Р Е Ш Е Н И Е
№ 260029 / 23.10.2020г. град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д ,
ІІ състав
На двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ДОБРЕВ
Секретар
……………………ГАЛИНА МИЛКОВА
Като разгледа докладваното от съдията
……….ДОБРЕВ ……….…………
Гражданско дело номер......405....по описа за............2020…...............година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е било образувано по
повод подадената искова молба от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул. Шандор
Петьофи“ № 10, п. к. № 1606, с управител Радослав Христов Велчев, действащ чрез
юрисконсулт И.Т., с която е са предявени обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД, против
Т.Т.Б. с адрес ***. При условията на евентуалност, същият ищец е предявил иск
по по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, да бъде осъден ответника да заплати на „Кредитреформ
България“ ЕООД сумата в размер на 500 лева , която същия е получил без правно
основание, както и законната лихва върху главницата, от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 20. 03. 2015 г. между „4финанс“
ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“
и Т.Т.Б. е сключен Договор за кредит №********** по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Договорът
е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3 във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Посочва, че
кредитополучателят е подал заявка за отпускане на кредит след регистрация в
системата „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя- www.vivus.bg.. На
посочената страница, „Вивус“ представят Общите си условия, които
кредитополучателят трябва да приеме, както и стандартен европейски формуляр с
цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки
изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект на договора
за кредит се предоставял на кредитополучателят на интернет страницата на
„Вивус“. С натискане на бутон „подпиши“ се считало, че той е подписал всяка
страница от договора за кредит и приложимите Общи условия. С подписването на
договора кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на
договара за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че сжелае да
сключи договора за кредит с кредитотодателя и се съгласява същия да приведе
сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка, банкова сметка ***.
Твърди се, че съгласно т. 3. 1 от общите условия на „Вивус“, договорът за
кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждението му по
електронната поща от кредитополучателят и извършването на паричния превод. На 20.
03. 2015 г. страните сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на
„Вивус“ под № ********** и явяващ се втори по ред договор за кредит между тях.
Ответника е изявил желание да му бъде отпусната сумата от 500 лева. Сумата е
била отпусната съгласно, неговата заявка чрез паричен превод посредством
Юробанк България АД на 20. 03. 2015 г. Кредитът е бил отпуснат за срок от 30
дни с падежна дата 19. 04. 2015 г.
На 01. 02. 2018г. „4финанс“ в качеството си на цедент,
прехвърлило на “Кредитреформ България” ЕООД– цесионер вземанията по процесния
договор, за което прехвърляне било изпратено уведомление до длъжника от
цесионера, чрез препоръчана пощенска пратка, която е била върната с отметка
„Получателят се е преместил на друг адрес“.
Към момента на подаване на исковата молба, забавата на
ответника продължава.
Ищецът желае да бъде осъден ответника да заплати
единствено сумата от 500 лева гавница по договор за кредит № **********, както
и сумата от 116, 54 лева договорна лихва за периода 02. 02. 2018 до 20. 05.
2020 г., както и законната лихва от датата на подаването на исковата молба пред
съда до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът Т.Т.Б. в срока по чл. 131 от ГПК не е
представил отговор на исковата молба, не е взел становище по обективно съединените
искове, не се е явил и не е изпратила процесуален представител за съдебното
заседание по делото, както и не е направил
искане делото да се гледа в негово отсъствие. От същия е постъпила молба, с
която твърди, че се е споразумял с ищецът да бъде изплатена сумата на
разсрочено плащане на 6 месечни вноски, поради което моли делото да бъде
прекратено. Не представя доказателства в тази насока. Във връзка с въпросната
молба е постъпило становище от ищецът, чрез негов процесуален представител, с
което същия желае въпросната молба да бъде кредитирана от съда като признаване
на предявения срещу него иск и да бъде постановено решение по реда на чл. 237
от ГПК , при признаване на иска. Твърди се, че след проведени няколко телефонни
разговори, ответника е поел ангажимент да заплати доброволно разсрочено
задължението си, като е уговорен срок от 6 месеца. Сочи се, че ако съдът съдът
счете, че не са налице предпоставките за постановяване на решение за признаване
на иска, на основание чл. 229, ал. 1, т.1 от ГПК да спре производството по
делото за срок от 6 месеца.
Относно така представената молба и становище съдът
счита, че същите не сладва да бъдат уважавани. Никъде в молбата не се твърди,
че ответника признава предявения срещу него иск. Твърди единствено, че е
постигнато споразумение за разсрочено плащане, но от какво произтича това
споразумение и дали предстоящата да бъде изплащана сума е обект на настоящото
исково производство не се сочи. Не сочи и желание за спиране на делото, желае се
единствено същото да бъде прекратено. Съдът не счита, че представената молба
съставлява по своята същност признаване на иска по настоящото дело тъй като
същата е неопределена и неясна, както и не счита, че същата предствалява
съгласие за спиране по смисъла на чл. 229, ал. 1, т.1 от ГПК, поради което и не
са налице основанията за спиране на производството. Поради посочените
обстоятелства съдът счита, че така направените искания не следва да бъдат
уважавани.
На 20. 08. 2020
г. по делото е постъпило становище от процесуалният представител на ищеца, с
което същия желае по делото съдът да постанови неприсъствено решение при
условията на чл. 238, ал. 2 и чл. 239, ал. 1 от ГПК, с което да уважи предявения иск.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и
с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
Ответникът Т.Т.Б.
в преклузивния срок по чл. 131, ал.1 от ГПК
не е подал отговор по исковата молба, с която са предявени горепосочените
осъдителни искове срещу него. Същият ответник редовно призован не се явява лично
в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител, не взема становище по
повод на предявения срещу него иск.
Съгласно разпоредбата
на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства.
Горепосочените предявени от ищеца искове се явяват
по своята същност обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД за осъждане
на ответника за заплащане на дължими суми по договор за кредит. За да бъде
уважена тази претенция, съдът намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното
наличие на няколко императивни предпоставки, а именно : между страните по
настоящото дело в твърденият от ищеца период да е била налице валидно
правоотношение, ищецът да е предоставил в заем на ответника претендираните от
него парични средства и ответника да не е изпълнил задължението си. Същите
императивни предпоставки се доказаха от ищеца, чрез представените по делото
писмени доказателства .
В първото по делото съдебно заседание по делото заседание на 23. 09. 2020
г., съдът с определение е допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника поради наличие на следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:
– по чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК:
ответникът не е подал в срока по чл.
131, ал.1 от ГПК отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото
съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие. Освен това на страните по делото са указани последиците по чл.
238, ал.1 от ГПК за неспазване на
процесуалните срокове за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
– по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа
на предявения иск, ищецът е представил следните приети по делото доказателства:
Договор за кредит № ********** / 20. 03. 2015 г. ; Договор за цесия № BGF-2018-005 от 01. 02. 2018 г., сключен между „Кредитреформ България” ЕООД и „4финанс“
ЕООД, ведно с Приложение № 1, където фигурира ответника под № 2171; Преводно
платежно нареждане от 20. 03. 2015 г.;
Уведомление за прехвърляне на вземане.
В подкрепа на предявения иск е и писмо от
Юробанк България АД № 3000/0624 от 26. 08. 2020 г., с което се посочва, че на
20. 03. 2015 г. по сметка с титуляр Т.Т.Б. е постъпила сумата от 500 лева с
наредител дружество „4финанс“.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема от правна страна следното:
По така
предявените обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 240 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД настоящият състав счита, че изброените доказателства
сочат вероятната основателност на претенцията, което обосновава наличието на
предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК да постанови неприсъствено
решение, с което да уважи така предявените обективно съединени осъдителни
искове.
Предвид
обстоятелството, че съдът уважава предявените искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 240 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД, същия не дължи произнасяне по предявеният
алтернативен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
При направеното
искане от ищеца, за заплащане на направените съдебни разноски- заплатената държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лева на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* направените
разноски по делото в размер на 250 лева, от които 100 лева държавна такса за
предявяване на иск и 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от
гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Т.Т.Б. ЕГН **********с постоянен адрес: ***
и настоящ адрес и адрес за призоваване гр. Бургас, кв. Възраждане, ул.
Александър Велики № 79 да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул.
Шандор Петьофи“ № 10, п. к. № 1606, с управител Радослав Христов Велчев, сумата
от 500 лева представляваща гавница по договор за кредит № ********** / 20. 03.
2015 г., сумата от 116, 54 лева представляваща договорна лихва по договара за
периода 02. 02. 2018 до 20. 05. 2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28. 05. 2020 г./ датата на подаването на иска в съдът/ до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Т.Т.Б. ЕГН
**********с постоянен адрес: *** и настоящ адрес и адрес за призоваване гр.
Бургас, кв. Възраждане, ул. Александър Велики № 79 да заплати на
„Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Красно село, ул. Шандор Петьофи“ № 10, п. к. № 1606,
с управител Радослав Христов Велчев, сумата от 250 лева представляваща направените
съдебни разноски по гражданско дело № 405 / 2020г. по описа на КРС на основание чл. 78, ал.1 и
чл. 78, ал. 8 от ГПК.
СЪДЪТ УКАЗВА на ответника, че може да заплати
горепосочените суми присъдени в полза на ищеца по следната банкова сметка: ***:***,BIC:***.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Ищецът
може да обжалва решението в частта му на разноските .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: