Районна прокуратура гр.Бяла Русенска оббл. е
обвинила подсъдимия Д.Н.З. *** ********** в това,че за периода
01.02.2011г. до 01.03.2011г. в с.Костанденец Разградска обл. ,с.Пиперково и
с.Полско Косово Русенска обл. в условията на продължавано престъпление и опасен
рецидив,представяйки се за длъжностно лице,като извършител подпомогнат от
неустановено лице,с цел да набави за себе си имотна облага,възбудил заблуждение
у Р.Н.,И.И.,И.К.,М.К.,Р. К.,С. С.,Г. К. и Г. Й.,че е техен роднина задържан за
причинено ПТП с постР.л и че е следовател и служител на МВР на когото трябва да
бъде предадена парична сума за освобождаване на роднината и с това им причинил
имотна вреда общо в размер на 5 590лв. – престъпление по чл.211 пр.2 вр.
чл.210 ал.1 т.1 вр. чл.209 вр. чл.20 ал.2 от НК вр. чл.26 ал.1 от НК.
По
делото са приети за съвместно разглеждане граждански искове против подсъдимия от
И.М.И. за сумата 2000лв. и от И.К.И. за сумата 1000лв. представляващи
обезщетение за имуществени вреди състоящи се в предадените на подсъдимия суми
пари.
Прокурорът поддържа изцяло обвинението
срещу подсъдимия така както е изложено в обвинителния акт.
Гражданските ищци поддържат
гражданските искове.
Подсъдимият се признава за виновен и по
реда на чл.371 т.2 от НПК признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът като взе
предвид направеното от подсъдимия признание по чл.371 т.2 от НПК и събраните по
делото доказателства прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д.З. е роден на ***г***
гражданин е и има
завършено основно образование. Няма сключен граждански брак и има едно дете.
З. е
осъждан общо двадесет пъти като десет от тях за престъпления – измама.Последното
определено му наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири
месеца е изтърпял в Затвора гр.Белене от където е освободен на 14.01.2011г.
След
освобождаването си от затвора З. *** почти веднага започва да си набавя
средства чрез измами.Запознава се с неустановено по делото лице с автомобил и
се уговаря с него при телефонно обаждане, лицето да отива до посочено от
подсъдимия място,от което да взема оставени от измамените лица пари,да удържа
за себе си посочена от подсъдимия сума пари,а другата да му предава.За целта
подсъдимият се снабдява с четири мобилни телефона Нокия и седем СИМ карти на
всеки от мобилните оператори предоставящи услуги в страната.Половин месец след
като е освободен от затвора започва да набира от три от телефоните с поставени
в тях СИМ карти произволни номера на стационарни телефони в села от Русенски
окръг като с преправен плачещ глас се представя за низходящ роднина на
обаждащия се като го кара да си помисли,че се обажда за да съобщи,че е
предизвикал ПТП с пострадало дете в по-вечето случаи и да иска от обаждащия се
да се свърже със следовател и с него да се разбере каква сума следва да се
предаде за да бъде освободен.При последващ разговор се представя за следовател
или разследващ полицай като при разговора се ориентира какви са финансовите
възможностите и иска определена сума пари да бъде оставена на определено от
него място за да освободи уж задържания роднина.На съгласилите се да дадат
пари,подсъдимият предлага да ги оставят на различни места на края на
съответното село,на разклони,чешми,междуселски спирки като междувременно се
ориентира ползвайки пътна карта.За да е по-удобно за придвижване с автомобил и
по лесно определяемо мястото за неустановеното лице,подсъдимият посочва на
обаждащите се места на междуселските пътища.
В
началото на м.февруари 2011г. за да осъществи намеренията си подсъдимият ползва
следните три мобилни телефона - Нокия
1208 с IMEI *** и СИМ карта с номер +*** ,
Мобилен телефон Нокия 1600 с IMEI *** и СИМ карта с номер +***, Мобилен телефон
Нокия 7100s-2 с IMEI ***.Всички карти са за предплатени услуги и някои от тях са регистрирани на
името на подсъдимия,а някои на други лица.
На
01.02.2011г. вечерта от мобилния телефон Нокия 1208 с IMEI *** с поставена
в него СИМ карта №+*** подсъдимият набира произволни
номера в с.Костанденец.При произволното набиране на номера на стационарни
телефони с кода 084712 на с.Костанденец
около 19.00ч. попада на тел.№*** ситуиран в дома на свид.Р.Н. на възраст
75 год.Когато подсъдимият чува отсреща глас на възрастна жена,преправя гласа си
на плачеща жена и започва да повтаря „бабо,бабо,не ме ли познаваш,бабо
задържана съм в полицията..” Свид.Н. предполага,че това е гласа на нейна
внучка.Обръща се към подсъдимия с името Г..Подсъдимият веднага разбира,че свид.Н.
е подведена,потвърждава,че е внучката Галя и продължава с плачещ глас като
казва на Н.,че е задържана и след малко ще ú се обади полицейския
началник и с него да се разбера как да бъде освободена.Малко след това З.
отново звъни на същия телефонен номер и вече с мъжки глас се представя за
полицейския началник на Разград.Иска от свид.Н. за да бъде отървана от
правосъдието внучката ú да му предаде пари като я пита колко може да
даде.За да постави Н. в безизходна ситуация при която да няма време да
разсъждава ú съобщава,че ако не се предадат пари на следващия ден
внучката ще бъзе преместена в затвор.След около два часа се обажда отново със
собствения си глас.Разбира от свид.Н.,че е нагласила 1900лв. и ú казва
да ги остави под табелата за изход на селото.След като разбира,че свид.Н. не
може да се ориентира за мястото ú предлага да отиде и да ги остави на
гробището,но като разбира,че не е близо до пътя предлага ново място и това е
чешма отразена на картата до разклона за с.Захари С.о.Свид.Н. знае
мястото,отива и оставя предварително увитите в найлон банкноти като ги поставя
под камък на чешмата.Подсъдимия веднага уведомява неустановеното лице,което
след половин час е на мястото и намира парите.Вечерта около 23.00ч. подсъдимият
отново звъни не същия телефон и със собствения си глас обяснява на Н.,че парите
са получени и внучката ще бъде освободена.На следващата сутрин свид.Н. се
свързва с бащата на внучката си и установява,че е измамена.
В следващите дни подсъдимият
продължава да набира произволни телефонни номера вече в други села и да се
опитва да убеди обаждащите се,че техен роднина е причинил ПТП с пострадало дете
и е задържан и че следва да дадат пари за да бъде освободен.
На 12.02.2011г.
подсъдимият набира произволни номера на стационарни телефони с кода на
с.Пиперково Русенска обл. - 081 от телефона Нокия 1208 с IMEI *** и поставена в него СИМ карта с номер +***.
Около
14.00ч. подсъдимият набира тел.№ *** ползван в дома на свид.И. на възраст
89г.Свид.И. отговаря на обаждането и подсъдимият отново си преправя гласа на
плачещ женски.И. припознава по гласа съпругата на своя внук.С плачещ глас
подсъдимият казва на свид.И.,че е блъснала дете и то е починало и че ú
искат много пари като посочва сумата 4000лв. Свид.И. отговаря,че няма толкова
пари и че пенсията му е само 200лв.За да не му даде време за размисъл и да
отвлече вниманието му в запомняне на телефонен номер,подсъдимия отново с преправен
глас му диктува номера от който звъни в момента +*** като казва,че това е телефонния номер на следователя и на него трябва да
се обади за да се разберат,след което веднага прекъсва разговора.Свид.И. успява
да запомни номера и веднага го набира.Отговаря подсъдимия и вече със собствения
си глас се представя за следовател С. и за да елиминира евентуалната възможност
свид.И. да звъни на близките си за да провери, казва..”тя е със баща си тук..”
..”той ме моли да даде две хиляди лева за да мине по втория начин да не я
даваме на съда” и след кратка пауза имитираща предаване на апарата на друго
лице отново с преправен но вече мъжки глас казва ”..татко имаш ли толкова
пари..”В този глас свид.И. припознава гласа на сина си и отговаря,че има хиляда
лева собствени пари и още 1080 лв. чужди.Отново със собствения си глас
подсъдимият започва да обяснява как трябва свид.И. да опакова парите и след
справка с пътната карта му поръчва да ги отнесе след табелата на селото в
посока с.Караманово.За да отбележи мястото му поръчва да вземе със себе си и
една празна бирена бутилка и пръчка.Да забие пръчката в близост до пътното
платно и да наниже на нея бутилката.Поръчва му и да остави телефона отворен
докато отиде и се върне и тогава само да каже „ало”.
Свид.И.
приготвя 2100лв. отнася ги веднага на мястото извън пътното платно и забива до
тях пръчка,на която нанизва празна бирена бутилка.Връща се и по отворения
телефон казва „ало”.Подсъдимият пита И. дали е оставил парите и като чува утвърдителен
отговор за да респектира свидетеля като създаде впечатление,че е наблюдаван казва
„..ние видяхме..” и прекъсва разговора.Веднага след това се обажда по друг от
телефоните си на неустановеното лице да отиде с автомобил на мястото и да
прибере парите.За да е сигурен,че до пристигането на неустановеното лице,свид.И.
няма да се обади на някого или пък да отиде сам да наблюдава мястото или пък да
си вземе парите,в 15.45ч. подсъдимият отново звъни на домашния телефон на свид.И..
Пита го колко е в момента часа и след като той му отговаря че е
15.45ч.,подсъдимият му поръчва да остави телефона отворен и в 16.00ч. отново да
каже „ало”.След като свид.И. изчаква до отворения телефон и в уговорения час се
обажда,подсъдимият му отговаря да изчака още 15мин.,като след изтичането им
отново му поръчва да изчака още петнадесет минути.През това време подсъдимият
по друг от телефоните си се свързва с неустановеното лице и след като
разбира,че е взело парите,при поредното обаждане на свид.И. в 16.30ч. му
казва,че синът и внучката му са освободени.
След като разбира,че свид.И. е подведен и е
склонен да дава пари,подсъдимият решава да поиска още.В 19.00ч. отново звъни на
домашния телефон на И. с преправен мъжки глас.Казва „..татко искат още 1000лв..”.И.
отново оприличава преправения глас на подсъдимия на този на сина си и
отговаря,че може
да събере още не повече от 500 лева. Подс.З. му казва да приготви тези пари,след което прекъсва
връзката. По-късно
подсъдимия
отново звъни като казва,че
ще се свърже със свидетеля на следващата сутрин.
На следващия ден малко преди 07,00 часа подсъдимият отново
звъни на домашния телефон на свид.И. с преправен мъжки глас.Свид.И. отново не
се усъмнява,че това е сина му и съобщава,че е събрал още 500лв.Подсъдимият му
поръчва да ги остави на разклона за с.Тръстеник
обл.Русе до табелата за селото. В изпълнение на уговореното свид.И. се качва на микробус
изпълняващ маршрутна линия до гр.Русе и обратно, като носи със себе си приготвените 500
лева. Моли
водача да спре на разклона за с.Тръстеник където оставя парите под табелата за
изход на с.Тръстеник под камък на земята и тръгва пеш по обратния път в посока
гр.Бяла.
Поведението на 89 год. свид.И.
свързано с молба за оставяне на безлюдно място усъмнява водача на маршрутния
автомобил.Той познава близките на свид.И. и се свързва със сина му като му
предава къде е оставил възрастния му баща.Синът на свид.И. веднага тръгва с
автомобил към посоченото му място и по пътя застига баща си.От него разбира
къде е бил и какво е направил.Връща го до мястото и свид.И. прибира обратно
сумата от 500лв.
Тъй като по-вече свид.И. не отговаря
на телефонните обаждания,подсъдимият разбира,че последният не е оставил парите
и е разбрал,че е измамен.Независимо от това същата вечер подс.З. продължава да
набира произволни номера на домашни телефони в същото село Пиперково от същия
мобелен телефон с IMEI ***,в който е поставена СИМ карта с номер ***.
Вечерта на 12.02.2011г. около 22,30 - 23,00 часа при произволното
набиране на номера,З. попада на стационарен телефон с № *** в с.Пиперково в дома на свид.И.И. на 82 год. възраст.Свид.И.
отговаря на обаждането.Като чува глас на възрастен мъж,подсъдимият имитира плачещ женски глас като казва..”Дядо аз
катастрофирах.Удаприх една баба в Русе и съм задържана,не знам какво ще ме
правят сега..”.Свид. И. предполага,че се обажда внучката му И. и се притеснява от
чутото,но преди да успее да отговори нещо,подсъдимият прекъсва връзката.Изчаква
достатъчно време за да се задълбочи създаденото притеснение у свидетеля,но
малко за да няма възможност да се свърже с някого и отново звъни на същия
номер.Вече говори с мъжки глас като казва, че се обажда следователя Б. Т..Притеснен свид.И. предполага,че обаждането е във връзка с първото и пита
какво е станало с блъсната баба.Подсъдимият отговаря,че е в болница и може да
почине и отново прекъсва връзката.Притеснението на свид.И. се задълбочава,но
преди да успее да реагира по някакъв начин,подсъдимият отново звъни.Отново се
представя за следователя Б. Т. и пита И. дали има
пари.Свидетелят се интересува за какво са необходими пари,на което подсъдимият
отговаря,че срещу пари ще освободи внучката да си ходи,с което дава на свид.И.
да разбере,че съдбата на внучката му зависи от него.Казва,че трябват около 4-5
хиляди лева.И. отговаря,че има само хиляда лева и подсъдимият със снизходителен
тон се съгласява да „пусне внучката” за толкова пари. След справка с пътната карта казва на свид.И.,че
следва да увие парите в найлон и да ги остави под камък до табелата на
кръстовището за с.Новград. Подсъдимият диктува на свид.И. телефонен
номер - *** – този от който
звъни и свид.И. го записва. След това И. отива на уговореното място и оставя приготвените 1000 лева под
камък до указантелна табела за посоката за гр.Свищов,след което отново се
връща в дома си.Малко след това
подсъдимият отново звъни за да разбере дали свид.И. е оставил парите и дали се
е прибрал,а не е останал на мястото да наблюдава.За да избегне по-нататъшни
действия на И. свързани с наблюдение на мястото или да си
вземе обратно парите му съобщава,че вече ги е взел и ще освободи внучката.След
това подсъдимият се свързва с неустановеното лице и му посочва откъде следва да
вземе парите.Лицето отива на мястото на следващия ден около 7.00ч. За да се
убеди,че свид.И. е в дома си ,а не на мястото където е оставил парите и по
някакъв начин да разкрие неустановеното лице,подсъдимият отново звъни на
домашния телефон на *** и със същия глас разпорежда на И. да остави отворен
телефона и да изчака.И. обаче прекъсва връзката.Независимо от това,подсъдимият
разбира,че И. е в дома си и се свързва с неустановеното лице да вземе парите.
След като прекъсва връзката свид.И. се
свързва по телефона с дъщеря си и разбира,че е измамен.
Поради зачестилите жалби и проверка на
лицата занимаващи се с подобни измами от 23.02.2011г., известните на
оперативните работници от МВР Русе телефони на подсъдимият се подслушват.
За няколко дни след като е получил
парите от свид.И.,подсъдимият спира да набира произволни номера в
с.Пиперково.Подновява дейността си на 27.02.2011г. когато набира произволни
номера в с.Полско Косово Русенска обл. като звъни от мобилен
телефон с IMEI *** с поставена в него СИМ карта с номер ***.
Вечерта на 27.02.2011г. около 22.00 часа при произволно
набиране на номера с кода на с.Полско Косово,подсъдимият набира стационарен телефон с № ***.На обаждането
отговаря свид.Р. Д.
К. на 82 г.
Подс.З. говори с преправен женски плачещ и казва „ ..Майко помогни ми.Катастрофирах с колата..” Блъснах
възрастна жена,Имаш ли събрани пари,сега ще дам телефона на следователя и той
ще ти обясни..” След това с неговия си глас заявява на свид.К.,че дъщеря
ú е блъснала възрастна жена и тя е починала и ще трябва да му даде пет
хиляди лева за да освободи дъщеря ú по втория начин.Свид.К. отговаря,че
няма толкова пари и подсъдимият за да я мотивира и събуди съчувствие отново
преправя гласа си на женски и кара свидетелката да отиде и провери колко точно
пари има.К. е заблудена,че това е дъщеря ú и отива и проверява,след
което вдига слушалката и казва ..седемстотин…След това с мъжки глас подсъдимият
отново пита колко пари има и на този глас свид.К. отговаря ..
петстотин…Подсъдимият я пита защо е казала на дъщеря си че има седемстотин
лева,а на него по-малко.Тези негови думи усъмняват свид.К. и тя отговаря,че
сама няма да даде на никого пари,ще намери човек и с него ще предаде пари.Като
чува този отговор,подсъдимият разбира,че от свид.К. няма да получи пари и
веднага прекратява връзката.Веднага след това свид.К. се свързва с дъщеря си и
разбира,че е в дома си и всичко е наред.
На следващия ден 28.02.2011 г. подсъдимият
продължава да набира произволни номера на стационарни телефони в с.Полско
Косово от
мобилен телефон с IMEI ***,в който е поставена СИМ карта с номер ***. В 08,08ч. набира стационарен телефон с № *** .Отговаря съпругата на свид.С. Ф. С. на 56 г.Тъй като подсъдимият
търси „татко” тя дава слушалката на С..На него с мъжки плачещ глас
казва..”Татко направих катастрофа.Ударих дете и ще ми
трябват 5000лв.” След това за да не му даде възможност да осмисли казаното
започва да му диктува за да запише телефонен номер за връзка,като продиктува номера
на другия си телефон – ***.Свид.С. припознава в гласа този на сина си и предвид
обстоятелството,че синът му управлява товарни автомобили се
притеснява.Отговаря,че не може да намери 5000лв. и подсъдимият с преправен глас
му предлага да събере поне 1000лв. и обяснява,че предава телефона на
следователя.Отново подсъдимия със собствения си глас се представя за
следователя К. К..Обяснява на свидетеля,че парите са необходими за прокурора и
да засили притеснението на С. заявява,че блъснатото дете е починало и ще се
обади отново след малко.Свид.С. веднага съобщава всичко чуто на съпругата
си.Едва тогава тя разбира,че първият глас се е представил за сина им и е
категорична,че този глас не е на сина им.Това усъмнява свид.С. и той звъни на
сина си и от него разбира,че чутото по телефона не е вярно и това е измама.
Малко след като С. е приключил
разговора със сина си,подсъдимият отново звъни.Вече с друг тон свид.С. пита кой
се обажда.Подсъдимият осъзнава,че свидетелят е разбрал,че това е измама и
прекратява връзката.
Обстоятелството,че свид.С. е дал на
подсъдимия да разбере,че е разкрил думите му като измамни,почти веднага след
като е прекъсната връзката,подсъдимият продължава да набира произволни номера
на стационарни телефони в същото село.В 08,39 часа набира стационарен телефон с № ***. Отговаря му свид. Г. К. на възраст 75 год. След като разбира,че
гласа е на възрастна жена подс.З. имитира мъжки глас и казва на свидетелката ..бабо , направих голяма
беля..блъснах и убих дете..”Първоначално свид.К. пита обаждащия се дали е В..Подсъдимият
отговаря утвърдително и казва ..задържан съм в полицията и ми искат 3000лв. за
да ме освободят.Последните думи усъмняват К.,че това е гласа на внука ú
и тя заявява,че първо ще разговаря с баща му.За да не прекъсва
връзката,подсъдимият заявява,че и баща му е там.Отново преправя гласа си на
друг и казва ..”ало”.И този глас не звучи като гласа на сина на свидетелката и
тя прекъсва връзката.Веднага звъни на сина си в гр.Русе и след като се свързва с него разбира че е направен опит да бъде
измамена.
И отказът на свид.К. не спира
действията на подсъдимия и той продължава да набира произволни номера на
стационарни телефони в същото село.В 08,58 часа попада случайно на № ***.Отговаря му свид. М.К. на 77 год. възраст. Подс.З. имитира плачещ женски глас,с който казва
..блъснах възрастна
жена в с.Р.ново и тя починал на място..”.В този глас свид.М.К. припознава гласа
на дъщеря си и се притеснява.Подсъдимият продължава със същия глас …сега се
намирам в РПУ-то и трябва да дам 7000лв. за да бъда освободена по втория
начин..”След кратка пауза подсъдимият със собствения си глас продължава
разговора и се представя за следовател В. И.Казва на
свидетелката ..не се притеснявай,всичко ще се оправи,ти само събери
най-голямата сума пари която можеш..”.Притеснена свидетелката отговаря,че може
да събере най-много 600лв. За да засили притеснението подсъдимият имитира
разговор с лице,което се намира при него,но и така,че да се чува в
слушалката ..” и тези пари са
достатъчни..” След справка с пътната карта поръчва на свид.М.К. да ги увие в найлон и да ги остави до
табелата - с.Р.ново.Веднага променя мястото и поръчва да бъдат оставени до
табелата - с.Петко Каравелово обл.В.Търново на изхода към с.Куцина
обл.В.Търново под камък. Казва още но свидетелката да не
казва на никого и да намери начин да стигне до с.Петко Каравелово. Свид.М.К. решава да предаде
парите по указания начин за да спаси дъщеря си.Наглася сумата от 590 лева и ги поставя в найлонова торбичка. Излиза от дома си и
започва да търси транспорт, но не успява. Спира случаен лек
автомобил и моли да я откарат до автобусна спирка в с.Петко Каравелово. Оставя парите 590 лева под камък до
посочената от подс.З.
табелата и си тръгва пеш обратно.Докато стигне до ж.п.спирка в с.Петко Каравелово се усъмнява,че може да е измамена.Тъй като се притеснява
да се върне сама на мястото първо моли служителката на спирката да
я свърже по телефона с дъщеря ú. Свързва се с дъщеря си и разбира, че е измамена. Остава на спирката за да изчака близките
си.През това време подсъдимият се свързва с неустановеното лице,което отива до
мястото и взема парите.Когато пристигат роднините на свид.М.К. и веднага отиват
на мястото посочено от нея ,но установяват,че парите липсват.
След като е получил парите оставени му
от свид.М.К.,същия ден вечерта подс.З. продължава да набира произволни номера в същото село.В 22.46 часа се свързва със
стационарен телефон с № *** в с.Полско
Косово.Отговаря
му свид. Г. Й. на 53 г. Подс.З. имитирал плачещ мъжки глас и казва..”мамо ти ли
си?..”В гласа Й. припознава този на
сина си и пита: Камене ти ли си,какво става?Подсъдимият разбира,че Й. е
подведена относно припознаването на гласа,с който говори и продължава..”стана
беля,катастрофирах,блъснах дете и то по пътя за болницата починало и сега съм
задържан ..”.След малка пауза с друг глас подсъдимият се представя за
следовател Димитров.Успокоява свидетелката и ú казва,че трябват 8000лв.
за парична гаранция.Свидетелката отговаря,че няма толкова пари и подсъдимият
веднага прекъсва връзката.Малко след това отново звъни и се представя за
следователя Димитров.Заявява на Й.,че той може да оправи нещата по втория начин
и срещу 2000лв. Притеснена свид.Й. отговаря,че не разполага и с 2000лв.,но на
сутринта може да потърси.Подсъдимият отново прекъсва връзката.След като успява
да размисли,свид.Й. се усъмнява,но поради късния час не звъни на сина си.На
следващата сутрин се свързва със сина си и от него разбира,че чутото вечерта не
е истина е
направен опит да бъде измамена.
На 02.03.2011г. в 22.15ч. в
къщата,която обитава подсъдимия в гр.Ветово Русенска обл. при условията на
неотложност е извършено претърсване.Подсъдимият се намира вътре и когато
разбира,че в дома му влизат полицаи изхвърля през стъклото на прозорец един от
мобилните си телефони – Нокия 7100s-2
с IMEI ***,този с който се свързва с неустановеното лице.Изхвърления
телефон счупва стъклото и пада на терена на около три метра от сгР.та,при което
дисплеят му се счупва.Това го поврежда до такава степен,която не позволява
изследване на проведените с телефона разговори.При претърсването в дома на
подсъдимия са открити и иззети освен счупения телефон още – мобилен телефон Нокия 1208 с IMEI *** и СИМ
карта с номер +***, мобилен телефон Нокия 1600
с IMEI *** и СИМ карта с номер +***,мобилен
телефон Нокия 6030 с IMEI *** и СИМ карта с номер +***, 2 бр.
батерии за мобилни телефони марки
„Алкател" и „Сони Ериксон", зарядно
устройство за мобилен телефон
с прерязан кабел, прерязан кабел за зарядно
устройство, мобилен
телефон Самсунг SGH - L1700 с
IMEI *** и СИМ карта с номер +***, мобилен телефон
Нокия 1616-2 с IMEI *** и СИМ
карта с номер +***,стартов пакет "Би кънект" с номер ***
и стартов пакет "Фрог" с номер *** и разгъната пътна карта на България
Общата стойност на причинената на
свидетелите имотна вреда възлиза на сумата от 5 590 лева.По отношение на всеки един от постР.лите,размера на вредата е следния: на Р.С.Н. - 1 900 лева, на И.М.И.
- 2100 лева, на И.К.И. - 1 000 лева и на М.И.К. - 590 лева.
Изложената фактическа
обстановка,съдът намира за безспорно установена,освен от направеното от
подсъдимия признание на фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт,така и от следните доказателства събрани в хода на
досъдебното производство:обяснения на подсъдимия,свидетелство за съдимост,декларация
за семейно положение,ВДС от подслушване на телефонни разговори,техническа
експертиза на мобилни телефони и съхранената в тях информация,веществени
доказателства,както и от показанията на свид.Р.Н.,И.И.,И.И.,Р. К.,М.К.,С. С.,Г.
Й.,Н. К.,Д. Д.,А. Р. и Г. К..Факти от предмета на доказване се установяват и от
протоколите за извършени следствени действия – претърсване и изземване.
При установяване на фактите,съдът
цени изцяло обясненията на подсъдимия дадени в хода на досъдебното производство
в присъствието на защитник,тъй като те се подкрепят изцяло от показанията на
всички разпитани по делото свидетели,както и от ВДС от подслушване на телефонни
разговори и от протокола за претърсване и изземване.
При установяване на фактите,съдът
цени изцяло и показанията дадени от пострадалите свидетели,тъй като те от своя
страна се подкрепят от обясненията на подсъдимия и от ВДС.
От свидетелството за съдимост се
установява съдебното минало на подсъдимия,вида на извършваните от него
престъпления,наложените му наказания и датата на изтърпяване на последното
наказание лишаване от свобода.
От протокола за претърсване и
изземване се установяват намерените в дома на подсъдимия мобилни телефони и СИМ
карти,а от заключението на техническата експертиза се установяват
идентификационните номера на мобилните телефони,с които се свързват с мобилните
мрежи и телефонните номера на СИМ картите,както и записите в намерените в
подсъдимия телефони.
От ВДС и показанията на свид.И.,И.
и С.,на които подсъдимият е диктувал телефонен номер за връзка се установяват
телефоните от които е звънял подсъдимия и номера на използваните от него СИМ
карти.
От обясненията на подсъдимия
дадени в присъствието на адвокат в хода на досъдебното производство се
установява участието на неустановено лице,действията,които то е извършвало,кои
телефони е използвал подсъдимия за да набира произволни номера,както и
авторството на деянията,а именно,че подсъдимият З. е разговарял лично с постР.лите
с преправен глас.
От обясненията на подсъдимия и
показанията на свид. Р.Н.,И.И.,И.И.,Р. К.,М.К.,С. С.,Г. Й. и Г. К.,както и от
ВДС от подслушване на телефонни разговори се установяват : датите,часовете и
местата на извършване на отделните деяния,изречените от подсъдимия думи,лицата
за които се е представял и техните длъжности,сумите пари,които е искал от
свидетелите и причината за това.
От показанията на свид. Р.Н.,И.И.,И.И.
и М.К. се установяват създадените у тях впечатления и усещания от думите
изречени от подсъдимия,както и отделните актове на имуществени разпореждания и
причината за извършването им и точния размер на дадените от тях парични суми.От
същите доказателствени средства и от ВДС се установяват думите на подсъдимия
чрез които е формирал в съзнанието на свидетелите неверни представи относно личността
на лицето,което се обажда,положението ,в което в момента се намират техни
близки и качеството на второто лице,което разговаря с мъжки глас.
От протокола за оглед и
обясненията на подсъдимия се установява,че с помощта на намерената при
претърсването пътна карта на РБългария,подсъдимият е уточнявал точното място на
което е следвало да се оставят парите.
Приетото за установено дава
основание на съда да направи следните единствени и категорични изводи относно
деяние и вина,а именно:
По вербален начин,чрез разговор
по телефон подс.З. е осъществил обективните признаци на състава на
престъплението по чл.211 пр.2 вр. чл.210 ал.1 т.1 вр. чл.209 вр. чл.20 ал.2 от НК вр. чл.26 ал.1 от НК,тъй като за периода 01.02.2011г. до 01.03.2011г. в
с.Костанденец Разградска обл. ,с.Пиперково и с.Полско Косово Русенска обл. в
условията на продължавано престъпление на осем пъти,в условията на опасен
рецидив,представяйки се за длъжностно лице,като извършител подпомогнат от
неустановено лице,с цел да набави за себе си имотна облага,възбудил заблуждение
у Р. Н.,И.И.,И.К.,М.К.,Р. К.,С. С.,Г. К. и Г. Й.,че е техен роднина задържан за
причинено ПТП с пострадал и че е следовател и служител на МВР на когото трябва
да бъде предадена парична сума за освобождаване на роднината и с това им
причинил имотна вреда общо в размер на 5 590лв.
Измамливите действия на подсъдимият са се изразили в набиране на произволни телефонни
номера на стационарни телефони в села от Русенски окръг и в провеждане на телефонни
разговори,при които с преправен плачещ глас подсъдимият е създавал убеждение у
пострадалите,че се обажда техен низходящ родственик, който е причинил
пътно-транспортно произшествие при което е пострадало или дете или възрастна
жена,като пострадалите от произшествието в последствие са починали.По този
начин подсъдимият първо е създал у пострадалите неверни впечатления,че техен
родственик е извършил престъпление,задържан е и се нуждае от тяхната помощ.Във
всеки един от случаите тези неверни впечатления са и тревожни за пострадалите.След
създаването на неверните тревожни впечатления,подсъдимият с преправен глас се е
представял за следовател или служител на МВР от когото в конкретния момент
зависи съдбата на техните близки роднини.След създаването и на тези неверни представи
у свидетелите е създал и друга невярна представа,а именно,че ако му бъдат
предадени конкретни суми пари може и ще освободи задържаните роднини.По този
начин той е мотивирал пострадалите да извършат акт на имуществено разпореждане
в негова полза и това е била основната му цел.Четирима от въведените в
заблуждение свидетели са извършили актове на имуществено разпореждане в полза
на подсъдимия и по този начин за тях е настъпила имотна вреда изразяваща се в стойността на предадените му пари общо в
размер на 5590лв.
Деянието на подсъдимия е
извършено в условията на продължавано престъпление общо на осем пъти.Всяко едно
от отделните е извършено през непродължителни периоди от време при еднородност
на обстановка и вина.Всяко едно от деянията представлява продължение на
предходните и всички заедно са довели до съвкупния престъпен резултат.Четири от
отделните деяния са довършени,а останалите четири са останали във фазата на
опита – недовършени по независещи от волята на подсъдимия причини,тъй като пострадалите
след като подсъдимият вече е започнал извършването на изпълнителното деяние и е
формирал у тях невярната представа,че техен родственик е задържан и се нуждае
от тяхната помощ, са успявали да се свържат с роднините си и да установят,че не
са причинявали ПТП с пострадал и не са задържани.По тази причина и не е
настъпвал противоправния резултат,а именно пострадалите да се разпоредят със
свои парични средства в полза на подсъдимия. Предвид на настъпилите вредоносни
последици,довършените деяния се отразяват значително върху цялостната престъпна
дейност на подсъдимия,поради което продължаваното престъпление следва да се
квалифицира като довършено.
Подсъдимият е извършил
престъплението в условията на опасен рецидив и при двете хипотези на
разпоредбата на чл.29 ал.1 от НК.Последното наказание,което му е наложено е за
тежко умишлено престъпление – такова по чл.210 ал.1 т.2 от НК за което му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца и
него подсъдимият е изтърпял на 15.01.2011г..Освен това подсъдимият е осъждан
общо двадесет пъти.Последните пет от тях са за извършени умишлени престъпления
от общ характер.Всички наложени му наказания с последните пет присъди са
лишаване от свобода и от изтърпяването им не е изтекъл срока предвиден в разпоредбата
на чл.30 от НК.
При всяко едно от деянията
включени в продължаваното престъпление подс.З. за да създаде у пострадалите
неверни представи се е представял за длъжностно лице – следовател или служител
на МВР от когото зависи дали ще бъдат освободени уж задържаните родственици на
пострадалите.И следователя и служителите на МВР са длъжностни лица по смисъла
на чл.93 ал.1 б.”а” от НК.
При извършване на продължаваното
престъпление подсъдимият е бил подпомогнат от неустановено по делото лице.Това
лице след предварителна уговорка с подсъдимия се е съгласило и обещало да
осигури помощ на подсъдимия след деянието като отиде до посоченото му от
подсъдимия място и вземе и му предаде оставените от пострадалите суми.След
довършване на изпълнителните деяния,а именно след извършване на акта на
имуществено разпореждане от пострадалите това лице е уведомявано от подсъдимия
относно мястото,отпътувало е до това място и е прибирало оставеното от пострадалите
имущество,а по-късно го е предавало на подсъдимия.Участието на такова лице
освен от обясненията на подсъдимия се установява и от действията на З..По
времето когато З. е уведомяван от лицето,че
е пристигнал в близост до уреченото място,подсъдимият се е свързвал с
постР.лите за да се убеди,че са в дома си,а не наблюдават мястото където са
оставили парите.По тези причини,съдът приема,че след довършване на
престъплението,подсъдимият не се е приближавал до мястото където са оставени
парите,а тази дейност се е извършвала от друго лице различно от подсъдимия.Този
извод се подкрепя и от ВДС – запис на телефонни разговори,като при първия от
тях докато трае сигнала за повикване от телефона използван от З. той използва
времето за да разговаря с това лице и да се възмущава как не успява да намери
парите.От същото веществено доказателство и от справката на мобилния оператор
се установява,че към момента на последното обаждане подсъдимият се намира не на
мястото където са оставени парите ,а в гр.Ветово,тъй като при този разговор
връзката с мобилната мрежа се извършва от клетката обслужваща гр.Ветово.
От субективна страна З. е
действал при форма на вина – пряк умисъл със специална цел.Същият е съзнавал,че не е следовател или пък служител на МВР.Съзнавал е,че
близки на пострадалите не са участници в ПТП и не са задържани.Едновременно с
това е съзнавал,че никой от свидетелите няма да се съгласи да му предаде
парични средства без да е изплашен за съдбата на родственика си и да е
заблуден,че разговаря със следовател или служител на МВР.Подсъдимият е съзнавал, че в следствие на неговите
въздействия върху измамените лица,у тях ще възникнат неправилни представи и че в резултат на тези представи ще извършат действия,от които ще настъпят имуществени вреди за тях. Целта на подсъдимия е била
да набави за себе си имотна облага,която не му се следва.Предвид съдебното си
минало е съзнавал,че деянието е противоправно и наказуемо,но въпреки това е
искал настъпването на общественоопасните последици от него.
Съзнавал е и наличието на
квалифициращите признаци,а именно:Съзнавал е,че е осъждан за престъпления
извършени в условията на опасен рецидив и е освободен от затвора само месец
преди наново да започне престъпната си дейност.Съзнавал е,че е подпомаган от
още едно лице,което извършва действия представляващи помощ след извършване на деянието
чрез прибиране на оставеното от пострадалите и предаването му на подсъдимия.
При
индивидуализацията на наложеното наказание съдът
отчете следните обстоятелства:
На
първо място отчете разпоредбата
на чл.373 ал.2 от НПК.При индивидуализацията на наказанието като отегчаващи
отговорността обстоятелства се отчетоха наличието на множество предишни
осъждания извън тези обуславящи опасния рецидив,упоритостта в
умисъла,прикриването на другия участник подпомогнал подскъдимия,предварителната
подготовка и набелязване на действията разкриващи по-завишена степен на
обществена опасност на деец и деяние от масово срещаните случаи на измама.Като
смекчаващо отговорността обстоятелство се отчетоха направените от подсъдимия
признания в хода на досъдебното производство.При съпоставката на
обстоятелствата обуславящи определянето на наказанието,съдът отчете
съществената роля на направеното от подсъдимия самопризнание в хода на
досъдебното производство,което е изиграло изключително съществена роля в
разкриване на авторството на деянието и в хода на разследването е дало
възможност за установяване на извършителя.С оглед на спецификата на извършване
на престъплението,чрез разговори по телефон при разследването на която и при установяване на извършителя,разговарящ
с променени гласове,съществуват редица затруднения,направеното признание
притежава по-висока стойност като обстоятелство определящо отговорността,която
обаче не е от такава степен,че това обстоятелство да може да се разглежда като
изключително такова.Отчитайки тази завишена стойност на направеното от
подсъдимия самопризнание като смекчаващо отговорността обстоятелство и
съпоставяйки го с отегчаващите отговорността обстоятелства,съдът определи
наказанието лишаване от свобода над средата на предвиденото в размер на седем
години и шест месеца лишаване от свобода.След редукцията предвидена в
разпоредбата на чл.58а пр.последно от НК,съдът наложи на подс.З. наказание
лишаване от свобода за срок от пет години.
Това наказание при липсата на формалните
предпоставки за приложението на чл.66 от НК и предвид съдебното минало на подсъдимия и правилата на
чл.60 от ЗИНЗС следва да се
изтърпи в
затворническо заведение от закрит тип,тъй като за подсъдимия това осъждане на
лишаване от свобода не се явява първо.Вида на затворническото заведение налага
определяне на първоначален строг режим да изтърпяване на наказанието.
Като противоправно е мотивирал
пострадалия И.М.И. да се разпореди със собствени парични средства в размер на
2100лв. в негова полза без те да му се дължат,подсъдимият е увредил
патримониума на пострадалия.Този факт следва да ангажира деликтната отговорност
на З..Причинените от този подсъдим вреди се
заключават в размера на получената в следствие на измамливите му действие
парична сума в размер на 2100лв.Точно с тази сума той лично е увредил
имуществото на И.И. и това е сумата,която следва да възстанови.При това
положение предвид,съдът намери претенцията на свид.И. за присъждане на сумата
от 2000лв. за основателна.
Чрез престъпление измама,подс.З.
неправомерно е причинил имотна вреда и на свид.И.К.И..Причинената на този
свидетел имотна вреда се състои в паричната сума от 1000лв. предадена от И. на З.
в следствие на измамливите действия на подсъдимия.С тази сума З. е увредил имуществото на И. и ще следва да я възстанови.
Веществените доказателства
собственост на подсъдимия и послужили за извършване на престъплението следва да
се отнемат в полза на държавата.Това са мобилните телефони Нокия 1208 с IMEI *** и СИМ карта с номер +***, Мобилен телефон Нокия 1600 с IMEI *** и СИМ карта с
номер +***, Мобилен телефон Нокия 7100s-2 с IMEI ***, пътна карта на България.От тези телефони с поставени в тях горепосочените
СИМ карти подсъдимият е разговарял с пострадалите и чрез тях ги е въвел в
заблуждение.С последният се е свързвал с неустановеното лице.Пътната карта също
е послужила за извършване на престъплението като чрез нея подсъдимият сее
ориентирал относно местата,на които е искал от свидетелите да оставят паричните
суми.
Останалите веществени
доказателства Мобилен телефон
Нокия 6030 с IMEI *** и СИМ карта с номер +***,
2 бр. батерии за мобилни телефони марки
„Алкател" и „Сони Ериксон", зарядно
устройство за мобилен телефон
с прерязан кабел, прерязан кабел за зарядно
устройство, Мобилен телефон
Самсунг SGH - L1700 с IMEI ***
и СИМ карта с номер +***, Мобилен
телефон Нокия 1616-2 с IMEI *** и СИМ карта с номер +***,Стартов
пакет "Би кънект" с номер *** и стартов пакет "Фрог" с
номер ***,като вещи
собственост на подсъдимия,които не са послужили за извършване на престъплението
следва да му се върнат.
Тъй като З. е признат за виновен
ще следва да заплати направените по делото разноски,а предвид уважаването на
гражданските искове и държавната такса върху уважените части.
Причини
за извършване – желание
за облагодетелстване по неправомерен начин.
Мотивиран
така, съдът се произнесе с присъдата си.
Районен съдия: