М О Т И В И
към присъда
по НОХД № 955 / 2018 год, на Районен съд-гр.Русе,
СЕДМИ наказателен състав
Русенската районна прокуратура е обвинила С.Е.Ш. в това, че на 05.09.2015 г. в гр.
Русе, в качеството си на длъжностно лице при изпълнение на службата си –
охранител в „Инимпорт“ ЕООД – София, с обект
дискотека „Шоурум“ - Русе, е причинил на Р.Б.М. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на двете кости на дясната подбедрица – голямопищялната кост в далечния й /дистален/ край и малкопищялната кост в близкия й край /до коляното/, довело
до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за срок повече от
30 дни, като деянието да е извършено в условията на повторност
- престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 и т. 7 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1
от НК.
При проведеното съдебно заседание, прокурорът
поддържа обвинението. Счита, че от събраните по делото доказателства е доказано
осъществяването на престъплението от обективна и субективна страна. Пледира подсъдимия
да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание
лишаване от свобода в размер на една година, изпълнението на което да се отложи
на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три
години.
По делото е приет за съвместно разглеждане, предявен срещу
подсъдимия граждански иск от Р.Б.М. за сумата от 15 000
лв, представляващи неимуществени вреди от
престъплението, за което Ш. е предаден на съд, както и 1 600 лв причинени имуществени вреди, които да бъдат заплатени
със законната лихва, считано от деня на деликта – 05.09.2015г,
до окончателното им изплащане, както и направените разноски в производството.
Гражданският ищец е конституиран и като частен обвинител.
Заедно с повереника си поддържат обвинението и предявения
граждански иск. Молят съда да признае подсъдимия за виновен и да присъди претендираното обезщетение.
Подсъдимият не признава авторството на деянието и заедно
със защитника си пледират за присъда, с която да бъде оправдан. В хода на
съдебното дирене, на основание чл.372, ал.3 вр. с чл.371, т.1 от НПК, съдът одобри изразеното съгласие от
подсъдимия, защитата, гражданския ищец и частен обвинител, и неговия повереник
да не се провежда разпит на свидетелите
В. С., В. Г., М.А., И. Е., П.М., В.В., В. В., Д. Й. и
Т. Т., а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва
съдържанието на протоколите за разпит от досъдебното производство.
Районният
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С.Е.Ш. е роден на *** ***, ЕГН **********,
средно образование, разведен, неосъждан, работи, жив. в
гр. Русе.
На 05.09.2015 г., около 00.30 - 01.00 часа, свид.Р.М.
посетил дискотека „Шоурум“ заедно с приятелите св.Г.И. и св.Я.Я.. Настанили на
една маса с техен познат - свид. Е.Ю., след което
започнали да се черпят с алкохол. Масата се намирала в близост до пулта на
дисководещия - св.Т. Т. В съседство до тях се намирала
друга компания от неустановени по делото лица. В един момент между М. и едно от
тези лица възникнало взаимно сбиване. На място се появили служители от охраната
на заведението, които се опитали да ги разтърват. В същото време дошъл и подс.Ш.. Когато достигнал до тях, направил опит да ги
раздели, но не успял. Тогава нанесъл удар с ритник в десния крак на св.М.. В този
момент последния загубил равновесие, тялото му се завъртяло, а десния му опорен
крак се усукал. Същевременно ходилото му било фиксирано по неустановен начин,
поради което от усукването му десният му крак се счупил, в областта на дясната голямопищялна кост в далечния й (дистален) край и малкопищялната кост в близкия й край (до коляното). Пострадалият
паднал на земята заедно с лицето, с което се сбил. Случващото се било възприето
от неговите приятели, който видяли, че М. не може да
се изправи от болка. Това наложило да свид.Я. и свид. Х.М. да го вдигнат и изведат отвън, а св. И. да го
отведе в болницата за оказване на помощ. Там след извършен преглед било
установено посоченото увреждане.
С оглед постъпилите данни за причиняване на
средна телесна повреда на пострадалия, било образувано настоящото наказателно
производство, в хода на което след проведеното разследване подс.Ш.
бил предаден на съд по горепосоченото престъпление.
Релевантната за
делото фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото доказателства,
чрез обясненията на подсъдимия, от свидетелските показания на Р.Б.М., Г.А.И., Я.И.Я., Е. К. Ю., С.Б.Б., Х.Я.М., С.Г.
Г., В. С., В. Г., М.А., И. Е., П.М.,
Т. Т., В. В., В. В. и Д. Й., протокол
за разпознаване на лица, съдебномедицинска, допълнителна и тройна експертизи, медицинска
документация, копия от разходни документи, справка за съдимост, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние.
На първо място,
съдът намира да отбележи, че подсъдимият не може да бъде признат за виновен да
е извършил деянието в качеството на длъжностно лице и в повторност.
Това е така, защото наказателното производство веднъж е било разгледано от друг
състав на съда. С Присъда по НОХД № 1154 / 2017 г., по описа на съда, подс.Ш. е осъден за деянието предмет на настоящото
производство, като същото е квалифицирано по чл.129, ал.2 вр.
с ал.1 от НК. С присъдата е признат за невинен да е осъществил престъплението в
качеството си на длъжностно лице. По това дело подсъдимият не е имал повдигнато
обвинение за повторност на деянието. Срещу присъдата
са постъпили жалби от защитата и от пострадалия, в качеството му на частен
обвинител и граждански ищец, като от втория -единствено
в гражданскоосъдителната й част. Въззивният
съд отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане. При това положение в
хода на настоящото производство, в случай че признае подсъдимият за виновен,
съдът разполага единствено с възможността да го осъди само за престъпление по
чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от
НК, без визираните квалифициращи елементи. В противен случай би допуснал
нарушаване на забраната, да не се утежнява положението на подалия жалба
подсъдим, без да е имало съответен протест от прокурора, респективно съответна
жалба от частния обвинител.
Видно от
показанията на свидетелите Р.М., Я.Я. и Г.И. докато свид.М.
се биел с непознатия младеж, получил удар в десния крак и паднал на земята. От
техните показания безспорно се установява, че ударът с крак бил нанесен от
подсъдимия Ш.. Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели, досежно това обстоятелство, тъй като те се подкрепят
взаимно, не си противоречат и са категорични още от първоначално снетите им обяснения,
когато изложената от тях информация е била най-достоверна, до края на
наказателното производство протекло близо три години. Видно и от показанията на
М., приобщени по реда на чл.281, ал.1,т.2 от НПК дадени в по НОХД № 1154 / 2017
г., по описа на РсРС, докато той бил в схватка с
неустановеното лице, подсъдимият дошъл и му нанесъл удар с крак, като докато
падали държал за врата това лице. Твърденията му се допълват и от свид.И., който в показанията си пред настоящия състав и
тези дадени в хода на досъдебното производство (л.60, том 2) приобщени по реда
на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК пояснява, че подсъдимият се опитал първо да
ги разтърве и когато не успял, нанесъл удар по десния крак на М.. След това
допълва, че двамата паднали на земята, като непознатият бил върху пострадалия. В
подобна насока са и показанията на свид.Я., дадени на
26.09.2017 г. по НОХД № 1154 / 2017 г., по описа на РсРС (лист 123 от делото), приобщени по реда
на чл. 281, ал. 1, т. 4, пр.1 от НПК, от който става
ясно, че на мястото на конфликта дошли няколко души от охраната на дискотеката,
които направили опит да ги разтърват и за целта нанесли няколко удара на
пострадалия. Тогава подсъдимият се намесил и нанесъл удар на М., след което той
паднал на земята.
От показанията
на свид. Е.К.Ю., приобщени на основание чл. 281, ал.
1, т. 4, пр.1 от НПК дадени
на 20.10.2017 г. по НОХД № 1154 / 2017 г., по описа на Районен съд – Русе (лист
166 от делото), е видно, че между М. и другото лице е възникнало сбиване, при
което двамата са паднали на земята един върху друг, че охранител по прякор
„Шопа“ го е бил и кракът му бил счупен.
Свидетелят М.,
не е бил очевидец на ситуацията. Същият е охранител в дискотеката. От
показанията му става ясно, че там където се е намирала
компанията на пострадалия масите и столовите са „заковани“ за земята и
разстоянието между тях и съседните маси е сравнително малко, тъй като могат да
се разминат двама души. Тук следва да се обърне внимание на това, че според свид.М.
инцидента се е разиграл именно до столовете, на които първоначално са седнали.
От показанията
на свид.С.Г.
става ясно единствено, че пострадалият се сбил с друго момче.
Свид. И.К.И., който е управител и собственик на охранителната фирма „Инимпорт”, охраняваща дискотека “Шоурум”,
също не е очевидец на случая. Известно му е, че е имало сбиване между две
компании, които били изведени навън. Сочи, че подсъдимият не е бил служител във
фирмата към него момент и е постъпил на работа, едва година след това.
От показанията
на С.Б.Б. дадени на досъдебното производство пред съдия на 13.07.2016 г. (папка
2, лист 67), и тези пред друг състав на съда от 20.10.2017 г. по НОХД № 1154 /
2017 г., по описа на Районен съд – Русе (лист 167),
приобщени на основание чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от
НПК, става ясно, че подсъдимият е бил охрана в дискотеката без сключен трудов
договор. Този свидетел не е възприел други относими
към делото факти и обстоятелства освен, че между две компании имало сбиване и
подсъдимият с друг охранител ги разтървали и извели навън.
От показанията свид. М.Д.А. дадени на досъдебното производство се
установява, че свид.М. му е разказал как е пострадал, като в случая няма
разлика от това, което последния твърди пред съда. От показанията на този
свидетел в хода на съдебното производство не се изяснява дали записите от
видеокамерите на заведението са били иззети или не. Същият не е сигурен в това,
но сочи, че се е запознал с тях и тъй като се виждали само силуети, не могат да
послужат за изясняване на случая.
От показанията
на П.Ж.Й., В. С., В. Г., И.
Е., П.М., Т. Т., В. В., В. В. и Д. Й. не се
установяват преки доказателства относно фактическата обстановка, а само я
допълват.
Видно от
протокола за разпознаване свид.М. разпознал подсъдимия, като лицето нанесло му удара с
крак.
В обясненията
си дадени на 12.12.2017 г. по НОХД № 1154 / 2017 г., по описа на Районен съд –
Русе (лист 202-гръб), подс.С.Ш. по същество потвърждава, че между пострадалия и друг
клиент възникнало сбиване. Отрича да е работел като охранител в дискотеката и да
е нанасял някакъв удар на М. и твърди, че единственото, което е направил като
лице с опит в охранителната дейност с цел да предотврати конфликта
е, че хванал през врата неустановеното лице и го извел навън. В тази им
частта, с която отрича да е нанесъл удар на пострадалия М., съдът не кредитира
обясненията му. Същите представляват защитна теза, тъй като са в пълно
противоречие с показанията на М., Я. и И., на които
съдът дава вяра, по гореизложените съображения.
От заключението
на изготвената СМЕ № 1019 / 2016 г. е видно, че на Р.М. е причинено спираловидно
счупване на дясната голямопищялната кост в далечния й
край и на дясна малкопищялната кост в близкия й край, което наложило метална остеосинтеза.
Тези увреждания, довели до трайно затрудняване на движението на десния долен
крайник за срок повече от 30 дни. Касае се за счупване при индиректно, торзионно, нискоенергийно
действие, като механизмът на този вид увреждане обикновено е падане, с усукване
на крайника при фиксирано ходило. В хода на съдебното заседание вещото лице
пояснява, че подобно счупване на крака не може да стане от нанесения удар с
крак. Допуска, че ходилото се е заклещило или в неподвижните части на масите,
или е било настъпено към него момент, поради което пострадалия не е можел да си
движи крака. Сочи, че от медицинска гледна точка в такава ситуация от практиката
си е установил, човек не може да разбере точно как е получено увреждането. Според
него, ако се приемат всички показания на свидетелите, следва да се направи
извод, че крака не е счупен. Заключава, че описаният от пострадалия и другите
свидетели механизъм на осъществяване на деянието няма да доведе до счупване,
ако няма фиксиране на ходилото.
Видно от ДСМЕ №
1249 / 2016 г. описаното увреждане е възможно да настъпи при описаното по-горе
падане, при условия че е било налице фиксиране на
ходилото и / или долната част на подбедрицата и
усукване на крайника при падането, като счуването е настъпило именно в резултат
на усукващата сила. Експерта сочи, че счупването не е резултат от директното
действие на твърд тъп предмет, какъвто е удар с ритник, особено по външната
повърхност на дясната подбедрица в горната му трета.
Заключва се, че счупването не е получено от удар с ритник, но уточнява, че при
този удар, в съчетание с описаните от свидетелите действия на непознатия
младеж, могат да доведат до загуба на равновесие, което с фиксиране на ходилото
и/или долната част на подбедрицата (настъпване,
заклещване) е довело до усукващи сили необходими за получаване на счупването.
От изготвената
тройна СМЕ е видно, че в случая се касае за индиректна травма, торзионен механизъм. За да се получи подобна коса фрактура,
е необходимо да има извиване (усукване, извъртане) на тялото при фиксиран (т.е.
стъпил, опарен) десен крак с последващо падане на земята. В съдебното заседание
вещото лице М. твърди, че при директна травма по описания начин на замахване е
невъзможно кракът на М. да се счупи. Допълва, че е възможно пострадалия да е
загубил равновесие от удара в крака, защото може да го изведе от него, но това
може да се получи от дърпането с неустановеното лице. Разяснява, че кракът
трябва да е опорен и да няма възможност да се вдигне на пета или пръсти, за да
се завърти на този крак. Ходилото следва да е фиксирано за пода с цялата си
площ. Допълва, че костта се е счупила от усукването, а не от директния удар.
От изложеното
става ясно, че счупването на крака на пострадалия безспорно е в резултат на извеждането
му от равновесие, довело да падане на земята с усукване на тялото при фиксиран
крак. Същевременно не може по категоричен начин да се посочи причината за загубата
на равновесие. Налице са няколко варианта - от удара с крак, който подсъдимия
нанесъл; при сбиването от неустановено лице или от съчетанието между удара на
подсъдимия и схватката с другото лице. Няма никакви несъмнени доказателства, от
които да се направи категоричен извод в тази насока. Т.е. няма безспорно
доказателство, че равновесието на пострадалия е настъпило вследствие на
действията на подсъдимия, защото е могло да настъпи и единствено в резултат на действията
на другото лице. При тези констатации, съдът стига до извода, че е налице
предположение, че действията на подсъдимия са довели до загубата на равновесие на
пострадалия.
На следващо
място няма доказателства, които да сочат, че ударът е причинил усукването на
тялото по време на падането.
Освен това,
безспорно за да получи процесното увреждане, кракът
на М. е бил фиксиран по някакъв начин на земята, който не е установен по
наказателното производство. Възможно пострадалият умишлено или неволно да е бил
настъпен точно в този момент от неустановеното лице, с което пострадалия се е
биел (в тази връзка, видно от показанията на М., двамата са паднали на земята
един върху друг) или от подсъдимия (за което няма никакви доказателства).
Съществува и вероятност кракът му да е бил заклещен, например от краката на
трайно закрепените към земята маси или столове, които са се намирали в близост
до двамата биещи се. Това обстоятелство има значение при преценката дали е
налице случайно деяние или състав на престъпление, както и вида и формата на
вината на автора му.
За да бъде
признат за виновен подсъдимият следва да е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението, за което е предаден на съд. От доказателства
по делото безспорно е единствено, че е нанесъл удар с крак в крака на
пострадалия, от който той не може да получи счупване, но от там насетне, дали
това е довело да загубата на равновесие на М., усукване на тялото му при
фиксиран крак, няма несъмнени доказателства. Не може да се изведе краен извод,
че между действията на подсъдимия и последвалото увреждане на пострадалия има
причинно – следствена връзка. Дори и да се приеме такава, в контекста на
соченото от страна на свид.И. и свид.Я.
за опита на охранителите да преустановят сбиването
между двамата, следва да се направи преценка дали е налице института на
неизбежна отбрана, в хипотезата да се защитят от непосредствено и противоправно нападение обществените интереси свързани с
реда в дискотеката, както и личността и правата на някой от участниците в
сбиването или други лица, чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на
необходимите предели. В тази връзка обаче показанията на пострадалия и двамата
свидетели относно развитието на конфликта преди физическия сблъсък и след това,
не могат да се кредитират безрезервно. М. е заинтересован от изхода на делото. И.
е братовчед на пострадалия, а Я. негов приятел, а освен това от показанията им
става ясно, че също са участвали в сблъсък с приятелите на неустановеното лице.
Тук според съда е съществения пропуск на разследващите и на проведените
оперативни мероприятия за изясняване на случая, като непосредствено след
инцидента, не са установили лицата от другата компания, с цел да бъдат
разпитани, с оглед установяване на обективната истина. Безспорно това е от
съществено значение, но по неясни причини не е било осъществено. Друг съществен
пропуск е и обстоятелството, че не са приложени по делото видеозаписите от
охранителните камери на заведението.
Въпреки
усилията на съда в тази насока, поради изминалия период от време нито тези лица
бяха установени, нито записите издирени. Така при констатираната липса на
надеждни доказателствени източници досежно действителното
развитие на конфликта не е възможно формиране на еднозначен правен извод, дали
подсъдимия е действал при условията на неизбежна отбрана, по смисъла на чл. 12,
ал. 1 от НК. Невъзможността да се формира еднозначен правен извод в тази насока
изключва възможността да се заключи виновно ли е действал същия и с каква форма
на вина.
Съгласно разпоредбата на
чл. 303 от НПК присъдата не може да почива на предположения. Съдът признава
подсъдимия за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин,
какъвто настоящият случай не е. Поради това и на основание чл. 304 от НПК,
съдът призна подсъдимия за невинен и го оправда по внесеното от Районна
прокуратура - Русе обвинение.
По отношение на предявения
граждански иск, тъй като не се доказа виновността на подс.Ш., той следва да бъде изцяло
отхвърлен.
Мотивиран така съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: