РЕШЕНИЕ
№ 420
гр. В., 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20231420100931 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба В. С. К. от село З.,
община В., ул.“ .Л.“ № 19 с ЕГН ********** чрез адвокат М. Г. срещу ТП на НОИ -
гр.В., ул.”Х.Б.” № ... за признаването за установено, че за периода от 01.02.1983 година
до 31.12.1988 година В. С. К. била в трудово правоотношение със „С.общ. - В. Д.“-
гр.В. на длъжност „домакин“, като това време на основание чл.1, ал.1 т.3 от ЗУТОССР
и чл.351,ал.1 от КТ й бъде признато за трудов и осигурителен стаж с произтичащите от
това правни последици.
Ищцата твърди, че през 2022 година подала документи в ТП на НОИ-В. за
установяване на осигурителен и трудов стаж с цел получаване на пенсия, поради
навършване на осигурителен и трудов стаж и възраст. Ведно с документите, подадала и
копие от трудова книжка за установяване на трудовият й стаж.
От ТП на НОИ-В. й изпратили писмо с което посочват, че е необходимо да
представи удостоверение УП-3 с осигурителният стаж от С. общ. гр.В. за периода от
01.02.1983 година до 31.12.1988 година, тъй като съгласно Инструкция № 2492 за реда
и начина за издаване на документи за трудов стаж, трудовият стаж не е надлежно
заверен в трудовата книжка. Вписването не е подпечатано с печата на учреждението.
При справка в архива на ТП на НОИ-В. относно тези указания установила, че
работодателя й - „С. о.- В. Д.“ - гр.В. е прекратил дейността си и няма правоприемник.
Поради това не е в състояние да се снабди с посоченото от ТП на НОИ- В.
удостоверение УП-3. От друга страна посочва, че действително е била назначена на
трудов договор в посоченото учреждение, като е полагала труд и е получавала трудово
възнаграждение и съответно е била осигурена за всички осигурителни рискове в
посоченият период в трудовата книжна.Уточнява, че е заемала щатна длъжността
„Домакин“, с работно време 8 часа и 30 минути на петдневна работна
1
седмица.Трудовото възнаграждение било заплащано по ведомост.
Аргументира тезата, че неполагането на печата на учреждението в трудовата й
книжка при извършване на вписването не може да й се вмени във вина, но
незачитането на посоченият трудов стаж за установяване на осигурителен и трудов
стаж за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст възпрепятства да се
ползва с отпускането на лична пенсия.
От ТП на НОИ В. и издадали удостоверение, от което е видно, че липсват писмени
данни за положен от лицето В. С. К., ЕГН ********** за трудов/осигурителен стаж за
процесния период при работодателя „С. о.- В. Д.“ - гр.В..
В срочно подаден писмен отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът оспорва
както допустимостта, така и основателността на иска.
Навежда твърдения, че съгласно чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред времето, което се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., се установява съгласно
действащите дотогава разпоредби. В случая се касае за искане за установяване на
трудов стаж положен в работодателя/осигурителя „С. о.-В. Д.“ гр. В. на длъжност
„домакин“ за периода от 01.02.1983 г. до 31.12.1988 г., поради което са приложими
разпоредбите на Указ № 527 от 23.12.1961 г. за установяване на трудов стаж по
съдебен ред (отменен 02.04.2011 г.).
Посочва се също, че към исковата молба е приложено изискуемото за
допустимостта на същата удостоверение по чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР изх. № 5510-06-
3/23.03.2023 г. издадено от Обединен осигурителен архив при ТП на НОИ - В.,
съгласно което в Националния осигурителен институт липсват писмени данни за
положен от лицето В. С. К. трудов/осигурителен стаж за периода 01.02.1983 г. до
31.12.1988 г. при работодател/осигурител „С. о.-В. Д.“ гр. В..
Аргументира се и тезата, че съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР по
исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски
показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват
вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на
стажа.В случая такива писмени доказателства не били представени, поради което
исковата молба се явява недопустима.Иска се от съда да отхвърли иска, без
присъждане разноски на ищеца..
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Установява се от представения препис на трудовата книжка на ищцата (л.5-7 от
делото), че е налице вписване за трудов стаж в „С. общ.- В. Д.“ - гр.В. на длъжността "
домакин " за периода 01.02.1983 г. до 31.12.1988 г. От извършения оглед на трудовата
книжка на ищцата в проведеното на 04.07.2023 г. открито съдебно заседание се
установи, че на същата, на стр. 10 е отбелязано, че ищцата е заемала длъжността
„домакин“ в средношколското общежитие - В. Д., в гр.В., поставен е и мокър печат на
общежитието върху книжката, за периода от 01.02.1983 г. до 31.12.1988 г. Съгласно чл.
6, ал.2 ЗУТОССР трудовата книжка е писмено доказателство, което установява
вероятността на трудовия стаж и прави допустими гласните доказателства.
Установява се от показанията на свидетеля И. С. Н., без дела, родство или
зависимости със страните, че същия познава В..Изяснява, че двамата с нея ги
назначили едновременно в общежитието, в ученическия комплекс. Тя била назначена,
2
като „домакин“, а той като Директор. Това било през 1983 година, февруари месец. То
не било предадено като общежитие, все още се строяло. Приели го, за да участват в
оборудването, в обзавеждането, защото било за 376 ученици. След това станало и
студентско общежитие. При ищцата били заведени всички материалности за спане, за
поддържане на стаите, чистотата, хигиената на общежитието. Тя отговаряла и следяла
санитарките за хигиената в общежитието. Била наета по трудов договор, на осемчасов
работен ден. Трудовото възнаграждение го получавали от отдел „Просвета“, след това
вече имали касиер – счетоводител, който им изплащал трудовите възнаграждения.
Ежемесечно се изплащало трудовото възнаграждение, оформяла се трудова ведомост за
изплащане на тези трудови възнаграждения. В общежитието В. изпълнявала
длъжността до 1989 или 1990 година. След това останала в студентското предприятие,
което било там в същата сграда, отново Общинско. Свидетелят бил Директор на
общежитието до 1989 година, след това станал Директор на предприятието. Трудовите
ведомости били запазени в счетоводството и били приети от този, който поел
общежитието след свидетеля. Всичко се отчитало в Общината, в отдел „П.“. Като
Директор, тези всички неща минавали през свидетеля, в качеството му на директор.
Предостави се на свидетеля трудовата книжка на ищцата, за да удостовери дали
положения подпис като „Директор“ е неговият. Свидетелят заяви, че това е неговият
подпис, положен на двата печата на общежитието.
Съдът приема, че преценени в съвкупност, писмените и гласните доказателства
установяват, че в процесния период ищцата е работила по трудово правоотношение
при работодател „С. общ. - В. Д.“ - гр.В., на длъжността " домакин ". Предявеният иск
е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Мотивиран от горното, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕН на основание чл. 1, ал.1, т.3 ЗУТОССР по иска,
предявен от В. С. К., ЕГН: ********** срещу ТП на НОИ - гр.В., ул.”Х. Б.” № 1,
трудовия стаж на ищцата в периода 01.02.1983 година до 31.12.1988 година, при
работодател „С. общ. - В. Д.“ - гр.В., на длъжността " домакин ".
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните съобразно нормата на чл.7, ал.2
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.В. в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3