Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен, 10.01.2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХІ граждански състав, в
публичното заседание на осми януари през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина
Карталска като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 8647 по описа
за 2017 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.213 от КЗ (отм).
Постъпила е искова молба от ЗК„***” АД гр.***против О.П.
в която се твърди че на 12.01.2013г. в
гр. ***е станало ПТП, при което е увредено МПС марка “***” модел “***” с рег.№ ***със
собственик и управляван от К.Б.Т.. Твърди се, че лекия автомобил се е движил по
***“ като движейки се срещу ***“ преминал през необозначена и несигнализирана дупка
на пътното платно, вследствие на което на автомобила били нанесени множество
щети. Твърди се, че за станалото ПТП е съставен протокол от 12.01.2013г. Твърди
се, че собственикът на автомобила е имал сключен застрахователен договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС със застрахователна полица ***, валидна от
30.03.2012г. до 29.03.2013г. Твърди се, че бил извършен оглед на автомобила и
били констатирани щети, детайлно описани в Сравнителна експертиза по щетната. Твърди
се, че по силата на имуществена застраховка
“Каско” ЗК “***” АД изплатила на
собственика обезщетение в размер на 1167,82 лева, като размерът на вредите е
изчислен на база опис, експертиза и оценка на щетите на увреденото МПС по щета ***.
Твърди се, че
със заплащане на горните суми ищецът е изпълнил задълженията си по договора за
имуществена застраховка. Твърди се, че след изплащането на застрахователното
обезщетение ищецът е встъпил в правата на застрахования против причинителя на
вредата до размера на изплатеното обезщетение. В заключение ищецът моли съда да
осъди ответника да му изплати сумата от 1524,36 лева, включваща 1167,82 лева
стойност на изплатеното застрахователно обезщетение по щета *** и сумата от 356,53
лева мораторна лихва за периода от 06.11.2014г. до 06.11.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното и изплащане. Претендира и присъждане на направените
деловодни разноски.
О.П. в срокът по чл. 131 от ГПК е представила писмен отговор в който оспорва
предявения иск. В съдебно заседание чрез своя процесуален представител,
ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
Видно от представения по делото договор за застраховка
“Каско” е, че между ЗК “***” АД гр.***и собственика на лек автомобил *** ***, с
ДКН ***Р.Г.Ш.е сключен договор за застраховка Каско на МПС със срок на валидност от 30.03.2012г. до 29.03.2013г. Представен
е и Анекс №1 към Договора за застраховка във връзка с промяна на собствеността
на автомобила, с който полицата е прехвърлена на новия собственик К.Б.Т..
Видно от представения протокол за ПТП е, че на 12.01.2013г.
в 16,05 ч. автомобилът управляван от собственика К.Б.Т. е преминал през необозначена
и необезопасена отводнителна шахта на пътното платно, вследствие на което на
автомобила са причинени щети.
От показанията на свидетеля Т. се установява, че
пътувайки по ***“ в посока ***“, срещу ***“, лек автомобил с ловешка
регистрация предприел маневра „изпреварване“. За да избегне удара с изпреварващия
автомобил, водачът на пострадалото МПС преминал плътно в дясната част на
лентата си, при което попаднал в необезопасена и необозначена отводнителна
шахта на платно и спрял автомобила. Сигнализирал застрахователя и органите на
Полицията, които посетили ПТП-то. На място бил съставен Протокол за ПТП, в
който били отразени констатациите и настъпилите щети по автомобила. Така
описаната фактическа обстановка, съдът приема за доказана с оглед
кореспондиращите по между си доказателства. Свидетелските показания напълно
подкрепят посоченото в протокола за ПТП и заключението на вещото лице.
Видно от представеното опис заключение е, че за
настъпилото застрахователно събитие, ЗК”***” АД е образувана щета под ***, в
която е отразено, че на автомобила на пострадалото лице са увредени задна и
предна десни джанти, преден подкалник, предна дясна част на кората под
двигателя. Представен е доклад по щета, от който е видно, че стойността на
щетата е в размер на 1167,82 лева. Видно от представения по делото разходен
ордер е, че на свидетеля К.Б.Т. е платена сумата 1167,82 лева по щета № ***.
По делото е представено писмо изх ***., от което е
видно, че ищецът е уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие и
за заплатената сума по щетата.
От заключението на ВЛ по назначената автотехническа
експертиза е видно, че действителния размер на щетите причинени на автомобила е
2022,81 лева. Вещото лице е посочило, че е налице причинно-следствена връзка
между описания в протокола за ПТП механизъм и настъпване на ПТП и нанесените
щети на автомобил *** модел *** с рег.№ ***. След запознаване със свидетелските
показания, вещото лице заяви в съдебно заседание, че поддържа заключението си.
Заяви, че водачът се е движил в рамките на позволената скорост. Заяви, че
застрахователят не е заплатил изцяло обезщетението за претърпените щети, тъй
като е приложил коефициенти на овехтяване. Вещото лице е извършило оглед на
мястото и е констатирал, че отводнителната шахта има поставен неметален капак и
към момента е обезопасена. В заключението си сочи, че констатираните повреди по
автомобила са в причинна връзка с удара на автомобила и пропадането му в
шахтата. Сочи се същи, че и при движение със скорост около 10 – 15 км/ч също
биха настъпили такива щети по автомобила.
От правна страна, съдът приема следното : Съгласно
разпоредбата на чл.213 ал.1 от КЗ (отм., действащ към момента на събитието и
сключването на договора за застраховка), с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. В конкретния случай съдът счита, че
отговорността на О.П. следва да бъде ангажирана по силата на разпоредбите на чл.30
ал.3 от ЗП и чл.48 т.2 б.“в“ от ППЗП, съгласно които организирането на
дейностите по поддържане на републиканските пътища в границите на града са
задължение на общината. Съгласно чл.3 от ЗДвП лицата, които стопанисват
пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за
съответния клас път, организират движението по тях, така че да осигурят условия
за бързо и сигурно придвижване. Пътят е местен по смисъла на чл.3, ал.3 от
Закона за пътищата. Съобразно чл.5 от ЗП правото на собственост се разпростира
върху всички основни елементи на пътя, а според чл.31 от ЗП ремонтът и поддържането на общинските пътища
се осъществяват от общините. Няма спор между страните относно обстоятелството,
че участъкът, на който е настъпило процесното ПТП, представлява общински път. Съгласно
чл.167, ал.1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във
възможно най-кратък срок. Съгласно чл.167 ал.2 ЗДвП, службите за контрол, определени от кмета
на общината, контролират в населените места изправността и състоянието на
пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средства за
организация и регулиране и т.н. В процесния случай, както се установява от
доказателствата по делото, процесната отводнителна шахта е била на пътното
платно и е била без капак. Шахтата е била с размери дължина 120 см, ширина 45
см и дълбочина 60 см. и не е била обозначена като препятствие, което следва да
се заобиколи. Съдът приема, че е представлява препятствие на пътя по смисъла на
§1, т.19 от ДР на ППЗДвП, съгласно който
„препятствие на пътя” е нарушаване на целостта на пътната настилка, както и
предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават
опасност за движението. От показанията на свидетеля се установи, че за да
избегне удар с изпреварващия го автомобил се наложило да премине плътно в
дясната част на лентата си, което довело до преминаване през шахтата. Установи
се от заключението, че дори и скоростта му да е била 10 – 15 км/ч също биха
настъпили вреди по гумите и джантите на автомобила и деформация на
геометричните координати на предната част на автомобила.
Съдът не
споделя доводите на ответника за съпричиняване от страна на водача, тъй като в
конкретната ситуация той е трябвало да премине плътно в дясната част и
причиняването на щетите на автомобила са били неизбежни независимо от скоростта
му на движение. Неизправността е била на пътното платно, а в пътния участък не е съществувала забрана
за движение с оглед заобикаляне на препятствие, обозначено със съответния пътен
знак. С оглед на мястото, на което е реализирано процесното ПТП, следва да се
приеме, че е било задължение на ответника да осъществи действия по поддържането
му, включително и да обозначи процесната шахта с необходимите пътни знаци с
оглед предупреждаване на участниците в движението с оглед и на чл.13 от ЗДвП.
В
процесния случай съдът приема, че не е сигнализирано по надлежния ред
препятствието на пътя и не е организирано движението му по начин, осигуряващ
безопасността му.
Предвид гореизложеното, съдът
приема, че предявеният иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ (отм.) е
изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв, респективно
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1167,82 лева, представляваща
главница ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 356,53 лева
представляваща лихва за забава за периода от 06.11.2014г. до 06.11.2017г. върху
главницата от 1167,82 лева.
При този изход на спора ответникът
следва да заплати на ищеца на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 100 лева
внесена държавна такса, 100 лева за автотехническа експертиза, 10 лева за призоваване
на свидетел и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА,
на основание чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховането, О.П. ***, адрес: ***, ***представлявана от
Кмета, ДА ЗАПЛАТИ в полза на З.к.
„Л.И.“ АД, с ЕИК ***, с адрес на управление ***, представлявано от М.М. и П.Д.,
изпълнителни директори, сумата от сумата
от 1167,82 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по
застрахователна полица *** от 29.03.2012г. и щета ***/2013г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба –
08.11.2017г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 356,53 лева
представляваща лихва за забава за периода от 06.11.2014г. до 06.11.2017г. върху
главницата от 1167,82 лева
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК О.П. ***, адрес: ***, ***представлявана от
Кмета, ДА ЗАПЛАТИ на З.к.
„Л.И.“ АД, с ЕИК ***, с адрес на управление ***, представлявано от М.М. и П.Д.,
изпълнителни директори сумата от 310 лв., представляваща
деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: