РЕШЕНИЕ
№ 1958
гр. Бургас, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. Д.А
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120108149 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Йеттел България”
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от М.С. и Д.К., с
която се моли съда да приеме за установено, че ответникът Д. И. Г., ЕГН **********, адрес:
*, дължи на ищеца сумата от общо 1115,85 лева, представляваща абонаментни такси и
потребление за периода от 10.08.2020 г. до 09.12.2020 г. по сключен между страните договор
за мобилни услуги и допълнително споразумение към него от 03.09.2019 г. за мобилен
номер * и мобилен номер * и по договор за мобилни услуги от 13.12.2019 г., изменен с
допълнително споразумение от 03.03.2020 г. за мобилен номер *, лизингови вноски по
сключен между страните договор за лизинг от 03.09.2019 г. с предмет мобилно устройство
Huawei P30 Lite Dual Pearl White и четири броя аксесоари, както и неустойка при
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на ответника, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5417/2022 г. по описа на БРС.
Посочено е, че между страните са били налице облигационни
отношения, като общата дължима сума от Г. е 1115,85 лева, сбор от задължения по издадени
фактури № */10.09.2020 г., № */10.10.2020 г., № */10.11.2020 г., № */10.12.2020 г., №
*/10.01.2021 г.
Моли съда да уважи исковете и присъди на ищеца съдебно-деловодни
разноски в заповедното и настоящото производство.
Ответната страна чрез особен представител е оспорила претенциите.
Оспорил е автентичността на представените по делото договори.
1
Изложени са съображения, че не е установено ищцовото дружество да е
изправна страна по договорите и да е предоставило уговорените мобилни услуги.
Оспорени са исковете за неустойка, като е посочено, че не е установено
ищецът да е упражнил правото си да прекрати договорите.
Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Приложен е договор за мобилни услуги № * от 03.09.2019 г. Съгласно
договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер *, като за
срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на
18.99 лева с ДДС. С допълнително споразумение от 03.09.2019 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг от 03.09.2019 г. за мобилен номер * е
уговорен нов абонаментен план (със стандартна месечна абонаментна такса 49.99 лева с
ДДС), а на ответника е предоставен мобилен телефонен апарат HUAWEI РЗО Lite Du White.
Съгласно договора за лизинг общата цена на лизинговата вещ е 450.57 лева с ДДС, като за
ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се е
задължил да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 19.59 лева с
ДДС всяка. С договор за лизинг на базови аксесоари № ********* от 03.09.2019 г. във
връзка с договора за мобилни услуги за номер * на ответника е предоставен пакет от
аксесоари на обща стойност 89.67 лева с ДДС. Отново е уговорено плащане на 23 месечни
лизингови вноски в размер на 3.74 лева с ДДС всяка.
Представен е договор за мобилни услуги № * от 13.12.2019 г. за
мобилен номер *, както и допълнително споразумение № * от 03.03.2020 г. към договора.
Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер * влиза в сила нов абонаментен
план, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в
размер на 23.99 лева с ДДС.
Въпреки откритото производство по оспорване авторството на
договорите, неистинността на документите е останала недоказана от ответника.
По делото е представена фактура № */10.09.2020 г. за отчетен период
10.08.2020 г. – 09.09.2020 г. Същата включва следните задължения: за мобилен номер *
месечна абонаментна такса и услуги, лизингови вноски за мобилен телефонен апарат
HUAWEI РЗО Lite Dual Pearl White и 4 бр. аксесоари, за мобилен номер * месечна
абонаментна такса, за мобилен номер * месечна абонаментна такса и услуги. Общата сума,
начислена във фактурата, е 165 лева. Ищецът претендира плащане на сумата 113,90 лева,
тъй като от общата сума по фактурата е приспаднато надвнесено плащане от предходен
отчетен период в размер на 51,10 лева.
Представена е фактура № */10.10.2020 г. за отчетен период 10.09.2020
г. – 09.10.2020 г., включваща следните задължения: за мобилен номер * месечна
абонаментна такса и услуги и такса за спиране на номер, лизингова вноска за мобилен
2
телефонен апарат HUAWEI РЗО Lite Dual Pearl White и 4 бр. аксесоари, за мобилен номер *
месечна абонаментна такса, за мобилен номер * месечна абонаментна такса и услуги. В нея е
включена и сума, дължима за предходния период. Общата сума, начислена във фактурата,
без задължението за предходен период, е 168,09 лева.
Представена е фактура № */10.11.2020 г. за отчетен период 10.10.2020
г. – 09.11.2020 г., включваща следните задължения: за мобилен номер * месечна
абонаментна такса, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат HUAWEI РЗО Lite Dual
Pearl White и лизингова вноска за комплект от 4 бр. аксесоари, за мобилен номер * месечна
абонаментна такса, за мобилен номер * месечна абонаментна такса. В нея е включена и сума,
дължима за предходния период. Общата сума, начислена във фактурата, без задължението за
предходен период, е 125,28 лева.
Представена е фактура № */10.12.2020 г. за отчетен период 10.11.2020
г. – 09.12.2020 г., включваща следните задължения: за мобилен номер * месечна
абонаментна такса, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат HUAWEI РЗО Lite Dual
Pearl White и лизингова вноска за комплект от 4 бр. аксесоари, за мобилен номер * месечна
абонаментна такса, за мобилен номер * месечна абонаментна такса. В нея е включена и сума,
дължима за предходния период. Ищецът претендира плащане на сумата 1,34 лева, тъй като
от общата сума по фактурата е приспадната предварително начислена такса за пълен брой
месечни дни достъп до мрежата.
Представена е фактура № */10.01.2021 г., в която са включени
задължения по договор за лизинг, неустойки за предсрочно прекратяване на договор лева и
задължения от предходен период.
Приета по делото е съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по
която е описало подробно предоставените услуги за трите мобилни номера, ползвани от
ответника в процесния период, допълнителните услуги, доставени на ответника,
начислените му такси и лизингови вноски, като общата им стойност възлиза на сумата
1339,70 лева. Вещото лице е посочило, че съгласно предоставената й информация
предоставянето на входящи и изходящи повиквания е окончателно спряно от оператора на
30.11.2020 г.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.
При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския
районен съд намира предявените искове за частично основателни.
За да бъдат уважени предявените главни искове, съобразно
разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията на пълно и главно
доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника,
възникнало по силата на сключени договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги
и договор за лизинг, че е изправна страна по същите и е изпълнил точно задълженията си,
произтичащи от договорите, както и размера на дължимото възнаграждение и забавата на
3
ответника да заплати същото.
Съдът намира, че ищецът е доказал основанието на претенциите си за
заплащане на месечни абонаментни такси и използвани услуги. Представените по делото
договори за мобилни услуги, подписани от страните, установяват наличието на
облигационни правоотношения между страните, цитирани в исковата молба, и техния
предмет – доставянето на услугите, чиято стойност се претендира. След като са налице
валидно сключени между „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование „Теленор“
ЕАД) и ответника договори за предоставяне на телекомуникационни услуги и договор за
лизинг, посочени в исковата молба като основание за заплащане на търсените суми, по
които са издадени и фактурите, представени по делото, то Г. дължи уговореното между
страните в тях възнаграждение. Съдът намира, че се дължи плащане от ответника за
ползваните услуги в посочените в месечните справки размери, на които е настъпил падежът
за плащане.
В месечните извлечения към фактурите от 10.09.2020 г., 10.10.2020 г.,
10.11.2020 г., 10.12.2020 г. са включени месечни абонаментни такси за трите предпочетени
номера, уговорени с договора за мобилни услуги и допълнителното споразумение, ползвани
от Г., както и лизингови вноски за аксесоари и за телефон, както и задължения от предходен
период. Фактурираните месечни такси съвпадат с посочените и уговорени между страните в
договорите месечни абонаменти. Съдът намира, че тези такси в посочения в извлечението
размер са дължими от ответника, доколкото са уговорени между страните с договорите.
Ищецът претендира заплащане на сума в общ размер 408,61 лева по четирите фактури, в
които са включени абонаментни такси, услуги, допълнителни услуги, такса спиране на
номер и лизингови вноски. От общо дължимите суми по фактурите са приспаднати
надвнесени от ответника суми в предходни периоди.
В месечното извлечение към фактура от 10.01.2021 г. са включени само
лизингови вноски и задълженията от предходен период, както и неустойки за предсрочно
прекратяване на договори.
Съдът намира, че искът за плащане на главница за месечни
абонаментни такси и услуги, както и други такси към оператора в размер на общо 315,29
лева, е основателен съобразно посочените във фактурите суми, посочени по-горе, доколкото
същите отговарят на уговорените с договорите между страните суми. Размерът им е доказан
и от заключението на вещото лице Б.. Сумите, претендирани като задължения по договор за
лизинг на мобилен телефон и аксесоари, също са дължими от Г., доколкото страните са се
уговорили на ответника да бъде предоставен за временно и възмездно ползване мобилен
телефон, а лизингополучателят се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на
450,57 лева на 23 броя лизингови вноски, всяка една в размер на 19,59 лева, както и сума за
придобиване на телефона в размер на 19,59 лева, освен ако лизингополучателят не уведоми
писмено лизингодателя в срок от 1 месец от изтичане срока на договора, че желае да върне
устройството. С договора за лизинг на аксесоари Г. е получил 4 броя аксесоара за телефон,
описани в него, на обща стойност 89,67 лева, като се е задължил да върне сумата на 23
4
вноски по 3,74 лева, както и една вноска за придобиване. С договора е налице признание от
страна на ответника, че е получил държането на лизинговите вещи и може да ги ползва в
срока на договора. Няма данни по делото Г. да е върнал апарата на лизингодателя.
Следователно и дължи плащане на лизинговите вноски, за които няма данни да са погасени,
като същите са отбелязани в приложените по делото фактури и са дължими за периода
10.08.2020 г. – 03.08.2021 г. (т. е. до прекратяване на договора в срока, уговорен в него)
съобразно погасителния план. Същите са в размер на общо 279,96 лева, включващи и вноска
за придобиване на вещта, като те са с настъпил към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение падеж. Няма доказателства по делото ответникът да е
платил сумата. Ищецът претендира плащане на 4 вноски, включени в задълженията по
фактурите от 10.09.2020 г., 10.10.2020 г., 10.11.2020 г., 10.12.2020 г. в общ размер 93,32
лева, както и още 8 вноски до крайния срок на договора в общ размер 186,64 лева, общо в
размер на 279,96 лева, до който размер искът следва да се уважи. Ето защо и искът се явява
основателен за посочената сума.
По отношение на искането за осъждане на ответника да заплати
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за услуги в размер на общо 520,60 лева
за трите номера, описани в исковата молба, съдът намира следното:
Съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. В случая ищецът се позовава на неустоечна клауза в договора, съгласно която в
случай на прекратяване на договора през първоначалния срок за която и да е СИМ
карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
Съдът намира, че искът е неоснователен, тъй като от събраните
доказателства не може да се направи извод, че операторът валидно е упражнил правото си да
прекрати договорите за мобилни услуги. В определението на съда по чл. 146 ГПК съдът
изрично е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи кога и как са
прекратени договорите за мобилни услуги, но доказателства в тази насока не са ангажирани.
По делото липсват доказателства ответникът да е бил уведомен писмено за упражнено от
страна на оператора прекратяване на договорите, съответно не става ясно как е уведомен
ответникът и от кой момент се прекратява действието на договорите. Ето защо съдът
намира, че не е настъпила предвидената в договора предпоставка, а именно надлежно
прекратяване на договорите за мобилни услуги, за да се претендира неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите. Поради това искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
За пълнота следва да се отбележи, че клаузата за плащане на неустойка е нищожна на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, защото не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя и задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка.
5
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат сторените в
настоящото и заповедното производство съразмерно на уважената част от исковете в размер
на общо 748,91 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. И. Г., ЕГН
**********, адрес: *, че дължи на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от М.С. и Д.К., сумата от общо 595,25 лева, дължима по
сключени между страните договор за мобилни услуги и допълнително споразумение към
него от 03.09.2019 г. за мобилен номер * и мобилен номер * и по договор за мобилни услуги
от 13.12.2019 г., изменен с допълнително споразумение от 03.03.2020 г., за мобилен номер *
и договор за лизинг от 03.09.2019 г. с предмет мобилно устройство Huawei P30 Lite Dual
Pearl White и четири броя аксесоари, от която сума абонаментни такси и потребление за
периода от 10.08.2020 г. до 09.12.2020 г. в размер на 315,29 лева и лизингови вноски в
размер на 279,96 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 23.08.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5417/2022 г. по описа на БРС.
ОТХВЪРЛЯ иска за приемане за установено по отношение на Д. И. Г.,
ЕГН **********, адрес: *, че дължи на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: *, представлявано от М.С. и Д.К., сума в размер на 520,60 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги и
допълнително споразумение към него от 03.09.2019 г. за мобилен номер * и мобилен номер
* и договор за мобилни услуги от 13.12.2019 г., изменен с допълнително споразумение от
03.03.2020 г., за мобилен номер *, ведно със законната лихва от подаването на заявлението
на 23.08.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 5417/2022 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Д. И. Г., ЕГН **********, адрес: * да заплати на „Йеттел
България” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от М.С. и
Д.К.,, сума в размер на 748,91 лева (седемстотин четиридесет и осем лева и деветдесет и
една стотинки) съдебно-деловодни разноски в настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6
7