Р
Е Ш Е
Н И Е
260175/5.2.2021г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 03.02.2021 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка
Кънева, като разгледа докладваното от районния
съдия НАХД № 4104 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН и е образувано по жалба на М.Б.С.
ЕГН ********** срещу: Електронен
фиш / ЕФ/ серия К№ 3962058 издаден от ОД-МВР- Варна, с
който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 400 лв. на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП.
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като
незаконосъобразен. Твърди се, че скоростта не е била
превишавана при преминаване през участъка, на който е била
замерена. С тези и други аргументи се иска отмяна на
ЕФ.
В съдебно заседание,
въззивникът не се явява и не се представлява, ангажира се писмено становище.
Въззиваемата страна,
редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител, ангажира писмено
становище.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Електронният фиш серия К№*е съставен от ОД на МВР-Варна, против
въззивника, затова че на 14.09.2020 г. в 11,40 часа, в гр.Варна, по бул.“ Княз Борис I“ в посока к.к.Златни
Пясъци до спирка „Акациите“ е извършено нарушение за скорост с автомобил ”Мерцедес С 350” с рег.№ *установено
и заснето с автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1 с №11743с9,
като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 89 км./ч.– нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
При обработка
на заснетите данни, било установено извършеното нарушение. В последствие като собственик на превозното
средство било установено „Юнайтед Ей Ем Джи“ ООД, с представляващ възз.С.. Поради това бил издаден
електронния фиш, с който на въззивника С., като
представляващ търговското дружество, била наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
В хода на адм. производство, въззивника не
е подал декларация на основание чл.188 от ЗдвП.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства – писмени, гласни и веществени.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи
се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода
на съдебното следствие.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е
процесуално допустима.
Административнонаказателното
производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП.
В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на
извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост,
както и установената такава на движение на процесното МПС.
Възраженията на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен са
неоснователни. Електронният фиш съдържа всички
предвидени реквизити в разпоредбата на чл.189, ал.4 от Закона за движение по
пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на
санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на
реда за издаването му са неотносими,
тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към
реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително
относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и
сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо
липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като
съществено процесуално нарушение. По дефиниция
електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за
компетентността на определено лице не се поставя поради това и съдът отхвърля
възражението на жалбоподателят за липса на компетентност на АНО. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне,
в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове,
които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Доколкото в
електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на
територията на град Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР –
Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният
електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР.
Ирелевантно
за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че във фиша не е
изписано в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия. Срокът
за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от значение
за преценката за допустимостта на оспорването му, но не и за
законосъобразността му, а очевидно в случая жалбата срещу електронния фиш е
приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по
никакъв начин не са нарушени правата на наказания субект.
Като ползвател на процесното МПС в
електронния фиш е посочен възз.С., законен представител на „Юнайтед Ей Ем Джи“ ООД последното регистрирано като ползвател на МПС, но в електронния фиш е
посочен и ЕГН на С., както и че с фиша се налага „глоба“. Фактът, че се налага глоба, като е посочено
физическото лице, законен представител на ЮЛ – собственик/ползвател, ясно сочи,
че за процесното извършено нарушение при управление на МПС, собственост на ЮЛ,
именно на основание чл.188, ал.2 от ЗДвП е ангажирана отговорността на неговия
законен представител. Не посочването на разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП
като правно основание за налагане на наказанието с въпросния електронен фиш, не
опорочава обжалвания пред ВРС фиш в степен да бъде отменен на това основание,
доколкото не е налице съществено засягане на правото на защита на наказаното
лице.
От събраните по делото
доказателства е установено, че извършването на процесното административно
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № ARH CAM S1 с
№11743с9, което представлява мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение.
Както се
установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д.
№ 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и
възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически
средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите
да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен
орган. В останалите случаи при използване на мобилни
технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган,
тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства
нарушения на ЗДвП е приложим
общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
В настоящата си редакция чл.189, ал.4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от
2011г., изм., бр. 19 от 2015г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган
и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от
ДР на ЗДвП определя, че
"Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения
в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни
– прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни
– прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по
пътищата Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи
(АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В
чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като
чл.3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Анализирайки
посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към дата на
установеното с Ел.фиш нарушение- 14.09.2020г.,
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват
и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, чрез използване на мобилни
АТСС, временно разположени на участък от пътя.
Въведените с Наредбата
изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на
обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния
орган- освен включването и изключването на мобилното АТСС /чл.9 от Наредбата/, отговарят на
изискванията залегнали Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо
събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на
„техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от 2015г.
Отчитайки настъпилата законова промяна, настоящият състав приема, че
електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението
по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето
с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие че са
изпълнени изискванията на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.
От доказателствата по АНП
се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от
Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по преписката
удостоверение за одобрен тип средство за измерване – преносима система на
контрол за скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1, преминала метрологичен контрол на 29.10.2020г.,
удостоверено с представени по административната преписка Протокол
№70-С-ИСИ/29.10.2019г. на БИМ от проверка на мобилна
система за видеоконтрол и Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, валидно до 07.09.2027г.
Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл.4 от
НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. съдът не споделя възражението в
жалбата, че са допуснати нарушения на производствените правила, тъй като на
жалбоподателят не били представени доказателства за техническата годност на
автоматизираното техническо средство- удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и доказателства, от които да е видно, че камерата, с която е заснето
нарушението е сертифицирана от Българският институт по метрология (БИМ) . Такова задължение в ЗДвП не е предвидено, липсва такова и в ЗАНН.
Посочените доказателства се намират в АНП и при желание на
въззивника същият е могъл да се запознае с тях. Видно
такова желание не е изразено. Такова желание-за
запознаване с материалите по АНП, в това число и с фотоснимките заснели
нарушението, не е предявено и пред съда.
Същевременно от протокола /приложение към чл.
10, ал.1 от наредбата /, е видно, че автоматизирано техническо средство е
използвано на 19.12.2019г в гр.Варна, по бул.“ Княз
Борис I“ в посока к.к.Златни Пясъци до спирка
„Акациите“. От приложената км протокола снимка на АТСС,
използвано на горепосочената дата и в горепосочения участък е видно, че се
касае за преносимо средство за измерване разположено на пътя /мобилна камера
тип „тинога“/.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от
Закона за движението по пътищата снимковия
материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес.
От снимковия материал приложен по преписката също е
видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ.
От анализа на доказателствените източници се
достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и
място с техническо средство преносима система на контрол за скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с идентификационен № № 11743с9 било заснето
движение на процесния лек автомобил със скорост от 89
км./ч. при
ограничение от 50 км./ч. в населено
място –гр.Варна, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като
е установено превишениена скоростта с 39 км./ч. От наказаното
лице не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че нарушението
не е извършено на мястото, посочено в обжалвания електронен фиш. От друга страна, към административнонаказателната преписка е
приложен снимков материал – оригинал на снимка с точни координати на
нарушението. Предвид изложеното, следва да се приеме,
че правото на защита не е било засегнато и в този аспект. В изисканите по делото документи – ръководство на потребителят за
ползваното АТСС се установява, че устройството е пригодено да измерва скоростта
на движение на няколко автомобила едновременно. Всяко
регистрирано нарушение е съпроводено от 5 поредни снимки на камерата, като на
снимката направена на самото измерване на скоростта има данни за измерената
скорост и дистанцията на МПС. Тази снимка може да бъде
използвана за еднозначно определяне на нарушителят в случай, че в снимката е
заснето и друго МПС. Мястото на което е установено
нарушението е в чертите на града. Съдът неможе да
приеме твърдението, че скоростта на автомобила е била съобразена щом като
същата е измерена с автоматизирано техническо средство.
Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна
отговорност за собственика или ползвателя на моторното превозно средство за
извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителния негов
извършител, респективно ползвател на превозното средство. В
конкретния случай видно от справката от централната база на
сектор ПП собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението, е „Юнайтед Ей
ЕМ Джи“ ООД, с представляващ възз.С.. Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, със собственик юридическо лице, предвиденото по този закон наказание
се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
Въззивникът, като законен представител на собственика на МПС вписан както в масивите на МВР, така и в
Търговския регистър /общодостъпен за всички/
не е ангажирал доказателства, че друго лице е управлявало автомобила на
посочената дата, не е представил и упоменатата в ЕФ писмена декларация, с данни
за лицето извършило нарушението и копие от СУМПС на това лице, изискване на
ЗДвП. Затова правилно АНО е съобразил разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП
съобразно която когато МПС е собственост на ЮЛ, в частност когато се ползва от
ЮЛ наказанието, предвидено за извършеното нарушение, се налага на неговия
законен представител, ако не посочи
на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно
чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на ЕФ собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. В тази насока и не съществува задължение за наказващия
орган да кани изрично посочения като нарушител във фиша да депозира декларация
по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, доколкото това е законова възможност,
предоставена от закона, от която нарушителят може да се възползва или не по
собствена воля в предвидения законов срок от получаване на електронния фиш. В случая АНО няма задължение да събира доказателства, кой е
управлявал МПС, а възз. като законен
представител на ползвателя на МПС е длъжен да представи такива-ако разбира се
са налични. А очевидно в случая не е посочено от
представляващия ползвателя на МПС друго лице управляващо автомобила на
процесната дата.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ,
бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК,
"Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли
жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на
разноски". От изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в
размер на 100 /сто/ лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К№ 3962058,
издаден от ОД на МВР-Варна, с който на М.Б.С. ЕГН **********, законен представител на „Юнайтед Ей Ем Джи“ ООД
за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание
глоба в размер на 400 лв. /четиристотин/
лева на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1 т.4 от ЗДвП.