№ 561
гр. Варна, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20223110108037 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от К. А. Й., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ж.к.“Т. бл..... срещу „Ч.М. със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, бул.„Владислав Варненчик”, №256, ет.2, офис 27 за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумите дължими по сключен между страните трудов
договор, както следва: 22679,24лева, представляваща неплатено нетно трудово
възнаграждение за положен труд в периода от 01.05.2019г. до 28.02.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
24.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението; 5843,94лева /след допуснато
изменение по реда на чл.21 ГПК в о.с.з./, представляваща обезщетение по чл.222 КТ, ведно
със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 24.06.2022г. до
окончателното погасяване на задължението; 4764,27лева, представляваща сбор от дължимо
обезщетение за забава за периода, считано от падежа на всяко дължимо трудово
възнаграждение до 23.06.2022г. вкл. и сумата от 1001,12лева /след допуснато изменение по
реда на чл.21 ГПК в о.с.з./, представляваща дължимо обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл. 327, ал.1, т. 2 КТ, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 24.06.2022г. до
окончателното погасяване на задължението.
В исковата молба се твърди, че ищцата е работила в ответното дружество на
длъжност „началник цех ГЛБП” първоначално по срочен трудово договор и впоследствие
по безсрочен трудов договор с основно месечно възнаграждение от 710лева и доп. трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 27,6%;, платимо до 25-о число на
месеца, следващ този, в който е положен трудът. Твърди, че работодателят не е изпълнил
задължението си за плащане на дължимото трудово възнаграждение за периода от
01.05.2019г. до 28.02.2022г., като предвид допусната забава, дължи и обезщетение за това.
Към датата на прекратяване на трудовия договор останали неизплатени и обезщетения по
чл. 222 ал.З от КТ, чл.221 ал.1 КТ, чл. 327, ал.1, т. 2 КТ. Твърди, че въпреки отправните
покани до ответника, последният не й заплатил отработените трудови възнаграждения както
и дължимите обезщетения. Искането е за уважаване на предявените искове и присъждане на
1
сторените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който се
изразява следното становище по спора: не се оспорва наличието на трудово правоотношение
между страните, както и прекратяването му със, считано от 20.06.2022г., на основание чл.
325, ал. 1, т. 2 от КТ. Твърди се, че дружеството не е преустановило периодично плащане на
дължими трудови възнаграждения на ищеца, но социални и икономически фактори са
довели до затруднения на ответника. Признават се исковете за сумата от 26142,26 лв.,
дължима на ищеца към датата на подаване на отговора – 08.08.2022г., като се оспорват за
сумите над признатия размер. По отношение на искането за присъждане на разноски по
делото счита, че са налице условията на чл. 78, ал. 2 ГПК. Желае разрешаване на спора чрез
медиация.
В съдебно заседание чрез процесуален представител исковата молба се поддържа.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание. С нарочна молба поддържа
заявеното признание на исковете до размера на следните суми: 21499,85лева - неплатено
нетно трудово възнаграждение, 5843,94лева – обезщетение по чл.222 ал.3 КТ, 1001,12лева –
обезщетение по чл.221 ал.1 КТ. Оспорва частично иска да заплащане на мораторна лихва.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове в правно основание чл. 128, т.
2 КТ, 221 ал.1 КТ, чл. 222 ал.3 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По исковете по чл. 128, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже валидно
възникнало ТПО с ответника, наличие на реално положен труд по време на неговото
действие и размер на дължимото възнаграждение за неговото полагане, съобразно
предвиденото по трудов договор, настъпил падеж и размер на дължимото обезщетение за
забава. При проведено доказване на тези факти ответникът следва докаже положителния
факт на погасяване на дълга и то на падежа.
Между страните не е спорно, че те са били в трудово правоотношение по силата на
сключен трудов договор, по който ищецът е заемал длъжност “началник цех ГЛБП”
първоначално по срочен трудово договор и впоследствие по безсрочен трудов договор с
основно месечно възнаграждение от 710лева и доп. трудово възнаграждение за трудов стаж
и професионален опит от 27,6%;, платимо до 25-о число на месеца, следващ този, в който е
положен трудът; че със заповед на работодателя считано от 20.06.2022г., трудовото
правоотношение на ищеца е било прекратено, на осн. 325 ал.1 т.2 КТ.
Между страните не е съществувал спор и относно факта, че в процесния период
ищецът е реално полагал труд по така съществувалото трудово правоотношение. Хипотеза
единствено, при която се дължи трудово възнаграждение. Ответната страна е признала
исковете до сумите от 21499,85лева - неплатено нетно трудово възнаграждение, 5843,94лева
– обезщетение по чл.222 ал.3 КТ, 1001,12лева – обезщетение по чл.221 ал.1 КТ, които се
установяват и от изслушаното заключение на в.л. до изготвена ССчЕ, като експертът е
отчел, изплатени суми в размер на общо 2303,12лева. С оглед на установеното и от
експерта искът за неплатено нетно трудово възнаграждение е основателен за сумата от
21499,85лева, като за горницата над тази сума следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
След като горните задължения не са заплатени на падежа, на осн.чл. 86 от ЗЗД
служителят има право на мораторно обезщетение. Съобразно заключението на ССчЕ, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, за периода 01.10.2020г. -
23.06.2022г. лихвата за забава върху дължимото трудово възнаграждение и обезщетения
възлиза общо на 4353,91лева.
Ответникът е оспорил частично иска за заплащане на мораторно обезщетение.
Доколкото по делото ответникът не е ангажирал доказателства кога точно са извършвани
2
плащанията и респ. техния размер, които факти следва да бъдат доказани именно от
ответника, а и с оглед заявеното в с.з. от вещото лице, че не може лихвите да се изчислят с
точност, следователно исковете за мораторно обезщетение следва да се уважат изцяло, така
както са били заявени.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски. Представен е списък, с
който се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1500лева, съгласно договор за
правно обслужване от 22.06.2022г. Не са налице основанията, посочени в разпоредбата на
чл. 78, ал.2 от ГПК разноските да се възложат на ответника, за което настоява страната.
Нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК изисква кумулативното наличие на посочете предпоставки, а
именно ответникът да не е станал повод за делото и да признае иска. В случая първото
изискване не е налице. Като не е заплатил изискуемите си парични задължения на падежа,
ответникът е станал повод за сезирането на съда.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВРС държавна такса съобразно с уважената част от исковете в размер на
1318лева, както и сумата от 200лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещо
лице.
На осн. чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се постанови предварително изпълнение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ч.М., със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „В.В. ДА
ЗАПЛАТИ на К. А. Й., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к.“Т. бл..... сумите както
следва: 21499,85лева, представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за положен
труд в периода от 01.05.2019г. до 28.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 24.06.2022г. до окончателното изплащане
на задължението; 5843,94лева, представляваща обезщетение по чл.222 КТ, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 24.06.2022г. до
окончателното погасяване на задължението; 4764,27лева, представляваща сбор от дължимо
обезщетение за забава за периода, считано от падежа на всяко дължимо трудово
възнаграждение до 23.06.2022г. вкл. и сумата от 1001,12лева, представляваща дължимо
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на
основание чл. 327, ал.1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба - 24.06.2022г. до окончателното погасяване на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 128, т. 2 КТ - неплатено нетно трудово възнаграждение за положен
труд в периода от 01.05.2019г. до 28.02.2022г. за горницата над 21499,85лева до
претендираните 22679,24лева, като неоснователен, на осн. 128, т. 2 КТ, чл. 222 ал.3 КТ, 221
ал.1 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ч.М.“ АД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„В.В. ДА ЗАПЛАТИ на К. А. Й., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к.“Т. бл..... сумата
1500лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство,
на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ч.М.“ АД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„В.В. ДА ЗАПАЛТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски
районен съд сумата от 1318лева - дължима по делото държавна такса, както и 200лева,
3
представляващи заплатен депозит от бюджета на съда ССчЕ, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на предварително изпълнение, на основание чл.242, ал.1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4