№ 1595
гр. Плевен, 23.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
частно гражданско дело № 20214400500832 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 вр. с чл.248 от ГПК.
С определение №260158 от 15.06.2021г., постановено по гр.дело
№806/2020г. по описа на РС – гр. Левски, е изменено на осн. чл.248 от ГПК
протоколно определение №260138/30.03.2021г. /по същото дело/ в частта за
разноските, като е осъдил Кооперация „И. М.“ гр.Червен бряг, ж.к.И., ЕИК
*****, представлявана от Н. Й. Н. – председател да заплати на ЕТ „Д.Д. **“
с.****, обл.Плевен, ЕИК**** разноски в размер на 1000 лева.
Срещу така постановеното определение е подадена частна въззивна
жалба от Кооперация „И. М.“ гр.Червен бряг, ж.к.И., ЕИК *****,
представлявана от Н. Й. Н. – председател – ищец в производството. В нея се
правят оплаквания, че определението е незаконосъобразно и необосновано.
Развиват се подробни доводи в тази насока, с основно твърдение, че
разноските са недължими, тъй като ответната по делото страна не се е
представлявала в съдебно заседание, независимо от наличието на
упълномощен адвокат и не е заявила присъждането на разноски до
приключване на делото. Счита, че искане за такова присъждане няма, а
определението е издадено в противоречие с т.11 на Тълкувателно решение №
6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите
Е. Ч. и А. Б.. Моли се определението да бъде отменено и да се остави без
уважение молбата по чл.248 от ГПК.
1
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор по частната
жалба, като се изразява становище за нейната неоснователност. Твърди се, че
определенито е законосъобразно, тъй като своевременно с отговора на
исковата молба, е направено искане за присъждане на разноски и е
представен списък по чл.80 от ГПК.
Окръжният съд, като съобрази доводите на страните, представените по
делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения седмичен срок от
връчване на съобщението до процесуалния представител на ищеца, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ЛРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда, изложени в
мотивите на обжалваното определение, поради което препраща към тях на
основание чл. 272 от ГПК.
За пълнота на изложението и отговор на поставените с частната жалба
въпроси следва да се акцентира върху следното:
Производството е образувано по ИМ от Кооперация „И. М.“ гр.Червен
бряг, ж.к.И., ЕИК *****, представлявана от Н. Й. Н. против ЕТ „Д.Д. **“
с.****, обл.Плевен, ЕИК**** по иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК
/отрицателен установителен според приетата с доклада по делото
квалификация/.
Делото е насрочено за разглеждане в о.с.з. на 30.03.2021г.
На 26.03.2021г. е входирано становище от ответника /л.54-57/, с което
заявява, че поради пандемичната обстановка няма да присъства в откритото
съдебно заседание, но не се противопоставя на разглеждане на делото в
негово отсъствие и излага доводи по допустимостта и основателността на
иска. Със същото становище се прави и искане за присъждане на разноски,
като към него се приложени и списък по чл.80 от ГПК, както и адвокатско
пълномощно и договор за правна помощ, с вписано изплатено в брой
възнаграждение на адвокат от 1000лв.
2
Това становище и своевременно резюлирано от съдията-докладчик и
докладвано в о.с.з. на 30.03.2021г. В същото съдебно заседание е направено и
искане от ищцовата страна за оттегляне на иска. Това искане е прието и
производството прекратено. Съобщението за прекратяване е връчено на
ответника на 09.04.2021г.
С молба /с пощенско клеймо/ от 16.04.2021г. ЕТ „Д.Д. **“ е поискал
изменение на постановеното определение в частта за разноските, която е
уважена с атакуваното определение.
От представените по делото доказателства е видно, че ответникът е
упълномощил адвокат, който да представлява и защитава интересите му по
делото. Препис от исковата молба е бил връчен на ответника на 12.03.2021г.,
който чрез процесуалния си представител е депозирал писмено становище по
същество на спора.
Основанието за присъждането на разноските в полза на ответника при
прекратяване на производството, е изричната разпоредба на чл. 78, ал. 4 от
ГПК. Отговорността за направените от насрещната страна разноски за водене
на делото е основана на поведението на страната, неоснователно
предизвикала правния спор, поради което съдебните разходи се дължат
винаги при условията на чл. 78 от ГПК, съобразно изхода на делото –
отхвърляне на иска или прекратяване на делото.
Настоящият въззивен състав приема, че на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК, в
полза на ответника следва да се присъдят разноски, като се вземе предвид, че
искане за присъждане на разноски е направено в становището входирано на
26.03.2021г. преди постановяване на прекратителното определение, видно от
материалите по делото, а доказателства за действително извършени разноски
в размер на 1000 лева са представени с него. Тук следва да се отбележи, че в
т.11 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Ч. и А. Б. се поставя изискването
претенцията по чл.80 от ГПК да бъде заявена най-късно в заседанието, в
което приключило разглеждане на делото в съответната инстанция. Т.е.
неправилно е разбирането на частния жалбоподател, че следва страната да
присъства лично в самото съдебно заседание и да заяви тази претенция
именно в него. Напротив това може да стане с отговора на ИМ, с
допълнителна молба или заявление, като единственото условие е да са
3
постъпили в съда преди или най-късно на датата на заседанието, когато
делото е приключено, в конкретния случай – 30.03.2021г. Ако съдът не се е
произнесъл по тях своевременно, то редът за отстраняване на този пропуск е
нормата на чл.248 от ГПК.
Настоящата молба по чл.248 от ГПК е подадена в срока по ал.1 на
същия текст от активно легитимирана страна, поради което се явява
процесуално допустима и по същество основателна.
Поради изложените съображения Окръжен съд гр.Плевен счита, че
определението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.278 вр. с чл.272 от ГПК определение
№260158 от 15.06.2021г., постановено по гр.дело №806/2020г. по описа на РС
– гр. Левски, е изменено на осн. чл.248 от ГПК протоколно определение
№260138/30.03.2021г. /по същото дело/ в частта за разноските, като е осъдил
Кооперация „И. М.“ гр.Червен бряг, ж.к.И., ЕИК *****, представлявана от Н.
Й. Н. – председател да заплати на ЕТ „Д.Д. **“ с.****, обл.Плевен, ЕИК****
разноски в размер на 1000 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му, на основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК и
при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5