Мотиви към Присъда №20
от 14.07.2020г., постановена по НЧХД №114/2020г. по описа на РС - Левски.
Производството по делото е образувано по частна тъжба от Д.С.Н.
***, с която е повдигнато обвинение срещу Г.В.Г. ***, за това, че на 15.05.2020
г. в гр.Л., около 22:00 часа причинил на Д.С.Н., болка и страдание, без
разстройство на здравето, а именно: натъртване в областта на лявото око с отток
и кръвонасядане на горен ляв клепач, представляващо лека телесна повреда –
престъпление по чл.130, ал.2 от НК и за това, че на 15.05.2020 г. в гр.Левски,
около 22:00 часа казал нещо унизително за честта и достойнството на Д.С.Н., в
нейно присъствие, а именно: „спермоядка”, „курва”, „боклук”, „ще еба майка ти в
устата”, „ще еба и децата ти в устата” – престъпление по чл.146, ал.1 от НК.
Предявен е граждански иск от Д.С.Н. за осъждане на
основание чл.45 ЗЗД на подсъдимия Г.В.Г. да
заплати сумата от 750 лева, представляваща обезщетение за претърпените от частния тъжител
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на
престъплението по чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на увреждането – 15.05.2020г. до
окончателното изплащане на задължението.
Предявен е граждански иск от Д.С.Н. за осъждане на
основание чл.45 ЗЗД на подсъдимия Г.В.Г. да
заплати сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за претърпените от частния тъжител
неимуществени вреди, в резултат на престъплението по чл.140, ал.1 от НК, ведно
със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането –
15.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Повереникът на частния тъжител и граждански ищец – адв.М.С. – ПлАК, излага
подробни съображения за това, че обвинението е доказано от събрания по делото
доказателствен материал. Предлага на съда анализ на приобщените гласни
доказателствени средства, като навежда доводи за некредитирането на показанията
на водените от подсъдимия свидетели, както и аргументи за наличието на
основание да бъде дадена вяра на останалите разпитани свидетели. Излага
съображения за доказаност на предявените граждански искове. Пледира подсъдимият
да бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения, да бъдат уважени
гражданските искове и в полза на частния тъжител да бъдат присъдени направените
по делото разноски.
Частният тъжител и граждански ищец поддържа заявеното от
повереника.
Защитникът на подсъдимия – адв.А.А. – АК-Разград, навежда
доводи, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин от събраните
по делото доказателства. Излага подробни съображения за противоречия и неясноти
в свидетелските показания. Счита, че престъплението по чл.130, ал.2 от НК е
недоказано, а по отношение на престъплението по чл.146 НК, че е налице
хипотезата на ал.2 на посочената разпоредба. Моли подзащитният му да бъде
оправдан по повдигнатите обвинения и в негова полза да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Подсъдимият заявява, че се счита за невинен по повдигнатите
му обвинения. При упражняване на предоставеното от съда право на последна дума
моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както
и доводите на страните, приема за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият Г.В.Г. е роден
на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин, с българско гражданство,
със средно-специално образование, неженен, безработен, неосъждан
/реабилитиран/, ЕГН:**********.
Подсъдимият Г.В.Г. и частният тъжител Д.С.Н. обитавали
жилища, намиращи се в един вход в жилищен блок, находящ се на адрес: гр.Л.,
бул.*********. Същите били във влошени отношения помежду си, във връзка с
конфликти, възникнали по повод ползването и поддържането на общи части в
сградата и вдигането на прекомерен шум.
На 15.05.2020г., около 22,00ч. тъжителката Д.Н., заедно със
свидетелката А.М.К. и техните деца се намирали на стълбището пред входа на
блока, обитаван от страните. По същото време подсъдимият Г.Г. и свидетелката Х.П.,
с която живеел на семейни начала и общото им дете, се прибирали във входа.
Между подсъдимия и тъжителката възникнал словесен конфликт, като подсъдимият й
направил забележка, че вдига шум и че е завладяла входа. Същият се обърнал към
тъжителката с думите „ще еба майка ти в
устата, ако още веднъж се обадиш на полицията”, „курва”, „боклук”,
„спермоядка”. Тъжителката Д.С. му отговорила, че „спермоядки” може да нарича
двете, обръщайки се към съжителката и детето на подсъдимия. Ядосан от думите на
тъжителката, подсъдимият замахнал с крак към нея. Свидетелката Калчева се
опитала да го задържи, но подсъдимият успял да нанесе удар с крак в областта на
лявото око на Д.Н., в резултат на което й причинил натъртване с оток и
кръвонасядане на горния ляв клепач. Свидетелката А.М.К. се разкрещяла. Чувайки
виковете, на стълбите пред блока излезли свидетелите М.Т. и С.М. Подсъдимият и
свидетелката П. се прибрали. Свидетелят С.М. сигнализирал полицейските органи,
като на мястото на инцидента пристигнал свидетелят С.С., заедно с колегата си Д.П.
***. Същите снели сведения от тъжителката, а подсъдимият отказал. На подсъдимия
бил съставен протокол за предупреждение на основание чл.65, ал.1 и 2 ЗМВР, да
не заплашва и обижда Д.Н. и спорните права да бъдат решавани по законов път.
През нощта след инцидента тъжителката Д.Н. не могла да спи,
изпитвала болка и била афектирана. Същата имала замъглено зрение, за което й
били изписани медикаменти била обидена и притеснена, през следващите дни
вдигнала кръвно.
По
доказателствата:
Така установената от съда фактическа обстановка се
установява от следните гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства: гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите М.А.Т.,
А.М.Г.К., С.М.М., Х.В.П. /частично/, С.М.С.; писмени доказателства и
доказателствени средства - копие на съдебномедицинско удостоверение, докладна
записка за посетен сигнал за скандал в гр.Л. на 15.05.2020г., сведение от Д.С.Н.,
Протокол за предупреждение от 15.05.2020г.; заключение на вещото лице по
изготвената съдебно-медицинска експертиза.
Не е налице противоречие в събрания по делото
доказателствен материал относно датата и мястото на процесните деяния. Същите
се установяват безпротиворечиво от показанията на свидетелите А.М.К., С.М., Х.П.,
които излагат твърдения за възникнал конфликт между тъжителката и подсъдимия на
15.05.2020г., около 22,00ч. на стълбите пред входа на блока, който и двамата
обитават. Посочените гласни доказателствени средства са в унисон с писмените
доказателства - докладна записка за посетен сигнал за скандал в гр.Левски на
15.05.2020г., сведение от Д.С.Н., Протокол за предупреждение от 15.05.2020г.,
от които се установяват същите обстоятелства.
Спорни по делото са фактите относно това какви реплики са
разменили помежду си страните по време на възникналия конфликт, както и бил ли
е нанесен удар от подсъдимия спрямо частната тъжителка. По отношение на
посочените факти се оформят две групи свидетели. От една страна с показанията
на свидетелите М.А.Т., А.М.Г.К., С.М.М., които твърдят отправени от подсъдимия
обидни квалификации спрямо частната тъжителка, както и че същият й нанесъл удар
с крак в областта на лявото око. От друга страна са показанията на свидетелите
Х.П., И.Б., С.Т., които заявяват, че не подсъдимия, а тъжителката отправила
обидни думи към него, както и че след размяната на реплики, Г.Г. се прибрал в
дома си и не е нанасял удар по тъжителката.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите М.А.Т., А.М.Г.К.,
С.М.М., като последователни, логични, безпротиворечиви вътрешно и помежду си,
взаимнодопълващи се, както и в съответствие с останалите събрани по делото
доказателства от обективен характер, поради което намери, че са добросъвестно
дадени.
Съществени за установяване на правнорелевантните за делото
факти са показанията на свидетелката А.М.К., която е непосредствен очевидец на
настъпилия инцидент. От показанията й се установява, че свидетелката заедно с
частната тъжителка и техните деца се намирали на стълбището пред входа на
блока, когато подсъдимият, свидетелката П. и детето им се прибирали. Установява
се, че преминавайки покрай тях, подсъдимият се обърнал към тъжителката с думите
„Ще ти еба майката в устата, ако се обадиш още веднъж на полицията”, а след
това я нарекъл с епитетите „курва”, „боклук”, обърнал се към нея и свидетелката
К. с думите „спермоядки”. В подкрепа на показанията на свидетелката К., са тези
на свидетелите Т. и М. Съгласно показанията на свидетелката М.Т., по време на
възникналия конфликт същата се намирала на терасата в жилището си, находящо се
в процесния блок, от където видяла подсъдимия да се прибира заедно с жена си и
детето, а след това го чула да казва „Да еба на майка ти устата, ако още веднъж
се обадиш на 112 или БОП.” От показанията на свидетелката Т. се установява, че
на тази реплика тъжителката отвърнала с думите „Ти ако не се подразниш с мен
няма да може да спиш спокойно”, в резултат на което подсъдимият започнал да
обижда Д.Н. и св.К. с думите „боклуци”, „курви”, „спермоядки”. В същия смисъл
са и показанията на свидетеля С.М., съжител на тъжителката, който по време на
инцидента бил в дома си, от където чул викове, излязъл на терасата и видял на
стълбите св.Калчева, тъжителката и подсъдимия. Свидетелят М. възприел Г. да
изрича същите квалификации спрямо Д., като я нарекъл „спермоядка”, „курва”,
„боклук”.
Показанията на свидетелите Т. и К. са еднопосочни, че в
отговор на отправените спрямо нея реплики от подсъдимия, Д.Н. отвърнала, че
спермоядки може да нарича двете – обръщайки се към неговата съпруга и дете.
Установява се от показанията на свидетелката К., че същата е възприела
непосредствено подсъдимия, който подразнен от отговора на тъжителката замахнал
към нея с крак и й нанесъл удар в областта на лявото око, св.К. се опитала да
предотврати удара, като го задържи, но не успяла и започнала да крещи. В
подкрепа на нейните показания са тези на свидетелите Т. и М., които макар и да
не са възприели непосредствено удар от страна на подсъдимия, тъй като не са
имали пълна видимост към стълбите от терасите, чули крясъците на св.К., а св.М.
видял крак, който замахва към Д.. И двамата посочени свидетели в показанията си
заявяват, че след като чули виковете на св.К. слезли на стълбището, където
установили тъжителката разстроена и със зачервено око.
В подкрепа на кредитираните от съда гласни доказателствени
средства са показанията на св.С.С. – полицейски служител на РУ – Левски, който
заедно със свой колега посетил мястото на инцидента и взел сведения от
тъжителката. От показанията му се установява, че непосредствено след инцидента Д.Н.
съобщила на полицейските служители същите факти, като тези, установени от
показанията на свидетелите К., Т. и М., което води до извод за тяхната
достоверност. Съдът даде вяра на показанията на свидетеля С.С., като
последователни и логични, изхождащи от лице, незаинтересовано от изхода на
делото. Обстоятелството, че св.С. не е възприел видими следи от нараняване по
лицето на тъжителката Н., не дискредитира неговите или тези на свидетелите К.,
Т. и М. показания, доколкото проверката по подадения сигнал е била осъществена
в тъмната част на денонощието, както и предвид заявеното от вещото лице при
изслушването му в с.з., че в резултат на удара е възможно окото да не се подуе
веднага, а след време, както и предвид данните по делото, че по лицето не е
имало други охлузвания.
В унисон с гласните доказателствени средства е
представеното съдебномедицинско удостоверение, както и заключението на вещото
лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза, което се кредитира от съда,
като издадено от компетентно лице и мотивирано. От същото се установява, че на Д.Н.
е било причинено натъртване в областта на лявото око с оток и кръвонасядане на
горния ляв клепач. Увреждането е в резултат на тъпа травма, като е възможно да
е било получено по съобщения в свидетелските показания начин – от ритане в
лицето. Причиненото на Н. увреждане е довело до болка и страдание.
Съдът даде частично вяра на показанията на свидетелката Х.П.,
в частта им относно съобщените факти за възникналия между подсъдимия и
тъжителката конфликт на процесната дата на стълбището пред обитавания от тях
блок, както и за причините за влошените отношения помежду им, свързани с
ползването на общите части на блока и вдиган от тъжителката шум. В останалата
им част, в която свидетелката заявява, че подсъдимият не е отправял обидни думи
към Д., а я помолил да не вдига шум, както предната вечер, в отговор на което
същата го напсувала, нарекла го недъгав, нарекла свидетелката П. и дъщеря й
„спермоядки“, както и че след разменените реплики подсъдимият и семейството му
се прибрали и същият не е нанасял удар на тъжителката - съдът не даде вяра на
показанията на св.П. Същите се явяват изолирани и не намират подкрепа в нито
едно от приобщените гласни доказателствени средства, опровергават се от
кредитираните от съда свидетелски показания, както и са в противоречие с
обективните доказателствени находки по делото – съдебно медицинско
удостоверение и заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза.
Не се даде вяра и на показанията на свидетелите И.Б. и С.Т.,
като изолирани и опровергани от останалия кредитиран от съда доказателствен
материал. В показанията си същите заявяват, че вечерта на инцидента, били
заедно с подсъдимия и св.П., като след като се разделили, свидетелите Б. и Т.
тръгнали към дома на св.Т., който се намирал в съседен блок, на този, обитаван
от страните. Твърдят, че докато били пред входа, чули от стълбището на съседния
блок възникналия конфликт, при който тъжителката Н. нарекла подсъдимия боклук,
борсук, темерут, след което св.П. го дръпнала и се прибрали във входа.
Изложените факти не съответстват на останалите събрани по делото доказателства,
както и се явяват опровергани от обективните доказателствени находки по делото
- съдебно медицинско удостоверение и заключението на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза.
От правна
страна:
С оглед установената по делото фактическа обстановка се
налага изводът, че подсъдимият Г.В.Г. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.130, ал.2 НК.
От обективна страна, на 15.05.2020 г. в гр.Л., около 22:00
часа причинил на Д.С.Н., болка и страдание, без разстройство на здравето, а
именно: натъртване в областта на лявото око с оток и кръвонасядане на горен ляв
клепач. Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез ритане с крак в
областта на лявото око на частната тъжителка, в резултат на което ударът
причинил натъртване в областта на лявото око с оток и кръвонасядане на горен
ляв клепач. Същите са причинили на тъжителката болка и страдание, което
представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено при форма
на вината – пряк умисъл. Г. е съзнавал противоправния и общественоопасния
характер на своите действия и че с тях неизбежно ще причини телесна повреда на Н.,
като именно това е целял като краен резултат от замахването с крак и нанесения ритник
в областта на лицето.
Предвид на изложеното, съдът призна подсъдимия за виновен в
извършване на престъплението по чл.130, ал.2 от НК.
От обективна страна, на 15.05.2020 г. в гр.Л., около 22:00
часа подсъдимият отправил спрямо Д.С.Н., в нейно присъствие, думите:
„спермоядка”, „курва”, „боклук”, „ще еба майка ти в устата”. Посочените
представляват квалификации, унизителни за честта и достойнството на
тъжителката, поради което е изпълнен състава на престъплението обида по чл.146,
ал.1 НК.
От субективна страна, престъплението е изпълнено при форма
на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал противоправността и
общественоопасния характер на деянието си, съзнавал е, че с отправените думи ще
накърни честта и достойнството на тъжителката, като именно това е целял с
отправянето им спрямо нея.
По делото не се събраха доказателства за това подсъдимият
да е изрекъл спрямо тъжителката думите „ще еба и децата ти в устатата“, поради
което съдът го оправда по така повдигнатото му обвинение.
Съдът намери, че не е налице хипотезата на чл.146, ал.2 от НК, съгласно която ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да
освободи и двамата от наказание. От кредитирания от съда доказателствен
материал се установява, че на отправените спрямо нея реплики Д.Н. е отвърнала с
думите, че „спермоядки“ може да нарича двете – обръщайки се към съжителката и
детето на подсъдимия. Макар сама по себе си думата „спермоядки“ да представлява
обидна квалификация, същата не е била насочена към подсъдимия, а към останалите
две лица с него, поради което не изпълва състава на престъплението обида,
осъществено спрямо личността на подсъдимия и не може да бъде приложен
институтът на реторсията, предвиден в чл.146, ал.2 НК.
По
наказанието:
Съдът намери, че са налице са предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание глоба.
За престъплението по чл.130, ал.2 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до
триста лева. Подсъдимият е неосъждан по смисъла на закона – реабилитиран за
предходните си осъждания. Същият не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл.78а от НК. От процесното престъпление няма съставомерни имуществени
вреди.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
влошените отношения между страните, както и отправената от тъжителката реплика
по отношение на съжителката и детето на подсъдимия, което го ядосало и
допринесло за извършване на деянието. Не се установиха отегчаващи отговорността
обстоятелства. Предвид на изложеното, съдът намери, че на подсъдимия следва да
бъде наложени административно наказание глоба в минималния размер от 1000 лв.
За престъплението по чл.146, ал.1 от НК е предвидено наказание
глоба от хиляда до три хиляди лева. Подсъдимият е неосъждан по смисъла на
закона – реабилитиран за предходните си осъждания. Същият не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. От процесното престъпление
няма съставомерни имуществени вреди.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
влошените отношения между страните. Не се установиха отегчаващи отговорността
обстоятелства. Предвид на изложеното, съдът намери, че на подсъдимия следва да
бъде наложени административно наказание глоба в минималния размер от 1000 лв.
По
предявените граждански искове:
По делото са доказани причинените от подсъдимия спрямо
тъжителката деликти – виновни противоправни деяния изразяващи се в причинената
й лека телесна повреда, както и нанесените обиди, с които са накърнени честта и
достойнството й.
От показанията на свидетеля С.М. се установява, че в
резултат на причинената на тъжителката телесна повреда, същата изпитвала болка
и не могла да спи през нощта след инцидента, както и че имала замъглено зрение,
за което й били изписани медикаменти. Не се установи болките да са продължили по-продължителен
период от време. Предвид на изложеното съдът прие, че предявеният граждански
иск за обезщетение за претърпените от частния тъжител неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, в резултат на престъплението по чл.130, ал.2
от НК, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на
увреждането – 15.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението, е основателен
за сумата от 200 лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 750 лв.
отхвърли иска, като неоснователен.
От показанията на свидетелите К. и М. се установява, че в
резултат на изречените унизителни за честта и достойнството й думи, тъжителката
била обидена, притеснена и афектирана, вдигнала кръвно. Съдът прие, че за така
причинените й неимуществени вреди, в резултат на престъплението по чл.140, ал.1
от НК следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 800 лв., ведно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането –
15.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като за разликата до
пълния претендиран размер от 1500 лв., искът беше отхвърлен, като
неоснователен.
Относно
разноските:
Предвид признаването на подсъдимия Г.В. Геориев за виновен
в извършването на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, на
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът го осъди да заплати на частния тъжител Д.С.Н.,
направените от него разноски в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение
и 150 лева за възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска
експертиза.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да
заплати по сметка на РС – Левски държавна такса върху уважения размер на всеки
един от предявените граждански искове, в общ размер на 100 лева.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: