№ 162
гр. Стара Загора, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20215500501666 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258– 273 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Въззивното производството по делото е образувано по подадена в
законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищеца
„Р.а.“- ЕООД, гр.С.З. срещу частично негативното за него в отхвърлителната
му част първоинстанционно Решение № 260502/02.06.2021г. по гр.д.№
453/2020г. по описа на РС- Ст.Загора, с което е била отхвърлен в тази му част
установителния иск за собственост на ищеца върху процесния л.а. БМВ-
118д, против ответника- застрахователя „Л.и.“- АД, гр.С., както и ч.жалба
против отхвърлителното за него Определение № 261592/27.07.2021г. по
същото дело, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на
Решението в частта му за присъдените разноски в полза на ответника по
чл.248 от ГПК. Счита, че в отхвърлителната му част постановеното
първоинстанционни Решение и Определение са изцяло неоснователни и
недоказани, като излага подробни фактически и правни аргументи в подкрепа
на защитната си теза. Моли настоящия въззивен съд да постанови свое
Решение, с което да отмени изцяло в тази му атакувана отхвърлителна част
първоинстанционно Решение и да постанови ново, с което да уважи
предявения от него против ответника- застраховател установителен иск за
собственост, със законните последици от това. В тази връзка моли и да се
отмени изцяло отхвърлителното за него атакувано Определение по реда на
чл.248 от ГПК, като се уважи изцяло искането му разноските по делото, със
законните последици. Претендира всички свои направени разноски за двете
1
съдебни инстанции. Няма свои нови доказателствени искания пред
настоящата въззивна инстанция. В този смисъл е и пледоарията на
процесуалния му представител- адвокат по делото.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
Отговор на въззивна жалба от ответника- застраховател „Л.и.“- АД, гр.С.,
които счита тази възивната жалба за неоснователна и недоказана, твърди, че в
обжалваната му част позитивното за него първоинстанционно Решение е
напълно мотивирано, законосъобразно и правилно. Поради което моли на
осн. чл.272 от ГПК настоящия въззивен съд да постанови свое Решение, с
което да потвърди изцяло обжалваното Решение на РС, със законните
последици от това, за което излага подробни свои фактически и правни
аргументи в подкрепа на тезата си. Не е подал писмен Отговор на подадената
ч.жалба против първоинстанционното Определение по чл.248 от ГПК.
Претендира да му бъдат присъдени направените от него по настоящото
въззивно дело разноски. Няма свои нови доказателствени искания пред
настоящата въззивна инстанция. Не се е явил процесуален представител и не е
пледирал пред настоящата въззивна съдебна инстанция.
Въззивният ОС- Ст.Загора, като прецени събраните по делото писмени
и гласни доказателства по свое убеждение и съобразно разпоредбите на чл.12
от ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин
по делото, че обжалваното първоинстанционно Решение е валидно
постановено от надлежния местно и родово компетентен РС- Ст.Загока.
Съгласно правилата на чл.269 от ГПК настоящия въззивен ОС- Ст.Загора се
произнася служебно по валидността на атакуваното първоинстанционно
решение, а по допустимостта му- само в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалбата, с която е бил
сезиран. В конкретния случай въззивният съд намира, че обжалваното
решение е допустимо и следва да го изследва по същество от
материалноправна гледна точка. ОС- Ст.Загора констатира, че правилно и
законосъобразно РС в атакуваното му Решение е посочил и обяснил
прилагането на различните материалноправни и процесуални разпоредби.
Предмет на въззивно обжалване е отхвърлителната за ищеца част на
постановеното първоинстанционно Решение № 260502/02.06.2021г. по гр.д.№
453/2020г. по описа на РС- Ст.Загора, с която е бил отхвърлен, като
неоснователен и недоказан предявеният от ищеца "Р.а." ЕООД, гр.С.З.
установителен иска против ответника- застраховател ЗК“Л.и."- АД, гр.С., че
ищеца е собственик на процесната движима вещ- МПС л.а. „BMW- 118d“ с
ДКН СТ *** АР, с рама № WBAU31080PU78118 и двигател №
204D483316382, цвят - черен металик, иззет по досъдебно производство/ДП/
№ ЗМ-3105/2010г. по описа на 07 РУ- СДВР- С., пр.пр.№ 46134/2010г. по
описа на РП- София.
Видно от мотивите в атакуваната част на частично отхвърлителното
първоинстанционно Решение, РС- Ст.Загора е приел за установено, че иззетия
2
от органите на МВР- София лек автомобил е с рама № WBAU31080PU78118,
който е бил пренабит, и в същия били открити седалки на откраднатия друг
л.а. БМВ- 120d с рама №WBAUG51070PW57293, поради което не можело да
се извърши идентификация на автомобила, който все още се бил съхранявал в
базата на 07 РУ на СДВР- София. РС е приел, че ищецът- въззивник „Р.а.“-
ЕООД, С.З. не бил доказал правото си на собственост върху иззетия по
посоченото ДП лек автомобил.
Видно от събраните от РС писмени и гласни доказателства, както и от
заключенията на първоначалната и допълнителната СТЕ е било безспорно и
недвусмислено установено и доказано, че иззетия л.а. по ДП № 1305/2010г.
по описа на 07 РУ – СДВР- София по пр.пр.№ 43143/2010г. по описа на РП-
София, е бил официално закупен от ищецъ- въззивник „Р.а.“- ЕООД, гр.С.З.
от продавача му „И.Т.“- ЕООД, гр.С. с официален писмен Договор за
покупко- продажба от 05.01.2009г., както по заводски данни л.а. БМВ с рама
№ WBAUG31080PU78118, двигателят № 204D483316382 е 4- цилиндров
дизелов с мощност 90 kW, черен на цвят, с ръчна скоростна кутия. Не се
спори между страните по делото, че цветът на процесния л.а. е черен металик.
Експертът, изготвил приетите по делото първоначална и допълнителна
съдебноавтотехнически експертизи установи категорично, че този л.а. е бил
произведен с цвят черен металик, като не са налице следи от друг цвят по
детайлите на купето, с изключение на цвета на грунда, който се нанася преди
полагане на окончателното лаково покритие. Това се потвърждава изцяло и от
гласните доказателства- свидетелските показания на разпитания по делото
свидетел Т.Т./служител на „Р.а.“- ЕООД/, според когото при закупуване на
този л.а. същият е бил с оригинален черен на цвят, а безспорно установеното
пребоядисване на това МПС със същия черен цвят в дясната страна се
обяснява с извършваните по него ремонтни след претърпяно в Република
Румъния ПТП.
В мотивите си РС- Ст.Загора е приел, че наличието на интервенция в
областта на номера на рамата на процесния л.а. БМВ с peг.№ СТ *** АР води
до практическа невъзможност за идентификация на това МПС, но видно от
приетите без оспорване от никоя от страните по делото залючения на
първоначалната и допълнителна СТЕ се установява по несъмнен и безспорен
начин, че лявата част на намиращия се в СДВР- София л.а. е оригинална и
принадлежи на л.а. с рама № WBAUG31080PU78118, а за дясната част на
МПС вещото лице е изразило изрично съмнение заради номера на рамата,
набит върху десния подкалник на л.а., тъй като на челната страна на леглото
за окачване тип „Макферсон“ е бил набит номер на рама №
WBAUG31080PU78118, който напълно съответства на номера на рамата,
изписан в свидетелството за регистрация на л.а. в КАТ- Ст.Загора.
Симетрично, на същото място, но на левия подкалник е открит набит
производствен № 98959117, който напълно съответства на видимия номер на
рама.
3
Единственото съмнение на вещото лице в СТЕ е относно относно
шрифта на номера на рамата, без да даде никакво обясние защо шрифтът в
ляво да е оригинален, а в дясно да не е- тоест половината купе да е от един
автомобил, а другата половина - от друг, при очевидната липса на следи от
евентуални заварявания и съединявания.
Действително при оглед на процесния л.а. назначеното от РС вещо лице
е установило под задната седалка открит стикер с номер PW57293,
представляващ последните 7 цифри от номер на рама на друг л.а. с рама №
WBAUG51070PW57293, като това е единствената част от процесния л.а.,
която носи белези на друго подобно МПС. Само това обаче не може да е
единственото фактическо и правно основание за стигане до извода на РС за
евентуална идентичност между двата спорни л.а., или пък за неоригиналност
на процесния л.а., съхраняван в СДВР- София, като в тази посока бяха
събрани редица доказателства. Действително седалката на един автомобил
безспорно представлява негова сменяема част, още повече, че процесния л.а. е
бил официално преустроен от товарен в пътнически. Към датата на
официалната му покупко- продажбата на 05.01.2009г. той е бил с
официалните характеристика на товарен автомобил марка „БМВ“, модел
„118d“, с ДК № СТ *** СК, с брой места 1 + 1, рама № WBAU31080PU78118,
двигател № 204D483316382, с цвят „черен металик“. На 20.10.2009г.
собственикът на автомобила ищеца- въззивсник „Р.а.“- ЕООД, гр.С.З. е
пуснал в движение автомобила и на 18.02.2010г. е била извършена
пререгистрация на това МПС, като му е бил поставен и нов ДКН СТ *** АР.
Не се спори между страните по делото, че официалното преустройство на
автомобила от товарен/1+1 места/ в пътнически/4+1 места/ е било извършено
по желание на клиент на ищеца „Р.а.“- ЕООД, тъй като съгласно официалния
изпитвателен протокол № 10254023-06/21.04.2010г. на „Технотест София“-
АД, гр.С., при извършена проверка на „преустройството“ е било установено,
че товарния автомобил „БМВ 118d“ с ДК № СТ *** АР с рама №
WBAU31080PU78118, с 1 + 1 места е преустроен в стандартен лек автомобил
с 4+1 места, като седалките безспорно са сред подменените му части. В
същата посока са и неоспорените показания на св.Т., който е отговарял за
поръчването и подмяната на отделните частите на катастрофиралия в
Румъния л.а.. Още повече, че това официално преустройство е било
одобрено на 21.04.2010г.- 1 ден преди купувачът Д.К. да опита да
пререгистрира автомобила в сектор „Пътна полиция“ на СДВР- София.
Предвид което въпросния стикер под едната седалка, който съдържа част от
номера на рамата на друг л.а. не е правно основание да се счита, че част от
намиращия се в СДВР- София л.а. не принадлежи на лек автомобил с рама №
WBAUG31080PU78118.
Следователно напълно неоснователно РС е посочил за нарушение на
разпоредбата на чл.143 от ЗДвП, тъй като чл.143, ал.1 от ЗДвП пътното
превозно средство/ППС/ се регистрира на името на неговия собственик по
поставения от производителя идентификационен номер на превозното
4
средство, като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от ЗДвП се забранява
заличаването и/или подправянето на идентификационния номер и номера на
двигателя на превозното средство, а съгласно чл.143, ал.3 от ЗДвП, ППС с
подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира,
докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен
от производителя му.
По процесния казус обаче не е налице никоя от законовите хипотези на
чл.143 от ЗДвП- нито е налице заличаване, подправяне или повреждане на
идентификационен номер, нито има данни под набития на десния подкалник
номер на рама да е бил налице друг номер, който да е бил заличен, нито има
данни номерът да е бил подправян или повреден. Напротив- същият се
разчита ясно и съответства на номера в свидетелството за регистрация на
автомобила, като очевидните различия между шрифта на номера на рамата на
десния подкалник и производствения номер на левия подкалник произлизат
от възстановяването на уврежданията по л.а. след следствие настъпилото
ПТП в Република Румъния.
Наред с това неоснователно и необосновано РС е приел, че по л.а. с
ДКН СТ *** АР нямало следи от възстановяване след щета в следствие на
претърпяно в Република Румъния ПТП, както и че нямало по делото данни
какво се било случило с катастрофиралия л.а. Напротив- по делото на РС са
налице множество неопровержими данни, че л.а., закупен от ищеца-
въззивник „Р.а.“- ЕООД е претърпял ПТП в Румъния, в резултата на което е
имал сериозни механични деформации най- вече в предната си дясна част.
Неслучайно в чл.2 от Договора за покупко-продажба от 05.01.2009г., сключен
между и продавача „И.Т.“- ЕООД, гр.С. и купувача „Р.а.“- ЕООД, гр.С.З.
изрично е било записано, че това МПС е било катастрофирало с призната
тотална щета от застрахователя. Очевидно поради това в показанията на
свидетеля Т.Т./служител в ищцовото дружество/, който се е занимавал с
възстановяването на този л.а. след повреждането му, че по него са били
сменени множество повредени елементи по ходовата част, табла, въздушни
възгланици седалки, кори на врати, колани, скоростна кутия и др. Тъй като
ударът е бил челен и преплъзващ, деформации са били налице и в дясната
част на автомобила, за което са налице данни при огледа на превозното
средство след ПТП.
Очевидно и поради това според заключението на вещото лице пред РС,
ако е била засегната и дясната част на автомобила/в частност десния му
подкалник/, тогава би било по- ясно защо са установени различия между
шрифта на номера на рамата и производствения номер. В тази връзка
съгласно заключението на допълнителната СТЕ пред РС, номерът на рамата е
възможно да бъде нанесен в правоъгълен отвор в предната лява част на
арматурното табло, в който е бил положен стикера, но в конкретния случай,
тъй като арматурното табло е било изцяло подменено след възстановяване на
л.а., нямало как да бъде направено сравнение за евентуална идентичност на
този номер с номера намиращ се на десния подкалник.
5
Следователно по делото на РС липсват каквито и да са убедителни
писмени и/или гласни доказателства, че л.а., съхраняван в СДВР е различен
от закупения такъв на 05.01.2009г. от „Р.а.“- ЕООД, гр.С.З., поради което
фактическите и правните изводи на РС в тази посока се явяват неоснователни
и недоказани. Напротив- в първоинстанционното производство безспорно е
било установено, че правото на собственост на ищеца- въззивник „Р.а.“-
ЕООД върху процесния лек автомобил „BMW 118d“ с ДК № СТ *** АР, рама
№ WBAU31080PU78118 и двигател № 204D483316382, с цвят - черен
металик, иззет по досъдебно производство № ЗМ 3105/2010г. по описа на 07
РУ- СДВР- София, пр.пр.№ 46134/2010 г. по описа на СРП, е безспорно
установено и доказано по несъмнен и безспорен начин.
Още повече, че ищецът- въззивник разполага с неоспорен официален
писмен документ за собственост върху процесния л.а.- оригиналния „голям
талон“ №*********/06.02.2009г., издаден от надлежния държавен орган на
КАТ-ПП- Ст.Загора/л.25 от делото на РС/, съгласно който се удостоверява по
най- официалния възможен начин съгласно императивните норми на чл.141,
ал.1 във вр. с чл.144, ал.1 и чл.145, ал.1 от ЗДвП, че този вече товарен л.а.
БМВ- 118 Д, с рама № WBAU31080PU78118 и двигател № 204D483316382, с
цвят - черен металик, с дизелов двигател, тип хечбек, черен на цвят, е
собственост на ищеца „Р.а.“- ЕООД, гр.С.З., както към датата на издаване на
регистрационния талон за него/06.02.2009г./, така към датата на завеждане на
делото в РС/30.01.2020г./, така и към датата на обявяване на въззивното дело
за решаване/09.11.2021г./.
Поради което атакуваното Решение на РС- Ст.Загора следва да бъде
изцяло отменено, като постановено в нарушение на материалния закон, и
следва да се постанови от въззивния съд ново, изцяло позитивно съдебно
Решение, с което да се уважи напълно предявения първоначален
установителен иск за собственост, ведно със законните последици от това.
В тази връзка следва да бъде изцяло отменено и атакуваното от ищеца-
въззивник ч.жалба против напълно отхвърлителното за него Определение №
261592/27.07.2021г. по същото дело, с което е била оставена без уважение
молбата му за изменение на първоинстанционното Решение в частта му за
присъдените от РС разноски в полза на ответника по основния иск по чл.248
от ГПК.
Тъй като въззиваемия е поискал от настоящия ОС- Ст.Загора да му се
присъдят всички разноски за това производство и е представил
задължителния за това Списък по чл.80 от ГПК за разноските си пред двете
съдебни инстанции, с оглед изхода на делото пред тази инстанция
въззиваемият- ответник следва да бъде осъден да му заплати всички разноски
в размер на общо 9 125 лв., ведно със законните последици от това.
Настоящото въззивно съдебно Решение относно установителния иск за
собственост по чл.124, ал.1 от ГПК може да се обжалва по касационен ред
при наличието на законовите предпоставки по чл.280, ал.1, 2 и 3 от ГПК, чрез
въззивния ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
6
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на осн. чл.271, ал.1,
изр.1, пр.3 във вр. с чл.124, ал.1 и чл.80 от ГПК, въззивният Окръжен съд-
Ст.Загора
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260502/02.06.2021г. и Определение №
261592/27.07.2021г. по гр.д.№ 453/2020г. по описа на РС- Ст.Загора.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "З.К. Л.и."- АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, представлявано от
М.С.М.-Г., П.В.Д. и С.Н.А., че описаният лек автомобил „BMW 118d“ с ДК №
СТ *** АР, с рама № WBAU31080PU78118, двигател No 204D483316382 с
цвят - черен металик, е собственост на "Р.а.”- ЕООД, ЕИК ***със седалище и
адрес на управление гр.С.З., ***, административна сграда на Автокомплекс
"Р.", представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала
Г.И.И..
ОСЪЖДА "З.К. Л.и."- АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., *** да заплати на "Р.а.”- ЕООД, ЕИК ***със седалище и
адрес на управление гр.С.З., ***, административна сграда на Автокомплекс
"Р." общо сумата 9 125 лв./девет хиляди сто двадесет и пет лева / за
разноските пред двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- месечен срок от връчването му
на всяка от страните с касационна жалба чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС-
София при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, 2 и 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7