Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 23
гр. ВРАЦА, 29.01.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 23.01.2019г. в
състав:
Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ
ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
в присъствието на:
прокурора секретар Л.ГОРЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Т.Александрова
в.гр.
дело N`667 по
описа за 2018 год.
за да се произнесе взе предвид:
Производството се развива по чл.258 и сл. ГПК.
С решение
332/29.10.2018г. постановено по гр.д.№ 548/2018г. по опис на РС-Козлодуй,състав
на съда е отменил като незаконо-съобразна Заповед № НК-4 от 12.04.2018г. на
изпълнителния ди-ректор на„АЕЦ КОЗЛОДУЙ” ЕАД със седалище гр.Козлодуй,ЕИК
*********,с която на Б.М.Н.,ЕГН **********, с адрес *** е наложено
дисциплинарно наказание Забележка на основание чл.187 т.10 от КТ.На основание
чл.78,ал.1 и ал.6 ГПК е присъдил раз-носки и държавна такса,дължими от
ответника.
Недоволен от
решението е останал "АЕЦ-Козлодуй" ЕАД, гр. Козлодуй,който с въззивна
жалба вх. № 5817/13.11.2018г.го об-жалва.
В жалбата се
поддържа,че при установената по делото фак-тическа обстановка във връзка със
заеманата от ищеца длъжност по редовно сключен с него действителен трудов
договор,на същия, съобразно длъжностната му характеристика е било вменено да
уп-ражни инвеститорски контрол по договор № *********/ 18.11. 2016г.,сключен между
"АЕЦ Козлодуй"ЕАД и "Риск Инженеринг"АД, с
предмет-проектиране,доставка и монтаж на въртящи решетки на аванкамерите на
помпи,включващ и ел.табло.Поддържа се в тази връзка,че ищецът не е изпълнил
своевременно и надлежно вмене-ните му трудови задължения,при което на основание
чл.188,т.1 вр. с чл.187,т.10 КТ,със заповед № НК-4/12.04.2018г. ,при спаз-ване
разпоредбите на чл.193,ал.1 и чл.194,ал.1 КТ му е било наложено дисциплинарно
наказание "забележка".Излагат се подроб-ни съображения,че изводът
направен от районния съд,че заповедта е издадена в нарушение на чл.195,ал.1 КТ,тъй като не е немоти-вирана,не намира
опора в данните по делото.Твърди се,че видно от съдържанието на
заповедта,предмет на спора,безспорно е уста-новено,че в нея подробно са
изброени допуснатите от ищеца на-рушения на трудовата дисциплина,дали основание
за предприемане на наложената му дисциплинарна мярка,като те са в достатъчна
степен конкретизирани и дават възможност на наказания да из-гради своята
защитна теза.В тази връзка се позовава на трайно установена съдебна практика на
ВКС по приложението на чл. 195,ал.1 КТ.Твърди се,че и изводът на районния съд
за липса на извършено нарушение от ищеца във връзка с изпълнението на конкретно
възложената му задача,също не намира опора в събра-ните по делото писмени и
гласни доказателства.Направен е анализ на задълженията на ищеца по длъжностната
му характеристика,а също и на доказателствата,включително и на изводите,които
могат да се правят от констатациите по изслушаната и приета специа-лизирана
техническа експертиза,като се заключава,че динамичен тест на ел.таблото, което
е следвало да бъде одобрено от ищеца като изпълнено, не е следвало да бъде
извършван.Посочва се,че ищецът,с оглед вменените по длъжностна характеристика и
изпъл-нявана длъжност трудови задължения, е участвал в различни етапи по
изпълнението на посочения по-горе договор,като същият е под-писал Акт за
завършен монтаж и Акт за завършена работа, прие-майки,че работата е
завършена,като е могъл да откаже приемането ,но е сторил това, при което
отказът да спре на по-късен етап въвеждането в експлоатация на оборудването,
респективно да се подпише Анализ № 4,което според него не е било придружено с
необходимите документи,се явява несъстоятелно,немотивирано и представлява
нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187,т.10 КТ.Иска се отмяна
на решението и отхвърляне на предявения иск. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.Не са направени доказателствени искания.Жалбата се поддържа от
процесуалния представител на въззивника в лицето на гл.ю-т Борисов.
В срока по
чл.263,ал.1 ГПК,въззиваемият Б.М.Н. дава писмен отговор,с който оспорва
основателността на въззивната жалба.Поддържа правните изводи на районния съд,
до-сежно нарушение на разпоредбите на чл.193 и чл.195 КТ,тъй като не са му били
изискани обяснения по всички изброени в заповедта според работодателя допуснати
дисциплинарни нарушения,а липсата на конкретизация на последните в нея,я прави
немотивирана. От-делно от това се излагат и съображения,че с поведението си не
е допуснал отклонения и нарушения на задълженията си,изискуеми се по
длъжностната му характеристика,като с оглед данните дело-то,правилно,е отказал
да извърши следващите се действия по приемането на монтираното ел.табло,без
динамичен тест и техни-чески паспорт.Иска се потвърждаване на обжалваното
решение.Не са направени доказателствени искания.Писмения отговор и
допъл-нителни съображения към него се правят от процесуалния пред-ставител на
въззиваемия в лицето на адв.Р.М.,***.
Окръжният съд,след
като служебно провери редовността и до-пустимостта на въззивната жалба,счита че
тя е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК,отговаря на изискванията за съдържание
и приложения по чл.260 и чл.261 ГПК,произхожда от страна с необ-ходимата
легитимация и правен интерес,насочена е против съде-бен акт от категорията на
обжалваемите,което я прави проце-суално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Въззивният
съд,съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, се про-изнася служебно по валидността
на решението,а по допустимос-тта-в обжалваната част,като по останалите въпроси
е ограничен от релевираникте въззивни оплаквания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, постано-вено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на търсената съдебна защита.
Окръжният
съд,като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,отчете становищата на
страните по повод същата и след като сам,съобразно правилата на чл.235,ал.2 ГПК
прецени и съобрази събраните в производството доказателства,от фактическа и
правна страна приема следното:
Между страните не е спорно,че ищецът Б.М.Н.
работи при ответника «АЕЦ Козлодуй» ЕАД по безсрочен трудов договор на длъжност
«Специалист инвеститорски контрол – електрочаст СКУ» в сектор «Инвеститорски
контрол – електрочаст и СКУ», Отдел «Инвеститорски контрол», Управление
«Инвестиции», Дирекция «Развитие и модернизация». Според длъжностната му
ха-рактеристика и вменени трудови функции,ищецът, е бил определен да упражнява
инвеститорски контрол по договор № *********/ 18.11.2016г., сключен с «Риск
Инженеринг» АД, гр.София, в часта ЕЛ и КИПиА. Предметът на договора е бил
проектиране, доставка и монтаж на въртящи решетки на аванкамерите на помпи 5,6
QF, включващ и доставка и монтаж на табло за стенен монтаж с раз-мери
400/300/150 мм.
Не е спорно и това,че във връзка с
изпълнението на посо-чения договор и в съответствие с възложеният му
инвеститорски контрол, той е извършвал следващите се от длъжностната му ха-рактеристика
действия по одобряване, респективно приемане на различните видове
дейности,произтичащи от договорните отношения между ответника и
изпълнителя,като е отказал да признае анализ 4,включващ ел.табло.
Във връзка с действията на ищеца по изпълнението
на дого-вора и направения отказ, със заповед № АД-288/30.01.2018г. изп. директор
на "АЕЦ-Козлодуй", е поискал обяснения от него по три поставени
въпроса,като такива от негова страна са били дадени на 07.03.2018г.,както и
допълнителни и уточняващи такива от 22.03.2018г.
Със заповед № НК-4 от 12.04.2018г.,връчена му на 13.04. 2018г.л./5-ти
и л.21/, на основание чл.188 т.1 във вр. чл.187, т.10 от КТ за неизпълнение на
трудовите задължения му е нало-жено дисциплинарно наказание "забележка".
В заповедта за
наложеното наказание описателно са изброени
извършените действия от ищеца,произтичащи от длъжностната му
характеристика и в качеството му на специалист инвеститорски контрол,които му
вменяват да контролира качеството при отчитане на СМР и в тази връзка да
участва в съгласуването и извърш-ването на корекции в анализите на
представената КСС №1 по част „Електрическа”.Посочва се,че е подписал и
съгласувал коригира-ната КС,като въпреки това не е признал Анализ 4, който включва
ел.таблото.Изразява се несъгласие с обясненията му, че то е прието и монтирано
без съответните документи и изпитания,освен това те били противоречиви и
неоснователни,предвид обстоятелст-вото, че предходни документи по приемане и
монтаж са подписани от него.Изтъква се,че доводите изложени от ищеца по повод
извършения входящ контрол са неоснователни,тъй
като той не е участвал в комисията и няма отношение към този процес.Посочва
се,че информацията публикувана от него във ведомствената интер-нет мрежа не
отговаря на установеното при проверката на доку-ментацията по договора.Като в
тази връзка е направен извод, че с начина, по който от страна на ищеца са
изложени твърдения и изразено собствено мнение за работата на негови колеги, той е
нарушил и етичните норми за поведение, приети в дружеството - съгласно т.16 от
Етичния кодекс в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД.В крайна сметка се обобщава и приема,че във
връзка с изложеното и на ос-нование чл.189,вр. с чл.188,т.1 вр. с чл.187,т.10 КТ,ищецът, следва да бъде наказан с дисциплинарно наказание
"забележка"
В исковата си
молба ищецът не оспорва фактите, че в изпълнение на трудовите си задължения по
инвеститорски контрол на договор № *********/18.11.2016г. е подписал КСС за
изпълнени СМР, Акт за извършен монтаж и Акт за извършена работа, но е отказал
да подпише Анализ 4 към КСС за приемане на доставено и монтирано ел.табло.Посочва,че
обстоятелството,че е одобрил,част от актовете съпътстващи извършените по
договора дейности не влиза в противоречие с отказа му да подпише Анализ 4 към КСС за ел.таблото, тъй
като по отношение на него не са били спазени изискванията на договора и на
техническото задание Приложение № 2 към договора, поради липса на проведено
изпитание за сеизмо-устойчивост и поради липса на придружаващи ел.таблото техни-чески
документи.Твърди, че именно подписването на този документ би довело до
нарушение на вменените му задължения за провеждане на инвеститорския контрол
върху обекта.Допълнително, с възра-жение Вх.№ 3097 от 06.06.2018г.по
представения отговор на ответника по чл.131 ГПК/вж. л.97/, ищецът излага
допълнителни доводи за незаконосъобразност на дисциплинарната заповед и по-ради
нарушение на нормата на чл.193, ал.1 от КТ относимо към определени нейни
части,тъй като по част от вписаните в нея дисциплинарни провинения не са му
били поискани писмени обясне-ния,в конкретност, посоченото нарушение на Етичния
кодекс приет от работодателя.
В писменият си
отговор по чл.131 ГПК,както и пред въз-зивната инстанция, ответникът оспорва
основанията на ищеца станали причина за неподписване на част от документите
относими към изпълнението на обекта по договор № *********/18.11.2016г.
Поддържа се,че след като е подписал,част от документите, уста-новяващи вида и
качеството на извършените работи по цитирания договор,не е имал основание да не
подписва Анализ 4 към КСС, което негово действие е свързано с изпитанията и
проверките, които е следвало да се извършат на ел.таблото,което е трябвало да се монтира.Посочва се,че
контролна комисия била извършила входящ контрол,при което не са били открити
отклонения при извършените монтажни работи.Изготвен е и доклад.
По делото са
били събрани многобройни писмени доказателст-ва,изслушани са свидетелите ангажирани
от ответника,изслушана е и е приета специализирана техническа
експертиза,относимо към необходимостта за извършване на динамичен тест за
изпитване на сеизмичната квалификация на ел.таблото,в какъвто смисъл имало
разписано изискване в договора.Вещото лице е дало отговор и на други
въпроси,свързани с това.
Първоинстанционният съд е обсъдил в пълнота събраните
до-казателства и е възприел фактическа обстановка,въз основа на която е
направил правилен извод за основателност предявения иск за отмяна на наложеното
дисциплинарно наказание "забележка".
Фактическите констатации правните изводи се споделят из-цяло
от настоящият съдебен състав,поради което и на основание чл.272 ГПК въззивният
съд препраща към мотивите,изложени в об-жалвания съдебен акт.
В допълнение
въззивната инстанция излага следното:
Едно от
оплакванията,които се правят във въззивната жалба е свързано с възприетото от
районния съд,касателно извършеното нарушение на разпоредбата на чл.195 КТ,а
направеният в такава насока правен извод е неправилен,тъй като тя е мотивирана съобразно изискванията на
закона.Сочи се съдебна практика. Оплакването е несъстоятелно.
Съгласно разпоредбата на чл.195 от КТ,както
е посочил и районния съд, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага.Мотивите,
свързани с осъществяване на посоче-ното в заповедта основание за уволнение,
трябва да бъдат изло-жени изчерпателно, тъй като само въз основа на тях съдът
може да провери осъществени ли са в обективната действителност реле-вантните за
спора факти, респективно правилно ли е прекратено трудовото правоотношение на
посоченото от работодателя осно-вание(Решение № 347 - 1997 г. и Решение № 324 -1998
г. на ВКС).Това е така и с оглед принципа на равнопоставеност на ст-раните
/необходимо е при самото предявяване на исковата молба работникът да знае
фактическите и правните основания за увол-нението си, за да може да осъществи надлежна
защита на правата си/. От друга страна, мотивите за уволнението, относими към
съответното правно основание, трябва да се съдържат в самата заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение, а не да се допълват или конкретизират
от работодателя при оспорване закон-ността на уволнението./вж. обяснения по
чл.145 ГПК на гл.ю-т Коева в .з. от 18.06.2018г.-л.139-141 от делото/
Изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ относно
съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание са изпълнени, когато нару-шението
е конкретизирано в достатъчна степен с оглед защитата на работника и съдебния
контрол за законност на наложеното наказание (Решение № 213 от 08.10.2015 г. по
гр. д. № 7372 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. oтделение).
Липсата на изискуемите от закона реквизити
в заповедта по чл.195,ал.1 КТ,включително времето на извършване на нарушението
е толкова съществено, че не може да бъде санирано в хода на процеса,тъй като се
касае до задължително спазване на предвиде-ната в закона форма (Решение № 83 от
24.07.2015 г. по гр. д. № 5585 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр.
Отделение). Липсата само на един от посочените [в чл. 195, ал. 1 КТ] рек-визити
е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
е незаконосъобразна, тъй като прав-ната норма на чл.195 КТ е императивна
(Решение № 372/2013 от 17.03.2014 г. по гр. д. № 3731/2013 г. на Върховен
касационен съд).
На първо място от изложеното в заповедта не
става ясно кога е осъществено нарушението, тъй като не е посочено времето на
извършването му. Разпоредбата на чл. 195 КТ изисква посочване на това
"кога е извършено дисциплинарното нарушение", като в тази си част
разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че в заповедта за дисциплинарно
уволнение следва да се посочи датата на извършване на нарушението или период, в
случай, че нарушението/нарушенията не са извършени на една и съща дата
(Определение № 287 от 25.02.2013 г. по гр. д. № 1093/2012 г. на Върховен
касационен съд).В случая, само признанието на ищеца,че не е подписал Анализ 4
към КСС дава основание да се приеме,че дотолкова,доколкото този отказ е
упоменат в заповедта за наказание,той е
едно от действията, дали основание на работо-дателя да прибегне до налагане на
дисциплинарното наказание, макар че и то не е конкретизирано като време на
извършване. Това е въпрос от съществено значение,за да се прецени дали до-водът
на работодателя,че към датата на отказа, по отношение на процесното ел.табло е
имало техническа документация /техничес-ки паспорт,гаранции и др./,даден доклад
за сеизмичната му ква-лификация,което прави този отказ е необоснован и неправилен. Освен
това не са представени никакви доказателства,за настъпили вредни
последици,произтичащи от отказа,респективно преустановя-ване или затрудняване
на определен производствен процес,свързан с това действие.
На следващо място в настоящата хипотеза, в
заповедта за налагане на наказанието, не са конкретизирани дисциплинарните
нарушения,извършени от ищеца по отношение на останалите вписани в нея основания
на работодателя-некоректна информация във вът-решната интернет мрежа и
нарушения на Етичния кодекс,още по-вече,че в заповедта като основание е посочен
чл.187,т.10 КТ, което от своя страна изисква посочване на неизпълнение на кое
конкретно трудово задължение,предвидено в закон и други норма-тивни актове,в
правилника за вътрешния трудов ред,в колективния трудов договор или определено
при възникване на трудовото правоотношение, е дало основание за налагане на
наказанието. След като и горните две нарушения са посочени в заповедта за
наказание,те не могат да се изключат от съдебен контрол.Не може да се приеме за
достатъчно индивидуализиране на нарушението и обстоятелствата,при които е
извършено, преразказването в запо-ведта на изразеното от служителя становище в
писмените му обяс-нения от 07.03.2018г. и 22.03.2018г.Посочено е нарушение на
т.16 от Етичния кодекс приет от работодателя,но не е изложено с какви конкретни
свои действия, ищецът е нарушил този текст от-носим към работа в екип.Освен
това,в тази връзка, правилно, ра-йонния съд е приел незаконосъобразност на
заповедта в опреде-лени части,тъй като от ищеца не са изискани предварителни
обяс-нения по чл.193 КТ.
За пълнота следва да се посочи, че
заповедта за уволнение може да бъде мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ,
когато препраща към конкретен акт изготвен от работодателя, в който е посочено
нарушението, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено ( в този
смисъл Решение № 122 от 27.05.2013 г. по гр. д. № 975/2012 г. на Върховен касационен
съд). В настоящия случай обаче препращане към такъв акт, изготвен от
работодателя не е налице, тъй като в заповедта за наказание са коментирани
твърденията на ищеца относимо към документи и изпи-тания на ел.таблото,дали
основание за отказа за подпис на Анализ 4,което е свързано пак с дадените от
него обяснения и задълженията му по длъжностна характеристика.
По този начин съдът не може нито да прецени
дали дисципли-нарното производство е инициирано и приключило в законоустано-вените
срокове-относимо към две от посочените основания за налагане на
наказанието,коментирани по-горе.В тази връзка,извън конкретизирания отказ за
подпис на Анализ 4,върху който са концентрирани защитните тези на двете страни ,няма
посочени с кои конкретни свои действия, респективно бездействия,ищецът е
нарушил,вменени му с длъжностната характеристика или други нор-мативни актове
трудови задължения,дали основание за предприе-мане на дисциплинарната мярка.
С оглед на изложеното,окръжният съд намира,
че заповедта не отговаря на изискванията на чл.195 от КТ,като
такъв извод е направен и от страна на първата инстанция.
Извън горното,доколкото законосъобразността
на заповедта би могла да бъде преценена по същество във връзка с посоченото в
нея нарушение на трудовите задължения определено
от работо-дателя като "отказ на ищеца да подпише Анализ 4 на КСС във
връзка с извършения монтаж на ел.табло",част от другите дейнос-ти,предмет
на договора от 18.11.2016г.,правилно,районният съд, излагайки подробни
съображения,коментирайки съдържащите се в делото писмени доказателства,относимо
към монтажа на това таб-ло,съобразявайки показанията на разпитаните по делото
свидетели и констатациите по изслушаната специализирана техническа екс-пертиза,е
приел,че в случая,не би могло да се приеме,че отказът на ищеца да оформи
извършените крайни дейности представлява на-рушение на трудовите му функции,обосноваващо
налагане на дис-циплинарно наказание.
В тази връзка,както правилно е отбелязъл и
районния съд,според правната докрина,нарушението на трудовата дисциплина е вид
правонарушение,което за да бъде определено като такова следва да е
установено,че е човешко деяние/ действие или без-действие/,като от обективна
страна следва да е характеризирано с признака противоправност,а субективна
такава,деянието следва да се характеризира с признака вина на дееца.
Противоправността е състояние на
обективното несъответст-вие между правното дължимото и фактически осъщественото
пове-дение,като, за да се приеме противоправност следва да се има предвид
несъответствието само с правни,не и с морални или други неюридически
задължения.
Следва да е установена съответна вина в
двете й проявни форми-умисъл или непредпазливост/небрежност/,като, за да се
приеме наличие на нарушение на трудовата дисциплина нейната форма е без
значение.От съществено значение е обаче установява-нето й, респективно
доказването й.
В случаите,когато според закона за
съответното правонару-шение е меродавен и противоправният му резултат,то се
характе-ризира и с допълнителните признци-правнорелевантен резултат /обикновено
вреда/ и причинна връзка между него и деянието.
Отчитайки горното,въззивната инстанция,в
настоящия случай приема,че за да формира поведение за отказ да подпише
документ, финализиращ извършваните дейности във връзка с договора,върху който
според възложената му задача и заеманата длъжност е след-вало да извършва
инвеститорски контрол,ищецът, се е ръководил изцяло от вмените му с
длъжностната характеристика задължения, като е обосновал поведението си и със
регламентираните в този договор текстове,относими към задължителните
действия,които следва да извърши,респективно да представи съответна докумен-тация,
съконтрахента по договора в лицето на изпълнителя. В случая, не може да се
приеме,че ищецът е нарушил т.6.2 от длъжностната си характеристика, респективно
направения отказ е немотивиран и без основание,тъй като към момента на отказа, както
се посочи, няма данни,че е била налична цялата техническа документация, отразяваща
спазването на техническите изисквания на проекта,относимо към процесното
ел.табло.А,че е следвало да бъде налична се извлича от т.7.2,позиция 1-ва и позиция
7-ма от съдържащото се на л.106-ти Техническо задание,неразделна част от
договора.Всички налични писмени доказателства/технически паспорт,гаранционна
карти и други/,свидетелските показания на прекия ръководител-св.Тракийска,данните
от констатациите по техническата експертиза и представените към нея документи, установяват,че
всички действия относимо към монтажа и експлоа-тацията на това ел.табло са
приключени към м.март 2018г., т.е. след отказа на ищеца да подпише Анализ 4 на
КС.Дори да се прие-ме,отчитайки констатациите на експертизата в съответната й
част,че ел.таблото не се е нуждаело от допълнителна проверка чрез динамичен
тест за определяне спазване на функционалност по време и след земетресение,от
писмените доказателства към екс-пертизата се установява, че техническите
документи към това табло не са били налични към м.декември 2017г.,а съставени
по-късно,което ясно е видно от поставените в тях дати.
В заключение,съдът приема,че, тъй като
работодателят не е представил убедителни доказателства,че към момента,когато е
узнал за отказа/ 22.12.2017г./,всички действия,респективно до-кументи относими
към процесното ел.табло са били налични, рес-пективно са могли да бъдат обект
на обсъждане и преценка,то и направения от страна на ищеца отказ да извърши
определено дей-ствие е бил правилен към момента, когато е извършено деянието.
По изложените съображения, и като постановено
без отклоне-ния на приложимия материален закон и спазване на процесуалния
такъв,обжалваното решение ще следва да се потвърди.
При този изход на делото пред въззивната
инстанция,на въз-зиваемия се дължи възстановяване на правените разноски.
Настоящото решение съобразно чл.280,ал.3,т.3 КТ не подлежи на касационен контрол и е окончателно.
Водим от горното,Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 332/29.10.2018г.
постановено по гр.д.№ 548/2018г.по опис на РС-Козлодуй.
ОСЪЖДА „АЕЦ
КОЗЛОДУЙ” ЕАД със седалище гр.Козлодуй, ЕИК *** да заплати на Б.М.Н., ЕГН **********,
с адрес *** направените по делото разноски размер на 500.00 лева за адвокатска
защита пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
Председател:........... Членове:1..........
2..........