна чиния /седало/, свързани с канализацията на сградата. Наличен
е прозорец от север, към буферен коридор - метален, неотваряем, с индиректен
достъп на дневна светлина и отвор над вратата от юг – към коридора, обезопасен
с метална решетка и оттам има достъп до
въздух и по-слаба светлина. Има и аспирация на тавана на килията – вентилатор,
който вкарва чист въздух. Аспираторната система е работеща и обслужва целия
арест – килии и други помещения. Размерите на прозореца са 77/58 см. Осветеността
в килия № 7 е слаба, тъй като северният прозорец е към буферен коридор -
индиректна естествена светлина.
Осветеността в килията се осигурява главно от две осветителни тела – тип
„луна”, монтирани на южния отвор над вратата, обезопасен с метална решетка –
към коридора, и насочена навътре - към килията. Помещението, в което се
осигурява престой на открито, е обособено в западната част на последния етаж на
сградата. Размерите му са: дължина – 6,60 м, ширина – 5,00 м, височина – 4,20
м, обща площ – 33 кв. м. Достъпът до
свеж чист въздух и дневна светлина се осъществява от два броя метални прозорци,
обезопасени с метални решетки – един на юг с размери 2,20/1,35 м и един на
запад с размери 4,40/1,35 м. Всички тези обстоятелства се установяват от
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза,
заключението на която е прието без оспорване от страните като компетентно и
безпристрастно изготвено.
От
показанията на разпитания по делото свидетел Мирослав Караджов се установява,
че е пребивавал в килия № 7 на следствения арест в Стара Загора за периода
07.07.2011г-14.04.2012г. За това време имало случаи в килията да са настанени 5
човека, не се осигурявало проветрение, прозорецът бил мръсен, а единственото
осветление било от една електрическа крушка, чиято подмяна осигурявали сами. Казанчето
на тоалетната не работели и използвали кофа за почистване. Ползвали баня веднъж
седмично /през зимата/ като едновременно се къпели всички. Килията се
почиствала с метене всяка седмица, а се дезинфекцирала всеки месец, но и тогава
арестантите не я напускали. Според свидетеля ищецът М. връщал храна, която
смятал за неподходяща за него. Всеки ден си мерел нивото на кръвна захар. Лекар
му измервал артериалното налягане и му давал предписаните лекарства. Имало
случаи да откаже престой на открито, защото не се чувства добре. Самият престой
бил 10-15 минути и не всеки ден, тъй като помещението се използвало за други
цели, а и не винаги времето стигало за всички арестанти. Не е изпълнявал
физически упражнения.
От
справка без дата, изготвена от Началник сектор „Арести” при ОС “Изпълнение на наказанията” Стара Загора
/л.154/, се установява, че за периода 16.12.2011г-18.04.2012г броят на
задържаните лица в килия № 7 е съответствал на броя на леглата – четири, а при
списъчна натовареност в рамките на деня са вземани мерки за привеждане на
етапно конвоираните лица по дестинации.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Предявеният
иск е частично основателен и доказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица
могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи
и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца.
Основателността на такъв иск предполага предварително установяване на точно
определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен
административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на
административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт,
действие или бездействие да са при и по повод изпълнение на пряка
административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда
от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и
непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт,
действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред.
В случая се претендират неимуществени вреди като резултат от
незаконосъобразните действия и бездействия на ГД "ИН" и на длъжностни
лица от нея, за периода на престой в следствен арест от 16.12.2011г
до 18.04.2012г. Предметът на делото е очертан в исковата молба, според
която се търси обезщетяване за твърдени от В.М. претърпени неимуществени вреди,
като последица от липса на чист въздух, липса на достатъчна двигателна
активност, тесни помещения, липса на пряк достъп на дневна светлина и
възможност за естествено проветрение, както и отказ да бъде приведен за
изследвания и да му бъдат назначени необходимите медицински изследвания.
Съгласно чл. 43, ал.3 от ЗИНЗС,
минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4
кв.м., като в закона /в действащата за периода на исковата претенция редакция
на §13 от ПЗР на ЗИНЗС/ изрично е посочено, че тази разпоредба влиза в сила три
години след приемането на програма по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерския съвет
за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. В чл.20, ал.2 от
ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните помещения на местата за лишаване от
свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване. Съгласно § 6 от ПЗР на ППЗИНЗС /сега § 9 от ПЗР на ППЗИНЗС/, тази
норма влиза в сила три години след приемането на програмата по §11 от ПЗР на
ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на условията в местата за лишаване
от свобода. С оглед предвидения отлагателен срок за влизане в сила на
посочените разпоредби, нормативно въведените изисквания за минимална жилищна
площ за един лишен от свобода и пряк достъп на дневна светлина и възможност за
естествен опроветряване, не са част от действащото законодателство нито за периода
на исковата претенция, нито към настоящия момент. Макар формално не е налице
нормативно регламентирано задължение за администрацията на местата за лишаване
от свобода съдът счита, че
администрацията на затвора е длъжна да осигури на осъдените лица, респективно
такива с мярка за неотклонение «задържане под стража», такива условия, които да
не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве
и унизяване на човешкото им достойнство, в какъвто смисъл са и препоръките в
докладите на Европейската Комисия за предотвратяване на изтезанията и
нечовешкото или унизително отнасяне или наказание.
Съгласно разпоредбата на
чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода. А разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС предвижда правото на
лишените от свобода на престой на открито не по-малко от един час на ден.
Спорният въпрос по настоящото дело е
дали конкретните жилищни /битови/ и санитарно-хигиенни условия, при които В.М.
е бил поставен за времето на пребиваването му в следствения арест гр. Стара
Загора с наложена мярка за неотклонение «задържане под стража», сочат
накърняване на признатото му право по чл. 29, ал.1 от Конституцията на
РБългария и на правото му по чл.10, т.1 от Международния пакт за гражданските и
политическите права /обн. ДВ бр.60/ 1970г., в сила за РБългария от
23.03.1976г./ и в този смисъл представляват нарушавание на забраната по чл.3 от
Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
Разпоредбата на чл. 29, ал.1 от Конституцията на
РБългария прокламира, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
безчовечно или унижаващо отношение. В чл.10, т.1 от Международния пакт за
гражданските и политическите права изрично се предвижда, че всяко лице, лишено
от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на
човешката личност достойнство. В чл.3 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на
мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата,
изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното
законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на
чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лишените от
свобода съответства насрещното административно задължение при изпълнение на
наказанията да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи
поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на
правата и достойнството им /чл.2, т.3 от ЗИНЗС/.
Съдебната практика на Европейския съд
по правата на човека /вкл. и във връзка с дела, водени срещу България/, е
установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е
налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право. Според ЕСПЧ
„безчовечно или унижаващо отношение” предполага страдание или унижение,
достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена
форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на Решение на
ЕСПЧ от 02.02.2006г. по делото Йовчев
срещу България „мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат
такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице
условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, че начина
и метода на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с
интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със
задържането и че като се имат предвид практическите нужди на лишаването от
свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени”. А според
изложените мотиви в Решение от 28.10.1998г по делото Асенов и други срещу България съдът
следва да вземе предвид особено здравословното състояние на задържаното лице.
От доказателствата по настоящото дело безспорно се
установява, че за периода на задържане ищецът М. е бил настанен в килия № 7 с
площ 9.60 кв.м. най-малко с още четири лица. Очевидно
жилищната площ в спалните помещения за всеки от лишените от свобода е била под
4 кв.м. На следващо място се установява, че осветеността в килията е слаба като
се осигурява главно от две осветителни тела – тип „луна” и от индиректен достъп на дневна светлина чрез прозорец от север, разположен
към буферен коридор. Проветрението се осъществява от аспирация на тавана на
килията – вентилатор, който е част от аспираторна система, обслужваща целия
арест. Действително килията разполага със собствен санитарен възел, който обаче
не е обособен самостоятелно и това означава облекчаване на естествените нужди в
присъствието на съкилийниците. Не е спорно и обстоятелството, че помещението, в
което се е осъществявал «престой на открито» всъщност не е на открито, а
представлява обособена част от последния етаж на сградата с прозорци с метални
решетки. Ангажираните от ищеца /неопровергани от ответника/ гласни
доказателства сочат, че дори в това помещение арестантите са престоявали само
10-15 минути на ден при това без да се включват почивните дни.
Неоснователно е твърдението в исковата молба, че администрацията на затвора
не е предоставила адекватна медицинска грижа, съобразена с здравословното
състояние на задържания. Множеството медицински справки и епикризи представени
по делото доказват, че за ищеца са полагани своевременни и адекватни грижи за
неговото физическо състояние като няма данни да му е отказвано лечение. Не
веднъж е преглеждан при специалист, провеждани са му изследвания и е
хоспитализиран за лечение. Включен е на поддържаща терапия, симптоматично
лечение и диетично хранене. В медицинските документи не е отразено влошаване на
здравословното състояние на касатора именно поради бездействие на
администрацията на затвора по повод липса на своевременното му лечение. Точно
обратното - в представените по делото доказателства има данни, че самият В.М.
се е поставял в затруднено положение като е консумирал получени при свиждания
хранителни продукти, несъвместими със заболяванията му. Изводът за неутежнено
здравословно състояние от престоя в ареста се подкрепя от заключението на
единичната и тройната съдебно-медицински експертизи, които съдът напълно
възприема като компетентно изготвени и няма основание да се съмнява в тяхната
обективност. Не може да бъде споделено становището на процесуалния представител
на ищеца, че експертното заключение на тройната експертиза противоречи на целия
доказателствен материал по делото. На първо място в състава на тази експертиза
е включено вещото лице от единичната такава д-р Т., чието първоначално
заключение е прието без оспорване. В него той излага констатации и изводи относно
липса на животозастрашаващи усложнения за ищеца на заболяването му обструктивна
сънна апнея, в областта на която е специалист. Поддържа също в двете заключения,
че за забавянето при извършване на полисомнографското изследване съществуват
обективни причини, не може да се определи като несвоевременно и не е довело до
значими последици. На следващо място в заключението на тройната експертиза са
разгледани всички заболявания на ищеца, проследен е хода им за процесния период
според представената медицинска документация, въз основа на което е направен
извод, че установените заболявания с оглед тяхната давност, хроничен ход и
въпреки недобрия контрол са без съществена промяна. Вещите лица са категорични,
че за М. са проведени всички необходими изследвания и консултации. Наличието на
апарат тип СРАР не е стандарт дори за лечебните заведения, поради което не може
да бъде вменено в задължение на администрацията на следствения арест да осигури
ползването му от задържаното лице. Трябва да се отбележи също, че заключението
на тройната съдебно-медицинска експертиза не противоречи на останалите доказателства
в медицинска насока, в които последователно е отразено задоволително
здравословно състояние на В.М. и невъзможност да се проведе адекватно и
ефективно лечение в пенитенциарно заведение. Това не означава обаче, че за
времето на пребиваване в ареста за ищеца не са полагани необходимите медицински
грижи. Напротив, според всички вещи лица медицинското лице в ареста е
изпълнявало служебните си задължения, свързани с прегледи, изследвания и
консултации със специалисти. В контекста на тези доказателства съдът счита, че
не са налице незаконосъобразни бездействия от страна на длъжностни лица от Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията", касаещи полагане на грижи за здравословното
състояние на ищеца в смисъла на чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС.
Всички гореизложени
обстоятелства /пребиваването почти 24ч. в денонощието в спално помещение от
около 10 кв.м. и свързаната с него липса на двигателна активност, удовлетворяването
на естествените физиологични нужди в санитарен възел в присъствие на други
лица, липса на пряка слънчева светлина, естествено проветрение и престой на
открито/ в своята съвкупност и преценени
с оглед периода на пребиваване в следствения арест /104 дни след приспадане
времето на престой в болнично заведение от общия престой/ и наличните у ищеца множество
заболявания неминуемо водят до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на
личността, до накърняване на човешкото достойнство и до физически болки и
страдания. Причинените на В.М. неудобства надхвърлят обичайните, свързани с
изпълнението на наложената му мярка за неотклонение и са довели до понесени от
него страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи
неизбежното ниво, присъщо на най-тежката мярка за неотклонение. С оглед
обичайните правила за условия на живот, съответстващи на изискванията за
хуманно отношение, което да не накърнява човешкото достойнство, условията, в
които е бил поставен В.М. при пребиваването му в следствения арест Стара Загора
предвид кумулативния им ефект следва да бъдат квалифицирани като унижаване на
човешкото достойнство и изтезание по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС
С оглед на гореизложеното съдът приема
за доказани само фактите относно описаните в исковата молба битови и санитарно-хигиенни
условия, при които е бил поставен ищецът при пребиваването му в следствения
арест Стара Загора.
В случая отговорността на държавата
следва да бъде ангажирана, поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните
лица на администрацията в следствения арест за неспазване на изискванията на
чл. 3 от ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца,
накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС. При
осъществяване на правнорегламентирана дейност длъжностните лица от
администрацията на ареста са нарушили изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС, което
е довело до накърняване на правото на задържаното под стража лице на хуманно
отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство. Действително по делото няма данни за
извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до
целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения и до емоционални и
физически страдания. Отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ обаче е обективна,
т.е. държавата отговаря за вредите,
причинени от нейни органи или длъжностни лица при изпълнение на
административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове,
действия и бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях.
Ирелевантно е обстоятелството, че
съществуват обективни трудности за привеждане на арестантските помещения в
съответствия с изискванията и европейските стандарти за условията в местата за
лишаване от свобода - необходимо и достатъчно е да бъде установено настъпване
на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото
нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности, което
следва закономерно от обективния факт на наличие на незаконосъобразна
административна дейност.
Установените негативни преживявания,
физически и психичен дискомфорт на В.М., надвишаващи неизбежното ниво, присъщо
на наложената му мярка за неотклонение, макар и без увреждане на здравето като
следствие от тях, са довели до унижаване на човешкото му достойнство и
представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно
бездействие на затворническата администрация в нарушение на изискването по
чл.2, т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на
физическото и психическото здраве на задържаните и зачитане на правата и
достойнството им. Затова според настоящия съдебен състав кумулативно са налице
елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на
държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Размерът на дължимото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди следва
да бъде определен в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима на
основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ - по справедливост. Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде
определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е
отразила на увреденото лице. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и
фактът, че В.М. е пребивавал 4 месеца и 2 дни в следствения арест Стара Загора,
където е бил поставен в условия унижаващи човешкото достойнство, предвид
характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без
конкретно увреждане на здравето, съдът приема, че исковата претенция следва да
бъде уважена до размер 3 500лв. Върху тази сума ответникът дължи законна лихва
от 16.12.2011г, когато е започнало увреждането, до окончателното й изплащане.
В останалата част до размера на
претендираното от ищеца обезщетение от 60 000 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Според изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски, определени съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ – за
държавна такса 10лв и експертизи в заплатения от него размер, равняващ се на
1100лв. Адвокатското възнаграждение на упълномощения от ищеца адвокат е
уговорено по договор за правна защита и съдействие № 05401630.09.2013г, но няма
данни да е заплатено. Доколкото на репариране подлежат само действително
направени от страната разходи, такива за възнаграждение на адвокат не могат да
бъдат присъдени.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията” гр. София, бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати на В.И.М. ЕГН
********** *** Загора, сумата от 3 500 /три хиляди и петстотин/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия на администрацията на Следствения арест в
гр.Стара Загора, изразяващи се в неосигуряване
на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия в следствения арест Стара
загора за периода 16.12.2011г-19.04.2012г /с изключение на времето от 22.02.2012г
до 12.03.2012г/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
16.12.2011г до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска
на В.И.М. против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София в останалата му част до 60 000лв като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул.„Ген. Н.
Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на В.И.М. сумата 1110/хиляда сто и десет/лв,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред ВАС на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: