Определение по дело №35469/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 36401
Дата: 13 октомври 2023 г. (в сила от 13 октомври 2023 г.)
Съдия: Иванина Иванова Пъстракова
Дело: 20231110135469
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36401
гр. София, 13.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20231110135469 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. Е. К., чрез адв.
В., срещу СГС, САС и ВКС.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание
чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че на
02.09.2014 г. подала искова молба в СГС, въз основа на която било образувано т.д. №
5420/2014 г., приключило с влязъл в сила съдебен акт на 11.01.2023 г., като общата
продължителност на производството възлизала на осем години, четири месеца и десет
дни. В тази връзка, на 19.01.2023 г. подала заявление с вх. № РС-23-25/19.01.2023 г. до
Инспектората към Висшия съдебен съвет с искане за заплащане на обезщетение
поради нарушаване на правото й за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
От получено писмо с изх. № ../23/25.05.2023 г. от Министъра на правосъдието
установила, че искането й било оставено без уважение. Твърди, че и трите съдебни
инстанции са допуснали нарушения, последица от които е накърняването на правото й
за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Излага аргументи в подкрепа на
извършените от ответниците нарушения в хода на производството. Поддържа, че в
резултат на забавеното правосъдие е претърпяла изключителни душевни болки и
страдания, преживян стрес и депресия, неспособност за работа и загуба на зъби, като до
настоящия момент изпитвала чувство за несправедливост и безправност. В тази връзка,
моли съда да осъди ответниците, при условията на солидарност, за изплащането на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със
законната лихва за забава от датата на исковата молба до изплащането на дълга. Моли
съда да присъди в полза на процесуалния й представител адвокатско възнаграждение
1
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв за оказаната безплатна правна помощ.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът СГС е подал отговор на исковата молба.
Взема становище за неоснователност на предявените искове, като оспорва твърдението
на ищцата относно забавено разглеждане и решаване на т.д. № ../2014 г. по описа на
СГС, VI – 22 с-в, ведно с производствата по инстанционен контрол. Навежда доводи за
извършени от ищцата нередовни процесуални действия, обусловили висящността на
производството в продължение на една година, пет месеца и три дни. Релевира
възражение по чл. 5 ЗОДОВ, като сочи че държавата, чрез своите процесуални
субституенти, не отговаря за забавяния, които се дължат на поведението на страната.
Твърди, че по молба на ищцата с вх. № 139761 от 02.11.2016 г., с протоколно
определение от 16.11.2016 г., производството по делото е било спряно до 14.11.2018 г.,
като времето през което производството е било спряно поради наличие на
преюдициален спор не следва да се включва в общата му продължителност. Излага
аргументи относно наличието пандемична обстановка в страната в рамките на част от
процесния период, което обстоятелство е повлияло върху срока за разглеждането и
решаването на съдебните производства. Поддържа, че делото е разгледано в разумни и
кратки срокове от трите съдебни инстанции, като в случай че бъде установено
наличието на известно забавяне в хода на първоинстанционното производство, счита че
същото е било компенсирано от горните инстанции. Оспорва наличието на претърпени
от ищцата неимуществени вреди, както и твърдението, че същите са в пряка причинно
– следствена връзка с продължителността на производството. Оспорва размера на
претендираното обезщетение като прекомерен. Моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът САС е подал отговор на исковата молба.
Оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението, че
необходимостта от постановяване на съдебно решение по реда на чл. 247 ГПК е
удължила периода за разглеждане на в.т.д. № 158/2021 г. по описа на САС, както и
общия период за разглеждане на т.д. № ../2014 г. Излага аргументи в подкрепа на
взетото становище за неоснователност на твърденията на ищцата. Отбелязва, че
вредите настъпили от неправилни или недопустими съдебни актове не подлежат на
обезщетяване по реда на чл. 2б ЗОДОВ. Поддържа, че всяка от трите съдебни
инстанции се е съобразила с инструктивните срокове, регламентирани в ГПК, като е
съобразила интересите на страните и правилното разглеждане и решаване на делото.
Твърди, че съгласно трайната съдебна практика по чл. 6, §1 от ЕКЗПЧОС, дори в
случаите на констатирана забава в отделна част от производството, ако общата му
продължителност не е прекомерна, то не е налице нарушение на изискването за
разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Отбелязва, че следва да бъде взет
предвид и периодът от време, който по смисъла на чл. 329, ал. 1 ЗСВ представлява
съдебна ваканция. Посочва, че от общия срок, в рамките на който е протекло
производството, следва да се приспадне период с продължителност от две години, в
рамките на които по искане на ищцата делото е било спряно поради наличието на две
на брой преюдициални производства. Оспорва твърдението на ищцата, че
продължителността на делото е обусловила настъпването на описаните
неимуществени вреди. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и
недоказани. В условията на евентуалност, сочи че със своите процесуални действия
ищцата е допринесла за забавянето на производство и настъпилите вреди, поради което
на основание чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, размера на претендираното обезщетение следва да
бъде намален. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ВКС е подал отговор на исковата молба.
Взема становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че процесното
2
т.д. 3 ../2014 г. по описа на СГС се характеризирало със значителна фактическа и
правна сложност, която била обусловена освен от предмета на спора, така и от
процесуалното поведение на ищцата. Навежда доводи в подкрепа на твърдението за
неоснователност на предявените искове. Сочи, че въпреки наличието на известна
забава при постановяването на първоинстанционното решение, въззивната и
касационната инстанции са компенсирали срочното приключване на делото. Твърди,
че следва да бъде съобразено наличието на редица обективни фактори, които са
допринесли за общата продължителност на производството. Поддържа, че
производството пред касационната инстанция е приключило изцяло в рамките на
разумния срок, поради което липсва съпричиняване от страна на ВКС на вредоносния
резултат. Счита твърденията на ищцата относно претърпените неимуществени вреди за
недоказани по безспорен начин, като обръща внимание, че производството не е било от
съществен интерес съгласно критериите на ЕСПЧ. Твърди, че размера на
претендираното обезщетение е прекомерен и има за цел неоснователното обогатяване
на ищцата. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира
разноски.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
При условията на пасивно субективно съединяване са предявени осъдителни
искове с правно основание по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС за
осъждането на ответниците, при условията на солидарност, за сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди,
вследствие на нарушаване на правото й за разглеждане и решаване на т.д. № ../2014 г.
по описа на СГС, VI – 22 с-в, в разумен срок, ведно със законната лихва от 27.06.2023
г. до окончателното изплащане на дълга.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да докаже по делото,
пълно и главно, следните обстоятелства: 1/ продължителността на производство,
съответно нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок; 2/ вида на претърпените от нея неимуществени вреди; 3/ наличието на причинно
- следствена връзка между допуснатото нарушение на чл. 6, § 1 КЗПЧОС и
претърпените вреди.
УКАЗВА на ответниците, че в тяхна доказателствена тежест е да докажат
фактите, от които черпят изгодни за себе си правни последици, както и
обстоятелството че производството е протекло в рамките на разумния срок.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване т.д. № ../2014 г. по описа на СГС, VI – 22 с-
в.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел
на ищцата при режим на довеждане, който да даде показания за претърпените от нея
неимуществени вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за допускане на съдебно –
психологична експертиза по делото, тъй като същата не е необходима за правилното
решаване на правния спор.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
3
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
ПРЕПИС от отговорите на ответниците да се връчат на ищцата, която може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с тях в първото по делото
съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото,
като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.11.2023
г. от 11.00 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе
преписи.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ ПРБ на основание чл. 10, ал.1 ЗОДОВ.
Определението не подлежи на обжалване.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4