№ 12
гр. Крумовград, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на двадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Марин М. Чорбаджийски
при участието на секретаря Цветка Вл. Петрова
като разгледа докладваното от Марин М. Чорбаджийски Административно
наказателно дело № 20245130200034 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0289-000148 от
25.07.2024 г., издадено от Началник на РУ – Крумовград в ОД на МВР-
Кърджали, с което на основание чл. 182, ал. 1, т.6 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 800 / осемстотин/ лева ,
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 / три / месеца и на
основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 18 точки , за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на С. Ф. М., с ЕГН **********,
с адрес с. П.Н.М., общ. Крумовград.
Жалбоподателят С. Ф. М., чрез пълномощника си адв. А. П. сочи, че
процесното постановление е незаконосъобразно, твърди че при издаването на
НП са били допуснати съществени нарушения, довели до неговата
незаконосъобразност.
В съдебно заседание жалбоподателят М., редовно призован, се явява
лично в първото съдебно заседание, като отказва да дава обяснения. Адв. А.
П. поддържа твърдяното в жалбата и моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание не се явява.
Представлява се от главен юрисконсулт С. Ч. оспорва жалбата и моли съда да
потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за
неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: на 21.05.2024г. в гр. Крумовград,
1
на ул. Княз Борис I, около 16:09ч., до разклона за басейн „Оазис“,
жалбоподателят С. Ф. М. , с ЕГН ********** управлявал лек автомобил
В.М.В., с рег. № К.В.Р., собственост на М. А.А., с ЕГН ********** от
с.П.Н.М., общ.Крумовград, в посока към с. Полковник Желязово със скорост
113 км/ч, при ограничение на скоростта за населено място 50км/ч. Приспаднат
е толеранс от минус три процента, като нарушението е заснето с „ATCC TFR1-
M“ с фабричен номер 626. Съставен е АУАН на 09.07.2024г. по нарушение №
8254.
На 25.07.2024г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с
което на основание чл. 182, ал. 1, т.6 от ЗДвП са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 800 / осемстотин/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 / три / месеца, за извършено нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП на С. Ф. М., с ЕГН **********, с адрес с. П.Н.М., общ.
Крумовград.
Тази фактическа обстановка съдът счита за установена от показанията
на свидетелите В. М. Г. и А. А. М., кредитирани изцяло като достоверни,
логични и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по
делото. По делото в съдебно заседание са разпитани и свидетелите Г. Ф. М. и
М.в Л. К., които възпроизвеждат факти единствено относно връчването на
акта за установяване на административно нарушение. Съдът кредитира
показанията на свидетелите М. и К..
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи: настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество. На жалбоподателя е
наложено административно наказание за извършено нарушение на чл. 21, ал.1
от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба на чл. 21, ал.1 от
Закона за движение по пътищата предвижда, че при избиране скоростта на
движение на водач на пътно превозно средство категория В е забранено да
превишава стойности на скоростта от 50 kм/ч в населено място.
В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от
събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на
актосъставителя Г. и свидетеля М. се установява, че жалбоподателят С. Ф. М.
на 21.05.2024г., в гр. Крумовград, на ул. Княз Борис I, е управлявал лек
автомобил В.М.В., с рег. № К.В.Р., собственост на М. А.А., с ЕГН **********
от с.П.Н.М., общ.Крумовград, до разклона за басейн „Оазис“ в посока към с.
Полковник Желязово със скорост 113 км/ч, при ограничение на скоростта за
населено място 50км/ч.. Съставеният на жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и на
ЗАНН и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до
доказване на противното. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля
А. М., тъй като показанията му кореспондират изцяло със свидетелските
показания на актосъставителя В. Г. и приетите писмени доказателства по
2
делото. Съдът дава вяра изцяло на приетите писмени доказателства по делото,
като единни и непротиворечиви - заверено копие от доклад относно връчване
на НП №22-0289-000148/25.07.2024г, оригинал на акт за установяване на
административно нарушение Серия GA № 1118891/ 09.07.2024г. с дата на
получаване 09.07.2024г.; заверено копие от справка за нарушител/водач на
лицето С. Ф. М., заверено копие от Декларация за предоставяне на
информация по нарушение №8254, Приложение към
преписка/1представляващо 4 снимки част от клип №8254, Радар №626,
сведение от С. Ф. М. от 09.07.2024г; заверено копие от Заповед № 8121 з –1632
/ 02.12.2021г. на Министъра на МВР – София. По делото първоначално не е
представен, но е изискан и впоследствие представен задължителният в
случаите на използване на АТСС Протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г., съгласно одобреното приложение, който е доказателство
относно датата, часа, мястото за контрол, посоката на движение на
контролираните МПС, ограничението на скоростта и други обстоятелства,
необходими за преценката относно законосъобразността на издадения
електронен фиш. Приети са и писмо, рег. № 3286-12416/12.03.2020г., Протокол
от проверката на мобилна система за видеоконтрол № 5-18-22 TFR-1M и
Протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол № 5-18-24
TFR1M. От посочените доказателства се установява, че скоростомера
съответства на одобрения тип контролно средство към датата на установяване
на нарушението.
Разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни
превозни средства при избиране скоростта на движение да превишават в
населено място скоростта от 50 км/ч. Видно от атакуваното наказателно
постановление мястото на нарушението е в гр. Крумовград, до разклона за
басейн „Оазис“, в населено място. Тъй като в настоящия случай е отчетено
превишаване на допустимата скорост за движение в населено място с 67 км/ч.,
е приложена санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП,
предвиждаща за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв..
Глобата е законосъобразно определена на 800лв. Следователно деянието, за
което е реализирана отговорността на жалбоподателя е обявено от закона за
наказуемо с административно наказание. Посочената в клип № 8254 скорост е
намалена с 3 км/ч., тъй като административнонаказващият орган е отчел
възможната грешка на техническото средство, съобразно чл.16, ал.5 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР вр. чл.755 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Обосновано и правилно е санкциониран С. Ф. М. за извършеното
административно нарушение с автомобила В.М.В., с рег. № К.В.Р..
Автомобилът е собственост на М. А.А., с ЕГН ********** от с.П.Н.М.,
общ.Крумовград, който в качеството си на собственик е подписал декларация,
в която посочва,че именно на жалбоподателят М. е предоставил за ползване
3
собственият си лек автомобил. Жалбоподателят попада в кръга на лицата по
чл.188, ал.1 от ЗДвП и затова следва да носи отговорност за извършеното
нарушение, отразено в наказателното постановление. Действително е налице
нарушение при изписване на контролното средство в акта и в наказателното
постановление, а именно изписано е TRF-1M, вместо TFR-1M, но настоящата
съдебна инстанция счита това нарушение за несъществено, тъй като не се
нарушава правото на защита на жалбоподателя и той добре осъзнава в какво
нарушение е обвинен. Актът за установяване на административно нарушение
безспорно е връчен на жалбоподателя , той се е запознал със съдържанието
му, подписал се е за това, като съдът счита, че правото му на защита не е
нарушено.
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело
АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание
санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От правна страна съдът намира следното:
На жалбоподателя е вменено нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП, съгласно
която разпоредба при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава определените стойности на
скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от категория Б за
населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, по
автомагистрала – 140 км/ч.
В настоящия случай, от приобщените по делото доказателства и
изложената фактическа обстановка съдът прие, че от страна на жалбоподателя
М. е налице осъществен от обективна и субективна страна състав на
административно нарушение по смисъла на горецитираната разпоредба от
ЗДвП, тъй като на 21.05.2024г. е управлявал в населено място със скорост над
максимално разрешената за движение в населено място от 50 км/ч, като се е
движел със 113 км/ч, след отчетен толеранс от административнонаказващият
орган от 3 % и след приспадане от заснета скорост на движение от 117 км./ч.,
въпреки забраната за това.
4
Законосъобразно административнонаказващият орган е приложил и
съответната на нарушението санкционна разпоредба на чл.182 ал.1 т.6 от
ЗДвП, а колкото до наложените наказания и размерът им – глоба в размер на
800 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за
срок от 3 месеца, съдът прие, че размерът на наказанието глоба е определен
правилно, а другото наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок от 3 месеца е с конкретно определен размер,
съответен на законово предвидения. Законосъобразно на основание Наредба
№ Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР, на водача са отнети 18 точки.
Съдът счита, че настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го
като маловажен по смисъла на чл. 28, б. "а" ЗАНН, предвид характера на
обществените отношения, които се охраняват с разпоредбата на чл.21 ал.1 от
ЗДвП, а именно сигурността на участниците в движението по пътищата.
Обстоятелствата, че измерената с техническото средство скорост на движение
е много над разрешената скорост, както и данните / справка за нарушител
водач – л.9 /за предходни нарушения на ЗДвП, разкриват по-висока степен на
обществена опасност на деянието и дееца и допълнително обосновават извода
за липса на маловажност на случая.
От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено
жалбоподателят да е извършил вмененото му административно нарушение. В
хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Случаят не попада
в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното наказателно
постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. Наложената санкция е в определения от закона размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0289-000148 от
25.07.2024 г., издадено от Началник на РУ – Крумовград в ОД на МВР-
Кърджали, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 800 / осемстотин/
лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 / три / месеца и на
основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 18 точки, за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на С. Ф. М., с ЕГН **********,
с адрес с. П.Н.М., общ. Крумовград.
ОСЪЖДА С. Ф. М., с ЕГН **********, с адрес с. П.Н.М., общ.
Крумовград, да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата в
размер на 80 / осемдесет / лева, представляваща направени разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването
5
на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________
6