Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 166

 

град Пловдив, 27.01.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година,  в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

                ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                           ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 3035 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава XII от АПК.

 Делото е образувано по касационна жалба на В.Г.А., с ЕГН **********, чрез адв. В. В., срещу Решение  № 260368 от 12.10.2020г. постановено по  АНД № 2901/2020 год. по описа на Районен съд Пловдив, VІІІ наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-1030-000779/21.02.2020 год., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция“ гр.Пловдив, с което на В.А. на основание чл.174, ал.3, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС, за 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки.

 С жалбата се иска отмяна на решението и на НП изцяло.

 В съдебното заседаниe В.Г.А. не се явява, не се представлява. С писмена молба-становище адв. В. като пълномощник на касатора излага съображения по съществото на спора, които обосновават съществени нарушения на процесуалните правила при провеждане на административнонаказателното производство.

Ответникът – Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив не се представлява.

Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое заключение, намира жалбата за неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

С Акт за установяване на административно нарушение бланков                       № 492969 от 08.02.2020 год. било установено, че на същата дата около 06:03 часа в гр.Пловдив на ул.“Петко Д. Петков“ до № 4 В.Г.А. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес МЛ 350“ с рег. № ***, собственост на З.А. и  като водач на превозното средство е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на упойващи вещества с техническо средство „Dreger Drug Test 5000“ с фабричен № ARLK-0008. 

За това нарушение  актосъставителят участвал в производството е съставил АУАН за нарушена разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен на касатора, който го подписал с възражение, че  отказва кръвна проба. Възоснова на съставения АУАН е издадено и процесното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е наложил  на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП наказанията: глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки.

При извършената проверка на В.А. е бил издаден и талон за медицинско изследване. С този талон за медицинско изследване А.  се е запознал и подписал, но по делото не са налични доказателства в посоченото лечебно заведение да е дадена кръвна проба за изследване.

 Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.

 При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган.

     За неоснователни съдът намира възраженията на касатора и на жалбоподателя наведени пред Районен съд Пловдив относно допуснато съществено процесуално нарушение поради връчването му на нечетлив препис от акта за установяване на административното нарушение.

     Обосновани са мотивите на първостепенният съд, че процесният АУАН е съставен в присъствието на нарушителя в съответствие с изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и му е предявен за запознаване, с което е била обезпечена възможността му да започне да упражнява правото си на защита. Няма съмнение, че със съдържанието на АУАН,  В.А. се е запознал и към момента на неговото връчване, който факт е бил удостоверен с неговия подпис. Относно правото му на защита за него е съществувала правната възможност да впише и посочи възражения и относно четливостта на връчения му екземпляр.

    Както правилно е отбелязъл първостепенния съд в бланката на акта се съдържа обособена графа за обяснения и възражения на лицето, срещу което се съставя акта, а в процесния случай жалбоподателят се е възползвал от правото си на обяснения, като е записал текста: „отказвам кръвна проба“, след което се е подписал под това си изявление.

   Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева. Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство „или“ да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта си, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно от изследванията, в противен случай същият следва да бъде санкциониран именно по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

   В процесния случай безспорно се установява от доказателствата по делото, че касатора А.  е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, а и в последствие целта на проверката не е била постигната по друг начин – чрез вземане на биологична проба за изследване употребата на упойващи вещества/и/или алкохол, т.е правилна е квалификацията на  нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.    Посочената разпоредба предвижда едно единствено нарушение – отказ на водача да бъде проверен за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, който отказ може да има различни форми. В настоящия случай в обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление ясно е посочено в какво се състои противоправното поведение на нарушителя, поради което той своевременно е бил запознат с фактите, срещу които трябва да се защитава, и е била обезпечена възможността му да упражнява адекватно и в пълен обем правото си на защита. Обосновани са изводите на съда, че процесното деяние не представлява хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. При това състояние от правна страна първостепенният съд е приел, че е налице безспорно установено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДП, като е потвърдил процесното НП.

  Тези изводи се споделят изцяло от касационната инстанция.

  В АУАН, а и в НП е безспорно вменено и то последователно на В.А.  нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДв.П за отказ от извършване на про­вер­ка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози от водача.

   Всъщност съгласно посочената разпоредба всеки водач може да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство “или” да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на наркотични вещества или техните аналози в кръвта му, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона спо­со­би за избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно от по­со­чените изследвания, в противен случай същият следва да бъде санкциони­ран именно по чл.174 ал.3 ЗДП. В дадения случай А. е отказал пробата с дрегера, както и в установения от нарочната Наредба и в посочения му в талона срок не се е явил в специализираното медицинско заведение за изследване на кръвна проба за алкохол.  При това положение на нещата очевидно е, че установената фак­ти­чес­ка обстановка съответства напълно на възприетата такава от админист­ра­тивно наказващия орган, който правилно е квалифицирал и подвел поведе­ние­то на А. под хипотезата на чл.174, ал.3 от ЗДв.П.

С оглед на изложеното не са на налице касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

  Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд Пловдив, двадесет и първи състав,

                                                     Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение  № 260368 от 12.10.2020г. постановено по  АНД № 2901/2020 год. по описа на Районен съд Пловдив, VІІІ наказателен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: